Симеон Дянков: Мирослав Найденов приема оценки само от премиера? Въпрос на време е да спре да говори така

Една от темите, които ни провокира да ви поканим, е информация, че имате намерение да намалите данък добавена стойност. Това е важно дотолкова, доколкото би могло да доведе до какво - поевтиняване на стоките и на услугите? На всичко, което купуваме, плащаме ДДС...
- Да, известно поевтиняване на стоките. Имаме такова намерение. Записано ни е в управленческата програма, така че е редно да се случи. Кога - ще бъде изненада, определено
в рамките на този мандат, трябва да се реши 2012 година. А защо точно ДДС - заради това, което казахте, че по този начин инфлацията пада автоматично с процента, с който намаляваме ДДС, и покупателната способност на всички българи се увеличава по този начин. Затова тази крачка е добра крачка за увеличаване на вътрешното потребление.
2012 година изненадващо през нея ще обявите кога пада, с колко - с процент, с два? Няма ли да се отвори огромна дупка?
- Не, няма да отвори огромна дупка в бюджета. Тази година сме събрали над милиард и половина повече, отколкото миналата година, така че вървят добре нещата в митниците особено, а вече и в НАП, и сме спокойни. Точно затова вече се връщаме на тази тема. Тя не е нова тема. Преди две години и половина говорихме, като влязохме на власт. Заради кризата изчакахме. Сега вече е на дневен ред.
А оптималният, реалистичен процент какъв е, за да не подхранваме излишни илюзии? Процент-два, нещо от този род?
- Нещо от този род, да.
Не повече от 2 процента?
- Не повече от 2 процента.
Добре, а кошмарна ли ще бъде според вас следващата година за България? Дайте си песимистичния и оптимистичния сценарий.
- Песимистичен анализ - един процент икономически растеж. Оптимистичен анализ - два и половина процента икономически растеж. По-добра ще е, 2012 ще е по-добра от 2011 и от 2010, и от 2009. В смисъл вървим във възход. Хората...
За кого по-добра?
- За всички, просто понеже ще има по-голям ръст. Вие знаете, че и минималната работна заплата за втори път ще се увеличи, ниските пенсии ще се увеличат за първи път. Ще има просто повече пари. Защо така са хората по-песимистични - защото последните 3 месеца постоянно идваха тежки новини от Европа и не само от Гърция, където вече сме свикнали...
Но те продължават да пристигат?
- Те продължават да пристигат, но имаше за мен голяма положителна промяна в отношението на политиците в Европа - тези, които заедно трябва да се съберат и да кажат нататък вървим. Две години се мотаха и най-после взеха решение, което за мен е правилно, за нашето правителство е правилно. И оттук нататък вече, да, продължават някои тежки новини. Вече 7 държави, и то големи държави - Холандия, Испания, Италия - са във вторична рецесия. Бяха в рецесия, излязоха и пак сега са в рецесия. Но вече бъдещето е доста по-ясно, отколкото беше преди дори месец-месец и половина.
Как се отнасяте към обобщение, че явно сме остров на стабилна бедност и на дисциплинирана мизерия? Ако ключовата дума е стабилност, към която искате да се прикрепим?
- Вече всички са съгласни, че България има финансова стабилност. На това може да се гради. Ако няма финансова стабилност, ще е още по-мизерно, още по-бедно. Така че финансовата стабилност дава възможност вече да се водят други данъчни политики, примерно да се намалява ДДС, други доходни
политики, да се увеличават пенсии. Там, където няма финансова стабилност, нещата вървят само надолу.
А социалната стабилност възможна ли е, когато бедността също е стабилна дълъг период от време?
- България влезе в Европейския съюз като най-бедната държавата, и то с доста. Ние, колкото и да изглежда тежко положението тук, всъщност достигаме, имаме растеж в тези години спрямо средното в Европа, просто този растеж трябва да е много по-бърз. Но няма как за няколко години при положение, че сме били най-бедните, и то с голям размер най-бедните, изведнъж да станем в челната тройка или петица и т.н.
