Джонатан Алън, посланик на Великобритания: Промените трябва да се случват заради България, не защото някой чужденец е казал
Преди около месец британският посланик Джонатан Алън изнесе реч с "интересни, а не дипломатични" размисли за това къде се намира в момента България. Думите му предизвикаха голям интерес у читателите на "Дневник". Затова се обърнахме с покана за интервю, в което да поговорим за тезите от речта, да зададем някои от читателските въпроси и да обсъдим настоящата ситуация в България след изборите.
Според някои изследвания българите са едни от най-нещастните хора на света. Смятате ли, че това се дължи на песимизма, за който говорихте в речта си или има и достатъчно истински причини за това нещастие?
- Определено има истински причини за това хората да са нещастни. Нещата не са лесни в България, знаем го. Скоро имаше проучване, че 40% от българите не могат да си позволят да ядат месо или риба на всеки два дни. Това е сериозен проблем. Все пак България е най-бедната страна в ЕС и това е известен факт, който споменах и в речта си. Така че не отричам, че нещата са тежки тук.
Това, на което исках да обърна внимание в речта е, че може да сте най-бедната страна в света, а в същото време да имате най-големите предимства. Това все пак не е случаят на България, защото не сте най-бедните на света, но въпросът е в това да се справяш с предизвикателствата, с които вярваш, че можеш. Ако не вярваш, че можеш да промениш нещо, тогава наистина няма да можеш да го направиш. Трябва да станеш, да поемеш отговорност и да кажеш: "Ще се опитам да променим нещо".
Скоро четох проучване за даряването – на пари за благотворителност или на време за доброволчество, направено сред 146 държави, при което България беше на 137-о място. Това ни показва отново нещо интересно – хората вероятно смятат, че някой друг трябва да дарява, не те. И по този начин не искам да критикувам, просто отбелязвам, че е интересен факт, на който гражданските движения, гражданските организации трябва да обърнат внимание.
Това ми напомня, че всеки политик се притеснява за това, което мисли електоратът. Колкото по-ориентирани към конкретно място са политиците, толкова повече се притесняват. Ако сте правителството и сте премиер или президент, можете да си позволите да нe се притеснявате какво мислят няколко стотици души. Но ако сте местен политик, тези няколко стотици могат да ви гарантират това дали ще бъдете избран. Така че това също е нещо, на което трябва да се обърне внимание. Хората трябва да повярват, че ако се обединят, държат на възгледите си и гласът им се чуе, те могат да променят неща.
В моята страна това напоследък се забелязва често – много неща се промениха на основно ниво. Защото политическите партии се разпадат. Те съществуваха, за да се справят с всичко и те вярваха в една или друга философия. Докато сега хората могат да гласуват за партия, но се търсят различни от предишните кампании.
В коментарите под речта ви един от читателите ни предлага "семейството" ви от Пловдив да ви осинови истински и да се кандидатирате за премиер на България. Да си представим, че сте премиер на България, кои щяха да са първите три неща, с които да се заемете?
- Не мисля, че съм създаден да бъда премиер на която и да е страна, не съм такъв човек, така че няма да бъде учтиво от моя страна да се поставя в тази ситуация. Но ако се поставим в друга ситуация – например да посъветвам премиера, тогава мисля, че нещото, което бих посочил като най-важно е прозрачността и отвореното управление. Защото ми се струва, че в момента има липса на обществено доверие. Това е наистина е отровно. Хората не вярват на нищо направено на което и да е ниво на властта. Те не винаги вярват, че нещо е честно и справедливо и това е истински проблем. Защото всъщност си мисля, че през повечето време нещата се вършат честно.
Да вземем изборите. По време на подготовката на изборите социологическите проучвания показваха, че 60% от хората смятат, че те ще бъдат манипулирани. В същото време ОССЕ (Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа – бел.ред.) – много сериозна организация, която наблюдава изборите по света – дойде и каза, че изборите са наред. Можем да говорим за това, което се случи по време на предизборната кампания, но това е различен въпрос. В самия ден на изборите всичко беше наред. Така че мисля, че първото нещо, което бих направил е да намеря начин да възстановя доверието, а за мен това може да стане с прозрачността. Отворете се, поканете хората да влязат да видят всичко.
