Министър Николай Милошев: По-добре да инвестираме в студентски практики, отколкото в стипендии
До неотдавна проф. Николай Милошев беше най-търсеният български учен при земетресения в страната и чужбина. Той е физик метеоролог с дългогодишен стаж в науката. Бил е директор на Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН и зам.-председател на Общото събрание на академията, а за кратко по заместване - и председател.
Въпреки успехите му в научната сфера обаче името му ще бъде запомнено и в по-различна светлина - в ролята му на министър на образованието, младежта и науката в служебното правителство от март 2013 г. Потърсихме проф. Милошев отново с въпроси за сътресения, но този път, свързани с образователната система, необходимостта от мерки и промени, новият програмен период и ролята на учените за развитието на страната ни.
Проф. Милошев, как се чувствате на министерския пост? Вече мина известно време.
- За един месец посвикнах вече. Знаете, на всяко ново място първите дни е най-страшно, защото много неща не знаеш, но първоначалният уплах премина. Говорихме си в рамките на шегата с други колеги от кабинета, че по законите на Мърфи стигнахме нивото си на некомпетентност, защото ни залива огромно количество информация в последния месец. Но лека-полека се излиза от това.
За съжаление много е кратък нашият мандат и нямаме време да се огледаме, защото задачите си вървят. Особено в нашето министерство. Сега е най-натоварено от чисто оперативна гледна точка - идват изпитите на децата. В рамките на това кратко време, в което сме служебен кабинет, първата ни задача е просто нещата да си вървят без проблеми.
В същото време тази година е уникална за всички сфери, не само за образование и наука. Защото сега се записват програмите за периода 2014 - 2020 г. и там не можем да махнем с ръка и да го оставим на следващото правителство. Сега трябва да се направят, за да се спазят сроковете.
На какъв етап е изготвянето на новата Оперативна програма за наука и образование?
- Първият драфт е готов, публикуван е на сайта на министерството. До средата на месеца събираме първи отзиви, като аз лично съм помолил мои колеги и познати във високия ешелон на образователната сфера да дадат мнение, за да можем да я направим по-добра. В края на април ще обработим всички предложения и целта е в началото на май да излезем със следващ драфт. Може би той ще бъде изпратен вече за някакво предварително мнение в съответните дирекции на еврокомисията, за да чуем и тяхното мнение.
Иска ни се да направим нещо, което е добре изпипано. Първи бяхме готови с разписанието на програмата. Ние за първи път ще водим оперативна програма и може би затова меракът и амбицията ни са много по-големи и това е съвсем нормално.
Ясно ли е вече какъв ще е бюджетът на програмата? Вие си пожелахте 10% от общите средства за България. Дали ще ви ги отпуснат?
- За бюджета предстои тъй наречената демаркация с различните програми. Това още не е направено, защото все пак трябва и другите програми да се приготвят.
Реално от общо 14.2 млрд. евро, които живот и здраве ще получи България, около 5 млрд. ще са за селските производители, така че остават, грубо казано, 9 млрд. за всички останали програми. Но мисля, че до 10% от общата сума е разумно да отидат за образование. Иска ми се да вярвам, че ще стане така, тъй като еврокомисията си поставя като основен приоритет образованието и науката в следващия етап.
Разбира се, във всички случаи ще търсим някакъв разумен компромис. Да кажем, че няма нужда от социална програма, за да върви програма за наука - това не е коректно. Колегите ми министри са разбрани хора, надявам се, че ще намерим балансираното решение.
А ще имате ли време?
- Ами поне първа итерация да направим, пък оттам нататък вече следващото правителство да си прецени. Нашата задача, е каквото най-добро можем да направим, да го направим и да го оставим. Защото на мен ми се струва, че много пъти губим от това, че всеки следващ, който идва, смята, че едва ли не започва от нулата. Но не е така.
В оперативната програма има пет приоритета, които са водещи. Сред тях има ли приоритети, или ще бъдат финансирани поравно?
