- Като най-ефективни и най-търсени от работодателите и безработни или заети можем да оценим на първо място младежките схеми по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". Например стажантската програма "Ново начало – от образование към заетост" на Агенцията по заетостта (АЗ). Този проект показва, че над 50% от младите хора, които са преминали шестмесечния стаж при работодател по програмата, остават на работа или при него или си намират работа непосредствено след изтичането на стажа при друг и не се връщат в регистрите на АЗ. В момента по програмата работят над 5500 души, но при тях ефектът все още не може да бъде измерен. 

Резултатите са същите и при Националната програма "Старт на кариерата", финансирана от Националния план за действие по заетостта. Отчетите, които правим заедно с Министерството на труда и социалната политика, сочат, че също около половината от младежите, преминали деветмесечния стаж, остават на работа в администрациите. Това е особено положително, тъй като, както знаете, те не си увеличават щатовете в последните години. Използва се текучеството в самата администрация, за да бъдат задържани младите хора на работа. Явно работата на младите се оценява високо от администрациите, където са работили, а и самите младежи очевидно харесват работата, защото избират да останат.

Отчитаме и голям ефект от схемите за обучение на възрастни. На този етап все още анализираме интереса за включване в схемите "Аз мога" и "Аз мога повече", също и по грантовите схеми, за които агенцията вече е договарящ орган. Все още не е изготвен такъв анализ, но наблюдаваме дали е налице устойчивост в заетостта на тези хора. Ние наблюдаваме чрез регистъра на НАП дали хората работят в момента, дали са запазили заетостта си при този работодател след изтичане на срока на обучението. Наблюденията ни показват, че много голяма част запазват заетостта си, т.е. налице е сериозен ефект от тези схеми. 

 

- Напротив, работодателите вече станаха много активни. Техният брой непрекъснато се увеличава. Това се дължи от една страна на доброто популяризиране на оперативната програма, а от друга, на това, че последните схеми, които стартирахме, са с изключително облекчен достъп до работодателите и са подходящи за бизнеса. 

От началото на годината до октомври само по национален план (закона за насърчаване на заетостта) – имаме 4 646 сключени договор. По мерките на оперативната програма цифрите са огромни, особено по схема "Ново начало – от образование към заетост" и по схема "Подкрепа за заетост". Те вляха в нашите редици работодатели, които никога не бяха работили с Агенцията. Имаме договори с общо 6 899 работодатели по оперативната програма.

Агенцията по заетостта предприе и различни мерки в контекста на приоритетите, поставени от министъра на труда - да достигнем до всеки работодател, дори най-малкия. Големите са лесни за обхващане и с тях се работи отдавна. Но Агенцията има 98 дирекции "Бюро по труда" на територията на цялата страна. Заедно с филиалите и 600 мобилни екипа от специалисти, ние покриваме близо 700 населени места.

Обхващаме буквално всеки един работодател, който дори малко се интересува от оперативната програма, от някаква заетост, от квалификация или просто желае да му намерим работник на несубсидирано работно място. Стигнали сме почти до всички.

В даден момент по проект "Ново начало", преди да го отворим и към публичния сектор, имахме 3700 заявени работни места от 2000 работодатели. Това означава, че не един голям е дошъл и ни е заявил 300 места, въпреки че това също се случва, а че много малки фирми са ни заявили па едно или две работни места. Малките ни бюра по труда работят точно така – с едно работно място от един работодател. Като са включили 50 човека, са включили и 50 работодатели по една програма.

- Ефектите, които измерваме от работата на мобилните екипи са два. Единият, че наистина започваме да обхващаме голям процент от обезкуражените лица. Другият ефект е, че успяваме да предложим мерки, програми и възможности за заетост на хора в най-отдалечените кътчета на България, до които администрацията до сега не беше стигала. 

В малките населени места бизнесът почти не се развива или съществува само такъв, който е допустим по програмата за селските райони, т.е. в сферата на селското стопанство, но не и по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". В тези райони ние най-много разчитаме на кметовете като работодатели. Неслучайно към схема "Развитие" има голям интерес от страна на кметовете. От над 50 хил. души, работили по тази схема, 80% сме насочили към общините. Те проявяват най-голям интерес, а те са и най-големите работодатели или единствените в бедните региони на страната.

