Мирослав Найденов: Нищо няма да излезе от проверката на ОЛАФ

Министърът на земеделието и горите коментира в сутрешния блок на Би Ти Ви цените на основните хранителни стоки и на дървата за огрев, както и замените на земи за компенсаторни бонове, помощите за бедни и скандала с договорите на ресорни ПР-специалисти за популяризиране на програми в социалните мрежи. Публикуваме текста на интервюто с несъществени съкращения.
Според информация от вчера има драстично поскъпване на храните. Истински рекордьори и са изброени – домати, краставици, лимони и така нататък, включително брашно, олио, яйца. И един цитат от преди няколко дни, от Добрич Мирослав Найденов: Падат цените на основни хранителни продукти. Има ли някакъв отказ да се приеме действителността от ваша страна или от страна на статистическите данни на Държавната комисия по стоковите борси?
- Статистиката е вярна и вярно е и това, което казах аз. Да тези хранителни продукти – домати, като цяло зеленчуци, плодове, брашно и разбира се олио поскъпват, но нека да кажем кои поевтиняват. По данни на същата статистика, тоест не е различна, абсолютно същата, но по-надолу са го написали...
Чесънът поевтинява.
- или новина не е това, което поевтинява, а това, което се увеличава. Поевтиняват, да започна с тях: колбасите, каймата, пилешкото, млечните продукти, захарта, захарните продукти, оризът. Така че, списъкът също е дълъг и ако трябва...
За всички обаче говорим или за тези...
- За всички.
...които бяха замразени. После някои търговци казаха: Това са си наши търговски хватки и кукички. По принцип ние си замразяваме едни цени, за да може клиента да дойде, да се хване за ниската цена, покрай нея да купи и нещо по-скъпичко. За всички говорим.
- Тези, които са в пакета, така наречената социална кошница, те продължават да бъдат на тези цени от преди около 2 месеца. Така че при тях няма поскъпване със сигурност, даже при някои от тях има понижение, защото и тогава търговските вериги уточниха, че става въпрос не за замразяване, а за една по-дългосрочна промоция, която позволява цените да паднат и някои от тези цени са понижени. Разбира се, става въпрос...
Но тук все пак говорим за едни продукти, които са евтини – кисело мляко със съмнение дали е кисело мляко, сирене, което няма как да струва 4 лева, ако е сирене...
- Така е. Права сте, категорично. И аз за това разговарях... Вижте, важно е тази социална група, за която беше насочена тази промоция, това са българските пенсионери и българските безработни, хората в неравностойно положение. Те имат гаранция, че тези десет основни хранителни продукти тези няколко месеца те ще могат да ги намират на достъпни цени.
Домати и краставици да не ядат ли?
- Не, не да не ядат. Става дума, аз ще обясня защо поскъпват тези, за които вие цитирате, заради голямата суша. Сушата е убийствена тази година не само в България, цените в световен мащаб поскъпват. Според данни на ООН, на Световната банка, на ФАО, световната организация по прехрана цените в световен мащаб на хранителните продукти поскъпват и това ще е тенденция, която ще продължи за съжаление следващите месеци, може би години. То е свързано и с климатичните промени, свързано е с много ниската реколта, близо 40 % е по-ниска реколтата тази години на някои зърнени храни, които са основните компоненти във фуражите, каквато е примерно царевицата, в случая в България и слънчогледът. Така че ние нямаме как да избягаме от тази световна тенденция.
Това означава ли, че олиото ще продължи да се покачва, какъвто път е поела цената?
- Основната му суровина слънчогледът е с много лоша реколта тази година не само в България, така че няма фактори, които да обуславят поевтиняване.
Да се върна обаче към това, което казахте кое е поевтиняло, пилешки продукти...
- ...кайма, млечни продукти.
Говорим за тези, които са с добро качество.
- Не само. Първо, тези, които бяха в тази социална кошница, те запазват своите цени. Заради тях обаче някои останали продукти поевтиняват. Разбира се, поевтинението в рамките на статистиката, от 5-13 %, не е двойно, но все пак имаме тенденция надолу. Очаква се заради повишението потребление. Между другото по-високите цени на тези хранителни продукти извън плодовете и зеленчуците бяха свързани с по-малкото потребление. Очаква се тези месеци сега, септември, октомври потреблението да се увеличи и това също да доведе до...
