- Нашият външен министър направи изявление за това, което вече сте видели. Поздравяваме българските власти и министъра на вътрешните работи за много старателното и пълно разследване. Те го направиха много внимателно, в сътрудничество с Европол, с международните партньори и вярваме, че са събрали добри доказателства и че връзката, която министърът направи с военното крило на "Хизбула", е основана на добри доказателства.

- Великобритания вече е посочила военното крило на "Хизбула" като терористична организация, имаме санкции срещу тях. Това е атака на европейска земя и затова от всички държави на ЕС зависи предприемането на колективни действия срещу извършителите на атентата.

- Първо трябва да кажа, че няма кампания от британското правителство и британското правителство има ясна позиция, че през януари ще отворим пазара си на труда изцяло за български и румънски граждани. Вече има много българи, които работят легално във Великобритания, които са дошли или като самонаети, или като висококвалифицирани професионалисти и допринасят за британската икономика, което признаваме.

Има обаче много спекулации в медиите, че ще има разширяване на контрола за български и румънски граждани след първи януари, а това не може да се случи. Това е част от задълженията ни към законодателството на ЕС и ангажиментите са след този преходен седемгодишен период да позволим да българи и румънци да идват свободно във Великобритания, за да работят. Няма промяна в политиката на британското правителство за това. Така че се опитвам да успокоявам част от страховете за това в България, защото то не се основава на факти. Това е основното нещо от гледна точка на правителството на Великобритания.

Има публикации в британските медии, хората имат различни позиции за имиграцията, Великобритания мина през някои големи промени през последното десетилетие. Знаете, че бяхме една от първите три страни (с Ирландия и Швеция – бел. ред.), които отвориха пазара си на труда през 2004 г., когато новите десет държави членки се присъединиха към ЕС. Очаквахме други западни държави да го направят, но това не се случи и вероятно като резултат повече хора пристигнаха в Обединеното кралство от очакваното. Говорим за стотици хиляди хора от Полша, балтийските страни и други държави от Източна Европа. Това имаше значение за нашата икономика, а и бързо доведе до някои доста големи промени.

Данни от миналата седмица, които продължават да излизат от преброяването, направено през 2011 година, показват, че полският език е вторият майчин език във Великобритания. Повече от 500 000 души използват полския като техен майчин език. Тези промени са доста големи, а и се случиха в момент, когато има европейска икономическа криза. Нямаме висок растеж, а напротив – през последните 4-5 години растежът ни е нисък, а безработицата е много висока. Така че, когато всички тези фактори се обединят, мисля, че могат да предизвикат известно безпокойство за имиграцията. Особено в момент, когато британският бюджет се съкращава – има действителни съкращения в почти всички министерства.

Става въпрос и за социалните придобивки за британските граждани, които слушат истории за имигранти, които скоро са пристигнали във Великобритания, търсейки социални помощи – това е много емоционално. Това е и една от причините правителството да търси какво може да направи в рамките на ангажиментите с ЕС и без да дискриминира която и да било от държавите членки, а да провери какви възможности има, за да се увери, че няма да има злоупотреби със системата за помощи.

- Смятам, че трябва да разгледаме въпроса преди следващите ни избори и след това. Да, Великобритания преосмисля връзката си с ЕС. В момента правим нещо, което наричаме преглед на баланса на компетенциите, което събира сведения за всички правомощия, които са в Брюксел, които са в националния парламент и правителство, и проверяваме, дебатираме за това какъв трябва да бъде балансът. Няма предложение за момента за предоговаряне на връзката с Европа.

Премиерът скоро произнесе реч, но той говореше за това какво може да се случи след изборите през 2015 г., ако Консервативната партия ги спечели, и като дипломат не мога да спекулирам за това какво правителство ще представлявам след 2015 г. Това, което мога да кажа сега, е "да", има някои хора, които смятат, че трябва да има по-строг контрол за миграцията. Има и такива, които искат Великобритания да излезе от ЕС, но има и много други хора, които вярват, че Великобритания е по-добре в ЕС и смятам, че премиерът е един от тях. Той го каза в речта си, така че това е нашата позиция в момента.