- Не, няма да е поравно. Това, че са пет не значи, че са равностойни, така както пет еднакви хора няма. Би трябвало половината или малко повече от половината от общия размер на средствата по оперативната програма да отидат за наука и висше образование, защото там са големите проблеми.
Разбира се, никой не подценява средното образование. Напротив. Не можем да имаме качествено висше, а да нямаме добро средно. Нещата са обвързани - като започнете от началното образование, средното, висшето образование, науката, а оттам вече и технологии и иновации. Просто тази верига за съжаление при нас е скъсана.
По тази тема говорим много сега с министерството на икономиката и енергетиката. Търсим връзката между това, което разбира то под иновации и това, което учените разбират като иновации. Ако не направим това сега, в следващите години ще ни донесе много негативи. Даже мисля, че трябва да поставим гарант за бъдещото разбирателството между двете министерства в тази сфера, например президента.
Как ще разграничите мерките, които по принцип трябва да финансира държавният бюджет, и тези, които ще са по оперативната програма?
- Трябва да се допълват нещата. Не върви средствата по оперативната програма да се движат в една посока, а пък държавния бюджет - в друга. Това би било смешно. Трябва нещата да конвергират във всяка една от сферите. Освен това на книга парите, които ще получим по оперативната програма за наука и образование, изглеждат много, но аз с две ръце се подписвам, че нуждите са много повече.
Но така на места има дублиране. Например е предвидено да се договарят средства за стипендии, каквито вече се договарят и от бюджета на висшите училища, държавния бюджет, както и в училищата отделно чрез делегираните бюджети. По какъв начин ще се намери балансът тук?
- В тези подробности не бих могъл да се разпростра. Това, което сме се старали, е да се отговаря на тези основни приоритети и изисквания, които поставя по начало самата еврокомисията. А вече дребните подробности ще дойдат нататък.
Ако ме питате за личното ми мнение, аз много повече бих подкрепил студентските практики, отколкото стипендиите. Децата, които са изкарали успех за стипендии, напълно ги заслужават, не оспорвам това, но много по-полезно за тях самите ще бъде, ако ние успеем да вкараме повече средства в студентските практики. Ако тези три, шест месеца или година стаж успеят да ти докарат професионални познания, от една страна, ти ставаш много по-удачен индивид на пазара на труда, а от друга страна, се увеличава самочувствието ти на човек, който знае, че има реални умения.
А в тази връзка - новият закон за предучилищното и училищното образование може ли да помогне? Какво ви е мнението за текста като цяло?
- Знаете ли, мисля, че не е срамно да си призная - чак толкова дълбоки познания по новия закон нямам, защото не съм имал време да го прочета. Запознат съм до известна степен с коментарите, които е имало. Несъмнено има добри неща, несъмнено други будят тревога.
Питали са ме например трябва ли на 4 години да се тръгва на предучилищна. Ами и тук въпросът има две страни. Ако имате дете и вкъщи имате свободни баба и дядо или имате финансовата възможност, за да си осигурите човек, който да гледа детето - чудесно. Ами ако нямате? Може би е необходима някаква гъвкава форма - който иска да отиде, който не иска - не.
Законът е на второ четене вече. Излезе и една версия на стратегията 2020 с някои подобрения, където е записано, че този закон се очаква да бъде приет във втората половина на тази година и дори мерките да започнат да действат от новата учебна година. За вас това реалистично ли е?
- Малко ми се струва прибързано. Ако законът бъде приет в началото на септември и да влезе в сила от 15 септември... Да, може би, но ако влиза поетапно. Така звучи разумно, но ако се вкара насила и наведнъж за всички, вероятно ще дебалансира системата.
Според вас от какво се нуждае училището?
- От много неща. Не се уморявам да повтарям едно и също, защото ми се струва, че оттам трябва да се тръгне... Първото нещо, от което се нуждаем, е да възстановим постепенно обществения имидж на преподавателите, защото те са малко натикани в ъгъла, а не го заслужават. Тук не говоря само за материални стимули, далеч съм от тази мисъл.