Във Великобритания също говорим за отворено правителство. И това предизвика известни проблеми в началото, защото се опитахме да дадем възможно повече информация, включително за разходите. По време на икономии британските данъкоплатци имат правото да знаят какво харча като посланик на България. Ако похарча бюджета на посолството за шампанско или нещо такова, те имат правото да го знаят и да го критикуват, така че да бъда държан под отговорност. Това ще бъде първото нещо, което ще препоръчам – прозрачността означава доверие в хората. Защо някой не би се доверил на електората и на данъкоплатците? Това е голяма стъпка към отворено правителство.
Също бих обърнал внимание на доверието и увереността. Например по механизма за сътрудничество и проверка (на Европейската комисия – бел.ред.) много хора казват, че е трудно да се разбере какво точно трябва да се постигне, хората го приемат само като критика. Механизмът всъщност доказва, че страната трябва да се справи с корупцията, организираната престъпност и съдебната система. Трудно е да се направи. Всички ние се борим с организираната престъпност и никой не се е похвалил, че се е справил с нея – във Великобритания не сме, в САЩ със сигурност не са, Италия има проблеми, всъщност много страни имат проблеми. Не става въпрос за това да сте перфектни. Но все пак, ако трябваше да посъветвам, бих поставил фокуса върху тези три неща.
Можете да направите много неща за корупцията – да се спре или поне да се направи много трудно хората да са корумпирани. В съдебната система промените са много трудни, защото правосъдието е независимо, но и там могат да се направят някои неща – с Висшия съдебен съвет (ВСС), с магистратите. Част от задачата е просто да се признаят проблемите, които съществуват. В някои от съдилищата е трудно да се работи – те са остарели, тесни. Ако се обърне внимание и на проблеми като обучение и работна среда, то може да се очаква, че и нивото на професионализъм ще се покачи.
Има достатъчно хора на върха, които са отличници в системата. След това има една доста голяма среда с много добри, добри или достатъчно добри професионалисти и накрая една група, което е нормално за всички сфери – включително журналистиката и дипломацията – която не е толкова добра и не върши добре работата си. Просто бих намерил начин тези хора да си тръгнат.
Третото е комбинация от първите две – обществените поръчки. България получава много еврофондове. Голям проблем е например, че има държави на Балканите, част от които не са членове на Европейския съюз или ще станат след България, а имат по-добри магистрали, по-добра инфраструктура от България. Парите от Брюксел са тук от години и не се харчат, едва сега има някакъв бум – ще се отвори вторият мост над Видин, магистралата до Бургас и това е страхотно. Но все пак според мен на всяко ниво обществените поръчки са особено важни. И когато се подготвят големи инженерни проекти или такива с нужда от големи капиталовложения, България трябва да търси помощ и то не защото българските фирми не са добри, а защото не винаги имат опит. При обществените поръчки не го виждаме това, не виждаме планиране. Това забавя развитието на България.
Казахте, че бихте премахнали от съдебната система тези, които не се справят добре, но какво ще стане, ако тези хора са твърде много? Вие самият споменахте в речта си за случая със съдия Венета Марковска, която не положи клетва за Конституционния съд, а след това беше много трудно да се намери кой да я замести.
- Не вярвам, че са твърде много. Вярвам, че броят на честните и компетентни магистрати е много голям в България. Идват и млади хора, които са добре обучени. Така че вярвам, че основите в системата са добри. Във всяка система понякога е трудно да има постоянство. Проблем е бързината. Ако сте фирма и ви отнема три години, за да получите лиценз, защото може да е бил обжалван, това е лудост! Не можеш да вземаш инвестиционни решения при такова положение.
