Едвин Сугарев: Нечистите сделки във Великото народно събрание се отразиха и на конституцията
Едвин Сугарев е поет и е сред изявените лица на СДС от зората на демокрацията до неотдавна. Депутат от Великото Народно събрание (ВНС). Той е един от 39-имата народни представители от СДС, които през юли 1991 г. напуснаха парламента в знак на несъгласие с приемането на новата конституция, чиято промяна се иска сега от протестиращи.
Вие бяхте сред 39-имата, които не подписаха новата конституция - какво ви мотивира тогава?
- Всъщност самата идея преходът да започне с Велико народно събрание и писане на нова конституция си беше достатъчно малоумна – и доста откровено обслужваше разработения от БСП сценарий за самия преход. Имаше много по-належащи неща, от които трябваше да се започне: смяната на собствеността, икономическият и финансов модел и неговите приоритети, геополитическата ориентация, доктрината за национална сигурност и прочее.
Старата конституция без член първи за ръководната роля на БКП и с минимални промени, гарантиращи свободите на гражданите и тяхното право на избор, би могла да издържи поне докато основните икономически и геостратегически важни закони бъдат приети. Не знам дали някой си спомня кой предложи на кръглата маса, да се започне с ВНС и нова конституция – струва ми се, че беше Стоян Ганев, който точно тогава се пръкна незнайно откъде – и изведнъж, редом с Димитър Луджев, се оказа пръв съветник на Желю Желев, първия лидер на СДС. И някъде точно тогава се случи и това, което се случва сега – БСП обязди народното недоволство и започна да моделира български преход според собствените си интереси.
Точно това пролича по време на нейното правене. Не толкова конституцията беше дразнеща, колкото действията на ВНС. Имаше много дразнещи хората неща, свързани още с неговото конституиране. Първо съгласието с изборите на такава ранна дата – при условие че СДС нямаше почти никакви структури в провинцията – беше един от големите грехове на тогавашните сини лидери. После пък съгласието да се признаят очевидно опорочените и манипулирани избори – и то тайно, без санкцията на Националния координационен съвет на СДС – това вече намирисваше на същинско предателство. И най-сетне политическата сделка по формулата: президентът – ваш, на опозицията, правителството – наше, на комунистите – беше късогледа и порочна. Върхът на всичко обаче беше коалицията между СДС и БСП след оставката на второто правителство на Луканов, което роди правителството на Димитър Попов. В един момент, в който можехме да отидем на избори и да ги спечелим с огромно мнозинство, лидерите на СДС се сговориха с комунистите, направиха широка коалиция с тях и съставиха това тъй наречено "правителство на националното спасение".
След което ВНС забрави, че трябва да прави конституция. Капанът се състоеше в това, че то няма краен срок на действие – когато направи конституцията, тогава се разпуска, може да кара така с години. И то тръгна да крои закони, които били нужни за прехода, а конституцията остана на заден план. Именно това предизвика бунта на 39-имата – това предполагаше ВНС да продължи, докато бившите комунисти стъпят окончателно на краката си, което не беше добра опция за България.
Свръх всичко течаха и активни процеси на разцепление вътре в СДС – бяха проведени два национални конференции, които взеха решение за напускане на парламента с огромно мнозинство – само че тогавашните лидери като Петър Дертлиев, Милан Дренчев, Петко Симеонов, Петър Слабаков и Александър Каракачанов отказаха да се съобразят с тях. Опитаха се – със съдействието на Желю Желев – да организират преврат в СДС. Обявиха създаването на СДС-център, с което се надяваха да приватизират електоралното наследство на синята коалиция. Превзеха ръководството на парламентарния съюз и прогониха различно мислещите от всякакви ръководни позиции. И така се стигна до нашето напускане – като протест срещу тази колаборация с комунистите и като възможност България да тръгне реално по пътя на демократичните промени.
Какви недостатъци и качества има приетият тогава основен закон?
- Недостатъците са много, по-трудно е да се посочат качествата. Самата конституция имаше много трески за дялане. Както и може да се очаква от конституция, съставяна с мнозинство на БСП. Нейните най-основни недъзи личат пределно ясно днес – особено по отношение на съдебната система, която се радва на независимост и права, но спрямо която липсват механизми за контрол и за търсене на отговорност. Резултатът е липса на справедливост. Най-големият дефицит по време на българския преход.
Как оценявате исканията на протестите за промяна на конституцията?
- Протестиращите, изглежда, не знаят, че за да се вземе решение за свикване на ВНС, то трябва да бъде гласувано от 2/3 мнозинство в този парламент. Такова мнозинство няма и няма да има – поне за десетилетия напред. Не че е лошо да се гласува нова конституция – тази е и калпава и отживяла времето си. Но е невъзможно.
Но да не се забравя, че конституцията може не само да се подобри, може и да се влоши – в зависимост от интересите на гласуващите я. И че конституцията не може да се изменя под диктат от улицата. Тя е инструмент, който въздава и изисква легитимност.
Да се намали ли броят на депутатите? Не са ли много наистина 240 за малка страна като България?
- Горе-долу са съответни. Могат да бъдат малко повече или малко по-малко – но това не изменя ситуацията. По-важното е как да се създадат механизми, които да изискват от тях определени отговорности, както и санкции, ако не ги спазват. Депутатите сами по себе си не са голям харч – но техните решения, ако бъдат повлияни от користни подбуди, могат да бъдат.
Възможността за отзоваване на народни представители отдавна се коментира и изоставя като идея, но сега масовите протести отново я поставят на дневен ред. Вашето мнение?
- Според мен трябва да има такъв механизъм – но той не бива да предполага волунтаристични действия. Би могло да има отзоваване при искане, подкрепено с идентичен или по-голям брой гласове в сравнение с тези, с които е бил избран депутатът. Или пък провеждане на референдум в неговия район при наличие на искане, подкрепено със строго регламентиран минимум избиратели. Иначе подобна възможност би се превърнала в спекулативен механизъм – и в шанс да бъде упражняван рекет срещу народните представители с оглед на конкретни икономически или политически интереси.