Роланд Ян е роден през 1953 г. в Йена, съосновател e на опозиционното движение в града и е бил активен протестиращ срещу липсата на свобода на изразяване и нарастващото военизиране в ГДР. След критиката му срещу изгонването на поета и текстописец Волф Бирманс през 1977 г. Ян е изключен от университета, където е изучавал икономика. През 1983 г. против волята му е изпратен от "Щази" във Федерална република Германия. В Западен Берлин той продължава да поддържа контакти с опозицията в ГДР и изгражда информационна мрежа между Запада и Изтока.

Ян работи като журналист за двата обществени оператора ARD и ZDF, като се насочва предимно към теми за нарушаването на човешките права и замърсяването на околната среда в ГДР. След падането на Берлинската стена последиците от диктатурата на Германската единна социалистическа партия се превръщат в основния му ресор като редактор в ARD. През 2011 г. е избран за председател на Службата за документите на "Щази". Предшествениците му са Йоахим Гаук, днешният федерален президент, и Мариане Биртлер.

Фотогалерия "Голямата снимка" от архива на "Щази" можете да видите тук.

- Признанието на работата на институцията сред германското общество е много голямо. Доказателство за това е фактът, че президентът Йоахим Гаук беше първият й председател. Изборът му е признание и на начина, по който Германия подхожда към своето минало.

Имаше различни стъпки, които бяха необходими, за да се развие така добре службата и да си спечели доверието на обществото. Първото, което винаги подчертавам, е съхраняването на досиетата, постигнато в края на мирната революция в ГДР благодарение на смели граждани. Това, че унищожаването на досиетата е било спряно, е основата на нашата работа.

В последните си месеци, докато Германската единна социалистическа партия е на власт, тя опитва да унищожи колкото може повече досиета. Това унищожаване е било прекратено чрез мирната революция. Тогава изниква въпросът какво да се прави с тях. Решаващо беше, че като резултат от дискусията беше създадена Службата за досиетата на "Щази" на бившата ГДР.  Второто особено важно нещо е одобряването на закон, на чиято база се работи – законовият път, чрез който се създава прозрачност над действията на тайната полиция и защита на данните, когато става дума за засегнатите, за жертвите.

- Стъпването на тези две опори е рецептата за успех. Създадена е система от правила как да се използват досиетата. Важна задача е, на първо място, тези досиета да се запазят, за да може архивът да функционира добре. Второ, осигуряване на достъп до тях – за граждани, както и за медии и учени. Възможностите за достъп са различни – един журналист например може да види досиетата на извършители, но не и на жертви. Засегнатите, разбира се, могат да видят своите досиета. Третият стълб на работата на службата е информирането на обществото за структурата, методите и влиянието на "Щази". Заедно с архива тази задача се осъществява под формата на доклади, публикации, изследвания, събития, изложби. Така информираме обществото с разнообразни средства. Освен това по този начин се осъществява и един вид политическо образование на младото поколение.

- Една институция съществува, докато обществото иска и се нуждае от нейните услуги. Имаме архив, документите се използват, информираме обществеността. Това са неща, които винаги трябва да са налице. Въпросът е какви структури са необходими за постигане на най-голяма ефективност. Този въпрос може да се дискутира публично и вероятно ще продължи да се обсъжда през идните години.

Друг важен стълб на работата ни е информирането на публичния сектор. Това означава, че всяка институция, например министерство, може да провери дали нейни служители са били агенти. Например, когато един човек на публична длъжност е на път да заеме ръководен пост или пък вече е заемал и трябва да бъде проверен отново. Общо около 1.7 милиона запитвания за проверка е обработила службата и това е голямо постижение, що се отнася за гарантирането на прозрачността и надеждността на публичните институции.

- Не. Службата само обработва досиетата, предоставя ги на разположение по силата на закона. Присъдите раздават други. Това е съзнателно отделено, за да не се превърне службата по досиетата в съдник. Оценката за хората се дава от институциите, които са поискали информация. Това означава, че засегнатите трябва да бъдат чути, трябва да се съберат допълнителни данни. Човек не бива да приема досиетата на "Щази", т.е. гледната точка на тайната полиция, едно към едно.

- Да, съществува и точно за това става въпрос – да имаме критичен поглед към начина, по който е функционирала диктатурата, да се отнасяме справедливо към хората, които са имали нещо общо с тази система и точно затова могат да помогнат досиетата. Затова те са важни – защото един агент не е еднакъв с друг агент, има различни обстоятелства, при които се е стигнало до доносничество, какво конкретно е правел един агент, кой го е вербувал и т.н. Всичко това трябва да бъде изяснено във всеки един отделен случай и в Германия така се прави – ние предоставяме досиетата, оценката е работа на други. Напълно съзнателно казвам – ние не сме службата за абсолютната истина в Германия, ние даваме достъп до досиетата, за да последва изясняване.

Наша основна грижа е и да покажем, че сме били под диктатурата на Германската единна социалистическа партия, а не под диктатурата на "Щази". Партията е имала властта, а "Щази" е била мечът и щитът на партията. Затова е важно да се изяснят отношенията между партийните функционери, не обикновените членове, и т.нар. неофициални агенти на "Щази". Няма лесен начин, трябва да се дискутира. Решаващо е да се покаже как е било, да се представят механизмите на функциониране, а не да се поставя акцент върху разкритията за отделната личност. Разбира се, трябва да се поеме и индивидуална отговорност, но това не е отправната точка. Цялата система трябва да бъде изяснена и да се покаже каква е индивидуалната отговорност. Разбира се, човек трябва да си понесе и последиците, но според мен последиците са основно в обсъждането, в конфронтацията на отговорните с това, което се извършили. Всеки, който изрази съжаление, който признае, че е участвал в нарушаване на човешките права, трябва да получи втори шанс. Но шансът може да бъде получен само с признанието, че той е действал неправилно.

- Не, точно обратното. Преобразяването на комплекса ясно показва, че демокрацията е победила диктатурата. Преобразяването представлява голям шанс да се учим от диктатурата. Архивът, музеят и библиотеката трябва да бъдат отправна точка в едно място за извличане на поука.

Жертвите на "Щази" също не искат вечно да бъдат затворени в миналото, а да осъществят идеята за свобода и демокрация. В този смисъл чрез преобразяването на комплекса се осъществява и диалог с младото поколение. И както винаги съм подчертавал – колкото по-добре разбираме диктатурата, толкова по-добре можем да изградим демокрацията.