Каква е икономическата и търговска логика да поевтиняват колбаси, пилешко, захар и захарни изделия на фона на поскъпване на цената на тока, разбира се, консуматив, който определя цената, на фона на поскъпване и на други консумативи – на бензина и на горива, също важни, включително и за търговците, когато определят една цена.
- Права сте категорично. Една единствена логика има това. Това е фактът, че самите и производители и търговци разбират, че допълнително свитото потребление, то беше на критичния минимум, ще доведе до ефекта на бумеранга. Тоест положението ще се влоши. Много от тях казвам го и то защото съм разговарял с много от производителите работят почети на себестойност, някой от тях даже включително на загуба, за да запазят работни места, но като крайна цена на пазара това се случва в момента. И в този смисъл изведени заглавия от рода на това двойно поскъпнаха някои неща... Да, сезонните зеленчуци и плодове, заради сушата и слабата реколта поскъпнаха, но наистина основните хранителни продукти, това без, което не може, защото вие ме попитахте: Да ядат ли пенсионерите домати? Да те ще ядат...
Не стори ми се манипулативно в края на август министърът да казва: Падат цените на основни хранителни продукти...
- Аз цитирам статистиката.
... а пък няколко дни по-късно да излезе съобщение от Държавната комисия по стоковите борси и тържища с извода: Драстично поскъпване. Стори ми се манипулативно и затова ви там.
- Но, нека да я прочетем до края. Същата статистика цитирам и аз. Първо са дали тези, които поскъпват, след това в същата статистика дават тези, които поевтиняват. Но аз продължавам...
Кои да четем, според вас, тези, които поевтиняват?
- Трябва да четем всичко, но нека да четем до край. Питахте ме: Да не ядат ли хората домати? Не, напротив, те трябва да ядат. Но, ако коментираме кое е по-важното да кажем да слага на трапезата аз мисля, че млечните продукти, местните продукти са по-важни. И в края на краищата...
В какъв смисъл по-важни?
- Да, това, без което не може. Защото основните хранителни продукти са млечните, местните, захарните изделия...
А като цяло падат ли цените, според вас?
- Да, падат. Аз дадох същата статистика...
Като се тегли чертата, според вас покупателната способност увеличи ли се на българина?
- Това е съвсем друг въпрос и благодаря за конкретния въпрос...
И между другото... но по-важният, наистина.
- По-важният въпрос, заради повишаването на останалите неща свързани с нашия бит, по всяка вероятност покупателната способност намалява. Но аз отговарям в момента на въпроса ви за основни хранителни продукти и ви казвам, че наистина...
Да влизаме ли в голямата тема какво прави правителството за повишение на покупателната способност? И всъщност основните критики към вас, когато замразихте онези цени в социалната кошница, за които говорихме бяха: Не е ли работа на правителството, включително и на вас да направят така че да се повиши покупателната способност, а не да замразят цени, с което могат да убият и бизнеса.
-Аз ще отговоря като член на този кабинет, въпреки, че може би все пак не министърът на земеделието най-подходящият събеседник прави правителството и мисля, че финансовият министър вече го обяви публично. Правят се разчети финансовото министерство и се очаква увеличение на пенсията на българските пенсионери. Какъв ще бъде точно процентът ще го обяви финансовото министерство. Вече е факт увеличението включително и в Министерство на земеделието на заплатите на държавните служители, след реформата, която се направи от месец август. Те получават по-високи заплати от 10 до 20% и това също се усеща. Това, че влизат повече средства, европейски средства и се увеличава заетостта по инфраструктурните проекти също оказва влияние за покупателната способност, специално по селските райони. Защото все пак аз отговарям за тази голяма програма и директните плащания. Ние имаме почети 100% усвояемост на директните плащания. Това са средства, които влизат в България. Така че това са част от мерките. Все пак нека да не излизаме от контекста на това какво се случва. И вие виждате какво се случва с покупателната способност в останалите страни-членки на Европейския съюз (ЕС). Мисля си, че това, което правим в момента като правителство трябва да бъде оценено. Макар хората да смятат винаги, че това е недостатъчно.
Дали няма прекалено популистки акции и сюжети за сметка на реални действия? Връщам ви към период, в който говорихме около 2 месеца за цената на яйцата. Нали помните? Не се ли доказва, действително, че е било популизъм това говорене на фона на факта, че въпросните яйца също са сред поскъпналите не толкова важни, колкото колбасите стоки за консумация?