Виждаме кадри от част от серията протести, които доскоро притесняваха правителството. Това е от зърнопроизводителите. На стачката в БДЖ мога да кажа, че горе-долу устояхте. Можете ли да маркирате вашата прогноза за БДЖ за 2012 година? Какво имам предвид, онези отрасли или дружества, или цели сектори, където вие ще режете разходи, ще оптимизирате, това ще е свързано с плащане на висока социална цена, ще има протести, но ще се заинатите и ще правите някакви реформи, най-малкото съкращаванена разходи. Кои ще са...
- Първо, в БДЖ не донякъде успяхме, а напълно успяхме, защото на всички беше ясно, че никой не иска да плаща тежестта на тези поредни, поредни години на нереформирана система. На зърнопроизводителите също устояхме и сега вече парите, които отиват в земеделие, не отиват на сто процента при тях, както беше досега, отиват в доста по-широка палитра. Според мен в пенсионната реформа, аз всъщност съм много горд от правителството...
А не трябва, вие отстъпихте.
- Не, не отстъпихме. Това беше първоначалният план. Премиерът искаше да е по-силен в началото реформаторският план, може би защото виждаше в Европа какво правят. Но първоначалната моя идея
беше точно това - четири, четири, четири месеца и т.н. - да е по-плавно. Но на вашия въпрос какво предстои рязко от 2012 година, да се увеличи с една година задължителният стаж, за да се пенсионираш...И след това да продължи четири...
...но се отказахте после, защото станаха бунтове.
- Не, всъщност... Не, няма нищо общо с това. Първоначалният план, който Министерство на финансите разработи още 2010 година, беше точно от 2012 година четири месеца, четири месеца, четири месеца, четири месеца. Това се постигна и затова аз съм горд от това, че правителството устоя на това. И то не е за нашия мандат, а всъщност следващото и по-следващото правителство ще спечелят от това, дупката в НОИ ще е много по-малка. Какво предстои 2012 година, кои са тези нереформирани сектори, коитоза мен трябва да се реформират. Първият е висшето образование и науката. Там не е ставала досега реформа, затова голяма част от будните ни деца, които могат, разбира се, родителите им са с възможности, излизат навън. Не се учат в България в университетите, излизат навън.
В какво ще се изразява реформирането там? Обикновено това стана синоним на, думата реформиране, на рязане на пари.
- Не, във висшето образование всяка година, дори и в тежките ни предишни две-три години, ние вкарваме прогресивно повече пари и там парите ще се увеличават. Но там самата система трябва да
се промени. Първо, да се отдели това кой решава какво да учат децата от кой води финансите на университетите, защото като цяло те не са добре управлявани, финансите в университетите. Има ред
други неща, където министър Сергей Игнатов и като бивш ректор на университет знае много добре...
Как ще се отдели финансирането?
- Просто да има отделно управление, така че един човек, ректорът примерно, да се занимава с това какво се учи във висшето учебно заведение, а друг човек - финансов директор, да се занимава с това дали има крушки, дали ремонтите се правят и т.н.
Освен образованието друг сектор? И кажете, честно си признайте къде ще има трусове и къде наистина очаквате социално напрежение?
- Висшето образование е такъв. Трябва ни, трябва ни реформа, но ще има и трусове. В здравеопазването се надявам, че ще има частична поне реформа. Там за пълна реформа трябва време, защото, виждате, всички социологически проучвания казват 80 процента от българите искат промяна там и реформа. Като стигнеш обаче до някаква реформа, веднага се казва - не, не можем да
намалим броя на болниците, защото ни е много важно да имаме различни болници. Не можем да направим това, не можем да направим онова. Досега, което сме успели да направим, благодарение на зам.-министър Гергана Павлова, е промяна в медикаментите, политиката за медикаментите. Там вече имаме, купуваме много повече всъщност лекарства от преди на същата обща цена. Но там трябва допълнителна реформа и затова здравеопазването е друга такава...
Това е изключително болезнена тема за гражданите, защото ги удря пряко, по-пряко от всичко останало. Имаше информации, това вече е преразпределение на по-различни нива, но като вицепремиер вероятно имате коментар, по две направления. Едното е, че идва кошмар за онкоболните и парите били орязани изключително много за химиотерапия - с 60 процента по-малко...
