Антонина Желязкова: Накърнихме достойнството на мюсюлманите, ислямският свят следи случващото се
След третото заседание по делото за проповядване на антидемократична идеология по-скоро без отговор остана въпросът за какво всъщност е този процес. Почти всички свидетели се отказват от показанията си в досъдебното производство и обвинението според наблюдатели все повече отслабва. В същото време националистическите организации стават все по-агресивни в посланията си. Разговаряме с Антонина Желязкова, историк и директор на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия. Тя следи делото и според нея се създава усещането, че част от показанията са подписвани под натиск.
Как ще коментирате това, което се случи вчера в съдебната зала в Пазарджик. Всички свидетели се отрекоха от показанията си в досъдебното производство?
-Досъдебното производство и прокуратурата предлагат на съда изключително слаби, неубедителни доказателства за престъпни деяния на обвиняемите по Наказателния кодекс (НК), както и съмнителни свидетелски показания. Затвърди се усещането сред наблюдателите, че част от показанията са дело на разследващите и следователите, тъй като някои от свидетелите или са ниско образовани, или не владеят добре български език и не биха могли да подготвят подобни показания. Част от думите и термините в подписаните от тях показания са непознати на свидетелите.
Поради това те се отказват от тях и се създава усещането, че са подписвани под натиск. Вчера недоумявахме от това, което се случва в съдебната зала. Тя се превърна в място за теологичен спор, за разискване на религиозни казуси, върху които в средите на мюсюлманските теолози се дебатира от векове. Парадоксът идваше от факта, че никой в залата не е компетентен по темата, разбира се, с изключение на самите високообразовани имами, които са обвиняеми. Най-малкото уважаемата съдия би следвало да изиска да има до себе си компетентен учен теолог и арабист, който да я консултира по време на разпитите.
Това, което е недопустимо за съдебна институция в демократична държава, е, че всъщност спорът се изроди във вътрешноислямска казуистика и се стигна до това да се определя коя вяра е права и коя погрешна, кой е автентичен мюсюлманин и кой е вероотстъпник или неверник. Естествено това няма нищо общо с Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) и не е работа на един наказателен съд. Ние не чухме да се изясняват или опровергават вини на подсъдимите, а чист религиозен спор, и то на много ниско необразовано ниво.
Какъв ислям изповядват мюсюлманите у нас?
- В исляма основно съществуват четири школи или направления, всяка от които заема своето културно, регионално и политико-религиозно пространство. Част от нашите мюсюлмани са сунити от ханефитския мазхаб (школа), по името на Абу Ханифа, иракски теолог. Тази школа е най-толерантната, най-либералната и е разпространена в Турция, Индия и Китай. В България това е традиционна религия, наследена от периода на Османската империя.
В исляма съществуват и течения, които имат религиозно-политическа основа. Спецификите в тези доктрини се градят върху въпроса за легитимността на наследниците на пророка Мохамед в ролята му на духовен и светски водач на общността на правоверните (умма). Според това нашите мюсюлмани в по-голямата си част са сунити, а имаме също така и около 70 хиляди алиани/къзълбаши/бекташи, които при преброяванията се описват като шиити.
Има ли разлика в практиките според района, в който живеят?
- Да, има разлика. Разбира се, практиките на къзълбашите са различни от тези на сунитите. Също така между практиките и ритуалите, в традиционната материална култура дори в някои съседни сунитски села могат да се открият специфични разлики и хората държат на тези свои особености в ритуала, облеклата, тъканите.
Какво представляват теченията салафизъм и уахабизъм?
- За щастие следователите от досъдебното производство са имали късмета да поръчат една от арабистките експертизи на доц. Симеон Евстатиев, за да получат ясна представа за историята на салафизма и уахабизма. Бих препоръчала на медиите да помолят за тази експертиза поне в обяснителната й част и да я публикуват, за да може българското общество да разбере ясно за какво става дума.