- Абсолютно толкова важни са. Но да кажа, че когато говорихме, включително и във вашето студио яйцата бяха стигнали 0,50 лева. В момента те са двадесет и няколко...
Въпросът е глобален. Дали не говорим за дребното, за да говорим за нещо, вместо да говорим за цялото?
- Господин Николаев, ние говорим по теми, които интересуват обществото. Следващата тема, която може би ще ми зададете въпроса е, примерно дървата, защото сега ги интересуват хората. Както сега ги интересуват хората в тези тежки месеци, отново повтарям най-бедните хора в България, това дали ще могат да вържат двата края. И затова ние говорим за тази социална кошница за тези хора. Тоест това, което всъщност е...
Времето не ви ли опровергава? Като действия, като политики. Да се говори месец и половина за яйца е било безсмислено на фона на това, вече са с 30% по-скъпи.
- Ако те от 0,50 лева са станали двадесет и няколко не е безсмислено, защото другият вариант беше те да продължат да бъдат 0,50 лева по-дълъг период от време. Ние реагираме на тези тенденции, правим това, което е възможно. Най-лесно е... Сигурно сте прав. Сигурно по-лесно е да не говорим. На мен по-лесно ми е като министър да кажа: Да, аз ще си гледам посевите. Няма да се занимавам с това. Това е пазарна икономика. Пазарът го определя. Това сигурно е по-лесно, обаче, когато отида и попитам, аз самият питам стари хора, възрастни, пенсионери: Дали е говорене, наистина, и дали има някакъв ефект? И те казват: Когато влезнем в магазина, когато знаем, че примерно, нашата пенсия е 200 лева и с тези 200 лева трябва да платим, включително и това, за което сме отишли до магазина, това не е празно говорене. Разберете го.
Това отговор на желанията на хората ли е?
- Знаете ли, аз много често ходя от министрите съм, които, и заради това, че съм земеделски министър, обикалям селата, тези населени места с ниски доходи, с ниски възможно на хората. Там разбирам, че това не е празно. Да, те очакват това да се случи. Защото, ако не го правим, тези преди нас не са се занимавали с цени. По-лесно е да кажа пазарна икономика, цените се определят от пазара и нищо да не правим.
Сега от ядене отиваме да горим дърва и да се топлим през зимата.
Това също е един голям проблем и на прага на отоплителния сезон, на фона на по-скъпите конвенционални енергоизточници (токът, петролът) трябва да направим нещо още повече притиснати от тази ситуация в Гърция. Че в момента българските дърва там се продават по 100 евро кубическият метър, а в България те са между 80 и 100 лева.
Може ли да се ограничи този износ?
- Кажете кой би бил толкова голям шувинист при условие, че в Гърция може да ги продаде за 100 евро, ще ги продава в България за 80 лева. Нека да говорим откровено. И затова държавата реагира. И какво направихме: Първо тази практика, която има между другото и в годините назад ние възобновяваме на 12 лева за кубик хората, които могат, които става въпрос най-вече за хората в българските села, мога да добиват. 12 лева, но да си ги добият собственоръчно. А за тези, които не могат и за тези, които са в градовете правим организация съвместно с общините да им се предлагат дърва на цената, на която 6-те държавни горски предприятия могат да си позволят, това е 36 лева на кубик. Но правя уточнението, това е цената в гората...
А иначе колко са без намесата на държавата?
- Аз с далаверите няма как да се занимавам. Има други органи, които следят дали тези, които продават с такива надценки плащат данъци, дали го правят законно. Но, тъй като...
Не е ли огромна разлика 100 лева и колко вие ги продавате на 35 лева...
- Аз поканих включително и журналисти да проследим пътя от гората. 36 лева те са на сечището, там на мястото, където се добиват, с транспорта, до който трябва да слязат до града те може би ще се оскъпят с около 20 лева допълнително. И при всички случаи цената, която не бива да бъде по-висока е между 50 и 60 лева на тези пунктове, които в момента правим организация с общините и Държавните горски предприятия да предоставим на хората възможност да си закупуват. И за да не се развихри спекула, защото някой може да дойде да ги вземе от този склад и да ги изнесе в Гърция на 100 евро, заедно с общините ще бъдат правени списъци, за да може да е ясно, че хората, които ще имат право на тези дърва, настина, са хора, които отопляват и имат нужда, а не търговци, които да се възползват от това да им свалим евтините дърва и да ги изнесат за Гърция. Така че не е лека тази логистика, голяма организация. Аз вчера включително бях извикал директорите на 6-те горски предприятия, разговаряхме включително и с министър Цветанов бяхме и при него, да получим помощ и от страна на МВР по отношение на това да опазим от спекулация и от, разбира се, злоупотреби с тези евтини дърва. Включително мерки по незаконната сеч обсъдихме. Така че работим в тази посока и нека да е ясно, обръщам се към хората: Въпреки притеснението, което имат, те ще имат достъп до тези евтини дърва. Защото, казах го и ще го повторя, единственото по-страшно от студа е гладът и затова нека не ме обвиняват. За дървата, за евтините дърва, за евтините храни аз ще продължа да се боря.
