Министър Лиляна Павлова: Нов маршрут Русе - Свиленград ще промени пътната карта на Европа
България ще търси публично-частно партньорство за строителството на скоростен път по маршрута Русе – Велико Търново – Свиленград – Истанбул, съобщи в интервю пред Би Ти Ви министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. "Дневник" публикува целия разговор с известни съкращения.
Водещ Виктор Николаев: Сега добро утро на министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, която е наш гост... Казахте обаче, че имате нещо ново от тази нощ и се пошегувахме, че не само депутатите, а и вие до 12 часа сте си стояли на работното място. Така ли се оказа?
Лиляна Павлова: Служителите се наложи да поработят късно, защото няма... понякога това се налага. Това е част от голямата тема всъщност как развиваме пътната инфраструктура...
Водещ: Кое е новото?
Л. Павлова: ...какво правим за финансирането на пътищата. Новото извън всичко това, което правим като магистрали, като скоростни пътища, голяма част от строителството започва тази година, надявам се да имаме време да кажем какво започва, имаме един нов проект. Всъщност това е карта, отпечатана буквално снощи в 11.30 вечерта... Не знам дали ще може да се види на екрана. Съвсем накратко какво представлява и каква е новата ни инициатива в допълнение към всички съществуващи пътища. Русе - Свиленград - Истанбул.
Водещ: Откъде преминава, как се нарича тази отсечка сега?
Л. Павлова: Европейски коридор 9 минава през територията на България през Русе - Велико Търново - тук, Стара Загора - Свиленград и съответно турска граница... Това, което... всъщност имаме една нова инициатива, изключително важна, вярвам, за развитието и на България като кръстопът, България като възможност да промени картата на Европа, картата на транзитния трафик, бих казала, защото, ако може още за секунда да покажем какво имаме тук, това е Истанбул. От Истанбул до нашата граница, до Свиленград, това е магистрала, готова, функционираща магистрала. Нашата цел е от границата, разбира се, едната опция е магистрала "Марица", която ние изграждаме в момента, по магистрала "Марица" да се качат по магистрала "Тракия" през София и съответно София - Калотина, която изграждаме. Това е едната опция, но тази изключително важна опция е оттук да има пряк път... Капитан Андреево - Дунав мост при Русе.
Това е най-бързият път, около 300 километра, за които ние, ако направим скоростен път, всъщност връзката Истанбул - Русе ще бъде... По този начин ние всъщност, ето, тук виждаме европейските коридори, даваме възможност от Истанбул да се стига за Одеса, за Русия, както и, разбира се, за Европа. Транзитният трафик... променяме картата на Европа, променяме картата на държавите - Близкият изток, Турция...
Водещ: В момента има две ленти, нали така, за движение, ще има четири.
Л. Павлова: В момента има две ленти за движение, планински регион, тук е и проходът Хаинбоаз, тук и съответно трафикът е изключително тежък, но тук е и мястото, на което има най-голям трафик. Нашата цел, тъй като магистрала "Черно море" е една много... една много добра инвестиция, но там нямаме постоянен поток и постоянен трафик.
Това, което имаме на този участък, са... средно претеглено, са над 7 хиляди моторни превозни средства на денонощие. Почти 50 процента от тях са тежкотоварни. Всъщност нашата концепция е, че тъй като ние не можем да осигурим европейско финансиране, всъщност това е пътят - Русе през Бяла, която... трябва да се направи обход на Бяла, за да не се случва това, което се случва - катастрофите, жертвите включително, всяка зима, през Велико Търново. Това е основният път Русе - Велико Търново, който така или иначе и в момента е важен, приоритетен участък за скоростен път за финансиране с европейски средства.
Водещ: С какви пари и в какви срокове?
Л. Павлова: Но тъй като европейските средства... те не са безкрайни, няма да стигнат за всичко, нашата идея е през Русе - Бяла - Велико Търново - прохода Хаинбоаз до Свиленград, Стара Загора - Свиленград, всъщност ние ще можем да осигурим 300 километра скоростен път на публично-частно партньорство. И тук можем да гарантираме достатъчно трафик, така че да може инвеститорът да направи тази инвестиция. По наши изчисления тя, ако е скоростен път, е около милиард, ако е магистрала, е милиард и половина, но и скоростен път е достатъчно, той е...
Водеща Анна Цолова: Инвеститорът какво... каква полза ще има?
