- Мога да кажа, че има напредък. Например в публичността – тя започна в парламента и бе възприета донякъде и при магистратските квоти. Видяхме, че все пак имаше смисъл. Например имаше разместване на имената при сочените за сигурни да бъдат избрани кандидати в парламента в последния момент - нека не посочвам имена, но все пак нещо се случи.

Нужна е обаче още повече прозрачност при номинациите, защото те минаха бързо и неясно при всички квоти. Също беше неясен елементът "гласуване" в целия процес. По закон магистратските квоти се избират с тайно гласуване. В парламена - с явно. Но независимо от това след изслушванията на кандидатите може би е редно да има дебати – всеки да каже защо ще гласува за даден кандидат и защо няма да гласува за друг. Трябва да има сериозна мотивация, каквато има при гласуването на законите например. Имам чувството, че при магистратските квоти имаше още по-голяма неяснота в този процес, но така или иначе трябва да признаем, че все пак вървим напред. Но искам да кажа и друго важно нещо за избора на ВСС – няма я отговорността.

- Става дума за това кой носи отговорността за избора? Знаете, че този ВСС, дали основателно или не, претърпя най-много критики. Питам – не беше ли възможно в парламента, в правната комисия или в пленарна зала да се направи обсъждане, да се даде оценка поне на парламентарната квота във ВСС? Нищо, че е избрана от друго мнозинство и друг парламент. Още повече че голяма част от номиниралите ги и гласували за тях депутати и сега са в парламента.

Тоест да има една завършваща фаза, нещо като отчет. Когато се говори, че миналият парламент е избрал едни лоши хора и една лоша квота във ВСС, нека се отчете защо те са били лоши, какви са причините, довели до това. Такъв анализ трябва да има и в магистратската квота. Защото, когато съдиите излязоха на безпрецедентен протест срещу ВСС - те са избрали тези 6 човека в този ВСС и тези хора са едни от най-спорните фигури в него. Влезли са от магистратската квота, т.е. съдии ги избраха. И срещу какво тогава протестираха? И дали са направиха изводите?

- Да, много се говори против политизирането, против парламентарната квота за ВСС. За мен тази квота е много важна, защото може да е свежият, гражданският въздух в капсулираната съдебна власт. За добро или зло – в момента от парламентарната квота са избрани все действащи магистрати, но се питам дали смисълът на тази квота не е да се пратят и хора извън гилдията - преподаватели по право, защо не и адвокати. При тях я няма и тази зависимост - когато свърши мандатът, да трябва да се върнат в съдебната система.

Всичко това, което казвам, не е точно критика, а по-скоро разсъждения как да завършим този процес на подобряване на нещата, който все пак започна. Има много проблеми още, много недовършени неща, но все пак нека да не бъдем крайно черногледи – има подобрение.

-Точно това имах предвид, като казах, че прозрачен избор би трябвало да значи все пак да има някакви дебати. Но искам да кажа, че ако говорим за прозрачност на избора, то такъв пък въобще нямаше при магистратските квоти. Аз не чух някой да се изкаже дори против или за някой кандидат. Никой не се мотивира, нямаше такъв дебат. Надявам се да го има в бъдеще.

- Отново казвам - може би няма да е зле да се прави в края на мандата отчет, да има контрол, да се поеме отговорност. Нека го кажа така: изборът вече е факт, има 22 нови лица във ВСС. Нека тези, които са ги избрали, да носят отговорността за техните действия. Това е моят отговор.

- Аз много уважавам дейността на НПО сектора, адмирирам парламента, че ги допусна като наблюдатели. Но нека се върнем към въпроса кой носи отговорността – този, който избира. И който избира, той има право да номинира. Имаше критични статии, че предложенията на НПО сектора не са намерили място и подкрепа от депутатите. Това обаче е тяхно право. Който номинира и избира, той носи отговорността. Нека не подменяме отговорността. Не бих приел едно мнозинство в парламента да каже: няма ние да номинираме кандидати, нека го направят неправителствените организации. Ами тогава организациите трябва и да ги гласуват.

Ние сме в началото на процесите. Съгласни сме, че трябва да има реформа, но не сме провели най-важния разговор – какво се случи през тези години, кой носи отговорност и какви грешки точно се допуснаха. Този разговор не е воден – ние говорим сега как да реформираме неработещата система, без да сме се обърнали назад и да видим грешките. Как да знаем какво да направим оттук нататък, ако не знаем къде сме сбъркали?

- В работата им например един от първите приоритети трябва да е въпросът с натовареността на магистратите, който не е толкова сложен и не е нужно да търсим някаква методика от други планети, за да се разбере колко малко е натоварен един съдия и колко много друг. Много е важно обаче обществото да разбере, че новият ВСС или новият прокурор не са лицата, които ще реформират съдебната система. Няма да се уморя да казвам, че законодателят, политическата власт е тази, чиято отговорност е да направи модел на системата, който да е добър и работещ. Много е деликатно. Всеки път когато някой се опита да реформира съдебната власт, някой скача и започва да вика, че има натиск върху независимата съдебна власт. Едно е обаче даден политик да се обади на съдията и да му каже "искам да решиш ето така това дело" или да говори в медиите, че ето този престъпник трябва да е в затвора – да, това е намеса в независимостта. Но когато цялото мнозинство седне и напише конституция и въз основа на нея напише закони – това не е намеса, а е политическа воля, поемане на отговорност, която се полага на политиците.

Имам чувството, че обществените очаквания са страшно нереалистични. Един вид сега, като дойде новият ВСС и новия главен прокурор, и системата ще заработи страшно добре. Няма как да стане. И не трябва да има такива големи очаквания, защото, когато той не успее, разочарованието е огромно.

-  Беше адски муден. Нека оставим настрана всички скандали. Но беше страшно муден в кадруването. За две години не направиха нищо, за да преразпределят щатните бройки в системата. А това е работа на ВСС – ритмично, обяснимо и открито кадруване. Има и нереализирани идеи – например тази във ВСС да има регионално представителство, както е в парламента - да има квоти за членовете му по апелативни райони, за да поддържат връзка с местните магистрати на място.

При добро управление ВСС може да обхване цялата система, да я обвърже административно, да централизира някои дейности – например уебсайтовете да са еднотипни и т.н., и т.н. Много неща можеха и могат да се направят, при това без много усилия и ресурс. Управлението на бюджета също може да се подобри.