Тази разлика, с която Виктор искаше да изясним от 36 лева до 80 лева? Според вас, защо?
- Защото, господин Николаев, слагат много високи надценки, защото на принципа "ден година храни" някой се опитва да го направи. Така беше и с яйцата, за които вие ме питахте в началото. Някой се опита да го направи, държавата се намеси. Между другото онзи ден правихте репортаж, вашата телевизия, и тези единствените, които бяха недоволни това са продавачите в тези складове на едро, които казаха: Изгоря ни бизнесът. Ако за тях е бизнес за хората е въпрос на оцеляване. Аз съм изправен пред избора да оцелеят хората за сметка на...
Тези проблеми не показват ли недъзи в общото функциониране на държавата и проблем свързан с икономическата политика и контролната политика извършвана от държавата?
- Господин Николаев, ако бяхме не най-бедната, а най-богата държава в ЕС сигурно тези недъзи нямаше да ги има и сигурно тогава аз нямаше да се занимавам с това. Повярвайте ми, аз разговарям с мои колеги министри на земеделието във формата Съвет на министрите. Много лесно е, примерно, на холандския министър, да кажем, на френския, той не се занимава с това, но те са богати държави. Тук някои от хората, наистина, са на прага на оцеляването и затова го правим, разберете го. Значително ми носи упреци... Вчера ме обвиниха видях в парламента от СДС, че това било комунизъм. Не то е въпрос на оцеляване на някои хора, а тези някои хора са включително нашите родители...
Защо сме изправени пред въпрос на оцеляване в третата година от мандата? Защо оцеляването е ключова дума, което поражда политики?
- Оцеляването е свързано... Страни, които ние давахме за пример, в момента в Гърция са изправени пред по-голям въпрос на оцеляване. И същите гърци влизат да пазаруват, преди ефир си го коментирахме с вас, и храни, включително и дърва. Знаете ли, че влизат с автомобилите си, зареждат гориво от България, пълнят от магазина храни и накрая багажниците с дърва. До това стигат, защото при тях също е въпрос на оцеляване. А ние не го докарахме до там да ходят българите, примерно, в Румъния. и румънци и гърци влизат... Да, ние постоянно сме обект на критики и затова сме се цанили тази работа да я вършим. Но нека да се признае, че много по-лесно е да не се занимаваме с това, разберете.
Да се върнем на предишната тема, ще има ли поскъпване на храните?
- Естествено, че ще има... Но какво всъщност държавата прави. Важно е да обявя, използвам вашия ефир да го обявя първо от тук: От понеделник стартираме така наречената промоция или програма помощ за бедните, стоки за 42 млн. лева ще бъдат раздадени и това са хранителни продукти от първа необходимост (брашно, други тестени изделия). Те ще бъдат пуснати чрез Българския червен кръст (БЧК), закупени с европейски средства от Министерство на земеделието, чрез Държавен фонд земеделие те ще бъдат достъпни до най-бедните безплатно за 42 милиона лева. Тази промоция ще върви, всъщност, тази програма от понеделник. А отделно за българските зеленчукопроизводители от вчера...
Кой ще се припознае като обект на тази промоция?
- БЧК прави списъци на хора в много тежко положение и чрез техните структури ще бъдат раздавани тези пакети. Ще се правят специални пакети.
За колко хора ще стигнат? Какви са те?
- Според разчетите, отново повтарям, организацията е изцяло на Червения кръст, ние предоставяме тези хранителни продукти за 42 милиона лева, но за няколко стотин хиляди пакета ще бъдат направени. Разбира се, да помощта е еднократна...
Еднократно стотици хиляди българи ще получат помощ храна?