Колкото за г-жа Марковска, не зная дали е виновна или невинна, но бяха отправени сериозни обвинения. А когато има сериозни обвинения срещу някого на върха, трябва да има и сериозно разследване, каквото обаче не видях. Всички казваха, че това не е работата им. В крайна сметка президентът беше този, които пое отговорността. Това беше добре за България, защото резултатът беше, че някой, изправен пред сериозни обвинения, не получи възможност да заеме позиция в най-висшия съд в България.
Процесът, по който се случи не беше перфектен, но резултатът беше добър. Според мен ще е страхотно, ако ВСС и другите си кажат: "Добре, какво научихме от това? Какво ни казва тази ситуация?" Но това, което ми се струва е, че ако хората с неохота биха продължи напред при проблем, това е добре. Ако отнеме повече време да се намери някой, който да отиде в Конституционния съд, това е страхотно при положение, че ще отидат най-добрите хора. Ако медиите смятат, че те могат да направят проучването и те да кажат: "Тук има проблем", това също е страхотно, защото е част от прозрачността, за която говорих, както и важна част от баланса на силите в държавата. Става въпрос за свободната преса – да задава трудни въпроси.
Прозрачност беше ключова дума в речта ви, такава е и днес. Свързвате я и със социалните мрежи. Като активен потребител в Twitter - какво мислите за социалните мрежи и тяхната роля.
- Това всъщност са две теми, за които говорих и може би съм ги слял. Това, което имах предвид за социалните мрежи е, че по света политиците и дипломатите като мен трябва да се справят с различните начини на организиране и различни начини на предприемане на действия. Ако погледнем Арабската пролет и движенията за демократизиране в Тунис, Либия, Египет – те бяха основани на социалните мрежи, което е интересно, защото не бяха организирани от определени политически партии. Много трудно е за правителствата да се справят с това, което е и положително, и отрицателно.
В контекста на това, че трябва да отговаряш на проблемите и да се ангажираш с темите, които хората повдигат, става все по-трудно. Положително развитие е, част е от гражданското движение и от разпадането на политическите партии. Това е част от промяната и движението на света, дори в България протестите се организираха във Facebook.
Разбира се, това също е вид прозрачност, защото трябва да се ангажираш с хората, колкото можеш повече. Но за мен прозрачността е най-вече да вярваш на гражданите. "Доверие" е думата, която използвам отново и отново. Никога няма добри демократични причини срещу прозрачността. Има много добри организационни, политически причини, такива свързани с бързината и леснината, за да не бъдат нещата прозрачни, но те нямат нищо общо с демократичните причини.
Вярвам, че ако се довериш на хората и те влязат и бъдат част от процеса на вземане на решения, дори да не си съгласен с тях, хората няма да имат против, защото ще знаят, че е имало дебат, че са били чути. И освен това е много необичайно правителство да е прозрачно и отворено, да има дебат, да покани хората и след това да игнорира изцяло това, което са казали. Струва ми се много добра идея преди да се приеме закон да се питат бизнесът и неправителствените организации как той би повлиял на живота на хората.
А когато става въпрос за други неща, като разходите на правителството, медиите… Не виждам защо няма закон, който да изисква всеки акционер в медиите да е ясен. Хората не притежават вестници, за да правят много пари, те притежават вестници, за да имат влияние, така че трябва да знаем кои са.
Какво мислите за българските медии?
- Срещнах много добри журналисти, хора, които са ангажирани. Усещам, че в медийната среда има някои стереотипи и някои въпроси. И мисля, че ще е добре, ако правителството се справи с тези въпроси. Колкото за стереотипите, хората ми казваха: "Оо, тази медия е в полза на тази партия, другата е в полза на другата". Не съм забелязал това по време на престоя си. Понякога медиите се съсредоточават върху един проблем, понякога са "за" правителството, понякога са "против". Нямам съмнение, че подобно на много страни медиите и правителството в крайна сметка работят много тясно заедно, защото светът е такъв – правителството прави новините, а медиите трябва да са в добри отношения с пресаташетата, с министрите, за да имат информация и новини – валутата, с която се работи са новините. Това е разбираемо. В моята страна също имахме интересни медийни скандали през последната година и половина-две.
