- Първо искам да благодаря на "Дневник", защото вие много трайно, устойчиво откривате неща, които дори и аз не бях чел в тези документи, защото не ми е останало време.

Това, което ми направи впечатление, е как в документите от края на 80-те години на миналия век започват да се прокрадват зачатъци на проекти по какъв начин да се извършат промените. Не мога да очаквам в подобен род документи да се появи един пълен и стройно формулиран план "Клин", както го наричаше Едвин Сугарев, но се появяват проекти какво да се случи. Те ги наричат "преустройство", терминът се появява още в края на 70-те години и в началото на 80-те години на ХХ век и добива нов живот с появата на Михаил Горбачов в Съветския съюз.

На едно място Тодор Живков го казва много ясно: "Въпросът на въпросите е как да се променим, как да се реформираме, без да изпуснем контрола върху събитията." Това е основният им проблем. Тъй като всяка промяна означава постепенно, макар и малко, отдръпване на държавата, отхлабване на примката и те се притесняват, че това ще доведе до процеси, които няма да могат да контролират.

- Не съм почитател на тази теза. Убеден съм, че са се писали сценарии дали в Секретариата на Политбюро на БКП, дали в Централния комитет, дали в Държавна сигурност, дали в Москва. Опитвали са се, както всеки един човек се опитва да рационализира по какъв начин да се развият събитията, за да може той да управлява бъдещия риск.

Дали са успели да предвидят многоликостта на случващото се след 1989 г., дали са предполагали, че един ден ще има идея да се направи Музей на Държавна сигурност или пък, че протоколите на Политбюро ще се качат в интернет - убеден съм, че това не са могли да го предположат.

- Не бих го нарекъл план, защото това има друго смислово значение. Правили са се опити да се предвиди и да се овладее това, което може би ще се случи, но още в края на 1989 г. и началото на 1990 г. започват да изпускат все повече от събитията, които се разгръщат.

- Ако се върнем 120-130 години назад и се опитаме да сравним предосвобжденския елит със следосвобожденския, ще видим, че без план "Клин" и без Държавна сигурност българските чорбаджии, заможните родове, които са изучили децата си и са имали възможност да натрупат социален или имуществен капитал, естествено се възпроизвеждат в следващата администрация. Щом се е стигнало дотам Захарий Стоянов, който е самоук, да трябва да стане съдия, защото няма образовани хора, естествено е тези, които преди това са имали социален капитал, да го използват.

Да се твърди обаче, че елитът се е мултиплицирал и възпроизвел, ми се струва доста пресилено. Аз съм по-умерен в тези твърдения с лека ръка, че всичко преди 1989 г. и след нея няма промяна, че същите хора ни управляват, но под други маски. Подобни твърдения са предимно за политическа консумация, а не за сериозна изследователска работа.

С Георги Ганев изследвахме преди 4-5 години едрия бизнес в периода 1989 - 2005 г. и установихме, че от около 500 ръководители на стопански предприятия през 1989 г. през 1994 г. са 12, а през 2005 г. - само шефът на "Албена". Тези хора са имали сравнително преимущество - връзките, капиталите, познанствата, опита, възможността да се изучат на Запад. Все пак рокерите бяха синове и внуци на Янчо Таков и Милко Балев (по-малкият син на Милко Балев - Калин, като млад е рокер, кара мотоциклет "Кавазаки" - бел. авт.) Тези западни, дори декадентски, както биха ги нарекли в Политбюро, моди идват през тях.

- И да, и не, но ми се струва повече не. От друга страна, има доста видими изключения като Сергей Станишев, Борис Велчев - това са семейства, които са имали възможността да образоват своите деца. Не всички от тях са били несъзнателни. Говорим за 2-3 поколения в ръководството на партията и държавата, които се сменят за 45 години, и логично е всяко следващо поколение да е по-интелигентно, по-рафинирано.

- Ако има, трябва да са в комисията по досиетата. Благодаря на колегите от русенския архив, които успяха подробно да документират този процес. Документи, снимки и много спомени от екологичните протести в Русе се съхраняват в архива там, за което съм много доволен.

Защото ние като цяло не възприемаме случилото се и случващото се през прехода като нещо, което заслужава да бъде документирано и да влезе в архива. За съжаление ще минат само 20 или 30 години и ще си дадем сметка, че безвъзвратно сме загубили тези възможности.

Имаше големи партии след 1989 г., важни за българската история и за прехода, които обаче вече съществуват само на хартия и техните документи липсват.

- В левицата има съзнание, БСП винаги е имала собствен архив. В СДС и партиите, изграждали СДС, както и в БЗНС подобно нещо няма. Къде са архивите им не е ясно. Опасението ми е, че наследниците им няма да проявят интерес, ще изхвърлят документите и после ще трябва да пишем историята си по вестниците.

Дори в БНТ доста от репортажите от първите митинги вече са изчезнали - дали от безхаберие, дали конспиративно. Ние, българите, не сме склонни да си пазим историята - макар и само за около 130 години от 13-вековната ни история да имаме собствени документи.

- Не беше точно договорка, че ще ги върнат. Путин каза: "Ние чакаме да направите предложението." След една година го отправихме и след още половин година те ни казаха, че не можем да вземем оригиналите, можем само да копираме. Срещу долар на страница.

