- Най-трудната ми световна купа беше първата, защото ми трябваше време да повярвам, че съм по-добър от всички останали и да спечеля. На много малко места се споменава, но през 1999 г. завърших втори в генералното класиране, 2000 г. завърших трети и все нещо малко не ми достигаше да спечеля. Затова най-трудното ми беше да повярвам, че съм по-добър от останалите. А тази единайста купа ми дойде като подарък, защото преди световното първенство пропуснах няколко старта, изоставах в точките и не вярвах, че само за три старта ще успея да стопя разликата и да изляза начело. След това направих три много убедителни плувания и спечелих максимален актив от точки. За мое щастие водачът в класирането – италианецът Андреа Волпини, загуби точки и ми поднесе победата като подарък. Но пък съм си я извоювал сам. Не вярвах, че мога да спечеля, но се получи.

- По-скоро ми олекна, че спечелих световната титла. В първите години определяно я пренебрегвах и се фокусирах много повече върху световната купа. След като спечелих 3-4 световни купи реших, че е време да спечеля световно първенство. Тогава пък все нещо не се получаваше, все малко не достигаше. Едва ли не първенството в Шанхай беше като последен шанс. Отсега нататък ще насоча всички сили в подготовка за олимпиадата, а след нея ще реша как ще продължа, в кои дисциплини ще се състезавам и къде ще участвам. И е трудно отсега да говоря за световното първенство в Барселона през 2013 г. Това, което в момента ме мотивира, е само олимпиадата.

- След като отидох в Германия, видях много положителни неща. Много по-добре организирани тренировъчни процеси, много по-добра спортна база, огромна сериозност и невероятна точност. Там получавам много неща, които в България през годините се оказва, че са ми липсвали или са били непостижими независимо от това колко си сериозен в отношението си към подготовката. Може да звучи шаблонно, но там човек мисли само за спорт, защото всичко останало е уредено. Германците са изключително точни хора и когато се каже, че тренировката започва в 7 часа, това означава 7.00, а не 7.05. Имам страхотна конкуренция в лицето на една от най-големите звезди в маратонските плувания Томас Лурц. Черпя и от тяхната методика. Смятам, че отиването ми в Германия въпреки огромния ми опит се оказа много важна крачка в развитието ми в посоката, в която съм поел.

- От спечелването на световната купа моите цели са насочени само към 10-те километра. Плувните маратони са минало за мен. Искам да се концентрирам само върху олимпийската дисциплина, да подобря някои от своите качества и да постигам по-добри резултати. Трябва още да развивам качества като скоростна бързина и скоростна издръжливост, които са били по-слабо развити в маратонските плувания. Пред мен стоят само две състезания – квалификация за олимпиадата и олимпиадата.

- За щастие сме подсигурили до голяма степен финансирането на подготовката с помощта на министерството и федерацията. Трябва да имате предвид, че аз прекарвам почти цялото си време в Германия, а състезанията са в много различни точки на света. Отново ще се концентрираме само в определени състезания и няма да разпиляваме силите. Планираме два-три старта с тренировъчна цел, защото последните ми стартове бяха на 11 септември на европейското първенство в Елат. Затова през февруари Аржентина ще плувам на 10 км, вероятно на 1 април в Елат отново ще участвам в световна купа на 10 км и след това на още едно състезание в Мексико. Изцяло сме насочени към олимпийските игри. Месец и половина след Мексико е квалификацията на игрите. Ако се класираме точно на 10 август е мъжкото плуване на олимпиадата.

- През годините е било трудно, вече не си спомням тежките времена, но в момента мотивацията ми е много сила да запиша още едно участие на олимпийските игри. Това е нещото, което ме кара вечер да си лягам рано, сутрин да ставам рано и да тренирам. Защото, ако успея да се класирам, ще запиша четвърта олимпиада, което само по себе си ще е голям успех.

- Чувствам се много добре и тренирам пълноценно. Сега обмислям дали да си оперирам носа, защото имам един шип, който ми пречи да дишам пълноценно. Операцията не е просто козметична, а според обяснението на докторите е от огромно значение, защото дишането става през носа. Според специалистите една операция може да има допинг ефект, защото ще мога да дишам по-пълноценно. Въпросът е колко време ще бъда извън строя. Един доктор казва една седмица, други – две-три седмици. Затова сега събирам консултации, за да преценя дали и къде да се оперирам.

- Нормално е да мисля, защото вече съм на 35 години и дори още нямам никакви идеи планове какво ще правя след олимпиадата. Няма да скрия, че имам амбицията да работя и да помагам, когато приключа със спортната си кариера. Стига да ми се даде възможност и някой да помисли, че има нужди от моето мнение и знания. Насила хубост не става. Затова пътувам, събирам знания, постигам резултати. Ако някой сметне, че има нужда от мен, съм насреща.