Проф. Александър Джеров: И да има Велико народно събрание, то може да не приеме каквото сме планирали
Проф. Александър Джеров беше председател на Законодателната комисия (по-късно наречена правна) и на Конституционната комисия във Великото народно събрание (ВНС), която изготви проекта за новата конституция. Беше от депутатите на СДС, от Радикалдемократическата партия. Споделяше позицията на 39-имата, които се обявиха против приемането на основния закон, но като шеф на правната комисия остава в парламента. Преподавател е по вещно право в СУ "Св. Климент Охирдски", носител на орден "Стара планина".
Разговаряме за исканията на протестите за промени в основния закон. Вчера публикувахме интервю по темата с Едвин Сугарев - един от 39-имата.
Как оценявате исканията на протестиращите за промяна на конституцията и дори за нова?
- Отдавна се прокрадва въпрос за промяна на конституцията. За съществено изменение, освен че е необходимо Велико народно събрание от 400 души, трябва това Народна събрание - обикновеното, да подготви, да дебатира и да установи със съгласие много конкретно и ясно за какво става дума. Трябва с детайли да се обмислят проблемите, които да бъдат решени от ВНС с промени или с нова конституция. Не е въпросът само до 400-те души, които трябва да бъдат избрани. Би било абсурдно да се свика ВНС и след една година да започне да се спори - абе, чакайте, пропуснахме да обсъдим някои неща. Не е рентабилно в това положение, в което се намира България, да се свиква ВНС. Да се тръгне в тази посока означава да се загуби много време, без да е сигурно че ще се стигне до резултат, който се търси.
Великото народно събрание задължено ли е да вземе точно онези решения, които е приело обикновеното?
- Точно там е въпросът, че ВНС не е обвързано от решенията на обикновеното Народно събрание, което е решило избирането му. Когато във ВНС започнат дебатите, може едно ново мнозинство да каже - не може да бъдем задължени да изпълним онова, което сте решили предварително. И тогава се влиза в задънена улица. Затова казвам, че предварително трябва да са абсолютно изяснени проблемите, които трябва да бъдат решени, и по този въпрос да има ясно съгласие.
А според вас конституцията нуждае ли се от промени?
- Конституцията не пречи да се върши разумна работа. Вече двайсетина години благодарение на нея имаме граждански мир, спокойствие, възможност структурите на държавата да работят. Да, всяко дело съответства на момента, в който то е изработено. Има дефекти, но за период от 20 години не е редно да се променя основният закон на една държава.
В коя част са дефектите й?
- Ами ако помислим за съдебната власт, може да се спори дали поставянето на прокуратурата в една система със съда е най-правилното решение. Но при тогавашното политическо противопоставяне другото решение - прокуратурата да отиде при правителството, можеше да означава намеса на политическите партии в работата на тази основна институция за правовия ред и върховенството на закона.
Но и без тогавашното противопоставяне изваждането на прокуратурата от съдебната власт не носи ли същите рискове?
- Именно. Рисковете за политическа намеса съществуват. Затова по-добре прокуратурата да е в рамките на съдебната власт, за да бъде предпазена поне от грубите посегателства към нейната независимост, без която не би могла да си върши работата.
Трябва да е ясно какво е неотложно да се свърши, а не да говорим и планираме всичко и от всички посоки. Нека да се свърши онова, което тропа на вратата. Да си оправим къщата и тогава евентуално да помислим дали трябва да променяме конституцията и какви точно промени са ни нужни.
Чуха се искания на протестите за пряк избор от народа на съдиите и прокурорите?
- О, това вече е свръхтежък въпрос, не вярвам някой да може да ви отговори с "да" или с "не". Много, много трябва да се мисли. От една страна, като се избират на всеки 4 години, те ще имат стимул да работят, защото надали има някой да оспори, че в момента правораздаването не само куца, ами направо се препъва. От друга страна пък, няма да се чувстват стабилни магистратите с постоянната заплаха дали ще бъдат избрани. Доброто правосъдие не зависи само от прекия избор, а от страшно много неща, взети заедно. Да не забравяме, че в тоталитарното минало избирахме пряко съдиите на всеки 4 години...
Тъй че трябва да се мисли много. Да се съберат - но не партийци, а специалистите и да си напрегнат целите способности. За съжаление специалистите стоят настрана, бягат, не искат да се омесват с политиците. И от това страда най-напред законодателството, а оттам и всички.
Какво е мнението ви за намаляването на броя на депутатите и за възможността да бъдат отзовавани?
- Според мен 240 народни представители са много, смятам 120 за достатъчни. А за възможността за отзоваване - подкрепям я. В момента има депутати, които никога не сме ги видели да вземат отношение към някой въпрос, не сме им чули гласа. Отзоваването е необходимо за да има отговорност - да не може никой да си каже: избраха ме, сега вече мога спокойно да си проспя четирите години или - по-лошо - да свърша някоя и друга работа в лична полза. Но правя важната уговорка - отзоваването трябва да бъде строго регламентирано. Да не стане така, че депутатът да си отиде, понеже го е намразил партийният лидер и е организирал отзоваването. А заради това, че не си върши работата точно на народен представител.
Но и за двата проблема пак опираме до Велико народно събрание А сигурни ли сме - пак се връщам на моето съмнение, че то, ВНС, ще изработи най-доброто нещо...