- Мисля, че всеки, който е бил в България, би имал положителни впечатления. Близо 300 000 британци идват всяка година на почивка тук, така че съм сигурна, че те пазят добри спомени за България. Вече има и българска общност във Великобритания и смятам, че хората, които имат контакт с нея, приемат отношенията като добри.

Слушах някои интервюта през последната седмица с български граждани, които работят или следват във Великобритания, и имаше въпроси за това дали към тях се отнасят различно, защото са българи, имало ли е отрицателно отношение, а те отговаряха с "не" и допълваха, че Великобритания е много разнообразна страна и всъщност е много отворена и гостоприемна, че към тях не са се отнасяли лошо, защото са чужденци или българи. Така че се надявам това да е действителността и хората, които са там, да се чувстват добре дошли, и това да се случи и за тези, които ще пристигнат след 1 януари.

- На първо място искам да кажа, че всички български и румънски студенти, разбира се, могат да идват във Великобритания без визи и това отново е част от ангажиментите към ЕС. Казваме, че можете да идвате да следвате, радваме се, че искате да дойдете да следвате във Великобритания, хубаво място е, имаме много отлични университети и училища и в същото време добавяме, че ако искате да работите, това е част от седемгодишния преходен период и трябва да получите разрешение за работа, за да го направите. Проблемът е свързан с това, че британското правителство обработваше молбите по-бавно, отколкото би искало. Имаме конкретна цел за обработването на молбите в рамките на шест месеца.

Миналата година, отчасти заради олимпийските игри и напрежението покрай тях, не успяхме да се справим с тези срокове. Мога само да се извиня за това и да кажа, че сега имаме повече персонал, който работи в граничната агенция на Обединеното кралство за това и вярвам, че ще постигнем шестмесечния срок от момента, в който хората кандидатстват, до момента, в който получат разрешение за работа. Разбира се, след по-малко от единадесет месеца българските студенти изобщо няма да се нуждаят от разрешителни за работа.

- Не правим конкретни цифрови прогнози, смятам, че това би било много сложно, защото зависи от различни фактори, включително в кои други страни българските граждани биха искали да работят, каква ще бъде икономиката в този момент.

Поискахме обаче проучване от независима тинк-танк организация – Националния институт за икономически и социални проучвания – и те работиха в сътрудничество с изследователи тук в България и в Румъния. Те създадоха доклад за това кои са водещите фактори, кои сектори са най-привлекателни, какъв е прецедентът с предишни мигранти, които дойдоха във Великобритания, какво можем да очакваме. Но няма да има конкретни числа в него, защото има голяма степен на несигурност. Този доклад ще бъде публикуван скоро.

- Да, без съмнение. Както казах, това е време, в което правим съкращения в собствения си бюджет. Външното министерство, за което работя, ще направи съкращения от 25% за четири години и често има британски министри, които правят дори по-големи съкращения. И не е приемливо за нашите данъкоплатци и за европейските данъкоплатци като цяло, да виждат повишение в европейския бюджет, докато ние пестим.

Така че ще продължим да настояваме на този съвет заедно с други партньори да има значително намаление на предложението, направено през ноември. Очаквам да видя точно това. Разговарях с българското Министерство на финансите и зная, че България е предприела реалистичен подход към преговорите и се надявам и другите страни да го направят.

- Смятам, че в някои отношения Великобритания е много гъвкава. Имаме една приоритетна цел и това е общият размер на бюджета. В момента разговаряме за бюджет от един трилион евро за седем години и не мога да повярвам, че не могат да се направят съкращения в бюджет от 1 трилион евро. Заявихме, че ако тази цел е постигната, сме отворени за преговори и дискусии за това къде да бъдат съкращенията, кой бюджет да е по-голям и къде трябва да е по-малък.