Л. Павлова: Инвеститор да инвестира да изгради този участък, да събира тол-такса за него и по този начин всъщност целият тежкотоварен трафик ще бъде изведен преди всичко по този участък, останалите пътни участъци ще бъдат освободени от този тежкотоварен трафик, а предвид, че имаме огромен трафик, който... много камиони, които минават по това протежение, много лесно тази инвестиция ще може да бъде възстановена.
Водещ: Колко би могла да бъде тол-таксата?
Л. Павлова: Тол-таксата нормално може да бъде 10 - 15 лева, ние сме го изчислявали именно там, толкова.
Водещ: За целия участък през територията на България.
Л. Павлова: Говорим за... да кажем, 15 лева, при една такса 15 лева приходът, който ще се генерира в рамките на една стандартна концесия, ако инвестицията е, да кажем, около милиард, те могат да инвестират около 2 и половина милиарда приходи.
Водещ: За колко години?
Л. Павлова: Законът за концесиите ни позволява за 35 години, като тази инвестиция може да се избие много по-бързо. Безспорно много по-бързо, защото, пак казвам, ние тук можем да осигурим трафик. Нашата цел е да дадем възможността катарски, китайски, Оман, всички тези инвеститори, които сега идват и питат и които, да кажем, едно Черно море не им се вижда толкова рентабилно, защото няма трафик, всички потвърждават, че това е участъкът с най-голям трафик.
Водеща: Кога тази карта ще се превърне в реалност?
Л. Павлова: Ние сега ще дадем възможност за инвеститорите да заявят своя интерес. В момента, в който заявят своя интерес, ние можем веднага да започнем процедура по отдаване на концесия, която при равни други условия би могла да отнеме около шест месеца. Което означава, че би следвало да можем до края на годината да имаме проведени преговори за една концесия и някой, който да инвестира в 300-километров участък около 1 милиард, ако бъде инвестирано, той ще може в рамките на годините за концесията да възстанови, да си възстанови сумата и да има печалба от два милиарда и половина по наши изчисления.
Водеща: Кога евентуално ще бъде готов този път, имайки предвид всички срокове, с които трябва да се съобразявате?
Л. Павлова: Все още сме в много начална фаза. Разбира се, пак казвам, това е съвсем топло, картата е буквално принтирана преди часове. В момента започваме подготовката на цялата документация за тази концесия. Но строителството... стандартно строителството на такива участъци, ако това са 300 километра, аналогично на магистралите, които строим, отнема около 2 години. Когато е изпроектирано, за една година...
Водеща: От началото, от копката до финала?
Л. Павлова: Да... и една година за проектиране и документация, значи, в рамките на следващите три години тази инвестиция може да бъде реализирана и по този начин всъщност да осигурим извеждането на трафика и България да бъде истински кръстопът и истинска възможност Истанбул...
Водеща: Ще се строи ли на т.нар. първа линия (на брега - бел.ред.), тази зона, която би трябвало да е защитена от строежи? Чухме мненията на няколко кметове. Те не са съгласни с идеята ви да се спре застрояването.
Л. Павлова: Аз, ако мен питате, моето лично мнение е, че на плажа не трябва да се строи. Не трябва да се строят големите бетонни хотели, обаче нека да уточним. Ние не казваме, че въвеждаме пълна забрана за всякакво строителство. Това, което предлагаме в закона, този, който законопроект внесох аз, говорим, че на първите 100 метра от плажа, от брега може да се строят само заведения, питейни заведения, заведения за хранене, спортни съоръжения, открити летни театри, детски площадки и така нататък до 6 метра.
Водещ: Защо те искат да строят много с много бетон и дори намират чуваемост в депутати от вашата парламентарна група?
Л. Павлова: Ами за мое голямо съжаление това, което... пак казвам, каквото е застроено, за съжаление е застроено, може някой ден някой да има желанието и да го премахне и аз бих била по-скоро доволна, както и повечето от нас, които искаме все пак плажовете да са зелени. Тук говорим за нови територии, които предстои да бъдат урбанизирани, там да забраним строителството поне на големите бетонни хотели, там да позволим да има само атракциони, спортни съоръжения и така нататък.
Водещ: Ще се преборите ли? Депутати от парламентарната група заявиха, че има резон в искането на кметовете да...