- Не е така. Парите за онкоболни са точно същите както за тази 2011 година, а парите за лекарства за онкоболните са с 30 процента повече. Преместват се в здравната каса от Министерство на здравеопазването, може би оттам идва, може би оттам идва объркването, защото отиват парите, които досега бяха на едно място в Министерство на здравеопазването, парите за лекарства за онкоболни отиват в здравната каса и автоматично се увеличават с 30 процента.
Този променен път на парите е важно за хората дали в крайна сметка ще имат достъп до тези здравни услуги, дали няма да останат хора, обречени на бърза смърт заради липса на животоподдържащи и спасяващи процедури.
- Не, защото, като са парите в здравната каса, там няма лимит - в смисъл, колкото хора лекарите им предпишат рецепти, че трябва да използват такива лекарства, там няма лимит, докато досега и във всички предишни правителства беше в здравеопазването, защото това са много скъпи лекарства и винаги имаше лимити. Примерно до 60 милиона, мисля, че беше, могат да се купуват лекарства и след това спират, на 61-я милион се казва "няма". Ние вече имаме тази възможност, реформирахме здравната каса в тази област и вече няма лимит на броя на болните, надявам се, разбира се, с времето той да се намалява, да сме по-здрави, които могат да използват тази услуга. Може би оттам идва това объркване. Но парите определено са повече за онкоболни като цяло следващата година.
Наистина ли няма да се погасят задължения на болници, вариращи на около 300 милиона? Какво ще стане?
- Не, защото това са общински, това са общински болници, а държавните болници, с изключение на ВМА, Военно медицинска академия, общо взето нямат задължения. Това са общински болници.
А какво ще стане, ако не се покрият тези задължения реално, житейски?
- Общинските съвети трябва да решат дали са им важни тези болници. Ако са им важни тези болници, защо имат проблем. Аз сега споменах, че бях в Пампорово и в Смолян, занимавах се с общинската болница в Девин, която има дефицит и всъщност неразплатени на стойност близо 2 милиона лева. Защо ги има тези неразплатени, при положение че други болници в региона нямат неразплатени - не е била водена добре. Казал съм на новия кмет вече на Девин, ако ми представите план как ще се развива тази болница, и не само на мен, на областния управител, на министъра на здравеопазването, можем заедно да мислим как да ви помогнем финансово, не като ви даваме допълнителни пари, а как да управлявате по-добре това. Но държавата няма как да дава на общините пари.
Още един въпрос, свързан със здравеопазването, и ще минем към други сектори и други теми. Споменахте ВМА, по общо впечатление на пациентите на тази болница, тя е една от малкото
много добри, с доста добри отзиви. Наистина ли смятате и вие като здравния министър, че тази болница, както и МВР болница и транспортна са някаква отживелица. Да не станат, в желание да
бъдат финансово дисциплинирани, съсипани тези лечебни заведения в крайна сметка?
- ВМА наистина от медицинска гледна точка е добре управлявана - отчасти, защото тя получава пари и от Министерство на отбраната, и чрез здравната каса, и директно като субсидия от Министерство на здравеопазването.
Да не я съсипете в желание да я ви е по-евтина?
- С други думи тя е привилегирована спрямо всички останали болници. И пациентите също. Тя е привилегирована, защото военните в случая пациенти получават повече пари, грубо казано, за лечение, отколкото другите пациенти. Но там, разбира се, мисля, че само около 8 процента от пациентите са военни, всички останали са обикновени хора. И е добре да имаме такава помощ, въпросът е обаче на каква цена от гледна точка на финансова дисциплина.
Ще я слеете ли с МВР болница?
- Да, и с транспортна болница вероятно. Няма нужда да има такива, много такива болници.
Ще ги слеете, но обещавате, че качеството на обслужване ще се запази.
- ВМА ще се запази, просто защото тя се е доказала с времето като много добро лечебно заведение. Така че тя ще бъде основата, на която ще съберем всичките останали по-малки болници.