Моите отношения с медиите винаги са били честни, давали са ми възможност да кажа това, което искам да кажа, което е справедливо. Това е едната страна, има обаче и друга. И това е въпросът, че в България има истинско безпокойство за медийното разнообразие. Причината е, че не е ясно кой кои медии притежава. Много е трудно да се изгради доверие в медийната среда, много трудно е да се разбере дали репортаж е истински или за него е платено. А ако четеш вестник, имаш право да го знаеш, защото плащаш за него всеки ден със своите няколко десетки стотинки или лева. Имаш правото да знаеш дали някой ти продава нещо или става въпрос за истински новини. По подобен начин имаш правото да знаеш кой издава вестника и не само това, а и кой държи акциите.
Има проблем и с фондовете от ЕС. Част от евросредствата са предвидени за информация и след като тези пари са пари на европейските данъкоплатци, защо да не публикуваме кой колко е получил, да кажем, че през 2012 г. например, парите за информация са отишли в тези организации.
Много е трудно при всички икономически проблеми и за вестниците. Малко от печатните издания могат да работят на печалба. И според мен ако има нещо, което е ценно и трябва да се развива, е разследващата журналистика.
Вече си представихме, че вие сте премиер на България, какво мислите обаче за истинския такъв, за новото правителство и част от първите неща, с които да кажем изненадващо се зае – забраната за пушенето, АЕЦ "Белене", новите назначения?
- Много е важно да подчертая и припомня, че ние не избираме правителството в България, аз не съм гласувал за него. Моята работа е да работя с тези, които българския народ избира. По време на предизборната кампания всъщност обиколих много български градове, говорих с много кандидати, членове на различните партии, както и с хората, които задаваха въпроси и искаха да разберат повече за кампанията. Но пак искам да подчертая, че Великобритания не взема страна, задачата ни е да работим с този, който е на власт. В този смисъл искам да пожелая успех на г-н Орешарски във формирането на правителство и управлението – все още трябва да се посочат заместник-министри.
Задачата му няма да е лесна и това се вижда дори само от простите сметки в парламента. Той знае, че ако двете партии - "Атака" и ГЕРБ – решат да не се появяват в парламента, той не може да заседава. Това е основателна причина за тревога – можеш да загубиш законодателно предложение само заради един глас. Предполагам, че сред всички неща, които са обявени, има и такива, които са създадени, за да се харесат на определени хора срещу подкрепа за правителството и това е нормално. Също така вярвам, че г-н Орешарски е силно ангажиран с икономическия растеж и това в крайна сметка е мандатът, с който беше избран – с неговата репутация на човек с икономически компетенции.
По тази причина сега очаквам какви конкретни мерки ще предложи той и знам, че едно от нещата, за които той говори е енергийният сектор – голям приоритет за България, но и за всички нас. Това беше и големият проблем на протестите, така че политически е изключително предизвикателство. Дали АЕЦ "Белене" има място в тези разговори – това е нещо, което не мога да преценя, но смятам, че трябва се прецени с подходящ анализ дали българската енергетика се нуждае от него и дали може да си го позволи.
Вече се срещнах с господин Орешарски – два дни, след като беше избран – и разговаряхме за неща, по които можем да работим заедно, например по позицията в Брюксел за Споразумението за трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство със САЩ. Смятам, че това потенциално е едно от най-интересните и големи неща и ще бъде от голяма полза за България. В този случай България не може да загуби нищо, а само да спечели.
Говорихме и за завършването на европейския цифров пазар. В момента положението е безумно. Като говорим например за продажбата на най-хубавото сирене в света – стилтън – което се прави в моя роден град, между другото най-хубавия град в света, няма никакъв проблем с доставката му. То тръгва от Нотингам, изминава целия път до България без да спира на граници и без проблеми, идва тук, ядете го и казвате: "Да, това е най-хубавото сирене на света". Но ако си направя фирма в Нотингам и ако искам да го продавам онлайн в България, това не може да стане, защото няма единен цифров пазар. И трябва да променим това.
