- Трудно е да кажа "привлича". В политиката губя време, пари и приятели... Но смятам, че хората трябва да имат заявени граждански позиции, иначе критиката им нищо не струва. Когато казваш "как не трябва", длъжен си да кажеш и "как бих го направил аз" – ако те разберат и подкрепят, тогава си длъжен да се опиташ да го направиш. Плащам си данъците – съответно имам мнение за това как да бъдат харчени парите ми от държавата. Това е политиката. Не повече, но не и по-малко.

- Да. И това не са лидери на партии. Усещам много от депутатите на ОДС, с които бяхме в Народното събрание, за свои приятели. Най-много ценя тези, които имат професии извън политиката – лекари, инженери и пр. Смятам, че трябва да имаш поприще, което е извън политиката и ти дава сили и сигурност, че има къде да се върнеш, когато "службата свърши".

- Не съжалявам. Както казвал шопът, като се връщал от пазара в Елин Пелин, където го били, ограбили и изнасилили – "от друга страна, човек се учи" (смее се). По време на един предизборен дебат за местни избори в София бях зверски уморен и от известен фитнес инструктор поисках нещо, което "да ме вдигне" преди дебата. Излъчваше се по Би Ти Ви, участваха Стефан (Софиянски), Надежда (Михайлова), Стоян Александров и Лучано (Васил Иванов)... И този шемет да вземе да ме натъпче с някакво производно на ефедрин. Бях станал като тролей – можех да се хвана за жиците. Тогава пред един милион зрители ръснах онази глупост за кучетата. Стефан разказваше за програмата за кастрация на общината, а аз го прекъснах, че бездомните кучета не ни таковат, а ни хапят... Голяма простотия! Стана виц после, разправя се и до днес. Сега се смея, но си давам сметка, че на Стефан дължа много извинения. Особено на фона на управниците на София, които дойдоха след него!

Иначе съм наистина горд по работата си по Закона за Черноморското крайбрежие заедно с Тодор Батилов (депутат от "Атака" в предишното Народно събрание), по закона за лобизма с Ася Михайлова и от цялостната си позиция по закона за културното наследство. Разбира се, гордея се и с политическата доктрина на "Гергьовден". Мисля, че няма по-човешка и философска програма за участие в политиката от доктрината на "Гергьовден" от 1999 г.

- За мен ГЕРБ е изкуството да вярваш в колективната правота на индивидуалното невежество. ГОРД не е политическа партия, а клуб, в който участват хора с различни, а понякога с противоположни политически убеждения. Обединява ги това, че демокрацията е ценност, която трябва да бъде съхранена. И още – че ако в името на повече икономическа сигурност си готов да загубиш малко свобода, обикновено губиш и двете.

- Коректността изисква да споменете и Чапа (Георги Чапкънов), Любо Ганев, проф. Валери Стефанов, Илия Илиев, Стъки (борецът Станислав Недков), Владо Пенев, Николай Овчаров, Николай Бухалов, Краси Дачев, Вальо Михов, генерал Лазаров, професор Яръмов, Петьо Заберски, Крум Савов, Устата, Пеньо Грозев и още куп достойни и успели българи.

Нямам никакви основания да се срамувам или притеснявам от имената, които цитирате. Нещо повече – ако трябва да го кажа с ръка на сърцето, трудно ми е да си представя по-добър вътрешен министър от Чавдар Чернев. Самият факт, че нито една от управлявалите партии не му предложи този пост, за мен е диагноза за политическата класа. Тези хора може да имат политически идеи, с които не съм съгласен, но не мога да не ги уважавам като личности.

Имам аз един въпрос – не към вас, а към хората, четящи това интервю: Вярвате ли, че в България с около два милиона трудоспособно население една партия е в състояние сама да извади от редиците си достатъчно подготвени хора, които да посрещнат предизвикателствата на времето, в които живеем?

- Метафорично казано - цели се в звездите, ако искаш да уцелиш поне Луната. Иначе вярвам, че една политика, основана на разум, прагматизъм и християнски добродетели, може да постигне десетократно увеличение на стандарта на живот в рамките на 25-30 години. Не казвам, че това е по силата на една партия, но един политически клуб може да зададе посоката, така както в следвоенна Германия групата "47" зададе посоката за излизане от невероятната духовна и икономическа катастрофа, в която я остави нацизмът.

- Въпреки честото усещане, че имаме спам, а не премиер, намирам господин Борисов за гениален по отношение на публичното си присъствие. Познавам го и не мога да не оценя умението му да играе едновременно и по Брехт, и по Станиславски. С мащабни, площадни жестове и с невероятен психологизъм в обитаването на собствения му образ на мачо, уморен от битка с несгодите и наследството на тройната коалиция.

Той дава с пълни шепи на българите онова, от което най-много се нуждаят – визията за национален юнак, стъпил с единия крак на Витоша, а с другия на Балкана. Очаквам скоро да започне и изграждането на метростанция "Подуене".

- Стига бе?! Сериозно ли мислите, че в това правителство има министър, от чиято смяна нещо ще се промени? Рокадата на здравните министри не е ли доказателство?

По-скоро е валидно правилото, че ако смените целия министерски съвет с националния отбор по футбол, нищо няма да се промени нито във футбола, нито в политиката... Да живеят тигрите от Банкя!

- Да на първия въпрос. Дори само за да премахна малоумната наредба за водолазната дейност. По втория - не вярвам, че има нужда от отделен министър на културата. Бих слял три министерства – спорта, културата и туризма, на едно място, а външните работи и военното министерство - аташирани към президента. Казвам го съвсем сериозно. Той и без това се меси постоянно там. Могат да бъдат запазени канцелариите и ресорните заместници, но нямаме нужда от фигурата на министъра.

- В момента куку поколението е част от мейнстрийма, най-изявените лица на българските медии днес са били по някакъв начин свързани с "Ку-ку" и "Каналето" в периода 1990 – 1998. Новото ку-ку ще дойде от ъндърграунда. Вероятно съществува някъде, но още не сме го забелязали. "Преобличането" на Паметника на съветската армия беше чудесен пример, че духът му е жив. Има ли го Духът, ще се появи и Словото. Така пише в Библията!