Има ли и ако има, колко са корумпираните министри по ваше усещане?
- В това правителство няма корумпирани министри, твърдя го отговорно. Първо, защото премиерът по никакъв начин не позволява, който и да било дори малко да си помисли да мръдне от тази тема, и, второ, понеже върху нас погледът и отвън, не само в България, и отвън е много, много по-сериозен, отколкото е бил в миналото, като не сме в Европейския съюз.
Питам ви неслучайно, ще цитирам едно проучване на Българската стопанска камара, което беше оповестено тези дни.Това, разбира се, е анкета сред 500 мениджъри, няма как да се засече, но те правят следния извод - корупцията в търговете и еврофондовете се е увеличила драматично от 66 на сто през 2010-а на 75 на сто през тази година, като отговорът е такъв 75 на сто. И според Божидар Данев обикновено печелят спонсорите - който е близко до властта, той печели. Това е доста отвратително, ако е практика, която продължава, защото това е като с батко и братко, същото. Грешно ли им е усещането?
- Да, грешно е.
Откъде идва то?
- Идва от това, че икономическата ситуация като цяло в Европа се влоши последните месеци, и като се влоши икономическата ситуация, тогава - психолозите това могат да го потвърдят, аз съм се занимавал с този тип икономическа психология преди това - всичко изглежда по-черно. Като дойде пролетта, като е по-хубаво времето, всичко изглежда по-бяло. Така че в момента...
Е, едва ли е от сезона.
- И донякъде и от сезона.
Вие какво, предпочитате анкети, правени през пролетта, когато е по-слънчево?
- Аз съм убеден, че пролетната анкета ще бъде по-добра от зимната анкета, не само заради по-лошото и по-студено време, а и защото последните три месеца ни заливат постоянно с лоши новини от Европа.
Мислят ви за двоен стандарт - по-близките до властта...
- Ама, къде са тези, ама къде са тези казуси? Нали, имаме в миналото батко - братко, можем да си говорим за много неща. Масларова продава за глухите неща на 25 пъти повече... по-голяма цена от преди. Къде са тези казуси?! Просто да ни ги покажат и да кажат - ето тук пример в ей това министерство какво е станало. А без примери така да се каже, че хората чувстват това... В същата анкета, между другото, аз я гледах по вашата телевизия, част, извадка, вчера вечерта се казваше кои са
положителните неща в България - географското положение, данъчната ни система...А има обаче един друг проблем, който мисля, че може да се отчете вече по-детайлно, и не е само въпрос на усещане - междуфирмената задлъжнялост. Оказва се, че 83 на сто от фирмите имат просрочени несъбрани вземания, т.е. имат да си взимат пари и някой не им ги дава. 40 на сто от тези забавяния са за период по-стар от една година, т.е. и периодът е много голям. И не само това, голяма част от тези пари, които имат да се взимат за вече изпълнени поръчки, са дължими от страна на държавата и общините.
Не убиват ли държавата и общините бизнеса?
- Това вече не е така. Няколко пъти съм го казвал, тази тема е една от дежурните теми, които излизат, че държавата дължи пари на бизнеса. Централната власт държи под 50 милиона на бизнеса, от които над половината, вече тук и с лихви...
Не са ли 400 милиона някой от тези забавяния?
- Не, няма 400 милиона. Под 50 милиона централната власт държи на бизнеса, като над половината от това е за кърджалийското водно огледало, което е в бюджет 2012 година, и януари ще им платим около 25 милиона лева. Всъщност половината е за това. Другата половина всъщност е по строителни обекти, по които по една или друга причина самият строител е решил да не си ги взима тази година, ами е помолил да си ги вземе 2012 година, заради счетоводни, предполагам... Така че централната власт не дължи почти нищо на бизнеса. Общините дължат, говори се за различни суми, общините в момента дължат около 200 милиона. Това обаче е проблем на общините и те трябва да намерят как да си ги
изплатят.
Трябва ли да лежи в затвора работодател, който не изплаща заработените от работниците заплати?
- Да, трябва, както и трябва да лежи в затвора кмет, който си позволява да пипа делегирани бюджети.
