Кондолиза Райс: Антизападната реторика е част от отчаянието на Путин
| Кондолиза Райс беше държавен секретар на САЩ по време на мандата на президента Джордж Буш. С нея разговаря отговорният редактор на Reuters сър Харолд Еванс, а фокусът на интервюто е Русия |
Нека се върнем обратно към онази първа среща с Путин през 2001 г., когато президентът Буш каза: "Погледнах го в очите и успях да усетя душата му." Какво трябва да правим с душата на Путин сега?
Не знам каква е душата му, но поведението му е потресаващо. Това беше различна Русия, той беше по-малко уверен, и, честно казано, те бяха много услужливи непосредствено след 11 септември. Но това е режим, който е станал по-авторитарен през последните 10 години, който потъпка независимите институции и свободата и мисля, че отново започва да ги преследва.
Историкът Найл Фъргюсън твърди, че Русия е ужасно и вероятно неизлечимо деформирана от 70-те години комунистическо управление. 20 години след разпадането на Съветския съюз той смята, че страната се е насочила към глобална ирелевантост с намаляването на населението и БВП на глава от населението, който в момента е 10 пъти по-малък от този на САЩ.
Постсъветска Русия е сложна картина. Хората имат повече лична свобода от когато и да било, просперитетът е разпространен повече от всякога. Има жизнеспособна средна класа, което е едно от обясненията на реакцията срещу опита на Путин да се върне обратно в Кремъл. И това е за добро.
Но властовите структури зад фасадата всъщност не са променени. Все още има икономика, разчитаща изключително на нефта и газа, която не се възползва от огромния човешки потенциал.
Така че е напълно вярно, че влиянието на властта намалява, но не бих казала, че Русия не е релевантна. Страната е постоянен член на Съвета за сигурност на ООН с право на вето; има десетки хиляди единици ядрено оръжие, все още голяма армия, мрежа от световни контакти и важно регионално влияние в Централна Азия.
Това все още е влиятелна държава, но вече не е една от двете най-големи сили в света.
Поема ли Путин по пътя на Мубарак? Джон Маккейн публикува в Twitter "Влад, Арабската пролет скоро идва у съседите ти".
- Не бих казала, че това е Арабска пролет, защото режимът в Москва е много по-жилав, но путинизмът никога няма да бъде същият. Сега, когато хората не са толкова страхливи, мисля, че ще е много трудно за Путин да управлява Русия. Руснаците се надигат срещу това, което смятам, че от тяхна гледна точка е огромна обида заради начина, по който той просто се опита да размени поста си с Медведев. Това беше много погрешна сметка от негова страна.
Добре ли постъпи държавният секретар Хилари Клинтън, като подхранваше параноята на Кремъл чрез критиката си за изборни измами и фалшифициране на бюлетини?
- Тя беше напълно права да защити нашите ценности. Много пъти съм ги критикувала (руснаците - бел. ред.) и това не им харесва. Мисля, че антизападната реторика е част от отчаянието на Путин. Освен това смятам, че подозрителността към Запада е дълбоко вкоренена в него.
Протестите правят ли бившите съветски републики Украйна и Грузия повече или по-малко уязвими?
- По-малко уязвими, защото войната в Грузия показа, че руснаците не могат просто да се държат като СССР. Те вече са прекалено интегрирани в международната система, за да си позволят това. Но не бих се изненадала, ако вълненията в Москва я направят по-агресивна срещу съседите й.
Влиятелни ли са в страната блогъри като Алексей Навални, който беше вкаран в затвора? Това само за Москва и Санкт Петербург ли важи?
- О, не мисля, че е само в Москва и Санкт Петербург. Има много интересни процеси, които много хора не забелязаха – когато руската православна църква чрез най-влиятелния й говорител архиепископ Всеволод Чаплин заяви, че хората са наистина разстроени и че трябва да се дадат отговори за изборите. Това е първият път, когато църквата е толкова критична. Тя се разпростира в цяла Русия и подозирам, че те чуват от свещениците в цялата страна, че има значително недоволство.
И помнете, дори и действията да са в градовете, бедността в селските райони е все още доста голяма. Така че има няколко фактора за бунта, не един. Да, в градовете искането за граждански свободи идва от младите хора, които нямат спомен за репресиите на комунизма и затова не се страхуват. Но за мен не е ясно дали либералните сили ще бъдат популярни и в селските райони.
Трябва да внимаваме и да не мислим, че тази революция навсякъде ще бъде либерална революция. Всъщност недоволството в селата може да приеме формата на подкрепа на национализма и не забравяйте – комунистическата партия все още се радва на значителна подкрепа там и може да извлече полза от настроенията против Путин.