Огнян Стоичков: Трябват поне 5% от БВП за образование, за да се приложи новият закон
Преди около две седмици депутатите приеха на първо четене Проектозакона за предучилищното и училищното образование. Въпреки дебатите по текста, след повече от 3 часа обсъждане, от общо 96 гласували народни представители, 81 бяха "за", 13 - "против", а двама се въздържаха.
По време на обсъждането в пленарната зала председателят на комисията по образование Огнян Стоичков ("Атака") заяви, че има множество забележки, които при желание може да бъдат поправени. "Дневник" разговаря с него по спорните точки и възможните решения и подобрения на текста.
Г-н Стоичков, смятате ли, че Законът за предучилищното и училищното образование е готов и приложим към българската образователна система в момента?
- По закона е работено действително много и аз казах и в пленарната зала при обсъждането на първо гласуване, че уважавам огромния труд на заместник министъра на образованието Милена Дамянова и нейния екип. По нейните думи, законът е работен около 3 години – от самото начало на мандата на това правителство. Доста работа е свършена, но пък и доста предстои.
За да отговоря на въпроса дали законът е готов за прилагане, трябва да си отговорим първо на въпросите кои са най-наболелите проблеми в основното и средно образование и те решават ли се с новия закон. Всички знаем, че основният принцип на "Европа 2020" е осигуряване на равен достъп до образование за всички деца. Вторият проблем, с който трябва да се справим, е ранното отпадане от училище в пети и шести клас. Следващият е подпроблем на първите два – функционалната неграмотност И най-важното, може би есенцията на средното образование, е всъщност нашите ученици да имат необходимата подготовка за висшето образование или трудовия пазар.
Разбира се, със закон не можем да направим учениците по-грамотни, но законът трябва да създаде необходимата организация и управление на процесите.
Къде законът би могъл да бъде подобрен?
- Редица въпроси възникват още при предлаганата структура на училищната мрежа. Знаете, предвижда се преобразуване на основните училища в обединени. Към момента по данни от Министерството на образованието (МОМН), в малките населени места до 16 000 жители има 970 основни училища. В тях работят малко над 470 души. Тези училища ще се преобразуват в обединени до 10 клас. Няма обаче финансов анализ, демографски или социален, каква част от тези 970 основни училища ще могат да го направят, ще има ли населени места, които ще останат без обединени училища, дали ще използват мрежата на средищните или на защитените, така че този основен принцип за равен достъп до образование да не пострада за малките населени места.
Аз съм против дори един ученик от тези райони да остава без равен достъп до училище и да му се налага да пътува 50 км в едната и още 50 в другата посока, за да отиде до средищното или защитеното училище. В новия закон говорим и за целодневна организация на учебния процес до седми клас. Представете си едно дете, което сутрин тръгва с автобуса и се прибира вечерта. Тази организация не е финансово обоснована, нито е ясно как ще се случат много от събитията през деня.
| Тоест предизвикателство през настъпващата учебна година е да обхванем петгодишните. А 42% не са малко. |
Как гледате на задължителния характер на изпращането на 4-годишните в предучилищната система?
- Идеята е добра. Аз самият съм баща на 4-годишен син и с удоволствие ще си го дам на една предучилищна образователна система, обаче ако тя е подготвена за моето 4-годишно дете. Трябват физическа среда, преподаватели, познавателни книжки, адаптирани материали за възрастта му, подготвени учители. Подкрепям идеята, но липсата на финансова обосновка поражда много въпроси.
Ще спомена, че в съгласувателната процедура в Министерски съвет, Министерство на финансите е препоръчало 2016-2017 година да не бъде краен срок за въвеждане на тези мерки в новия закон, а да бъде един индикативен, начален срок на промените. Тоест, Министерството на финансите не откликва с финансова готовност, защото там най-добре знаят сметките на държавата в момента на какъв хал са. Затова смелите идеи, част от които аз подкрепям, но неподкрепени от министъра на финансите, означават експерименти с нашите деца.
| Има добри идеи, които не е ясно как ще се реализират. |
Законът предвижда нови мерки за интеграцията на децата със специални образователни потребности (СОП)? Как ги оценявате?
- За мен е необяснимо закриването на помощните училища. Според закона, закриването на тези 49 училища ще подпомогне интегрирането на децата със СОП. Интегрирането само по себе си, разбира се, че трябва да се подкрепи, но в момента това, което се предлага, е псевдо интегриране. С други думи – ние ги включваме в общообразователните училища, но е казано, че при необходимост може да създадем отделни групи в паралелките. Тогава как ги интегрираме, като ще ги обособяваме? След това е записано, че могат да бъдат до три деца в една обща паралелка. А по-надолу – по изключение може и повече. Колко повече? Могат ли да бъдат 50 плюс едно? Така кой към кого ще се интегрира и как?
| Необяснимо е закриването на помощните училища. |
Как според Вас ще функционира новата структура Национален инспекторат по образование?
- Създаването на Националния инспекторат по образование би струвало около 3 млн. лева годишно. От времето, от което аз се помня като ученик, регионалните инспекторати извършваха и двете функции - методическа и инспектираща. Сега разделяме тези функции, все едно създаваме специална структура за инспекции. Не е ясно защо. Казано е, че ще бъдат наети около 270-300 външни инспектори на хонорар. Само 35 ще са на щат. Останалите първо ще минат обучение в Националния инспекторат и след това ще бъдат привлечени. Това означава външни хонорари, граждански договори, командировки. Това по данни на МОМН ще струва, както казах, около 3 млн. лева. Можехме тези пари да ги дадем за физкултурни салони.
Този закон за училищното образование, за да бъде приложен, му трябват много пари. Не 3.3% от БВП за образование, а поне 5%, за да могат тези мерки да бъдат приложени.
| Не 3.3% от БВП за образование, а поне 5% трябват, за да могат тези мерки да бъдат приложени. |
По отношение на управлението на училището се открояват няколко неща, които са нови. Въвежда се кариерното израстване на учителите, те придобиват степени на базата на натрупани квалификационни кредити, преквалификация и т.н. В закона обаче е записано, че при прекратяване на трудовото правоотношение, те не запазват своите степени. А тези степени не са функция на трудовия договор, както е примерно при Закона за държавния служител – младши или старши експерт и т.н. При един професор например, като му се прекрати трудовото правоотношение, той не престава да бъде професор. Така и за един учител, с първа придобита степен в резултат на негови усилия, не е справедливо степента му да се губи.
Втори важен момент е този с директорите. Новият закон децентрализира голяма част от системата – от държава към община, и от министър към директор. Това второто не е лошо като принцип. Но когато му дадеш повече власт, трябва да я съпроводиш с повече отговорности. Не е ясно в закона, кои са изискванията за заемане на длъжността директор, казано е само, че трябва да има учителски стаж.
Освен това е логично да има мандатност за директорите. Аз ще предложа между първо и второ гласуване да има мандатност – до два мандата по 4 години. Като вторият мандат ще бъде само за директори, които са получили най-висока оценка при атестирането.
Забелязахте ли резултат от общественото обсъждане, има ли промени и подобрения в закона?
- Законът има нужда и от сериозен прочит от самото министерство на образованието. Защо? Защото между проекта, който беше публикуван в сайта на МОМН за обществено обсъждане, и проекта, който беше внесен в Народното събрание, има над 64 разлики (нови регламенти и предложения). Около 15 нови положения са съществени. Това са предложения, които явно са взети предвид в резултат на общественото обсъждане. Но в момента обществото знае един текст на закона, а в Народното събрание е внесен текст с 64 нови положения.