- Все още не можем да говорим за успешната история на Ирландия, защото още е много рано за това. Живеем в много, много трудно време и все още имаме да извървим дълъг път. До момента наистина вървим добре и работим наистина усилено, за да сме сигурни, че ще останем на правилния път. Определено не мисля, че това може да бъде прието за даденост и все още не е свършило. Така че за момента не говорим за съживяване на "Келтския тигър".

Ние просто постигаме напредък бавно и постоянно. И да, започва да работи.

Какво направихме ли? Предприехме много важни стъпки, за да се справим с огромната дупка в обществените ни финанси, която се получи от комбинацията между срив на строителния сектор, който беше пренаситен, и банковия срив, което беше влошено и от международната икономическа криза, сривът на "Лемън брадърс" и всичко след това.

Имахме тежката задача да рекапитализираме банките си, да ги реформираме и в същото време да се справим с огромния дефицит в публичните финанси, а това е бавен процеса. Но за момента нещата вървят добре.

На този етап, след като МВФ пристигна в Ирландия преди близо две години – през ноември 2010 г. – сме изпълнили всички цели и сме приложили около 120 задачи, които ни бяха възложени от "тройката" международни кредитори. Така че всичко върви добре. И мога да кажа, че съм голям оптимист, но това е предпазлив оптимизъм, защото не трябва да прибързваме.

- Не. Някои хора, профсъюзи и социалистическата част от опозицията на всеки етап са призовавали целите ни да не са толкова амбициозни. Целта ни за намаляване на дефицита до 3% от БВП е до 2015 г., а те искаха да удължим срока.

Но аз не съм съгласна с това, а и правителството не е съгласно. Защото смятаме, че трябва да се движим бързо и решително, за да можем отново да поставим под контрол публичните си финанси, така че отново да можем да започнем да развиваме икономиката си. Забавянето на проблемите, отлагането им не ги решава. Колкото по-бързо се справим с тях, толкова по-добре. Така че сме решени да се придържаме към целите и няма въпрос за забавяне.

Разбира се, продължаваме преговорите с ЕС и МВФ за общата дългова тежест, като това е различен въпрос. Вярваме силно, че когато ирландската криза настъпи, в Европа не беше осъзнат действителният обхват на банковата криза. По тази причина поехме непропорционална дългова тежест от банките, частните банки, към държавния дълг. Сега работим, за да постигнем споразумение с кредиторите, така че да намалим по някакъв начин тази тежест върху ирландските данъкоплатци.

И да скъсаме връзката, както държавните и правителствените ръководители на ЕС казаха, че ще направят, между банковия и държавния дълг. Това ще направи нашето завръщане на капиталовите пазари много по-лесно и ще помогне на Ирландия да се възстанови много по-добре.

- Социалният модел е по-различен в Европа спрямо останалите региони по-света, но и в самата Европа нещата са доста различни. Социалният модел в Ирландия е различен от този във Франция или северните страни, защото имаме различия. Нашият социален модел изглежда се превърна в капан за хората, които са безработни или загубиха работата си.

Сега работим много усилено с министерството за социална закрила и с министерството на образованието, за да намерим начини да подготвим хората да се върнат отново на пазара на труда и да излязат от порочния кръг на безработицата. И да се уверим, че системата ни за социална защита е по-гъвка. Това е голямото предизвикателство, при което, мисля, също постигаме напредък. Но е различно във всяка страна и е трудно да се каже, че има едно решение, защото всички различни.

- Във всяка страна има риск от популизъм. Ако разгледате голямото напрежение, под което е поставен Европейският съюз през последните няколко години, с икономическата криза, с банковата криза, която преминава най-вече през еврозоната, е напълно нормално и естествено, в човешката природа е, хората да задават въпроси и да има известно безпокойство как евроинституциите и държавите членки заедно ще се справят с кризата. Това е нормално и разбираемо. Но това, което също е интересно е, че когато европейците са изправени пред избор между Европа с по-тясно сътрудничество и някакви други алтернативи, те гласуват за Европа и европейска солидарност.

Видяхме го в Гърция, когато една партия искаше да отхвърли споразумението с МВФ и да обърне гръб на Европа, а от другата страна имахме умерени проевропейски партии. Те гласуваха за умерените проевропейски партии. Същото се случи и скоро на холандските избори – имаше обръщане към положителния проевропейски дневен ред.

По подобен начин ние имахме референдум в Ирландия миналия май върху фискалния пакт и много хора казаха: "О, това е референдум, който не може да мине". А той мина с 60 на 40%. И ирландците направиха много обмислен избор. Те знаеха, че проблемите ни са споделени, че не е изолирана само Ирландия, никоя страна в Европа не е изолирана – проблемите ни са споделени и единственият начин, по който можем да ги решим, е като работим заедно.

По време на кампанията преди референдума ходехме от врата на врата. Докато самата аз правех това, се надявах, че хората ще осъзнаят, че трябва да сме заедно, че не можем да решим това сами. По време на референдума имаше много силно усещане за европейска солидарност. И това виждаме на изборите из цяла Европа. Най-крайните партии не печелят изборите и мисля, че европейците гласуват много съзнателно за европейска солидарност. А след това зависи от европейските лидери да оправдаят техните очаквания.

Предвид действията за по-дълбока интеграция и повече консолидация, какво мислите за разширяването на ЕС? Трябва ли то да продължи?

- Абсолютно. Не мисля, че като регион имаме лукса да размишляваме по тези въпроси вечно. Ние всички сме европейци – от Западните Балкани до Исландия – ако те искат да се присъединят към ЕС, а аз мисля, че те го искат, трябва да поощрим това и да действаме колкото може по-бързо в тази насока. Така че не се страхувам за разширяването – Ирландия е ангажирана на 100% с разширяването.

И когато поемем председателството на Съвета на ЕС в началото на януари, се надявам, че ще бъдем в позицията по време на шестмесечното председателство да придвижим тази точка от дневния ред напред. Следващата седмица ще посетя четири балкански страни, които имат европейска перспектива, и ще ги окуража да продължат в посоката към членство в ЕС.

- Не вярвам, че Европейският проект е в криза. Имаме икономическа криза, това е ясно, но според мен тя открива нови възможности за по-дълбока интеграция и за демонстрация на солидарност. Когато погледнете назад в историята и сравните икономическата криза с тези от миналото – толкова драматични и травмиращи, като тази – те са причинявали войни.

Но в момента никой не говори за хващане на оръжията, никой не говори за структури, които да разрушат Европа. Напротив, ние говорим за това как да я направим по-силна. Това ми дава голям оптимизъм и увереност в Европейския проект и мисля, че това е проект, който е създаден, за да остане и само ще стане по-силен и по-дълбок.