Ще ги изброите след малко. Само за работодателите. Ако те са в тази ситуация - една фирма не изплаща заплати, защото друга фирма повече от една година не изплаща заработеното, тази фирма пък има да си взима от малкото от тези 50 милиона от държавата, кой трябва да лежи?
- 50-е милиона са за четири-пет доста големи главно строителни фирми, така че не са те проблемът в държавата. Трябва да лежи, разбира се, ако има определен период. Ако за един месец се е забавил, не смятам, че това се отнася...
Въпросът е, че един работодател може да е съвестен, обаче наистина друга фирма да му дължи огромна част пари...
- И тогава трябва да каже на работниците си, да е честен и да каже - така и така, нямаме пари...
Да не го осъдят него.
- ...не, нямаме пари, излезте в неплатен отпуск или по някакъв начин да се разберем за известно време да са по-ниски заплатите. Просто трябва да си каже истината, а не да ги влачи, както има някои казуси, с месеци, дори някой път с по три-шест месеца да не им плаща и да им обещава. Това вече е...
Понякога има умисъл, понякога има обективни обстоятелства.
- Може би. Все пак трябва да има дисциплина. Междуфирмената, не успях да отговоря, междуфирмена задлъжнялост голяма в България има, но това не идва от правителството. Това идва от факта, че като отидеш в съдебната система да съдиш тази друга фирма, която ти дължи пари, минават три, четири, пет, седем, осем години преди ти да можеш да извадиш някаква присъда. Така че проблемът не е, че държавата не си плаща. Държавата всъщност си плаща, проблемът е, че...
Пак към съда, към съда биете.
-Аз бия към съда понеже питайте всеки от тези, които им дължат пари, защо не отиват в съда, и те ще ви кажат - защото ще минат пет-шест години, дотогава нищо няма да става.
Тук имате синхрон по отношение на съда с министър Цветанов.
- Мисля, че всъщност... макар че вие ме попитахте кои са големите нереформирани системи, които все пак са в наши ръце, най-голямата нереформирана система, това е съдебната система в България. Тя обаче е в други ръце.
Ще се изпокарате ли в ГЕРБ в ситуация, при която Бойко Борисов излезе от партията? Имаше въпрос към него, знаете, интервю за Би Ти Ви, защо не се е кандидатирал за президент. И една от основните причини беше, че ще се изпокарате.
- Той определено е центърът, който държи всичко в някакъв баланс. Така че, ако има други правомощия и в самото правителство ще е по-трудно, там също предполагам ще има някои по-големи дрязги, а предполагам и в партията. Да, така е. Това обаче е млада партия. С времето тя може да се развива и се развива, да има нови лидери, така, че да има по-голяма база. В момента обаче наистина е така.
С кого ви е най-трудно да се разберете и това все пак се преодолява заради присъствието на Бойко Борисов като премиер?
- С министър Мирослав Найденов, и това се преодолява, от време на време, разбира се, и с други министри, но най-много с министъра на земеделието. . .
Не харесвате ли неговите инициативи? Сега последно за суджука, за ракията предстои, преди това лютеницата.
- Инициативите са добри, но доскоро и напоследък, последните месец и половина - два месеца, и с другия министър, с който обикновено съм имал дрязги, Тотю Младенов, има, особено при Тотю
Младенов, огромна промяна. Той внезапно, може би. . .
Стана тигър.
- Стана тигър, както каза премиерът, внезапно разбра, че това е правителство център-дясно и трябва да се държи като министър в център-дясно. И Тотю Младенов наистина се държи така. С Миро
Найденов сме имали във времето доста дрязги и то винаги по теми, че трябва да се затяга дисциплината, иначе страдат всички накрая.
Трябва ли, и той между другото казва обикновено, когато има някакво напрежение между вас, премиерът е този, от когото приемам аз оценки, само дето не довършва "Дянков да си гледа работата". Това аз го тълкувам.
- Въпрос на време е според мен да спре да ги казва тези неща.
Ще го сменяте ли?
- Нататък.
Не отговорихте на този въпрос.
