- За юбилеи поводи винаги могат да се намерят. Имаше навремето един хърватски хуморист Владимир Булатович - ВИБ, той беше казал, че в Югославия годините са или дъждовни, или сушави, но винаги исторически. Юбилеите са повод да се обърнем към миналото, но трябва да се отнасяме по-спокойно към тях. Историците са най-щастливи от юбилеите, защото им позволяват да намажат малко по-дебело масло върху порязаницата хляб, с която обикновено разполагат.

Но Балканската война е един от двата, бих казал, върха в националното себеосъзнаване след Освобождението, другият е Сръбско-Българската война. За съжаление и двата върха са свързани с войни. Казвам "за съжаление", защото бих искал да имаме и други върхове, свързани с полет на духовността.

- Просто го споменавам. След година в Европа ще има много мащабно отбелязване на 100-годишнината от Първата световна война, подготовката вече започна. И това ще бъде повод не да се разбридат старите рани, а да се осмисли в какво Европа се е променила към по-добро след Първата световна война. Струва ми се, че Балканската война трябваше да се чества по този начин. И на много места тя се чества по този начин. Аз получих не по-малко от 20 покани за различни научни конференции, организирани от Турция, Гърция, Албания, Косово... В тези конференции историците нямат конфронтационен подход. Такъв подход изглежда си остава запазена марка за политиците. И това е много жалко - да се подбират старите пушки манлихерки от Балканската война, за да стреляш с тях по политическия си противник.

- Аз бих казал, че до голяма степен поуките са извлечени. Виждате отношенията между Германия и Франция, двата традиционни противника. Не става въпрос да се обичат, а да се установи атмосфера, която позволява да се живее в мир и да се върви заедно към някаква добра цел.

- Моето разбиране е "изкривено" от професионалната ми подготовка, аз години наред съм се занимавал с тези проблеми. При подготовката на Парижките мирни договори за първи път са извикани експерти - по икономика, история, лингвистика, политолози, които е трябвало да дадат своето експертно мнение за това каква да бъде системата от мирни договори. Чел съм мненията на експертите, разсъжденията им са изключително логични. Те предупреждават например, че не трябва да се унижава излишно Германия. Че не трябва от България да се отнемат териториите с чисто българско население, защото това ще остави Балканския полуостров в изключително нестабилна позиция. Бих казал, че 99 на сто от препоръките на експертите са много премерени и целят стабилизиране на обстановката на континента. Само че експертите разсъждават за период от 30, 40, 50 години напред. Политиците за съжаление се интересуват от това как ще се гласува за тях на следващите избори, а не какво ще стане след 20 или 30 години. Единствената утеха, която остава за експертите, след 30 години да се отпуснат пред камината с цигара и чаша уиски и да си кажат - ето, аз бях прав. И каква полза, че са били прави, като от тази правота има стотици хиляди загинали човешки същества...

Поначало изучаването на историята сочи, че политиците - като правило - не зачитат особено мнението на експертите. Или по-скоро го зачитат тогава, когато то е в унисон с тяхното собствено мнение.

- Разбира се, че можем да се гордеем. Но гордостта винаги може да бъде примесена с болка. И случаят е точно такъв. Това е яркият случай, в който българското гражданско общество въстава срещу една определена политика и се превръща в съществен фактор за политическото решение на правителството да не се депортират евреите от Царство България. За съжаление са депортирани евреите от Македония и Беломорска Тракия.

- Там ситуацията е много по-сложна. Това са земи, току-що присъединени, а от юридическа гледна точка статутът им не е ясен. Което не оправдава българската администрация. Но, повтарям, ситуацията там е много по-различна. Там ги няма установените отдавна връзки, характерни за обществото в царството, което е много по-патриархално. Реакцията на българското гражданско общество започва от акцията в Кюстендил, където има отдавна установени контакти, връзки, взаимозависимости, при които например евреите от Кюстендилско могат да въздействат върху своите съграждани, съседи, познати, колеги. Подобен тип организираност няма в Македония, няма и в Беломорска Тракия. Те само година и половина по-рано са присъединени към България, след като повече от две десетилетия са били под друга власт.

На въпроса ви - бих казал така: От една страна, българското правителство не е могло да спаси евреите от присъединените земи. От друга страна, трябва да си зададем и въпроса - искало ли е да ги спаси. Нищо не може да оправдае ентусиазма, с който е подписан протоколът за депортирането. Но същевременно нищо не трябва да намали нашата гордост от поведението на българските писатели, юристи, църквата, професорите в Софийския университет. Един факт, който почти не се знае: въпреки изискванията на антиеврейското законодателство студентите евреи продължават да си учат в Софийския университет и да си вземат изпитите през цялото време на Втората световна война. С две думи, въпросът е сложен.

- В никакъв случай не е тема табу. Цар Борис Трети е преди всичко политик. След 1938 г. в България нищо не може да стане без неговото съгласие. Тоест и решението за отмяна на депортацията, независимо че няма официални документи, няма как да стане, ако царят не е съгласен. Значи той това го е решил. От друга страна, той е много прагматичен политик, тоест ако беше преценил, че депортирането на българските евреи би помогнало по някакъв начин на неговата политика, е щял да го направи, без да се занимава с въпросите на хуманността. И в тази ситуация аз бих казал, че е страшно нещастна съдбата на евреите от Тракия и Македония, защото на тях им е липсвало историческо време от един месец, за да бъдат спасени. Някой ще каже, че не съм прав, защото в историята няма "ако", но аз мисля, че има...

