С встъпителни тези думи започва интервюто с него, взето от Антоний Георгиев за излизащото на английски списание Vagabond. С любезното съдействие на изданието ви предлагаме част от интервюто, посветена на свободата на медиите в България.

След интервюто са добавени и съветите му към чужденците, опитали да инвестират в страната, за какво да внимават. 

- Смятам, че е тревожно, че според Индекса за свобода на медиите, публикуван от "Репортери без граници", България падна от 35-о място преди влизането в ЕС на сегашното 87-о, най-ниското в ЕС.

- Според мен пред българските медии има три предизвикателства. Първо, концентрацията на медийна собственост трябва да се избягва и е нужно да се гарантира пълна прозрачност на структурите на собственост. Второ, има съобщения за автоцензура. Трето, изглежда е масова практиката на скрита реклама и платени публикации и репортажи.

Тези предизвикателства са вероятно също толкова опасни, колкото пряката политическа цензура, защото те са по-невидими и прикрити. Проучването, публикувано неотдавна от сп."Обектив" на Българския хелзинкски комитет, дава интересна храна за размисъл.

- Като посланик мога да посоча проблема, но в крайна сметка българското общество и журналисти трябва да си открият решението. Вярвам, че са нужни повече солидарност сред журналистите и повече подкрепа от гражданското общество за независимите медии.

- В днешната медийна демокрация всички правителства, включително германското и българското - са длъжни и имат законен интерес да обясняват политиките си на обществото чрез медиите. От друга страна, те имат и дълг да гарантират и защитават критичната и плуралистична журналистика. В собствения им интерес е да поддържат баланс между двете, дори понякога независимите медии да се обръщат срещу тях. Това невинаги е лесна задача, особено в година на избори.

Още по-важни са и солидният набор от институционални и базирани в гражданското общество контролни и балансиращи функции за защита свободата на журналистиката. България още не е оставила зад гърба си прехода към демокрация. Смятам, че има няколко начина да се подсилят регулациите и саморегулациите на медиите. Съществуват също различни варианти за подобряване на инструментите, необходими за гарантиране на свободната и честна конкуренция в медийния бизнес.

- Правителството е важен фактор в една сложна игра, играч, който може да влияе, но не и да решава сам играта. Уверен съм, че правителството разбира, че сегашната ситуация носи рискове за развитието на България.

- Германските политически фондации с присъствие в София, както и посолството на Германия се опитват да помогнат, например като информират българските политици и съответни елементи от българското общество за правните и етични рамки за медиите в Германия. В нашата страна сме създали балансирана смес от сдържана регулация, ограничена единствено до няколко аспекта и комбинирана със силна система за саморегулация.

Поканихме български медийни експерти и депутати в Германия да се запознаят с този подход.

- Очаквам подобен обмен да подкрепи необходимия дебат за това какво е нужно да се направи в областта на медиите. Нищо повече, нищо по-малко.

- Разбира се, на първо място отговорността да се действа е на българското общество и на българските власти. Но има и общи европейски интереси. Медийният плурализъм е сред основните ценности на ЕС. Впечатлението ми е, че ЕС и членовете му са станали доста чувствителни по тези въпроси.

- Най-общо очаквам да има алтернативен мониторинг. Но го казвам още веднъж - основно отговорност на българското общество е да следва позитивни стъпки и да проправя път за тях. В този контекст смятам за доста обещаващо, че на 7 февруари с помощта на Българския център за развитие на медиите започна Европейска инициатива за медиен плурализъм.

Запитан какво би посъветвал германски бизнесмен, искащ да работи с България през 2013 г., посланик Матиас Хьопфнер казва, че "първото и най-важно - опознайте добре страната, преди да вложите парите си тук."

След това той описва, че тук има само 10% корпоративен данък, силни макроикономически показатели, добре квалифицирана работна ръка и подобряваща се инфраструктура. "И въпреки това инвеститорите трябва да знаят и за някои капани. Системата за прилагане на законите има слабости, особено за предвидимостта и надеждността в уреждането на търговски спорове. Оценката и управлението на риска в тази страна невинаги са лесни."

Поради това Хьопфнер препоръчва на инвеститорите добре да познават хората, с които ще работят, и да се запознаят с общите условия на инвестицията си. "Търсете квалифициран съвет и се консултирайте с експерти с продължителен опит, които са и почтени хора, за да избегнете лоши изненади."

Вторият съвет е потенциалният германски инвеститор да реагира гъвкаво на промените в бизнес средата, защото конкурентите му имат в арсенала си някои изненади. "Те невинаги гледат на конкуренцията като на необходим и полезен инструмент на пазарната икономика. Бъдете готов за внезапна поява на административни изисквания, които не сте очаквали, и не изключвайте изведнъж да бъдат направени промени в правната рамка."

Посланик Хьопфнер отбелязва "масивното подобряване на българската инфраструктура и множество интересни проекти и че България е не само една от четирите - членки на ЕС, за които през 2014-2020 година са предвидени повече средства от бюджета на ЕС, но и най-големият нетен бенефициент на средства.