Трябва да бъдем обаче политически реалисти. Г-н Орешарски е изправен пред парламент, който буквално е разделен на половина и той трябва да намери начин да се справи с това, за да върши работата си.
Великобритания беше една от първите страни, които поздравиха България за разкритията ѝ за "Хизбула". Миналата седмица имаше спорно изказване на външния министър Кристиан Вигенин по въпроса, като след това той трябваше да обясни, че България не е променила позицията си. Какво мислите по въпроса?
- Първо искам да отбележа, че не съм се срещал все още с г-н Вигенин, само съм говорил с него по телефона. Това обаче, което разбрах и аз е, че българското правителство не е променило позицията си. Беше казано и публично, че това е позицията, каквато беше и на предишното правителство. Смятам, че това е разбираемо. Това, което аз разбрах е, че се води разследване, което продължава, и има молба за съдействие от международните партньори, сред които и Великобритания.
Не смятам, че ще намерите някого тук, в българските служби и правителство или в което и да е европейско правителство, който да се съмнява в обоснованото предположение на България, че "Хизбула" стои зад тази атака. Да не забравяме, че в момента в Кипър се води подобен процес срещу човек, който призна, че е от "Хизбула". Има и страни като Франция, които доскоро се колебаеха, но сега са убедени от доказателствата, че "Хизбула" действително е провела първата си терористична атака на европейска почва. И ако това действително се е случило, според мен трябва да се обединим, и не става въпрос само за България, Кипър, Великобритания, а за всички нас и да се обявим срещу това. Така ще е по-сигурно в Европа.
И ако останем в полето на нашите външни отношения, но преминем към британските вътрешни работи. По време на британските седмици вие показахте откритост, отворихте и дома си. В същото време обаче Великобритания сякаш иска да затвори вратата си за българи и румънци, като знаменосец на това е Найджъл Фараж.
- Така е, здрависах се с 1299 българи в дома си. Нека разделим нещата. Аз представлявам британското правителство и то знае толкова добре, колкото и българското, че не може да контролира медиите или опозицията. В случая на г-н Фараж той представлява партия, която дори не е в парламента. Сега спечели места в местните съвети, но все още не е в парламента. Така че няма как правителството да контролира какво казва той.
Това, което може да направи правителството е да има официална позиция и то я има. И го повтарям откакто премиерът Дейвид Камерън направи изявление през февруари. Тогава той подчерта, че мерките, които в момента ограничават българите според договора за присъединяването, ще отпаднат в края на годината и също така подчерта, че към българите отношението ще е такова, както към всички европейски граждани, каквито всъщност са и британците. Така че няма никакви съмнения в правителството, а и дори в опозицията, че някой ще се отнася към българите и румънците по различен начин.
Нещото, което се случи тази година е, че се разгоря дебатът за увеличилата се миграция от Европа. Така че си мисля, че падането на контрола тази година по-скоро стана повод отново да се говори за източноевропейската, но и като цяло европейската миграция към Великобритания. Не е нищо конкретно за България и Румъния, макар че знам, че понякога усещането е такова. За повечето британци наистина става въпрос за европейската миграция, което е важна тема.
Да, Великобритания наистина е отворена страна, търгуваме с целия свят, имаме представители от целия свят в страната, в Лондон можете да опитате всяка световна кухня. Ние сме отворени, отворени, отворени. Но за да си отворен търговски към целия свят, това не означава, че можеш да затвориш границите си за имигранти. Така че не става въпрос,че сме срещу миграцията, става въпрос за числа и за правила.
В страната ми в момента има милион души, които говорят полски като майчин език. Не казвам, че това е добро или лошо, казвам, че съществува. Защото когато живееш в страна с 60 милиона души и ако за седем години вече има 1 милион души, които говорят полски като майчин език, това си е значително. Това, което искам да кажа е, че Великобритания беше подложена на големи промени за кратко време и хората се опитват да свикнат с това положение и да решат кое е правилно и кое не е правилно.
