Владислава Цариградска: Съдебната система е в ситуацията на "1984" от Оруел
Владислава Цариградска е младши съдия от окръжния съд в Ловеч. Преди по-малко от две седмици тя и други нейни колеги дадоха пресконференция на тема "Младите съдии за независимостта на съда". На нея те заявиха, че ситуацията е нетърпима, че има магистрати, които са подложени на натиск, и че гласът на най-младите не се чува достатъчно. Разговаряме с Цариградска за проблемите в системата, за очакванията към следващия Висш съдебен съвет (ВСС) и дали младите ще предприемат нови протестни акции
На пресконференцията "Младите съдии за независимостта на съда" преди две седмици казахте, че положението е нетърпимо. В какво се изразява това?
- Нетърпим е абсурдът, който се налага да бъде обясняван. Всеки вътре в системата го разбира, но опитът да бъде разяснен на обществото звучи като оправдание. Намираме се в ситуацията на "1984" на Оруел.
Българското правосъдие е подложено на политически натиск, който представлява същинска заплаха, и то не само за съдебната система, а е заплаха въобще за стабилността на България като правова и демократична държава. Подкопаването на и така крехкия й авторитет се провежда не само словесно, а и на практика с действия от страна на изпълнителната власт, в грубо нарушаване на принципа на разделение на властите, прокламиран в чл. 8 на конституцията.
Още по-притеснително е, че за "говорители" на тези набези срещу съдебната система и нейната независимост се избират хора, които смайват с липсата на елементарни познания за държавността. Прокарваните идеи и тенденции са близки до такива, присъщи на деспотизъм и абсолютизъм. Тази необразованост и неразбиране на същността именно на правовата държава изправят пред тежко изпитание основните човешки права и законността. Прави се опит да се втълпи, че независимост – това е безотговорност. А това не е така. Защото бездействията на съда, които могат да бавят делата, се контролират от Инспектората. Неправилните решения се контролират чрез обжалване пред горната инстанция.
Какво се промени след уволнението на председателя на Съюза на съдиите в България Мирослава Тодорова?
- Скритото желание да бъдат потушени започналите процеси на промяна стана очевидно за обществото. В България лидерите във всяка сфера от обществения живот са дефицит. Толкова голям дефицит, че в появата на личност, способна да увлича последователи, се припознава герой. Мирослава Тодорова беше героизирана заради този недостиг на хора, готови да се борят открито за нещо различно от собственото си материално благополучие. Мирослава Тодорова се бореше
и продължава да се бори за идеите, присъщи на демократичното общество, които се подкрепят от много съдии.
Уволнението на председателя на Съюза на съдиите беше назидание за всички онези, които искат промяната и не понасят статуквото. Това назидание обаче не изигра ролята, която му беше отредена – да всява страх. За много колеги този показен опит за ликвидиране на силната личност се оказа ядрен взрив, който дава нов тласък в борбата за законност. Показателни са десетките открити писма, изпратени от съдии от цялата страна, включително и над 50 съдии от Върховния касационен съд. В писмата личи критичността на съдиите към липсата на ясни правила.
Ще има ли още акции като протеста пред Висшия съдебен съвет на 13 юли и как ще продължите да настоявате за решаване на проблемите?
- Протестът на 13 юли беше израз на безпомощността на съда да се защити срещу тези посегателствата върху независимостта, това беше крайната мярка, последвала след множество призиви към Висшия съдебен съвет (ВСС), които се възприемаха от неговите членове като персонални атаки. Показателен пример е изказването на член от ВСС при избора между съдиите Цанова и Янева за председател на СГС - той заяви, че щял да подкрепи госпожа Цанова, но преди да започне участие в подписки срещу ВСС. А тези подписки не бяха срещу ВСС, бяха за него, бяха призив да защити съда, изпълнявайки своите задължения! Съдебната власт е най-крехката и уязвимата от трите власти. Органът, който е длъжен да осигури конституционното начало – че съдебната власт е независима, е Висшият съдебен съвет. В чл. 16 от Закона за съдебната власт е предвидено, че Висшият съдебен съвет представлява съдената власт и осигурява нейната независимост. Съветът отказа да изпълнява своите основни задължения, но в закона не са предвидени гаранции, които да осигурят изпълнение на тези задължения. Така се стигна до практическа липса на защита на съдебната система. Защото пръв защитник, гарант и стожер на системата следва да бъде нейният Висш орган – Висшият съдебен съвет.
