Д-р Николай Шарков: Над половин милиард лева са нужни за адекватна дентална помощ

Д-р Николай Шарков: Над половин милиард лева са нужни за адекватна дентална помощ

Николай Шарков, зам.-председател на Българския зъболекарски съюз
Николай Шарков, зам.-председател на Българския зъболекарски съюз
Д-р Николай Шарков е зам.-председател на Българския зъболекарски съюз. В биографията му стоят още постове като председател на съсловната организация и член на борда на Съвета на европейските зъболекари (Council of European Dentists, CED).  
Днес стана ясно, че той е първият българин, преизбран в ръководството на Световната дентална федерация (FDI). 
Преподава в катедра "Детска дентална медицина" в Медицинския университет в София.
"Дневник" разговаря с него по актуални теми в здравеопазването.
Покрай целия дебат около финансирането на болничната помощ, клинични пътеки, заплати на лекарите, денталната медицина не остава ли като че встрани от дискусиите?
- Ако погледнете бюджета на здравната каса, ще видите, че денталната медицина е в доболничната помощ, като самостоятелен раздел. Хвала Богу за това, защото бюджетът на касата е консолидиран, тоест общ за всички медицински плащания. От друга, колкото и да говорим, че това е обществен фонд, на практика нейният бюджет е част от държавния. Не е диференцирано достатъчно ясно общественото осигуряване в държавния бюджет. Това е първото, което искам да кажа.
Второто е, че в денталната медицина още от 1999-та година на практика бе ликвидирано общественото начало. Всичките 8200 зъболекари сме единствено и само частнопрактикуващи. Малцина са тези, които работят във висшите учебни заведения. Тоест денталната медицина у нас е частна. На времето, когато се определяше бюджетът на касата денталната медицина представляваше 9% от здравноосигурителните плащания. С течение на годините здравноосигурителните плащаниия в този раздел спаднаха до 4 и под 4%. Сега постепенно качваме този процент, защото ако наистина достигнем отново деветте процента, ние най-накрая ще можем да разширим пакета за възрастни.
Тук идва идва мястото да отговоря на Вашия въпрос. Българският зъболекарски съюз, още от началото на здравното осигуряване, като разгледа внимателно бюджета, видя, че той е недостатъчен, за да покрие основен пакет дентална помощ за деца и възрастни. Тогава ние направихме следното – изведохме децата като приоритетна група и за тях осигурихме един достоен пакет. Те имат един преглед и четири дейности годишно, което включва кариеса и неговите усложнения. Но за възрастните от тогава до ден днешен имаме един преглед и две дейности – правене на две пломби, или вадене на два зъба, или комбинация от двете процедури. Това е абсолютно недостатъчно за възрастните. А те са тези, които плащат здравноосигурителни вноски и на практика не получават това, което би трябвало да им се полага.
От много години говорим, че искаме да разширим пакета за възрастни. За добавянето на една дейност (медицинска услуга) са необходими по наши изчисления между 20 и 25 милиона лева. А, за да направим адекватни пакетите за деца и възрастни за нуждите на нашето население, са необходими над половин милиард лева. Ще ви кажа защо: само за пенсионерите - напълно забравени от системата, които имат нужда от протези, трябват 200 млн. лева.
Разбирам, че се намираме в много тежка икономическа ситуация - има финансов стабилитет, малка инфлация в страната, но липсват пари. Защо? Ами защото до ден днешен не можем да решим един много голям въпрос – 1,2 млн. здравно неосигурени. А системата е солидарна – ползва парите този, който е болен. А от кариес са засегнати над 95% от хората. Тези пари, ако наистина се влеят в системата, тогава наистина ще можем да говорим и за увеличаване на бюджета за дентална помощ.
Това е почти пет пъти повече...
- Това е сегашният ни бюджет, умножен по пет. Не го казваме днес за първи път, това го повтаряме на четири правителства назад. Тази година бюджетът ни е увеличен с около 5.5 млн. лв., което ще покрие инфлацията и цените на денталните материали, които ползваме.
Проблемът с невнесените осигуровки е на цялото здравеопазване...
- Това е единият проблем, а другият е, че е крайно време управляващите да разберат, че оралното здраве е неразделна част от общото здраве и проблемите в устата засягат други органи и системи. Винаги давам най-фрапиращия пример – доказано е, че ракът на панкреаса се дължи на заболявания в устната кухина. Да не говорим за сърдечно-съдови заболявания, ставни заболявания и други, които могат да водят началото си от устната кухина също.
Българският зъболекарски съюз имаше и доста забележки към стратегическата рамка за развитието на здравеопазването между 2014 и 2020 година, която представи наскоро ресорното министерство. Споменахте, че денталната медицина не е достатъчно застъпена?