И в същото време трябва да отчетем като плюс, че тези 8% повишаване на заплатите на учителите, които се дават от началото на тази година, въпреки че няма да им решат финансовите въпроси, са признание, защото са само за тях, а не за всички работещи в публичния сектор. Т.е. това е едно признание, че държавата си дава сметка, че това са хора, които са подценявани. Е, толкова са възможностите в момента на държавата да повдигне материалното им благосъстояние, но много повече трябва да работим върху обществения имидж на тези хора. Тогава, когато учител стане една професия, към която всички се отнасят с уважение, тогава ще може да изискваме в пълен размер това, което те дължат на децата и на нас като общество.
А как се променя общественият имидж?
- Постепенно и бавно. С повтаряне и с участието и на медиите. Хората невинаги си дават сметка, че учителят е този, който формира качеството на твоето дете до известна степен. И ако ти му помогнеш да го формира по-добре, после бенефициент ще бъдеш и ти.
По този въпрос спор няма - всеки смята, че най-ценното нещо, което има на този свят, са децата му. Но понякога хората, забързани в ежедневието си, не си дават сметка, че не е въпрос само да го родиш, да го нахраниш и да го облечеш. Въпросът е да го направиш по-качествен човек, защото този по-качествен човек е по-качествен и за себе си. Той самият ще тръгне по по-добър път. Но това е бавен процес, но мисля, че обществото вече осъзнава какво трябва да се направи и каква е ролята на учителите в това.
Да, ще кажете, че има и учители, които не са качествени. Във всяко стадо има мърша. Но една голяма част от тях, дори почти всички, отиват в тази професия, защото харесват децата и обичат да се занимават с тях. Просто трябва да им помогнем да получат този престиж, който заслужават, за да живеят достойно.
Какво може да направи държавата?
- Държавата на първо място може да инициира целия този дебат в рамките на обществото и аз това се опитвам сега да правя чрез медиите. Другата страна е материално да продължаваме да подпомагаме учителите, изпреварващо пред някои други специалности. Не казвам, че трябва да омаловажаваме лекарите, но учителството е не по-малко хуманна професия.
Промяната в закона и на административно ниво ще помогне ли за това?
- Мисля, че ще помогне. Законът не е панацея, няма да реши всички въпроси. Със сигурност не е и идеалният. Лошото е, че в такава бавна инерционна система, каквато е образованието, обикновено трябва много да бъде изпипан законът и той да не бъде основно реформиран за по-продължителен период от време. Дребни промени и натъкмявания - да, но основни реформирания - не.
Ето оказва се, че в учебните програми системата върви стъпково. Тази година се прави промяна в програмата на един клас, следващата година - на следващия клас и т.н. Защото ако се опиташ в три или четири класа едновременно да направиш промяна, това така ще дебалансира системата, че децата няма да могат да се оправят и ще пострадат от това.
Как вървят нещата с Фонд "Научни изследвания"?
- С Фонд "Научни изследвания" нещата потръгнаха, но вървят малко по-бавно, отколкото на мен ми се иска. Готов е правилникът. Той не е основно реформиран, но със съответни промени, така че да не допуска повече такива неща.
Кой направи промените?
- Промените направиха сборен екип. Един от членовете е юрист на доста високо ниво - той е бивш заместник-министър на правосъдието - Маргарит Ганев. Той е член на изпълнителния съвет към фонда. Към него аташирахме нашата правна дирекция, за да използва капацитета и възможностите й. Те заедно довършват новият вариант на правилника, който цели да запушил поне основните пробойни, за да не може да се допускат злоупотреби. Може би по-нататък ще се мисли за следващи разработки, но това ще е вероятно работа на новото правителство.
Създадена е една административна група, която преглежда всички проекти за тяхната законосъобразност, т.е. дали отговарят на административните изисквания. Като казвам "всички" имам предвид всички проекти - класирани и некласирани, от първия до последния. Създадени са и временните комисии, които да оценят целесъобразността на проекта. Ако премине първата проверка, проектът продължава към комисиите за оценка на идеята. След това вече ще се формират три групи проекти.
