- Тази система е създадена, за да подпомага избора на студентите. Някои от данните могат да бъдат използвани и за друг тип анализи. Но като цяло обвързването на част от финансирането с резултатите от обучението би било добър стимул качеството на образование да се повиши. В момента имаме система, която се финансира единствено в зависимост от броя на студентите, които са влезли да учат. Няма никаква зависимост между финансирането, което получава висшето училище, и способността на завършилите да се реализират на пазара на труда.

Създаване на стимули, които да накарат университетите да се интересуват по-активно какво става със студентите им на пазара на труда според мен е стъпка в правилната посока.

- Много е кратък периодът, за да може да бъде измерен ефект. Ние оценяваме реализацията на завършилите през последните пет години. Дори и да е имало някакво малко подобрение през последната година, това ще се усети в по-далечен период. Не може да очаквате промени, които да стават с такава скорост във висшето образование. Дори да е имало сега въведена перфектна политика, ще можете да я усетите и измерите след години.

- Отново е нужно да минат няколко години, за да може рейтинговата система да бъде използвана за формиране на политиките на висшите училища. Ние вярваме, че тя ще помогне те ясно да оценят своите силни и слаби страни и да се специализират, като се фокусират върху предимствата си, където имат пазарна ниша. За да не губят ресурс, като поддържат професионални направления, които нямат конкурентни предимства. Но това са трудни за взимане решения и те ще отнемат известно време. Още повече че студентите, които в момента учат в такива направления, трябва да довършват по начина, по който са започнали. Може да се очаква промяна, но тя ще изисква поне три години.

- Тези индикатори, които стоят стабилно от години наред, и училищата знаят, че ще се оценяват точно по тях, вероятно ще се опитват да подобрят своето представяне точно по тях. И ако такъв индикатор е например цитируемостта на висшето училище в рамките на библиографската база данни "Скопус", тогава те предприемат конкретни стъпки, за да са сигурни, че всички научни публикации наистина са отразени в базата данни. В някои случаи това изисква просто техническа стъпка, в други – малко допълнителни усилия.

По същия начин, ако те знаят, че оценката им зависи от реализацията на завършилите, тогава висшите училища ще си пренасочат вниманието не просто към това да имат максимален брой студенти, но и към това какво се случва с тях след завършване. От тази гледна точка може да се чака промяна. Главно и заради прозрачността на системата в момента. Но пак казвам, тя ще отнеме време. Трябва известно търпение.

- За висшите училища големият въпрос е каква е тяхната добавена стойност. Ако едно висше училище на входа приема отличници и на изхода тези са най-добре реализираните, ние не знаем дали това се дължи на самото училище, или на това, че то е подбрало най-добрите. Ако едно висше училище приема на входа кандидат-студенти, на които дипломата от средно образование е била под 5.00, и след това те се реализират на пазара на труда с доходи, сравними с тези на отличниците от други училища, тогава имаме голяма добавена стойност.

Такива са инженерните специалности. Ако сравните входното ниво на студентите там с това в медицината, в медицината не е приет нито един студент със средна оценка под 5.50 - те са само отличници. А в много инженерни специалности максималната средна оценка е до 5.00. В крайна сметка, когато видите данните за реализация, те са сравними. Единият университет е взел деца с по-нисък успех, но е имал по-голяма добавена стойност за тяхната успешна реализация в живота след това.

Големият дебат е по отношение на това как се измерва приносът на висшето образование и как мерим добавената стойност на университета. Същото се отнася за средното образование. Ето, вижте на матурите как се представят Немската гимназия или Американският колеж. Те още на входа са взели най-добрите. Имаш най-добрите – получаваш най-добрия резултат.

Но зависи все пак за кое направление говорим. Данните показват, че има направления, които приемат отличници, но след това доходите им не са така добри, колкото в други професионални направления. Реализацията невинаги се свежда до това какво се случва на пазара. Един човек може да е пълен отличник и да иска да учи религия и теология и да смята, че реализацията му е в тази сфера. Очевидно такъв човек трудно можете да бъде уловен на базата само на доход.

Но, ако мислим реализацията като нещо, което се случва на пазара на труда, най-лесният начин е да сравните оценките от диплома за средно образование с това, което се получава като доход.

- Софийският университет преподава в най-много направления, като изключим Пловдивския университет. Но той е първи по всички направления, в които участва. В икономиката са първи заедно с Американския университет. Една от основните причини за това представяне е, че в направленията, в които се преподава, те имат изключително добра реализация, но имат и големи предимства по отношение на научната дейност.

Просто това е фaкторът, който дава на СУ чувствително предимство. В природните науки СУ има също голяма преднина. Но ако погледнете специалности като икономика и администрация и управление – там университетът чувства много силна конкуренция от УНСС, Американския университет. За някои направления дори и от Нов български университет.

- Няма гаранция. Ние специално подчертаваме, че рейтинговата система не е препоръка за избор на конкретен университет. Тя е система, която да помогне на младите хора да направят информиран избор. Изборът се прави на базата на множество фактори, ние просто предоставяме относително лесен достъп до голямо количество сравнима информация, което може да помогне на бъдещите студенти да се информират.

Но това е само началото от едно много по-дълго проучване на възможностите. Кандидат-студентите се интересуват не само от елементите, които са включени в рейтинга, но от фактори като възможност за финансиране, отдалеченост от родното място, които са много специфични и не могат да бъдат отразени в рейтинговата система.

- Аз мисля, че това не е риск. Системата дава възможност на ръководствата на университетите да преосмислят портфолиото от направления и специалности, в които предлагат обучение. Рейтингът осигурява максимално възможната прозрачност на средата, дава достъп до много данни и позволява както на бъдещите студенти, така и на академичните ръководства, така и на бизнеса и на останалите участници в процеса да рационализират своите решения.

Рейтингът осигурява максимално възможната прозрачност във висшето образование

- Държавата е едновременно голям инвеститор в образованието на медицински кадри в България и също техен основен работодател в обществения сектор. Когато държавата инвестира много, за да има качествено образование за способни кадри на пазара на труда, тя би трябвало в същата степен да инвестира, за да гарантира, че тези кадри ще останат на българския пазар. Когато има разминаване между тези две инвестиции, тогава се получава ситуация, при която тя подготвя кадри, които обаче се реализират на друг пазар.

Медицината е едно конкретно направление, по което резултатите ни дават повод да се замислим за това, че за да може публичният сектор да се развива по правилния начин, трябва да се реформира изцяло. Очевидно е, че се нуждаем от реформа на здравеопазването, дори когато човек гледа рейтинговата система на висшите училища. Това е един от изводите.