- На практика липсва. Но аз не се учудвам, защото за 4 или 5 стратегии досега се изискваха огромни усилия да мотивираме управляващите да вярват, че едно от основните направления в медицината е денталната и тя трябва да има достойно място в стратегията. За нея в последните два-три документа имаше около пет-шест изречения. Надявам се, че сега в новата стратегическа рамка тя ще заеме по-достойно място.
При стратегическата рамка, която бе представена преди седмица, за първи път има шанс за предложения. Досега подобни стратегии се спускаха отгоре и беше много трудно при готова схема да вкараш още един елемент, защото останалите смятат, че схемата им ще бъде разрушена. Те не отчитат, че така ще се подобрят.
Общото впечатление е обаче, че всяка стратегия се пише сама за себе си и липсва приемственост...
- Съгласен съм и това е грешка. Когато се говори за здравеопазване, това е най-голямото благо и най-големият проблем на всички общества. То трябва да бъде изведено извън политиката. Тогава всички експерти от всички политически сили трябва безкористно да кажат "Да, тази стратегия сме я направили всички" а не "Таз стратегия я направи еди-коя си партия" и следващите да отрекат направеното. Защото в десегашните четири стратегии имаше много рационални моменти, но те бяха отречени и забравени. Имаше много рационални моменти в здравеопазването и преди 10-ти ноември, но то бе зачеркнато от раз.
Никой досега не седна да направи реален анализ на ситуацията. Анализът е изключително важен – социален, икономически, демографски, епидемиологичен, финансов... Когато се нарави анализ на ситуацията, проблемите изпъкват и тогава вече могат да се поставят цели и задачи, да се гради план за действие. Тогава ще могат да бъдат изчислени и необходимите финансови ресурси. Е, такъв анализ не бе направен и не е правен в последните 20 години.
Какво би вмъкнал Зъболекарският съюз в последната стратегия?
- На първо място ще поставим въпроса за профилактиката. На второ място – за адекватното финансиране по линия на здравната каса, на трето място - специализацията. Ние на практика сме спрели специализацията на кадри и скоро време България ще остане без специалисти в отделните основни специалности от денталната медицина, защото за нито един зъболекар няма никакъв стимул да специализира. Наредбата е много схоластична и не дава възможност на зъболекаря да специализира поради простата причина, че той трябва да зареже частната си практика, да отдели 7000-8000 лева за специализация в годината. Значи той, ако зареже частната си практика, банкрутира. Тази специалност като я придобие, на практика не му носи нищо, защото конкуренцията на частния пазар е много голяма и един новозавършил ще бъде конкурент на един добре оформил се специалист.
Освен това трябва да се възстанови реалният преговорен процес между съсловие и здравна каса. Защото в момента има диктат – ако не се постигне договореност със съсловията, то националният рамков договор остава такъв, какъвто е бил миналата година.
И още нещо – крайно време е името на белите престилки да бъде изчистено. Станахме социален отдушник на обществото. Преди 10 ноември социален отдушник беше футболът, след това станаха белите престилки и учителите. Обърнете внимание на ежедневните клипинги, който излизат от медиите, колко са позитивните и колко са негативните новини за лекарите и зъболекарите. Стига толкова. И ние сме хора и наистина допускаме грешки. При някои от нашите грешки се стига до фатален край. Но те не са чак толкова много. В последно време всяка кончина на пациент се смята за лекарска грешка, а това чисто и просто не е така.
В тази връзка – Българският лекарски съюз ежемесечно съобщава броя на напусналите страната лекари. Каква е ситуацията със зъболекарите?
- От 2007-ма година около 800 зъболекари са напуснали страната и отиват да работят в ЕС и през Океана /по последни данни стоматолозите в страната са 6600 - бел. авт./. Явно, че бизнес климатът не е добър.
А какви специалисти не достигат?
- Основните са оралните хирурзи. Естествено, във всяка една специалност има недостиг. Ние на практика имаме около 30 регистрирани лекари като специалисти по детска дентална медицина. Имаме горе-долу толкова орални хирурзи. Преди това Ви изтъкнах причините и какво означава да специализираш – да загубиш много средства и време без да получиш нищо.
Споменахте, че ще настоявате в здравната рамка да залегне повече профилактика. На какво ниво е тя сега?
- От три години действа Национална програма за профилактика на оралните заболявания при децата до 18-годишна възраст. Тя ще действа до 2014-та и се надявам и след това да продължи да работи. Още в самото начало профилактичните действия се оценяват след поне едно десетилетие. Ние сега обучаваме едно поколение, което след това, приемайки всичко това като ценностна система, ще го прилага върху себе си и ще го прехвърли и върху децата си. Но сега здравната култура на българина е доста ниска и ние след толкова години лутане най-накрая имаме национална програма за профилактика. Така че, не гоним краткосрочен ефект. Но може би ще трябват програми и за възрастните, но всичко това е свързано с ресурс.