Първо - на проекти, които и при предния конкурс, и сега отговарят на условията. Те са получили вече финансиране и ще си продължат работата. Втората група проекти са тези, които при предния конкурс не са били одобрени, но при този се е оказало, че са ценни и трябва да бъдат одобрени. Предвидили сме финансиране за тях. Е, също и ще им се извиним с учтиво писмо за закъснението, с което започват проекта си, но разбира се, времето им ще тече от момента на одобрението, а не със задна дата. И ще има една трета група, които предният път са били финансирани, но сега се оказва, че всъщност не отговарят на условията.
Там ще има ли механизъм да се върнат парите?
- Аз за съжаление не смятам, че в кратко време ще стане това. Сигурно част от тях доброволно ще ги върнат. Но друга част няма да го направят, няма защо да се лъжем. За тях просто ще процедираме по съдебен ред.
За мен много по-важно е да се възстанови доверието във фонда и да се разбере, че станалото-станало и то повече няма да се случи. Това е много по-важно в тази ситуация.
Как ще се гарантира, че няма да стане отново?
- Ами именно с правилника, който вече не допуска такива неща. С това, че административната проверка се прави по всички възможни критерии. С това, че проверката по целесъобразността на проекта се прави от ясни комисии с ясни хора, които поемат ясен ангажимент. Ако щете и с това, че за управител на фонда беше избран акад. Владимир Овчаров. Ако го познавате, или само да го видите, мисля, че няма да ви мине през главата, че този човек е възможно да се опита да направи някакви заигравания под масата. Аз когато разбрах, че са сетили да издигнат неговата кандидатура просто си отдъхнах. Има хора в нашата държава, които излъчват достойнство, предизвикват уважение. Академик Овчаров е такъв, гарантирам, а и не е кой да е.
За съжаление една от причините да вървят нещата бавно е отново в него. Той е много мек човек. Не може по драстичен начин да удари по масата, опитва се с добро. Изпълнителният съвет също са сериозни хора. Кой друг да бъде гарант, ако не живи хора. Ние все търсим да се направи система, която да гарантира за всичко. Обаче в същото време имаме тази поговорка, че законът е врата в полето. И докато разсъждаваме по този начин, трябва поне да се обединим около личности, на които да можем да имаме доверие.
Казахте миналата седмица след съвета на ректорите, че те и учените могат да помагат на държавата. По какъв начин може да се случи това - в официална структура ли?
- Хората отстрани гледат на този съвет (и с пълно право) като съвет на мъдреците. Ако 52-мата ректори на висшите учебни заведения в България, без да говорим за качеството на заведенията, двамата председатели на БАН и на Селскостопанската академия вътре, и аз като министър - не можем да бъдем наречени съвет на мъдреците, кой може. Затова апелирах към тях още в самото начало, че като излизаме от този съвет след 3-4 часа, нека решенията, които сме взели да отговарят на това име. Обаче като всяко нещо в България и в този съвет на ректорите има къде центробежни сили, къде инерционни сили, така че не всичко е розово.
Но съм много обнадежден от тази среща, защото такава до сега не е имало. Това е белег, че всички искаме да вървим в една посока. Сигурен съм, че ако имаме възможност да се срещнем два три пъти, да поприказваме по-дълго, да обсъждаме тези по-общи проблеми и да стигнем до общ консенсус ще намерим такъв.
Едно от нещата, до които трябва да стигнем е да изчистим нещо като национална доктрина, с риск да звучи твърде пресилено. Трябват няколко прости правила, около които да се обедини нацията и да се следват от всички и най-вече от политическите сили, независимо от това коя идва на власт. Едно от тези неща е образованието и съм сигурен, че никой няма да го оспори.
Този съвет би бил страхотна сила. Защото представете си един министър-председател или президент да се противопостави на едно такова общо решение. Няма да му е лесно - ще трябва да извади аргументи от десет кладенци срещу тези хора, които не са случайни.