- Агенцията по заетостта не е тази, която определя икономическия профил на България, нито е тази, която инвестира в икономиката и бизнеса на страната. Агенцията е балансьор на пазара на труда и посредник. Въпреки че ние наистина в момента много облекчаваме българския бизнес с това, че му даваме глътка въздух – работна сила, за която той не заплаща нищо, защото ние покриваме и заплати и осигуровки по схемите на оперативната програма.

Аз не казах нищо различно от прогнозата, която се дава и от финансовото министерство и от Европа. Това е състоянието на пазара на труда в целия Европейски съюз – безработицата расте . Нищо в България не се случва различно. Даже безработицата в България съвсем не нараства с тези сериозни темпове, с които нараства в редица държави и все още стои на ниво малко над средното за ЕС. Така че мерките, които прилагаме са наистина съществени, щом успяват да задържат това състояние. В момента работещите по оперативната програма и по програмите и мерките от националния план за действие по заетостта са над 60 хил. души.

- От всички нас, разбира се. Бизнесът трябва да се адаптира към новите икономически условия, които настават в периода вече на изход от кризата. Хората пък, търсейки нова квалификация и повишавайки уменията си, трябва да откликнат на новите потребности на бизнеса. Държавата продължава да прави най-доброто което може. Просто е необходимо мобилизиране на абсолютно всички усилия. 

- Увеличава се входящият поток от работили в чужбина безработни в нашите бюра по труда. През деветте месеца на 2012 г. сме регистрирали 4219 човека, с опит от чужбина. Повече са от миналата година с над 1500 човека или 60%. Това също ясно показва кризата на пазарите в Европа.

- Използваме всички механизми за насочване на тези хора било то на първичен пазар, било по програми и мерки, както го правим с всеки един, който е регистриран при нас. Нека имат амбицията да търсят работа и да ползват услугите на бюрата по труда. 

- Електронните терминали не са само идея. Приключи процедурата по закона за обществени поръчки (ЗОП) и вече са доставени 115 обществени терминала, т.нар. киоски. Те са на достъпни места в бюрата по труда, в регионалните служби и в централната администрация на АЗ.  Сега тече обществена процедура за софтуер за тези киоски. Ако процедура по ЗОП приключи успешно, проектът  предстои да се финализира в началото на следващата година. 

 

Киоските ще предоставят възможност на клиентите, регистрирани в бюрата по труда, да проверяват свободните работни места в цялата страна, включително публикуваните на портала на Европейската служба за услуги по заетостта (EURES). Ще се селектират подходящите работни места според профила на човека - квалификация, професионален опит, посочените лични и социални компетентности, както и наличието на увреждане, например. Терминалите ще дават и информация кога трябва да се подпише по график безработният. Ще има възможност и да се изпращат съобщения за подходящи програми и мерки за регистрираните. 

По повод опашките по "Аз мога повече" - те могат да се обяснят с народопсихологията на българина. Първо, най-големите опашки бяха в първия и в последния ден от срока. В останалите дни записването си вървеше с нормален ритъм, дори в изключително претоварената София. В крайна сметка бюрата по труда са създадени с определен капацитет и човешки ресурс, който е съобразен с безработицата в града, а с тази схема ние се обърнахме към заетите. Предполагам на всички е известно, че София е с най-висока концентрация на заетост.

Второ, като ръководител на тази институция аз смятам и съвсем отговорно заявявам, че ние създадохме абсолютно перфектната организация с човешкия ресурс и възможностите, които имахме, включително в регионалните ни служби и с екипите от централната администрация, които пратих по бюрата, където има голям наплив.

Наложи се да върнем около 30% от хората, които са дошли да подадат документи, защото нямат всичко необходимо, въпреки че от години пускаме тези схеми със същите изисквания и че на интернет страницата ни е посочено точно какво е необходимо, в какъв вид и защо. 

И когато става дума защо не сме осигурили електронна услуга за кандидатстване по схема "Аз мога повече" – самата схема не предвижда такива разходи. Бюджетът на Агенцията по заетостта не може да си позволи създаването на платформа за електронно кандидатстване. Това е реалната причина, а не липсата на желание.