Има някои бюджетни пера, които смятам, че ясно се нуждаят от преразглеждане – за администрацията, например. Има въпроси за това трябва ли европейските служители да получават автоматични повишения. Ако се откажем от това автоматично повишение, можем да спестим лесно 1.5 милиарда евро. Подобно е с схемите за пенсиониране на еврократите. Има редица от мерки, чрез които можем да намерим 7 милиарда евро спестявания само по административното перо. И не мога да си представя, че много български граждани биха се противопоставили на това. Условията за българските държавни служители са много, много далеч от това, което техните колеги получават в Брюксел, така че смята, че има съгласие между нашите страни за този подход.

Освен това Великобритания също така заяви, че когато става въпрос за кохезионни фондове, искаме да видим страните, които са в най-голяма нужда, най-бедните, да получат по-голяма част от бюджета и това ще бъде за сметка на по-богатите държави членки, включително на нас. Смятам, че това е позиция, която България оценява и не трябва да предизвиква несъгласие между нас, така че докато заявяваме, че общият бюджет трябва да се намали, не казваме, че сумата за България трябва да се намали.

- Смятам, че Великобритания може да направи много положителни неща в ЕС. Като британско посолство работим с българското правителство по въпроси с растежа. Работим по цял спектър с въпроси. Миналата седмица например имахме среща между нашето Министерство на иновациите и бизнеса и министерството на образованието тук за това как да признаваме професионалните квалификации. Предстои директива и тя се обсъжда в Брюксел в момента за това как да се признават квалификациите, ако британски архитект иска да практикува в София или български зъболекар иска да практикува във Великобритания например. Обсъдихме добре с българското министерство на образованието как този процес да се облекчи, така че да се повишат възможностите на професионалистите да се движат в рамките на ЕС, на европейския трудов пазар.

Това е само един пример, когато говорим за завършване на единния пазар, и това е нещо, от което Великобритания много се интересува и което има истинска стойност в ЕС. Друг приоритет за нас е, и смятам, че всички наши политически партии смятат така, ЕС да бъде насочен повече навън. Например в насърчаването на търговски споразумения. В момента се работи по няколко търговски споразумения между ЕС и САЩ, ЕС и Япония, ЕС и Сингапур, ЕС и Канада и тези неща наистина биха били подходящи за нашата икономика. Смята се, че само сделката със САЩ ще бъде на стойност 50 млрд. евро.

Така че това са областите, в които Великобритания иска да работи с останалите си 26 партньора, скоро 27. Това са положителните неща, които Великобритания има за ЕС. Има и такива, които не харесваме толкова, но това е разбираемо. Смятам, че всяка държава членка има неща, които харесва, и такива, които не харесва в ЕС.

- Смятам, че са отлични. Преди всичко много хора идват тук – както казах 300 000 посетители годишно, и много българи отиват във Великобритания да работят, да следват, да живеят и смятам, че този човешки контакт е много важен. За нас като посолство консулската работа, която извършваме с британците, живеещи тук, е една голяма част от заниманията ни. Смятам, че на този фронт отношенията са много добри.

Много сме близки и по въпросите за прилагането на закона. За разследването на атаката в Бургас, например лондонската полиция и нашите агенции за сигурност помогнаха, колкото можаха, през последните почти седем месеца, така че имаше много тясно сътрудничество в това отношение и също за справянето с организираната престъпност в региона. Нашето министерство на вътрешните работи е в тясно сътрудничество с вътрешното министерство тук, за да се случи това.

В съдебната система също – министърът на правосъдието посети Великобритания през януари за няколко дни с членове на Висшия съдебен съвет и бяха посрещнати от нашия върховен съд и от нашето министерство на правосъдието. Има непрекъснат обмен, който се надявам, че е полезен за България. Тези неща са двустранни, но често координираме позициите си и двустранно на ниво ЕС, така че смятам, че нещата се развиват добре.