Ние сме копирали около 30 хиляди страници - документи от МВР за периода 1925 - 1944 г., от Министерството на войната, както се казвало тогава, и различни немски институции в България - Немски културен институт, Немска легация в София, Немско посолство и т.н. Може би са събирали доказателства за Нюрнбергския процес, поне това е хипотезата.

Разпитите на регентите обаче ги водят за руски документи, защото протоколите са произведени от съветската администрация. Предположихме, че те се намират в тяхната Федерална служба за безопасност (ФСБ), наследника на КГБ. Изпратихме писмо по колеги историци. Като отишли обаче, се оказало, че сградата на ФСБ е с 4 входа - от първия ги препратили към втория, оттам към третия, после към четвъртия, където пък им казали, че не може да приемат писмо на ръка, само по факс. След което те са го изпратили с помощта на тогавашния ни посланик в Москва, отговор не сме получили.

Един българин, ентусиаст, с когото разменихме няколко мейла, каза, че е предприел личен "кръстоносен поход", свързал се с ФСБ, но оттам му отговорили, че такива документи при тях няма.

- При последното си посещение в Русия Николай Младенов беше поставил този въпрос. Проблемът е, че на фона на АЕЦ "Белене" и на нефтопроводите тази тема е значително по-дребна и акценти върху нея не се поставят.

България не толкова като държава, а по-скоро като научна общност трябва да се захване и да изследва тези неща. Много по-лесно се прониква в руските архиви като учен, отколкото като държавна институция, и би било добре да се подкрепят научноизследователски проекти, през които да се събират документи.

- Свалям шапка на патриотичния почин, на гражданската инициатива на този човек - тук, в България, такива неща не се правят. Той е събирал архива си в Америка и има уникални неща. Архивът му е много богат и интересен, библиотеката му е още по-внушителна.

Видях се с него през 2011 г. и той ме помоли да му уредя среща с премиера или негов заместник. Само в рамките на 2 месеца заведох вицепремиера Симеон Дянков. Говорихме, но той пожела невъзможни неща - 2 млн. долара, които държавата не може да извади.

- Това се говори  от три години, ако щяха да платят, да са го направили вече. Доколкото знам, той е силно патриотично настроен. И по-скоро е склонен да върне архива в Америка.

Основният проблем на държавния ни архив като институт е, че е поддържал "нисък профил" през годините. Дълго време не е правил някаква кампания, за да показва значението си и значимостта си за българите. Без подобно убеждение, без изграждането на авторитет много трудно може да се намери финансиране. Аз лично се впуснах в тази посока, но ще трябва да минат години, докато архивът се превърне в  престижна институция, на която да дариш пари ще е гордост.

- Не само, но предимно. Освен на македонската емиграция има и на българските легионери, на българските земеделци, на българските политически организации в чужбина, включително има писма и на Александър Цанков, на Ванче Михайлов...

- Решихме да обърнем внимание на забравените герои - на хората, участвали и загинали в Балканската война, които са около 48 хиляди души. В центъра на София имаме Паметник на незнайния воин, който тъжно напомня за нашето незнание. Имената на тези хора са известни още от 20-те години на миналия век, когато тогавашното министерство на войната е направило, доколкото е възможно, азбучни списъци, които се съхраняват в нашия военен архив във Велико Търново.

Набрахме данните и ги публикувахме на сайта http://www.archives.bg/balkanwars/ и вече всеки може да потърси информация за свои близки.

Публикуваме имената на загиналите, защото в България много малко са хората със семейна традиция и памет, отиваща отвъд три поколения. Ние даваме възможност на 250 - 300 хиляди българи сега да си направят собствената фамилна история, да разкажат на деца и внуци за прадядото, който се е бил и е загинал за България. Ако пък проявят синовна отговорност, може да потърсят гроба му, да запалят една свещ, да го почетат.

Националната памет се конструира от множество фамилни истории. Като нямаш семейната памет и националната ти куца.

- До края на годината ще пуснем полицейските досиета на известни хора като Никола Вапцаров, Тодор Живков, Г. М. Димитров в периода до 9 септември 1944 г.

Догодина ще допълним протоколите на Политбюро. Оказа се, че повече от половината от протоколите са прекръстени като "решения" и никой не знаеше, че съществуват.

- Представете си протокол с 10 точки в дневния ред, една от които е поздравителна телеграма до Аржентинската комунистическа партия по случай 1 май. Вадиш го това като описание на целия протокол и казваш: "Решение за телеграма до Аржентинската комунистическа партия", кой ще иска да чете такъв документ. А вътре може да има решение за АЕЦ "Белене", за АЕЦ "Козлодуй", за Дунав мост, за каквото се сетите.

Като започнахме да сканираме документите се оказа, че между 1948 г. и 1964 г. има по два, по три протокола на година, а в другите години - по 200. Влязохме отново в архива, колегите прегледаха още 19 000 папки и открихме още 80 хиляди листа. Те вече са почти сканирани, остава до края на годината да се прегледат, верифицират и ще ги качим на сайта.

Същевременно ще пуснем и всички протоколи на ЦК на БКП, започнахме да сканираме и протоколите на МС след 9 септември 1944 г. Продължаваме с големите институции, може би със Светия синод или пък с кореспонденцията с някои от най-големите ни посолства първо до 1912 г., после до 1944 г. и т.н.