- Не, не отговорих. Не е моя работа да го сменям. Просто казвам, че имаше друг министър, който, така, се опитваше да избяга по тъч линията с коментари, че не, не е сега време да се реформира, ще бъде тежко, ако се реформира, той вече не е министър.
Кой?
- Сашо Цветков, министърът на транспорта. Като резултат дойде много по-добър, много по-реформаторски настроен министър и реформата, която от 20 години не беше станала, тръгна. Това е началото, разбира се, но тръгна.
Сложихте току-що дръвника под главата на министър Найденов.. .
- Не. . .
. . . казахте, че държите брадвата.
- Не, аз не държа брадва, премиерът решава, просто казвам. . .
Ще му я подадете.
- . . . с времето вие ме попитахте кои са хората, с които вие имате от време на време дрязги, и аз честно ви отговорих.
Усещам, че я държите тази брадва и я подавате към дясната ръка на Бойко Борисов.
- Аз винаги съм си казвал мнението по този въпрос, както съм си казвал и за добрите министри. За мен има няколко прекрасни министри - Нона Караджова, Свилен Нейков. . .
А в какъв период от време този, който говори като онзи, който сега не е член на правителството, ще спре да прави тези изказвания? В смисъл какви са ви плановете в близките месеци за това министерство, за. . .
- За кое министерство?
. . . смяната, за която намеквате.
- Не, такива планове нямам. Не е нужно да се изкарва новина, която липсва. . .
Просто предупреждение.
- . . . и не е ново предупреждение, просто ме попитахте. . .
Сега беше доста директно, което дава по-добри качества на нашето интервю, но не разкривате докрай намеренията си. Мисля, че е достатъчно. НАП и митниците, между другото Красимир Стефанов без малко също да го смените тази година. Преди малко намекнахте, че вече сте доволен от него. . .
- В последните два-три месеца рязка промяна в НАП. Положителна промяна в НАП.
Свърши периодът на шумните, по-популистки появявания, така ли?
- Отчасти имаше твърде много шум и по-малко време за работа, това наистина свърши, благодарение на разговори, които сме имали, поне отчасти се надявам. И всъщност събираемостта рязко се покачи, особено последните четири месеца. Така че вместо както, ако си спомняте, в средата на годината Краси Стефанов говореше, че ще има дефицит при него от 600-700 милиона лева, ще завършат под 300 милиона лева дефицит и това е от социалното осигуряване, нещо, което ние, от бюджета. . .
Ще има ли данъчна полиция и тя какво ще прави - обиски, задържания или не? Данъчна полиция. . .
- Може да прави. . .
Може ли да арестува фолк звезда, която не си е отчела на светло песните?
- Ако са го направили по някакъв явно незаконен начин, да, може. От 1 януари примерът ще е митническото дознание, което от 1 януари вече ще е факт, първите 30 дознатели в митниците вече
са подготвени, имат сертификати. Те ще могат да задържат до 24 часа за нарушения по Закона за митниците. По същия начин, но това ще стане... попзвездите едва ли ще са точно големият фокус,
тук по-скоро ще е големият фокус върху ДДС измамите, ДДС веригите, ДДС измамите, където подготвяме наистина такава промяна в закона, да може да се задържа, да се обискира и т.н.
С белезници и с прокурор. В смисъл - сериозно.
- Както се прави в Италия, в Германия, в 18 държави в Европейския съюз в момента има данъчна полиция.
Като казвате това, какво става с... не е много във вашия ресор, по-скоро е в ресор МВР и правосъдие, но така и не видяхме шумен и драстичен случай, при който незаконно забогатял е с отнето имущество?
- Пробвахме, може би незаконно забогатял е един от термините, пробвахме, както знаете чрез НАП, да осъдим г-н Ковачки, заради ДДС измами, които между другото бяха доказани, и то на доста голяма стойност. Съдът постанови и го пусна, макар че това е вече на втора инстанция, но постанови глоба от, мисля, 6000 лева, нещо от тоя род, за ДДС измама на стойност примерно 15 милиона лева. Така че пак се връщам на темата - трябват ни в някои големи сектори реформи. Но ще пробием, затова променяме закона. Това е голям плюс, един от най-големите ни успехи 2011година беше митническото дознание, че влезе в закона. Там определено ще има още по-голям пробив в борбата с контрабандата.