Л. Павлова: Народното събрание все пак е законодателният орган, ако те преценят, тяхна е волята. Моята воля е видна и волята на правителството от гледна точка на законопроекта, който беше приет - в 100-метровата зона до 6 метра заведения, спортни, културни...
Водеща: Приемате ли поне частично тезата на тези кметове, че това би върнало туристи, че това би буквално загробило туристическия сезон и туризма по тези места?
Л. Павлова: Знаете ли защо е обратното, те туристите ще се върнат... всеки си има бетон в града, в който живее, всеки иска да отиде на плаж да види морето, да види планината, да види дърветата... Да види все пак и дървета, така че аз не мисля, че ще върнем туристите, ако продължаваме да изливаме бетон на плажа.
Водещ: Имаше аргумент, че не могат дори пречиствателните станции да построят или да довършат с вашия закон. Спекулация ли е това или е вярно?
Л. Павлова: Абсолютна спекулация, аз и тогава казах. Като дявол Евангелието. В закона сме предвидили специален ред за построяване и на дълбокоморски зауствания, и на пречиствателни станции, и на брегоукрепителни съоръжения, даже нещо, което досега не беше разрешено в закона - преминаване през плажната ивица, където е необходимо, разбира се, и през бреговата на техническа инфраструктура, кабели, подземна инфраструктура, само и само да подпомогнем този процес. Така че това са спекулации, за да се драматизира.
Водещ: Тия зауствания, които споменахте, не е ли крайно време да ги няма? Да кажем, че това е една тръба, която изхвърля фекалните води навътре в морето. Навътре или навън...
Л. Павлова: Това не го правим само в България. Тази тема също... безспорно най-добре е да има пречиствателни станции, но не навсякъде е рентабилно да има такава скъпа пречиствателна станция и не навсякъде е необходимо да има. Не само в България, във всички държави, които са на... се намират по брега на морета и океани, това е...
Водещ: На плажа не съм виждал да плуват...
Л. Павлова: Това е често срещана практика. Средно на една морска миля се прави дълбокоморско, то затова се казва дълбокоморско заустване... На една морска миля. Морето е естественият пречиствател на тези води. Пак казвам, разбира се, където може, правим пречиствателна станция, но на много места по света се правят и по този начин съоръженията. Така че ние работим по тази тема. За съжаление само Равда, общината, там, община Несебър не можаха да се справят и на този етап нищо не направиха за дълбокоморското заустване.
Водеща: Какво означава не можаха да се справят? Защо не са се справили?
Л. Павлова: Ами вие знаете, че ние регулярно, с месечни срещи още от миналата година започнах аз да ги каня в министерството само и само да ги подкрепим в процеса. Разбира се, те правят големите си проекти за пречиствателни станции, но в крайна сметка трябваше да говорим да си направят първо дълбокоморските зауствания. Във Варна нещата вече... тръжните процедури започват този месец, но ние укрепихме съществуващата тръба, държавното ВиК...
Водещ: По брега няма да плуват неприятни неща.
Л. Павлова: Във Варна няма да има проблем. В Созопол временно направихме една тръба, с която... също да не е на брега поне. Това, което можехме като временно решение ние като държава, като министерство. Оттам нататък в Равда не може да се направи и общината засега дори не е готова с търг да търси изпълнител някой да го прави, което означава, че в този сезон Равда все още няма да има този...
Водеща: Имате ли информация за проблем с концесиите на плажовете и възможността голяма част от плажовете по българското Черноморие да остана неохраняеми?
Л. Павлова: Това е другата тема, която аз считам, че малко също се преекспонира. Ако имаме две минути да кажем - в България на територията на нашето Черноморие има 208 плажа. От тези 208 плажа в момента почти 130 от тях, 129 от тях, са предоставени за управление. 60 на концесия, 69 под наем. 129 плажа имат концесионери и наематели. Това са и основните плажове, където има най-голям размер туристи, брой туристи. Нормално е, защото там, където има туристи, там съответно концесионерът или наемателят най-лесно може да има възвращаемост на инвестицията и тези плажове безспорно са отдадени и охраняеми. От останалия брой плажове имаме 25, които не можем да ги отдаваме, нямаме право. Те са в погранична територия, военна територия, защитена територия или свлачищна. Така че те така или иначе не подлежат на отдаване. Остават около 50 плажа всъщност, които няма да бъдат охраняеми, но в това няма нищо страшно и в това няма нищо лошо. Два примера ще ви дам. Първо, все още хората имат желание понякога да няма заведения, да няма шезлонги и чадъри... Нека има такива плажове. Достатъчно е да са наясно всички...