Разбира се, те няма как да се произнасят по всички въпроси. Но пък и не само по образователните, а по тези общодуховни въпроси, касаещи нацията. Просто това е начин да бъде вкаран интелектуалният потенциал на нацията в това да решава национални и държавни задачи, от който никой няма да загуби.
На тази среща на ректорите повдигнахте ли въпроса за Националното представителство на студентските съвети? И въобще доста скандали има около тях през последните седмици. Хората от ръководството на НПСС са на първите места в партийните листи за изборите на Средна европейска класа. Според вас това доколко е съвместимо и има ли желание за реформа на тази структура?
- Личното ми мнение е, че подобно на сферата на армията, на МВР, сферата на образованието не трябва да се политизира. Разбира се, ясно е, че няма как да стигнем до нов парламент без наличието на партии, няма две мнения. Ясно е, че новият министър председател ще бъде политическа фигура, но не бива на по-ниските нива да се търси политизация. Не е хубаво, особено в сферата на образованието. Всъщност трябва да има някаква форма на категорична деполитизация.
При такива случаи, кандидатите излизат в отпуска и не се занимават с другите си задължения извън изборите. Аз смятам, че и в този случай няма да проявят тази недалновидност да не излязат в отпуска.
За студентските протести... Студентите потърсиха ли ви както вие ги призовахте?
- Не, не са се обадили до сега. Знам, че значителна част от университетите замразиха таксите. Но оказа се, че там където има по-голямо увеличение на таксите нещата имат две страни. В УНСС например са се вдигнали толкова много, защото миналата година не е имало никакво повишение. Това някак си убягва на студентите, когато говорят за това.
Не са такава трагедия тези нови такси. Мисля, че тези млади хора, които изгубиха тук пет дни да протестират, ако си намерят работа за това време щяха да изкарат разликата. Разбирам, че на родителите им може би не им е лесно, но по този начин и те могат да помогнат.
Но не може до се говори за отмяна на увеличението? Има ли компромисен вариант?
- Компромисите ги търсят в университетите. Бъдете сигурни, че ги търсят. А да се конфронтираме университети с министерството – не, грозно е. Убеден съм, че няма ректор, който да е вдигнал таксите по собствена идея. Всичко това се прави на базата на дълги проучвания, сравнявания на цифри и винаги се търси разумно решение. За съжаление от много години живеем на принципа да закърпим положението, и сега пак е така.
Дали поставят някаква опасност за предстоящите кандидатстудентски изпити новите такси, например за отлив на кандидати?
- Не. По-скоро заплаха е това, че ние обявяваме повече места за кандидат-студенти, отколкото ще бъдат завършилите гимназия. Не може да бъде нормална държава, в която всички могат да влязат да следват и да останат свободни места. Не е реално. За съжаление това тотално дебалансирана система, смело мога да кажа.
В такъв случай трябва ли ни нова система на висшето образование?
- Създаде се рейтингова система. Ако тя постепенно в следващите години се приложи умело и към нея се прикачат по-значителни финансови механизми, те ще доведат до съществени промени. Не ми е ролята и мястото в служебен кабинет за няколко месеца да давам такива кардинални решения за следващите години.
Това на практика означава ли, че пак ще се приема с двойки в някои специалности?
- Е, няма да е с двойки, ще трябва да нямат двойки. Ако решат самите преподаватели да не пишат никакви двойки, тогава ще влязат абсолютно всички. Не е редно. Някакъв естествен отбор все пак трябва да има. От друга страна се получава така, че децата завършват висше образование и какво от това... След това не намират работа.
Това е защото и между специалностите няма баланс. Голям е напливът към право и икономика, а няма инженери. За тях има доста места, но те остават незаети. Все повече деца се насочват към каквото и да е само заради дипломата. Надявам се, че това ще се промени постепенно, и ако се развива професионалното образование, и с обществената нагласа и с реформи.