- На 2 февруари 1943 завършва битката при Сталинград, няколко месеца преди това - битката при Ел Аламейн (Северна Африка). За един много предпазлив и страхлив политик като цар Борис Трети това са много важни знаци. Но за да влязат тези знаци в съзнанието и на администрацията трябва известно време. А от февруари до март има само един месец. Ако депортацията е трябвало да започне през май, царят едва ли щеше да допусне да бъдат депортирани и евреите от присъединените земи.

- Не е само България. Румъния например се държи жестоко и избива евреите от новоприсъединените земи по време на войната, но не пипва евреите от старите предели. Унгария, докато не пада режимът на Хорти, също не пипа своите евреи. В Италия Мусолини не преследва евреите. Но това, пак повтарям, не омаловажава ни най-малко стореното в България.

- Югославия е окупирана. България не е окупирана държава, на българска територия няма германски войски, има наблюдателни станции по морето, има и инструктори в армията, но военно участие няма.

- В романа на Алексей Толстой "Петър Първи" един от героите - бивш крепостен селянин, станал изключително богат търговец, решава да ожени дъщеря си за княз. И когато той  вижда в жениха, който му представили, своя бивш господар, "он заробел", казва писателят (той затрепера - бел. ред.). Въпреки че вече можеше да купи пет пъти бившия си господар, "той затрепера с болката от бития си задник", така го описва писателят.

Големият страх на България и голямата цел на Борис Трети в навечерието на Втората световна война е да не се повтори боят от Първата. Затова царят е толкова активен при преговорите за Мюнхенското споразумение през 1938 (между Франция, Англия и Хитлер - бел. ред.). За българския цар идеалът е да се споразумеят европейските държави, да не се допусне Царство България отново и пряко воля да влезе във военен конфликт, този е стремежът му до последно. Още повече, че тогава България е заобиколена реално само от врагове и единствената държава, с която имаме горе-долу нормални взамиоотношения, е Турция. И при конфликт страната ни ще бъде изолирана. Затова и толкова дълго е бавено включването на България в Тристранния пакт. И всъщност ние подписваме пакта едва когато получаваме уверението, че и Югославия ще го подпише. И тя го подписва, но много скоро излиза от пакта и последва окупация. Всъщност политиката на лавиране е успешна – България успява да получи съгласието на всички велики сили за възвръщането на Южна Добруджа.

А дали е имало консултации с Москва, няма документални следи. Може и да е имало. Но от онова, което е известно, може да се каже, че всъщност позицията на СССР спрямо България за съжаление изиграва много сериозна роля, за да влезе България в Тристранния пакт. Предложението на Съветския съюз да сключи пакт за сътрудничество с България, известно като Соболевата акция, идва през есента на 1940 г. През пролетта на същата година СССР е сключил същите пактове с Естония, Литва и Латвия и само месец и половина след това тези три народа "единодушно гласуват" за присъединяване към СССР.  Може ли да подейства такова предложение за сътрудничество в София по друг начин освен като знак, че е тръгнал да поглъща и България! Това естествено тласка България към Германия.

- Ако погледнете документацията от 1936 - 1939 г., ще видите не просто опити, а отчаяни апели на българската дипломация и цар Борис към Англия, Франция, САЩ: "Подкрепете ни! Не искаме да участваме, не искаме да се присъединяваме към Германия, искаме да бъдем неутрални!" Но те в общи линии ни разглеждат така, както го потвърждава  по-късно сделката Чърчил - Сталин: като дял от влиянието на Германия, респективно - на Русия, тоест не ни обръщат внимание.

- Не само. И САЩ не се ангажират по никакъв начин. Пратеникът на президента Рузвелт  полковник Донован идва в София, но не предлага нищо. Само заплашва - какво ще стане ако България се присъедини към Тристранния пакт. Но не предлага никакви гаранции, ако не се присъедини.

- Най-важните събития са две: От 24 до 26 май в България ще се състои третият конгрес по българистика, първите два бяха в далечните 1981 и 1986 г. До момента са се записали за участие 530 учени от 37 държави, много мащабно събитие. Софийският университет прави третия конгрес без никаква държавна подкрепа, с помощта на колегите от БАН. Финансово - благодарение на един научен проект, с който работим, и подпомагане от различни спонсори.

Най-печалното е, че през тези 20 години ние загубихме приятелите си по света, докато Румъния, Сърбия, Македония работеха за изграждане на свои центрове.

Второто мащабно събитие ще бъде в края на септември, когато официалното честване на 125-годишнината ще съвпадне с годишната среща на UNICA - това е организацията на най-големите европейски университети от столиците на Европейския съюз - 43 университета. Техни представители ще дойдат в София и ще обсъждаме един въпрос, който е важен не само тук -  съотношението между държавното финансиране и личното финансиране на висшето образование в Европа. Това, за което ставаше дума и у нас: трябва ли да има такси, колко да са високи те и т.н.

- О, аз съм изразявал нееднократно оценката си. И надали има смисъл да повторя, че няма държавна политика, насочена към поощряване на качеството на образованието и науката в България. Има държавна политика, насочена към уравниловъчна подкрепа на много ниско ниво на някакво образование и някаква наука.