Михаил Миков: Чужди наблюдатели по знакови дела? Това е колониален манталитет!
Г-н Миков, да започнем с новината в съдебната система отпреди ден. Какъв е вашият коментар за уволнението на председателя на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова - един от основните опоненти на кадровата политика на този ВСС, която беше критикувана и от Брюксел?
- Всякакъв коментар по висящ въпрос би бил намеса в независимостта на съдебната власт, която всеки трябва да уважава.
Преди дни беше представен докладът на прокуратурата за дейността й през миналата година. По-рано пък подкомисията за контрол на специалните разузнавателни средства (СРС), на която сте ротационен председател, излезе със свой доклад. Какви са тенденциите според двата документа?
- И в двата доклада се очертават негативни тенденции – по-малко разкрити престъпления, въпреки че се имитира спад чрез регистрираната престъпност. От друга страна има завишено използване и прилагане на СРС, чиято едничка цел в правовата държава би следвало да бъде разследването и разкриването на престъпления. Хубаво е, че двата доклада се гледат едновременно, защото тези тенденции могат да бъдат сравнявани.
Прокуратурата обаче отчита за себе си доста по-малък брой искания за използване на СРС...
- Да, констатирали сме, че при прокуратурата има сериозен спад от около 44% спрямо 2010 г. Явно там има сериозна дисциплина в последната година. В същото време МВР увеличава рязко абсолютния брой подслушвания, както и се увеличава броят на лицата, спрямо които са били прилагани СРС – 30% в сравнение с 2010 г. и 63% спрямо 2008 г. Ако в сравнение с 2010 г. през 2011г. исканията за СРС от органите на МВР са се увеличили с 26%, то спрямо 2008 г. увеличението е 77%.
Какъв е ефектът от по-голямото подслушване?
- По-малко като процент веществени доказателствени средства в съда.
Правите ли разграничение между исканията от МВР за случаите, когато е образувано досъдебно производство и то се наблюдава от прокурор, и за тези, в които не е образувано?
- В първия случай искането винаги е от наблюдаващия прокурор, след като е в рамките на досъдебното производство. МВР е автономно да иска СРС, когато става въпрос за оперативна работа.
Да разбираме, че повечето искани специални средства от МВР са само за оперативна работа ли?
- Не само, но като цяло. В рамките на досъдебното производство господарят на процеса, който иска събиране на доказателства, е наблюдаващият прокурор.
А в случаите, когато няма наблюдаващ прокурор, тоест когато искането е директно от служби на МВР за оперативни цели, кой контролира?
- Би трябвало това да е нашата подкомисия и прокуратурата в рамките на общия контрол, но това е почти невъзможно при огромния обем. Освен това би следвало да има вътрешноведомствен контрол в самото министерство.
Съдията не може ли да контролира?
- Да, при разрешаване на използването на СРС. Но ако по досъдебните производства разследващите са длъжни да информират прокурора за събираните факти, данни, доказателства и информация, в другия случай то остава само в рамките на изпълнителната власт.
Доколкото разбираме в изборната 2011 г. подслушаните са били с 30% повече от 2010 г. Сега се готви промяна в Изборния кодекс, която залага използване на СРС за разкриване на купуване на гласове. Прогнозата ви за следващата изборна година каква е?
- И в момента Наказателният кодекс позволява за разкриване на купувачите на гласове да се прилагат СРС. Те са и прилагани, така че смятам, че няма пречка и до момента за тяхното използване.
Къде е разковничето на тази идея на ГЕРБ тогава?
- Прави се само с цел да се получава повече информация от различните политически партии и структурите им, която ГЕРБ да употребява за свои тесни политически цели.
Тяхното извинение е, че само окръжният прокурор ще иска използване на СРС, не и МВР...
- Нали си спомняте, че имаше случаи, в които наблюдаващият прокурор хич не знаеше каква информация постъпва по дело, по което той е поискал подслушването. Един от тях е записът на Ваньо Танов.
Като споменахте за този скандал, около него се заговори за промени в закона. Докъде стигнаха те?
- До никъде. Аз внесох един законопроект, друг внесе Христо Бисеров (ДПС), но те бяха отхвърлени и темата беше оставена да заглъхне.
Очевидно днешните управляващи нямат намерение да въведат по-сериозен ред при увеличаващия се обем на използвани СРС. Да не говорим, че от две години действа и Законът за електронните съобщения, по който могат да се искат трафични данни от мобилните оператори и доставчиците на интернет.
Какво установи подкомисията специално за прилагането на този закон?
- Трябва много да се направи за унифициран регистър, така че да може да се извършва контрол. Тези над 70 хил. искания за трафични данни по Закона за електронните съобщения, без унифициран регистър, без мотивиране и обосноваване на тяхната необходимост, крият сериозни рискове за злоупотреба. Защото от исканите над 60 хил разрешения за трафични данни, отказите са 639, което е под 1%.
