- В правилната посока. В тази, в която аз съм убеден, че ще изведе академията като статут и ще даде възможност за много по-добри условия за работа на колегите. Това е преди всичко насочване на академията към работа за изпълнение на държавните приоритети. На тези приоритети, които бяха вече формулирани в стратегията "България 2020", на приоритетите за развитие на научните изследвания. Особено важно е участието на БАН в подготовката за работа по "Хоризонт 2020" - рамковата програма за наука на Европейската комисия. Това са възможности за широко отваряне на врати за участие на БАН в приоритетни научни изследвания.

Това, което няколко пъти подчертавам, е, че популизъм от мен няма да чуете, няма и да видите. Тази политика на ходене "с шапката напред" за търсене на подаяния за академията няма да я има. Разбира се, при нас финансовото състояние е изключително сериозно, защото основен проблем е недостигът за заплати. В момента академията не може да си плаща договорираните заплати.

Аз нямам нито капка съмнение, че научните изследвания и приложенията, които се правят от нашите колеги, са много важни и би трябвало в близко време да има по-качествен мениджмънт и по-агресивно участие на академията в проекти, свързани с развитието на икономиката на знанието. Не мога да си представя как у нас ще се развие такава икономика без активно участие както във фундаментални научно изследвания, така и в конкретни приложения, насочени към реализирането на икономиката на знанието. Например – участие в планираното създаване на големи технопаркове. БАН би могла да спомогне тези технопаркове да се напълнят със съдържание.

Смятам да отворя академията към публичното пространство. В БАН има страшно много постижения, но българското общество знае за твърде малко от тях. В тази връзка аз виждам сериозно партньорство с медиите, които биха си направили труда да се запознаят с работа на учените ни. Академията е едно голямо постижение на българската нация и определено може допринесе за страната, ако се използва по-добър начин. Но, за да се правят сериозни научни изследвания, трябва да има спокойствие в научните среди. За това спокойствие ние ще се борим.

- Разбира се, от максималното използване на възможностите за акумулиране на собствени приходи. Както и активно участие по проектни програми – на национално и международно ниво. От друга страна, аз се надявам, че със сериозни аргументи за важността на редица изследвания, които академията прави и може да прави в полза на държавните приоритети, ще се стигне до освежаване на бюджетната субсидия.

Ако погледнем не само ситуацията в БАН, а въобще на академичната общност в страната, проблемът с финансирането е много сериозен и се нуждае от внимателен анализ. Не можем да разчитаме на светло бъдеще, ако тази политика не се промени. Стандартът на България в това отношение трябва да се доближи до европейските нива. Ако сме членове на Европейския съюз (ЕС), значи би трябвало да се стремим към политиките му в това отношение. Засега това е проблем.

- Наскоро постоянният секретар на френската академия на науките при посещението си в България припомни някои от приоритетите в Лисабонската стратегия. Според нея Европа трябва да върви към 3% от БВП финансиране на научните изследвания. В много страни това вече е факт. В България нещата са далече под средното ниво. В тези 3% влизат 1% от държавния бюджет и останалите 2% са от публично частни партньорства и фондове за научни изследвания.

Имаме индикация, че Фондът за научни изследвания (ФНИ) ще получи по-голямо доверие и по-голям ресурс за разпределение. Той е един много сериозен партньор на БАН. Но дори от този 1% сме много далече. Пред последните години статистиката показва, че за наука в България се отделят 0,2% от БВП. А 1 лев инвестиции в наука много скоро се възвръща поне 6 пъти. За някои типове изследвания дори повече.

Тази политика за финансиране е обвързана с възпроизводството на кадри за научни изследвания. По- възрастните хора, образно казано, са яли какви ли не манджи и по-леко понасят тази ситуация. Но проблемът с това академичната кариера да стане атрактивна за младите е най-вече финансов. Грубо казано, причината е ниското ниво на заплащане на техния труд.

Вземете например аспирантската стипендия - тя изключва възможността от вътрешността на страната някой да дойде да се обучава като докторант в София, защото неговата стипендия е 450 лева месечно. По редица допълнителни възможности ние се опитваме да ги включваме още от началото на обучението им в проекти, в които могат да получават доплащане. Но един млад човек идва първо да се учи и навлизането му в една научна област отнема поне две години.

- БАН е национална научна институция, не столична. Проблемите, които вълнуват регионите на страната, определено носят в себе си възможности за сериозни научни изследвания в целия спектър на научни области в академията.

Започната е кампания за създаване на регионални академични центрове. Засега има три такива – в Пловдив, Бургас и Варна. Предстои създаването на още няколко в близките месеци във Велико Търново, Русе, Ловеч. Получаваме сериозно разбиране от големите общини и мисля, че в рамките на мандата ще имаме една стабилна мрежа от регионални академични центрове.

- Това е субективна история, защото много често академията се идентифицира със събранието на академиците и член-кореспондентите, които са съществена част от академията, но са около 130 души. А БАН е един голям работодател и в нея работят на щат над 6000 души и в данните от 2011 година от тях само 200 души са академиците на щат. Така че "старците" в академията са една шепа хора. Вярно е, че средната възраст на работещите в академията се повишава, но това далеч не са старци, а са хора в активна творческа възраст. Независимо от проблемите стотици млади хора постъпиха на работа в последните години.

- Понеже аз идвам от институт, в който участието в образованието на страната е основен приоритет, имам силни надежди, че изследователският университет ще бъде едно много полезно начинание не само за БАН, но и за взаимодействието с висшите училища. В момента и в академията, и във висшите училища има глад за млади хора. И то за хора, които са подготвени да се включат в научни изследвания. Аз го виждам като една люпилня за кадри за академичните институции в страната, за млади учени.

- Да. Нещо повече, аз имам мечта – в академията договарянето на работните заплати да бъде на индивидуална основа. Бил съм в много страни и сродни академии и центрове, в които няма двама учени на една и съща позиция, които да имат една и съща заплата. Възнагражденията се договарят на индивидуален принцип. В ситуацията, в която ние се намираме, академията направи една добра стъпка да разпредели бюджета по институти съобразно резултатите им. Това беше внимателно претеглена стъпка.

Следващият ход обаче в самите институти да се върви към диференцирано заплащане би бил по-сериозен проблем. В момента ние работим за гарантиране на един социален минимум. Средната работна заплата в академията е някъде от порядъка на 550 лева месечно, като имате предвид, че 1000 души са хабилитираните в академията, а хабилитиран не се става никак лесно. Всеки опит за диференциране би бил изключително рискована операция.