Наистина ли две трети от бензиностанциите ще затворят?
- Не. Това също е такъв, малко фрапантен, но некоректен факт. До момента около 70 процента от бензиностанциите вече са си изпълнили задълженията по закона. Тези, които не са си изпълнили, са главно малки бензиностанции. Те ще затворят.
Тридесет, т.е. можем да кажем, че 70 процента продължават, спазили са изискванията, ще работят, 30 процента ще затворят завинаги или докато си изпълнят нужните изисквания?
- Докато си изпълнят нужните изисквания. Видяхме от предишната, в началото на тази година си спомняте, че сложихме фискалните апарати. Първоначално почти същата цифра, около 20 процента от бензиностанциите се забавиха, но до един месец след, след крайния срок близо 18 процента, в смисъл само 2 процента не си изпълниха задължението, след като се мотаха още малко време. Тук ще стане същото.
Стреляте ли по по-дребните риби?
- Стреляме. . .
На по-високо ниво? Как стоят нещата с измерването и отчитането на количествата?
- Те вече си имат всичките разходомери, цифромери и т.н. и затова там са си направили нещата.
Срещнах вчера информация на РИА Новости - "Лукойл" са глобени в Русия от антимонополната комисия с 609 милиона рубли. Това май са околоЕ едно към 30 е рубла/долар. Не е чак толкова много, но не е и малко...
- Около два милиона е
Е а пък наскоро и ще ви помоля да разширите информацията, стана ясно от съобщение от Агенция "Митници", че са установени несъответствия от, цитирам, стотици хиляди тонове продукти при проверка в акцизните складове на "Лукойл-Нефтохим". В два протокола на митниците е установено разминаване между отчетеното от уредите на рафинерията и наличностите в складовете. Документите са от 3 октомври тази година. Цитирам публикация на Медиапул.
- Поради което има съдебно... в смисъл нещата са в съда. Това несъответствие не означава. . .че определено има някакво незаконно действие. Те просто трябва да обяснят дали ще ги продават на вътрешния пазар, дали ще ги преработват, дали ще ги продават на външния пазар. Не означава, че е незаконно все още, просто означава, че трябва да се види цялата документация. А относно глобите, и ние сме глобявали държавата. Просто никой не ни е питал за такава информация, митниците става въпрос, и ние в България сме глобявали "Лукойл". В смисъл... някак си идеята, че ние пазим големи фирми, просто не е така. Фактът, че им отнехме лиценза за рафинерията, той все още е отнет, и това е в съда, фактът, че ги глобяваме, и не само тях, показва, че ние имаме сериозно отношение към всички - към малките и към големите.
Големите проекти - по-специално Бургас - Александруполис, отказахме се. Имаше изказване на министър Шматко, че ще ни предоставят сметката, ако обичаме да си я платим. Репликата на
Борисов беше: и лев няма да видите, весела Коледа. Да не би да е малко по-гръмко това изказване? Ако ни дадат на арбитраж, как няма да дадеш?
- Премиерът е прав. Ние затова тихо, но упорито работихме над една година в Министерство на финансите, и с мой екип, и с външни кантори, и сме абсолютно сигурни и аз съм дал тази сигурност на премиера, че наистина лев няма да дадем, дори ако ни вкарат в арбитраж. Ако ни вкарат в арбитраж, за тях ще стане по-лошо, но се надявам, че те това го разбират и затова ще спрат само с гръмки фрази.
Виждаме, че държавата се опитва с последни решения, свързани със законодателството, при регулацията, да речем, на мобилните услуги и защитата правата на потребителите. В каква степен е възможно да има някаква регулация на лихвите по кредитите? Много хора изпадат в кошмарна житейска ситуация, при която се променят в крачка лихвите. Каква прогноза може да се даде за лихвите или това по никакъв начин не можете да го кажете вие?