- ...но все пак за 42 милиона, това не е малка сума, ще бъдат раздадени продукти от първа необходимост. И това ще се случи от понеделник. А от този понеделник на българските зеленчукопроизводители отворихме прием в Държавен фонд земеделие заради тежката суша ще им раздадем средства по Програмата "Де минимис". Тоест ще ги подпомогнем и тях, както само преди 2 седмици подпомогнахме българските животновъди. Тоест държавата в рамките на тези, наистина, лимитирани възможности, които имаме, разберете това е така, се опитваме да подпомогнем в този тежък момент хората, които имат нужда.
Имаше обвинения в доста издания и медии, че възможността да се купят земи с компенсаторки е била използвана от хора, които на куп са успели, са имали предварителна информация, взели са ги на безценица, а сега ще реализират огромна печалба, която иначе би влязла в държавата, а няма да отиде в частни ръце. Как посрещате такива подозрения?
- Благодаря ви за въпроса, защото това е много важно да се изговори. И това е една историческа справедливост, която трябва да можем. Първо тези бонове, тези поименни компенсаторни бонове са имитирани и раздадени на хората, които земята не е върната по време на процеса на връщането на българските земи. Не е върната, защото, примерно е урбанизирана или поради други причини. Тогава те имитират боновете, раздават ги и в Закона за ползване на земеделската земя записват текст. Според, които текст Министерство на земеделието е длъжно да организира ежегодно такива търгове, на които да участват хората с поименни компенсаторни бонове. Това се правело и в години назад, правело се е обаче в ограничени размери, правило се е за определени хора и за определени парцели. За да върнем тази историческа справедливост и хората, които са загубили своята земя или са наследници на такива, които са загубили ние решихме да направим този национален търг. Направихме одит на всичките земи, които не са обект на аренда, разбирайте не са обработваеми и тези всички 154 хил. декара ние решихме да ги пуснем на търг с компенсаторки. На които, отново повтарям, той не се прави за някой, вие не можете и аз не можем да си купи, защото нямаме бонове поименни, ако искаме да си купим... Ако искаме да купим трябва да купим бонове. Започват спекулациите, че някой е имал предварително информация. Тоест той е знаел преди няколко месеца, че ще има търг с компенсаторки да се купуват държавни земи. Преди няколко дни месеца аз събрах директорите на Областните дирекции по земеделие. Разпоредих на тях и те съответно надолу по веригата – на Общинските земеделски служби и на всички да направят тази инвентаризация. Тоест преди няколко месеца са знаели за това нещо, поне хиляда човека, отделно от това ние го обявихме в антикризистната програма на ГЕРБ. Тоест преди година и половина аз го коментирах, включително, ако намерите архивни записи, аз съм го обявявал и във вашето студио...
Тоест хората да не са си ги разпродавали евтино..
- Който е следил пазара, който е слушал какво се говори... Да, може някои да е направил анализ, но той е и риск. Защото представете си, че пък не бяхме пуснали този търг. И най-важното кой ще спечели, господин Николаев? Ще спечелят хората, чиито бонове от 0,30 лева преди да обявим този търг в момента струват 0,85 лева. Тоест тази историческа справедливост ще се върне, защото тези хора заслужават да получат или земя, или пари срещу това.
А изпитвате ли съмнение, че в държавата от цялата тази операция няма да влязат пари?
- Госпожо Цолова, държавата е ощетила тези хора. Тоест вземайки им земите по времето на комунизма държавата е била длъжна да ги върне. Тази система е създадена не да спечели държавата, а да възстанови тази справедливост и да компенсира хората...
Въпросът е дали няма посредник между хората, за чиято справедливост се борите...
- Не няма. Търговията е на фондовата борса. Всъщност, сезирала се е Комисията за финансов надзор и я следи тази търговия да не би някой там да спекулира, но това е извън моите компетенции. Затова казвам го, по този начин връщаме тази справедливост и хората, които са ощетени в години назад, защото за земите кръв се е ляла и някои са им вземали земята убивайки ги...
Който си ги е продал на 0,30 лева, да е гледал, да е слушал, да е имал информацията.
- Да. Нещо повече: Търговете ще се случат след един месец, така че те имат още време да ги продават. Има интерес. Аз смятам, че хората по този начин ще спечелят, защото някой с бонове от Видин няма да отиде да купи земя, примерно във Варна.