- Мисля, че механизмът е много полезен, но смятам, че неговата истинска стойност е, когато България прегледа анализите и препоръките и си помисли: това е нещо, което искаме да направим за себе си, защото ще направи нашата страна по-сигурно място, ще засили икономиката, ще повиши доверието и увереността на нашите граждани към институциите. Това са причините защо българското правителство и българските власти трябва да работят по механизма за сътрудничество и проверка. Не защото Великобритания или Европейската комисия, или някоя друга държава членка казва "трябва да го направите".

- Нашият посланик говори много за значението на прозрачността в изборния процес. Смятам, че при избора на Висш съдебен съвет за първи път кандидатите силно се застъпиха за повече прозрачност. Техните биографии, техните резюмета бяха достъпни преди това. Изслушванията бяха излъчвани по телевизията и смятам, че това помогна на гражданите да са уверени в хората, които са избрани на тези важни позиции. Едно от нещата, които ще наблюдаваме през следващите седмици, ще бъде изборът на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и работата ѝ и се надявам там също да има развитие на прозрачността на процеса.

- Да, работим. Една от целите ни като посолство е да даваме съвети на хората, преди да си купят имот тук. Ако мога така да се изразя, започнахме атака с много информация за това как се купува имот, как се наема независим адвокат, за да сме сигурни, че хората познават българския закон. Така че се надявам хората, които купуват имоти, сега да го правят на основата на по-добра информация и по тази причина в следващите години да нямаме такива проблеми.

Все още има някои остатъчни случаи от вълната от инвестиции през 2006 - 2008 от британци тук. Справяме се с тях с общините в някои случаи или с министерството на регионалното развитие. Радваме се, че беше направен сайт за чужденците, които купуват имоти, който също им предоставя информация за законите, за правните възможностите, ако хората не са доволни, ако имат проблеми. А ние работим с правителството, за да сме сигурни, че това наистина е интерактивен сайт и ако хората пишат с проблем, ще получат отговор от компетентните органи.

- Има. Има интерес в закупуването на ново строителство, но все повече се развиват и препродажбите. Чух за няколко случая, при които британци са си купили имот тук, в който може би са живели няколко години и са решили да го продадат на друг британец.

- Имаме непрекъсната работа по икономически въпроси, по вътрешния пазар и, разбира се, по съдействието за търговията между Великобритания и България, което е голяма част от нашата работа. Второто нещо е свързано с прилагането на закона и сигурността и продължаваме да работим с вътрешното министерство, с митниците през годината. В консулската служба пък работим по това британците, които идват тук на посещение или да живеят, да са толкова щастливи, колкото е възможно. Разбира се, предстоят и избори тази година и това е важно за посолството – да проследим какво ще се случи, да разберем политиките, да имаме добър контакт с всички политически партии. Това също ще бъде част от работата ни тази година.

- Има много привлекателни причини за инвестиции в България. Разбира се, има квалифицирана работна ръка, а цената на труда е по-ниска, отколкото в друга държава - членка на ЕС, което е голямо предимство. Смятам, че ниските нива на данъците са полезни. Макроикономическата стабилност е нещо, което също не трябва да се пренебрегва. За първи път бях тук през 2002 г., когато работех в агенция към министерството на финансите. Тогава не беше минало много време от валутната криза и високата инфлация, а през 2002 г. не беше гарантирано, че през следващото десетилетие валутният борд ще работи перфектно, че ще има макроикономическа стабилност. Но няколко последователни български правителства се справиха с това и смятам, че е голям плюс за България.

Това, че сте в ЕС също е причина за инвестиции тук и съм сигурна, че инициативата посочва това на компании, които търсят нови пазари и къде да инвестират. Щом нещо се произведе тук, то вече е в ЕС, няма митнически бариери и тарифи, това трябва да бъде плюс. Както виждате съм много положително настроена за България.