Водеща: Всеки да си носи отговорността.
Л. Павлова: Всички, искащи по-, такива, екзотични битови...
Водещ: Но кой ще ги почиства? Аз съм виждал черноморски плаж в ужасно състояние.
Л. Павлова: Областните управители имат ангажимент. Вижте, областните управители имат ангажимент да осигурят тази дейност. Само един пример - плажът на Дуранкулак. Плажът на Дуранкулак е дълъг 4 километра, 90 хиляди квадратни метра е неговата площ. Естествено, че няма желаещ някой да го наеме. Ако някой го наеме, на тази дължина и размер на плаж знаете ли колко спасителни будки трябва да са... 43. И 90 спасители да осигури. Плюс 43 тоалетни, съблекални и други заведения...
Водещ: И кой го почиства?
Л. Павлова: Областният управител го... За всички неохраняеми плажове... Именно затова предлагам в новия закон, в който сега се разглежда черноморското крайбрежие, там, където събираме такси и съответно част от таксите да отиват за областните управители, именно да поставят табели "Неохраняем плаж", за да се почиства плажът. Пък тези, любителите на дивата природа, би трябвало да са...
Водеща: Имаме такъв въпрос - идея, изговорена от Росен Плевнелиев в предишното му качество, да сложи шумозащитна стена на Околовръстния път в отсечката на естакадата на Бистришко шосе, там около един голям магазин. Има ли такава вероятност да се реализира тази идея?
Л. Павлова: Там, където има голям трафик и има в близост къщи, трябва да има шумозащитни платна, където това е предвидено. Това, което ние в партньорство с общината правим, а именно те трябва да направят карта на шума, такава... каквито са изискванията на директивата, за да се прецени на кои места какви точно платна да се поръчат. В първоначалния проект това не е предвидено... От общината в случая зависи само картата на шума. От нас, от АПИ зависи да възложим, да изготвим и да финансираме монтирането на такива.
Няколко неща за София - Южната дъга предсрочно ще пуснем в началото на юни, около средата на юни пускаме Южната дъга, основното трасе, за да освободим трафика. В понеделник отваряме ценовите оферти на Западната дъга, именно магистрала "Люлин", която свършва в нищото, да я изведем с кръстовище на три нива на булевард "Сливница" и да изведем трафика към Околовръстното и към София - Калотина. Враца - Монтана обходите също вече имаме избрани, почти сме приключили процедурата с избран изпълнител, лятото започва, както и Мездра - Ботевград пътят. Където и да погледнем, строим във всички посоки и ако се върнем по картата на България, ако имаше още време, мога да ви разкажа...
Водещ: Защо сте се срещали с Валентин Златев миналата седмица?
Л. Павлова: Това беше изключително важна тема, която... аз поканих да седнем на една маса Валентин Златев като... предвид, че "Лукойл" е най-големият съответно производител на битум. Защо на битум? Битумът като производно на петрола е основният продукт, който е необходим при извършване и асфалтирането на пътища и на асфалт по ремонтни дейности. От друга страна, всички фирми в строителния бранш, които в периода 2008-2010 г. играха по нашите търгове на най-ниска цена, играха на ниска цена. Битумът си покачи цената в рамките на покачването на цените на петрола.
Водещ: Какво ще искате - намаляване, отстъпка?
Л. Павлова: Това, което аз апелирах към двете страни, сядайки на една маса от много години за пръв път в министерството, е да свалим цените, защото за мен е по-важно качеството. Фирмите, на които сега им се е покачила цената на битума, ако пестят от него, за да избият цената, защото са играли на по-ниска цена... ще повлияе качеството, а за мен качеството на магистралите е много важно и аз съм благодарна и на г-н Златев, и на бизнеса, седнахме на една маса и се уговорихме - намаляване на цени при тези количества, които ние гарантираме.
Водеща: Че ще използвате.
Л. Павлова: Новината е, че ние... връщаме се към тези големи количества още от 2007 г., намаляваме цената, преминаваме на специален нощен режим за доставки на битум, така че да можем да осигурим, че ще имаме качествено строителство, използвайки материалите.