Последна тема, която сте имали повод да опровергавате, но все пак в нашия ефир не е коментирана. Вярно ли е, че служителки към вашето министерство, по-скоро пр-ки на Агенцията по храните, едната има съвпадение в момент, в които е получила пари, са спечелили договор за близо 100 хиляди лева на два пъти, за да рекламират във Фейсбук и Туитър. Срещу тези 100 хиляди лева те са направили следното нещо: 24 харесвания във Фейсбук на страницата на програмата и едва трима последователи на Туитър в акаунта. Т.е. до 27 души е стигнало това популяризиране на стойност 100 хиляди.
- Първо, това е политическа атака, категорично не отговарят тези неща, които се пишат, на истината. В момента има проверка и след като приключи проверката, ние ще направим официално съобщение. Първо, цените въобще не са такива.
На договорите?
- На договорите. Категорично, това са пълни съчинения. Много по-ниски са цените, второ, това не са такива страници, за които се говори, това са специализирани страници, които обхващат и трябва да бъдат обработени над 20 хиляди нормални страници и да бъдат апликирани вътре.
Но във Фейсбук и Туитър профил има ли такава поръчка?
- Да, поръчка такава, но не за тези думи.
Да се създаде профил във Фейсбук?
- Не профил, а да бъде пропагандирана и да се дава информация за програмата за развитие на селските райони и мерките към нея в Туитър и във Фейсбук, т.е. през специализирани рубрики в тези социални мрежи. Не е такава сумата, това е препоръчано. Към момента са изплатени 18 хиляди лева.
Е, не е ли пак много, ако е само качване на материали в профила?
- Не, г-н Николаев, не е качване на материали. Това е препоръчано, първо да обясня, то е станало след препоръка на ЕК, станало по техническа помощ, одобрена и съгласувана от ЕК, това са европейски средства. Това е свързано с усвояването на европейските средства, които от 3,5 % в началото на нашия мандат...
А защо те са я спечелили, служителки?
Защото са кандидатствали. Аз не искам да коментирам фирмите. Между другото това е поръчка, с която не се занимава министърът и не е на мое разпореждане. Но аз ще отговоря, защото атаките са срещу мен, включително в тези атаки.
Включително в ОЛАФ има подаден сигнал от български евродепутат, Илияна Йотова.
- Вижте, ОЛАФ, аз разбирам тъгата на социалистите, защото точно по тяхно време след намеса на ОЛАФ бяха спрени всички европейски средства. Това се случи в края на техния мандат. Гарантирам им на тях и се обръщам към българите, това няма да се случи в края на мандата на ГЕРБ. А по отношение на това ще коментирам и ще кажа всичко, когато приключи проверката.
Кога?
- Включително искам да кажа, че в тези опити за политическа атака се въвличат и други медии.
Защо предварително знаете, че е опит за политическа атака, преди да е приключило?
- Защото е политическа атака, след като се занимават политици, защото бяха въвлечени, включително в част от атаките, става дума за това, че ние тази информационна кампания я водим и през медии, включително и във Би Ти Ви. А това, че се води през медиите, които са достъпни до хората, е свързано с по-голямата усвояемост на тези средства. Така че аз няма да влизам...
Кой използва медиите за атаки срещу вас?
- Използват го нашите политически опоненти и, разбира се, това се случва. Затова аз няма да влизам в тази риторика. След като приключи проверката, ние ще направим тогава съобщение и ще обясним за какво става дума. Но със сигурност...
До колко потребители е достигнала тази информация, за която все пак са получени пари?
- Защото, вижте, има спорове колко гледат. Между другото част тази риторика беше, че примерно по клиповете, които ние пускаме, включително по най-големите телевизии, каквато е вашата, не се гледали от хората. А те откъде знаят от кой се гледа? И след като ние имаме мониторинг, колко се увеличава. Само да кажа, че опитът за политическа атака и за очерняне на България пред европейските институции няма да мине.
Имате предвид сигнала до ОЛАФ? Самата Илияна Йотова каза, че е изпратила такъв сигнал и затова ви питаме.
- Нека. ОАЛФ се занимава с тях по тяхно време, ние сме обект на постоянни проверки не само по отношение на това. Само ще кажа, че информационната кампания, нека да прозвучи тази цифра, на 6-милиардната програма за развитие на селските райони е 36 милиона лева. И ние до момента сме усвоили едва 10 и имаме амбицията да вдигнем този процент, защото с процента на инфлационната усвояемост на парите за информационна кампания е право пропорционално на процента на усвояването на тези средства. Ние имаме препоръка да увеличим този процент и го увеличаваме.