- Пазарът е свободен, но за част от лихвите, лихвената политика, а именно това, което вие казахте, че вземате заем на някаква лихва и след това внезапно ви я променят, без да ви информират, или като ви информират, че от утре примерно се променя, това може да се регулира. Това между другото не е в
Министерство на финансите, а в БНБ. Но такива регулации съществуват по света и дават наистина възможност за сигурност от страна на потребителите.
Тук има ли. . . тук поне чувството за сигурност го няма или регулацията ли не се използва. . .
- Трябва да се предложи от финансовия регулатор. А финансовият регулатор в случая е БНБ, не Министерство на финансите. . .
Ще го инициирате ли, да им го подскажете това, или?
- Ще го инициираме. На последната тристранка между другото преди два дни това беше една от първите теми, които сесъгласихме да обсъждаме 2012 година и да поканим и представители на БНБ, и представители на Асоциацията на търговските банки. Защото аз си спомням, и напомних на тристранката, че преди две години, като започнахме да говорим по същата тема, тогава Асоциацията на търговските банки ми каза - вие си гледайте вашата работа и направете финансова дисциплина да ни вдигна трейтингите навън, от това ще намалят лихвите, които ние взимаме пари, и ние ще намалим лихвите тук. Ние работата си я свършихме. Увеличиха ни рейтингите навън. Лихвите не са паднали кой знае колко. Сега е работата на търговските банки и те да си свършат работата.
Може да не искат просто.
- Ами, точно, ако не искат, има регулатори, които да кажат - не може да не искате, пазарът е такъв, държавата си е свършила работата навън, "Муудис", "Стандарт енд Пуърс". . .
Никой не иска да печели по-малко принципно.
- И точно затова има регулатори. Има регулатори не само в БНБ в случая. Комисията за защита на конкуренцията тук също има роля.
Тя, тази комисия, доста бавничко се произнасяше по доста. .
- И дано започне да се произнася по-бързо вече. Ние в някои сектори сме пращали към тях информация. Примерно в захарта. Захарта между другото, цената, се е увеличила най-много тази година и в световен мащаб, но и в България. Ние сме им пратили информация. Както и за мобилните оператори от Министерство на финансите работихме и им пратихме анализ, за да им скъсим периода на мислене.
Едно заглавие от печата днес. Финансистът Андрей Пръмов - нашепват ми, че Дянков поглежда към два милиарда в Сребърния фонд. Ако това се случи, бордът се срива и идва МВФ. Ще посягате към Сребърния фонд?
- Финансисът Пръмов е. . . сигурно му нашепва финансистката Меглена Кунева, която, както знаете, е в борда на една от банките в Европа, които най-зле се представят - "Би Ен Пи Париба". Може би те си пришепват един на друг вкъщи...Международният валутен фонд няма да дойде в България, защото
ние сме една от най-финансово стабилните държави в Европа. . .
Не, ако се разбутат, ако се пипат тези пари.
- Няма как да се пипат. Има закон, който явно казва . . те какво може да се правят.
Няма да го помените?
- Дори да се промени законът, какво от това, парите са явно в БНБ в момента.
Тоест няма да бъдат използвани за нещо различно от това, за което са предвидени?
- Те трябва да се използват до 2018 година, за да се инвестират някъде и да може втората част на пенсиите, т.нар. втори стълб, да се увеличи. Но пришепвания точно пък от финансиста Пръмов и от Кунева-Пръмова едва ли са уместни.
Добре. Да вървим към финал. Този виц, който последно разказахте на премиера Борисов за него самия, понеже той сподели, че вие и министър Цветанов сте тези, които се осмеляват да го информират за народното творчество?Ако не е много циничен, го кажете.
- Доста е циничен. . . и затова няма как да го кажа и пред деца.
А за себе си как понасяте вицовете?
- Спокойно и със сравнително чувство за хумор. За мен има по-малко вицове, по-, така, ухапвания има, че. . .
Семейството Ви свикна ли да сте на топа на устата?
- Посвикнаха, да. Макар че в Америка, макар че е много по- политиците са, така, открити към медиите, не си позволяват, дори опозицията не си позволява да прави такива чисто личностни нападки. Тук явно и това е позволено.