Очевидно е нужна детайлна регламентация на реда и най-вече по-сериозно мотивиране на основанията за тези искания, за да се сведат до минимум рисковете от използване на информацията за други нужди.
Прави впечатление, че съдийските разрешения са масови, а отказите и за употреба на СРС, и за достъп до трафични данни са много малко. В същото време недоволството на вътрешния министър от съда е много голямо?
- Съдебната власт работи под натиск. Лозунгът "ние се борим с престъпността" игнорира въпроса за законността, за правата на гражданите. Тогава всеки магистрат в определена ситуация е изправен пред избора дали да спазва закона или да го обявят за част от организираната престъпност, особено ако по конкретно дело господин Цветанов проявява своя "обществен интерес".
Да се върнем на доклада на прокуратурата. Констатациите в него безпокоят ли ви или ви дават надежди?
- Четеш и не вярваш на ушите си. В доклада се отразява един уникален спад на криминалните престъпления с 13.2%, а икономическите са намалели с цели 22%. В условия на криза си мисля, че това прави България световен шампион по намаляване на престъпността, ако тези данни са верни.
Очевидно е въведена отново системата за намаляване на полицейските регистрации, за да се представи изкривена статистика за действителното състояние на престъпността. Тази манипулация на обществото към края на мандата ще извади лозунга "ето как преборихме престъпността", а хората и в големите градове, и в малките села знаят какво е реалното положение. И в цял свят, когато има криза, висока безработица, съвсем естествено е полицейската статистика да бележи ръст на престъпността, само в България темповете на намаляване през 2011 г. спрямо 2010 г. са уникални в световен мащаб.
В същото време е интересно, че с близо 2.5% пада разкриваемостта на престъпленията. При такива темпове на спад на регистрираната престъпност да намалява и разкриваемостта! Обективните показатели винаги са нещо, от което трябва да се правят изводи за тенденции и оценки за функциониране на системи. В този случай очевидно данните не кореспондират с действителността.
В доклада на прокуратурата се анализират оправдателните присъди, въпреки че се твърди, че са пренебрежимо малка част от внесените обвинителни актове. Какъв е вашият анализ на оправдателните присъди?
- Не бих искал да се ангажирам с коментар на оправдателни и осъдителни присъди.
Става въпрос за оправдателните присъди по обществено значимите дела...
- Кои са обществено значимите дела – тези, за които пише в медиите. Смятам, че за една система може да се съди по цялата свършена работа, а не само по това, което медиите са отразили и е създаден обществен интерес. Оттам насетне се прави изводът за една система въз основа на 5,10, 20, 100 дела, а годишно в България има около 120-130 хил. наказателни дела. Ние изкривихме огледалото, трябва да следим съдебната власт като цяло за нейната работа.
Как гледате на идеята, която министърът на правосъдието огласи - че ще дойдат наблюдатели тъкмо за знаковите дела?
- Кой ги кани, как са подбрани те, какви оценки могат да дават, запознати ли са с делата, с наказателния процес в България...? Това е поредната намеса на изпълнителната власт в съдебната. Когато изпълнителната власт кани наблюдатели, те в какво качество се появяват тук...
Това е унизителен колониален манталитет. Има ли реципрочност в наблюдението на съдебните дела в други европейски страни? Един такъв акт далеч надхвърля Механизма за верификация и партньорство и сериозно се разминава с разбирането за правова държава, за независимост на съдебната власт и за реципрочност между държавните отношения. Много ми е интересно как биха реагирали немските съдии, ако техният министър на правосъдието покани български магистрат да дава оценка за свършената от тях работа.
Като споменахте за мониторинга на Еврокомисията за 5-годишен период, който изтича тази година, очаквате ли той да бъде прекратен?
- Не. Защото правителството сериозно се провали в сектора, макар че медийно се опитва да компенсира постоянно. А и поведението на кабинета не показва, че има намерение да отстоява премахването на мониторинга на България. Оценките са в забавеното членство в Шенген, спомняте си, че трябваше да влезем още първата година от управлението на ГЕРБ, а вече започнахме четвъртата и още не сме членове нито пълноправни, нито по въздух. А това е големият тест за капацитета за участие в пространството на свобода и сигурност, която Европа формира. Другото са политикопиарски упражнения колко много Брюксел ни харесва и обича.
Доста сте критичен, но остава впечатлението, че вие и БСП сте дистанцирани от опитите да се пробие статуквото в съдебната власт, да се сложи край на това, което наричате намеса на изпълнителната власт. Оставате дистанцирани дори от започналата подготовка за избор на следващия Висш съдебен съвет...
- При такава липса на чуваемост нека ГЕРБ да се оправят. Наблюдаваме много внимателно процесите, следим как се проявява апетитът на ГЕРБ за завладяване на нови и нови позиции в съдебната власт, защото досега е публична тайна кой магистрат беше ръкоположен на ключов пост с прякото участие на висшите функционери на ГЕРБ.
Ще мислим тогава, когато гласът ни се чува повече за решения, които да поправят поразиите на ГЕРБ в тази система.