- Този пакет от мерки, който влезе в сила в началото на годината, е насочен именно към финансово стабилизиране на държавното обществено осигуряване и най-големия му фонд - "Пенсии", т.е. намаляване размера на дефицита.

Но след 2020 г. в резултат на неблагоприятните демографски тенденции очакваме този дефицит, макар и леко, да започне да се увеличава. Което подсказва необходимостта от допълнителни мерки, ако целта е да се балансира напълно бюджетът на общественото осигуряване. Те са вече коментирани, става дума за мерки за увеличаване на приходите от осигурителни вноски.

- За 2012 г. очакваната икономия от разходите за пенсии на тези два сектора е около 3.5 млн. лв. Разчетите ни показват, че промяната ще засегне около 1000 души тази година – толкова лица няма да могат да се пенсионират тази година заради влизането в сила на новия стаж. Разбира се, ефектът върху разходите от тази мярка ще се акумулира и ще нараства в годините. Например за 2013 г. се очаква икономията по тази линия да е около 10 млн. лв.

- Не сме регистрирали масова вълна на желаещи да се пенсионират през четвъртото тримесечие на 2011 г. Обичайно в този период има увеличаване на активността на хората, тъй като през годината те често събират документи и в края решават, ако имат права, да подадат заявление за пенсиониране. Бум на желаещите да се пенсионират имаше през четвъртото тримесечие на 2010 г., но не и през 2011 г. Но точно колко хора са кандидатствали в края на миналата година можем да отчетем в края на първото тримесечие на тази, защото в този период ще бъдат отпуснати пенсии по заявленията, подадени тогава. И все пак справката ни от информационната система за броя на подадените заявления не показа някаква необичайна активност.

А като цяло данните ни показват, че през 2011 г. по отношение на всички категории лица броят на новоотпуснатите пенсии е по-малък в сравнение с 2010 г. Обяснението е, че през 2010 г., особено в края, много хора пожелаха да се пенсионират, защото се промени начинът на заплащане на т.нар. купен стаж – т.е. хората, навършили пенсионна възраст, имат право да си закупят до 5 години недостигащ осигурителен стаж, като внесат осигурителни вноски. До края на 2010 г. законодателството позволяваше разсрочено плащане, т.е. това, което човекът дължи, му се приспада след това от пенсията. От началото на 2011 г. това закупуване на стажа вече е единствено с еднократно плащане на цялата дължима сума и това е условието да се придобие правото на пенсия.

- Тази мярка като цяло ще има отражение върху бюджета на ДОО, защото плащането, което държавните служители ще поемат за своя сметка, ще им бъде компенсирано с увеличаване на работната заплата. А от това увеличаване ще се увеличи и размерът на осигурителната база, върху която се изчисляват осигурителните вноски, от което очакваме допълнителни постъпления в бюджета на ДОО. От друга страна обаче ще се увеличи и базата, върху която ще се изчисляват краткосрочните обезщетения - болничните, за майчинство и за безработица. Поне за първата година след евентуално въвеждане на мярката очакваме допълнителните постъпления да са повече от допълнителните разходи по тази линия, т.е. нетен положителен ефект за бюджета на ДОО.

- Тези промени влизат в сила от началото на 2013 г. След 31 декември 2012 г. НОИ вече няма да отпуска социални пенсии за старост и социални пенсии за инвалидност. Изплащането на отпуснатите ще става по ред, който ще се регламентира в Закона за социалното подпомагане за социалните пенсии за старост и в Закона за интеграция на хората с увреждания по отношение на социалните пенсии за инвалидност. Промяната не касае обаче т.нар. вдовишки добавки (дял от пенсията на починалия съпруг или съпруга – в момента 26.5 %), които ще се изплащат и занапред от НОИ с основната пенсия на лицето. Част от тези вдовишки добавки обаче в момента се изплащат със социалните пенсии и работната група по законовите промени трябва да реши този въпрос.

- Да, НОИ след 31 декември 2012 г. няма да отпуска нови и няма да изплаща старите социални пенсии. От началото на годината работи междуведомствена експертна група, която да подготви този преход.

Целта на тази промяна е осигурителната система да се изчисти от нехарактерни за нея плащания, които нямат осигурителен характер. Данните ни към края на 2011 г. показват, че става дума за около 3400 социални пенсии за старост – те са за лица, навършили 70-годишна възраст, и покриват съответния подоходен тест. А за социалните пенсии за инвалидност – 47 000 социални пенсии за инвалидност в пълен размер и около 450 000 в непълен размер (като добавката към друга пенсия, какъвто е масовият случай, това вдига и броя на инвалидните пенсии – тогава тя е 25 % от пълния размер).

Като финансово изражение за тези пенсии през 2011 г. разходите са около 250 милиона лева. Те не се финансират от осигурителни вноски, а чрез директни трансфери от републиканския бюджет. Така че тези плащания вече ще бъдат изведени от системата на ДОО и това няма да има отражение върху баланса в бюджета на ДОО – просто бюджетните трансфери вече ще се насочат към друга система.

- Очаква се тази мярка да даде ефект в посока увеличаване на постъпленията от осигурителни вноски, ако бъде въведена, но не мога да се ангажирам с прогноза какъв точно ще бъде неговият размер.

- Не бих искал да коментирам този въпрос, преди Министерският съвет да вземе решение по него.

- Шестмесечният срок, който им беше даден от законодателя, изтече на 5 февруари. Майките, които погасиха главницата на задължението по неправомерно получените средства за гледане на дете, не дължат лихва. Тази възможност все още съществува за лицата, за които разпореждането за установяване на задължението за периоди преди 5 август 2011 г. е влязло в сила след тази дата. Тези, които върнаха сумите, преди да бъдат направени промените в закона (5 август 2011 г. – бел. авт.), пък получиха право да им бъде възстановена лихвата върху тях от поделенията на НОИ в страната. Статистиката към края на 2011 г. показва, че за периода август - декември при нас са постъпили малко над 2700 заявления за възстановяване на лихва за общо 618 хиляди лева. От тях до края на миналата година са възстановени 577 хиляди лева и е постановен отказ на 128 от заявленията.

- Предстои този въпрос да се дискутира. Факт е, че тази наказателна лихва за забава на вземанията е двойна по-висока от лихвата, която се плаща за забавени данъци, където тя е на ниво "законна лихва" - т.е. основният лихвен процент на БНБ плюс 10 %.

Преди да се увеличи лихвата, е имало масова практика осигурителите да не внасят осигурителни вноски, а да използват парите като оборотни средства, защото в един момент законната лихва е била по-ниска от банковите лихви и работодателите са предпочитали, вместо да ползват кредит, да се финансират чрез неплащане на осигуровките. Това е наложило увеличаването на надбавката. Въпрос на анализи е какви биха били ефектите от намаляването й.