Салафизмът възниква в края на ХІХ век в Египет като неортодоксално разклонение на ислямския реформизъм (Евстатиев, Енде). Целта е била да се възстанови чистотата на религията чрез връщане към заветите на предците. Всъщност се създава от интелектуалци, които искат да помирят модерността и социалния напредък с ислямските догми чрез образование. По-късно салафизмът придобива и политически характеристики.
Уахабизмът е пуритански тип ислям, който отхвърля модерността, той е официалната интерпретация на исляма за саудитската кралска династия и за държавата. Общото в техния генезис е, че те отхвърлят съществуващите традиционни ислямски учения, като предпочитат фундаментализма, връщане към религиозните извори.
Те заплаха ли са за националната сигурност?
- Дори да приемем, че сред нашите мюсюлмани са проникнали външни влияния и някои от тях са прегърнали салафизма, това все още не означава заплаха за сигурността. Докато едно религиозно учение не проявява омраза и насилие, нито пък амбиции за експанзия при проповядване, то просто си остава личен избор на отделния човек и неговото семейство или на една общност.
Нашите мюсюлмани все пак притежават и нещо, което наричаме национален характер, а той е далеч от агресивността. Ние не можем да изолираме нашите мюсюлмани от външни влияния. Ако не ни харесва, че се разпространява салафизъм сред нашите мюсюлмани, трябва да сме на ясно, че това е вътрешнообщностен теологичен дебат и той трябва да бъде оставен на българската мюсюлманска общност и главно на техните висши духовни водачи и теолози. Ако и това ни плаши, държавата има механизми чрез законодателството да въведе забрани, но едва ли това е конструктивен подход.
Доколко ревностни мюсюлмани са живеещите тук?
- Същото е, както и сред другите деноминации в България – едни са вярващи, други по-слабо, трети са атеисти.
Имате ли представа как делото отеква сред мюсюлманите?
- Мюсюлманите са обидени, уплашени, разгневени. Подкрепям ги изцяло.
Мюсюлманите, които бяха пред съда в Пазарджик, казаха, че делото е политическо. Какъв е вашият коментар?
- Разследването от 2010 г. и съдебният процес сега събудиха много лоши спомени сред мюсюлманите в България. Те се чувстват отново репресирани, подложени на обиди и унижения, особено след отвратителните думи на омраза, които чухме вчера на митингите на националистите пред съда. Те имат известно право, че делото е политическо, защото то очевидно реанимира политически трупове като "Атака" и ВМРО и извади от хладилника нещо неясно като Националния фронт за защита на България. Естествено върна към пълнокръвен живот предизборно и ДПС.
Как според вас ще се развият нещата, ако присъдите са оправдателни? А ако са осъдителни?
- Аз не мога да коментирам предстоящи решения на съда. Но независимо дали са оправдателни или осъдителни, ние извършихме акт, с който отблъснахме нашите съграждани и накърнихме чувството за достойнство на мюсюлманите в България. Освен това окончателно излязохме от анонимност и сега целият мюсюлмански свят следи какво се случва в България. Прецедент е да се съдят дванадесет мюфтии, имами и една жена проповедник.
Ако онези служители от сигурността през 2010 г. са си мислили, че работят за националната сигурност, то нека да им е ясно, че луди глави (дори и в съседни страни) вече свирят сбор и запасват оръжията, за да помогнат на своите братя мюсюлмани в България.
Имате ли наблюдения дали напоследък повече роми стават мюсюлмани?
- Не са повече - мюсюлмани са около 35% от общия брой на ромите. Просто стават все по-активно изповядващи, защото търсят начин да се превърнат в част от по-престижна общност. Ромите в кв. "Изток" в Пазарджик вече не са просто роми от "гетото Токайто", а са част от мюсюлманската умма и светът знае за тях. Така ще продължава да бъде и ромите ще бъдат или запалени евангелисти, или мюсюлмани от нетрадиционни направления, ще се радикализират все повече, защото православната църква не й стъпва кракът в ромските гета. А социалните и образователните служби трябва да са вътре в гетото, заедно с тях, а не са.