Оттглянето му в мълчание и дистанцирането от трудностите, с които съдиите се сблъскват ежедневно, провокираха този безпрецедентен акт. Неизпълнение на задълженията на съвета градира от бездействие в дейност, излизаща извън неговата компетентност. В резултатите, предизвикани от прекомерната натовареност на съдиите, за която ВСС не предприе мерки, някои от членовете на съвета на последното заседание дори видяха престъпление (бел. ред. - миналия четвъртък при присъстващи само 17 от 25 членове съдебният съвет реши да даде председателя на Съюза на съдиите Мирослава Тодорова на прокурор за престъпление против правосъдието). Очевиден е стремежът на някои от членовете на съвета да накажат критиката към дейността им с мнение за извършено "престъпление" от критикуващия.
Подобна ситуация е записана в историята на ВСС още през 1993 г. В заседание на 15 декември 1993 г. служителят в Министерството на правосъдието Христо Райчинов участва в обсъждането на бюджетни въпроси. Към един от членовете на съвета заместник главен прокурор, Райчинов отправя следните думи: "За мен той не е чист човек..." В тези думи главният прокурор съзира престъпление. Софийският районен съд признава Райчинов за виновен за извършено престъпление – обида. Присъдата е потвърдена от СГС и ВКС. Европейският съд за правата на човека с решението си по делото "Райчинов срещу България" приема, че е нарушено основно човешко право – правото на свободно изразяване на мнение, поради което България е осъдена да заплати 3500 евро. От 1993 г. до днес са изминали почти двадесет години, а все още не сме се научили на толерантност към свободата на изразяване и търпимостта на критика!
С кой проблем трябва да се заеме първо новият състав на ВСС?
- Основното предизвикателство, с което ще следва да се справи новият ВСС, е дискредитацията на органа пред съдиите и пред обществото. Решаването на множеството трудности в организацията на работата на съдебната власт и управлението на дейността й не биха били такава пречка, ако доверието се възстанови. Моята лична надежда е новата парадигма в отношенията да бъде основана на подход "рамо до рамо", а не на досегашния модел, основан на заплахата от наказание.
Какво ще се случи, ако изборът бъде компрометиран?
- Няма да може да се проведе диалогът за бъдещето на съдебната система, който да доведе до очакваната и от Европейския съюз реформа. Това ще доведе до задълбочаване и на кризата в отношението на обществото към съдебната система. Крайният резултат обаче ще надхвърли
интересите на системата и загубата ще е за цяла България!
Вярвате ли, че изборът ще се проведе достатъчно прозрачно, така че да бъде гарантирано, че в новия ВСС ще влязат достатъчно качествени хора?
- Прозрачността в процедурата, която беше извоювана с много усилия, отново е само частица от недоразбраната демократична идея. Нека погледнем началото на процедурата – номинирането на кандидати. Законът постави краен срок за номинирането – 24 юли. По нашенски, по детски, като игра на котка и мишка, номинациите се направиха в последния момент на деня. Всички политически сили изчакаха до този момент с изключение на кандидатурата, издигната от депутати от "Синята коалиция". Какви хора ще влязат във ВСС ще покаже времето. Не мога обаче да скрия притеснението си, породено от отказа на депутатите да обсъдят предложените личности от неправителствените организации.
Има ли нещо във вашите послания, което ви се струва, че остава неразбрано от обществото?
- Имам усещането, че българското общество не осъзнава, че именно съдебната власт по силата на чл. 117, ал. 1 от конституцията е призвана да защитава правата и законните интереси на гражданите,
юридическите лица и държавата. Във втората алинея на текста е прокламирана независимостта на съдебната власт и подчинеността й само на закона. В третата алинея е предвидена и финансовата независимост чрез нормата "Съдебната власт има самостоятелен бюджет". Осигуряването на
независимостта на съда е единствената гаранция, че той ще може да даде нужната защита. Хората трябва да осъзнаят, че всяка власт в държавата произтича от народа, който е възложил изпълнението й на определени хора. Затова всеки, осъществяващ държавна работа, дължи отчет на обществото и следва да служи на неговите интереси. Затова и чл. 118 от конституцията казва, че правосъдието се осъществява в името на народа. Липсата на осъзнаване на това демократично устройство на държавата прозира в говоренето на висши държавни служители и стига до анонимни коментари във виртуалното пространство. Само образованото общество може да ползва достиженията на демокрацията, без да ги опорочи и да страда от собственото си невежество.
Искам да насоча вниманието към ценностите на норвежкото общество, чийто премиер Йенс Столтенберг по повод на кървавия атентат от миналото лято каза: "Отговорът на Норвегия на насилието ще бъде повече демокрация, повече отвореност и по-голямо политическо участие." Съдебният процес срещу атентатора при осигурена пълна прозрачност според юриста Като Шиоц позволява на норвежците да направят своята информирана преценка за Брейвик. Считам, че на българското общество се дължи пълна информация за съдебната дейност, за да може всеки българин да направи сам своя извод за това каква е и каква следва да бъде съдебната система.