Другото, за което става въпрос са помощите и пак подчертавам, не говорим само за българите. Дебатът е по-скоро за британците дори, да се прецени кое е смислено, има ли логика да получаваш социални помощи, дори ако нямаш правото да живееш във Великобритания. Това са симптоми на широк дебат. Не смятам, че са свързани с антибългарски настроения, защото повечето българи, които живеят и работят в страната са добре образовани и квалифицирани и не са имали проблеми.
Отново се връщам към коментарите към речта ви. Имаше такъв въпрос, по-скоро реторичен, но все пак ще ви го задам. Как е възможно британския посланик да познава българите по-добре от нашите политици?
- Сигурен съм, че това не е вярно. Няма как да познавам българите по-добре от българските политици, не съм го и казвал. Просто споделих мисли, една година след като заех поста, мисли на някой, който идва от вън и се опитва да разбере България и българите, колкото е възможно по-добре. Чета исторически книги, срещам се с много хора, обикалям много, опитвам се да говоря български и да разбирам страната, но не съм българин и нямам правото да критикувам или да се преструвам, че мога.
Моите мисли са много общи, мисли на приятел, но все пак на външен човек. Сигурен съм, че много българи могат да ми обяснят за Великобритания също много добре, след като са прекарали известно време там. И може би са я разбрали така, както аз не мога да я видя.
Казахте, че пътувате много и се срещата с много хора. Наистина е минала само около година от пристигането ви, но забелязвате ли някаква промяна, развитие, може би?
- Сега има по-малко увереност в икономиката, отколкото преди година. Ефектът от забавянето на еврозоната се отрази и на бизнеса тук, и в моята страна също. Хората очакваха нещата да се оправят много бързо, а това не се случи. Преди година си мислехме, че най-лошото е минало, че ще се възстановим скоро. А сега само се чудим кога ще се случи.
На човешко ниво хората усетиха истински конкретни неща да се случват – откриване на разширеното метро, откриване на нови пътища. Това е сигнал. И трябва да кажа, че бях впечатлен от изразходването на средства от програми.
В този контекст да очакваме ли някакви големи британски инвестиции скоро?
- Това, което виждам е разширяване на британските фирми, които вече са тук. Скоро на пазара идва нова голяма компания за финансови продукти IPF (International Personal Finance). Те са специализирани в бързите кредити – открито казват, че няма да получите най-добрата лихва, но ще получите добри и управляеми условия. Това ще запълни празнина на пазара за получаване на заеми отвъд тези, които банките предоставят. Най-вероятно ще дойдат и други компании.
Но за да съм откровен с вас, няма много инвестиции, които да се насочват към България в момента. Компаниите нямат достатъчно средства, за да инвестират и това няма да се промени, докато не усетят икономическа стабилност. Това не е проблем на България, а глобално.
Има обаче интерес от британски компании, които се интересуват как се харчат средствата от ЕС, от това какво ще прави България с ядрения си сектор, в който за момента се работи едновременно по извеждане от експлоатация, разширяване и евентуално ново строителство. Компаниите се стремят и към обединяване на региона, защото все пак става въпрос за малки пазари.
Продължава да има голяма интерес от британски туристи. В понеделник консулът Джон О'Шонеси откри кампанията на Слънчев бряг. Какви са очакванията ви за този сезон?
- В тази сфера моят интерес е същият като на българското правителство – искаме щастливи туристи, които да искат да се върнат, да не се сблъскват с проблеми, а ако се сблъскат, да получат помощ от полицията бързо и учтиво. Моята работа не е да привлека повече британски туристи да дойдат тук, това е работа на на българското правителство, а аз трябва да съдействам да няма проблеми.
В България съм бил на прекрасни места, хранил съм се на също толкова прекрасни места, но не мога да намеря нещо, което го има на други места в чужбина – книга с бутикови хотел или книга с уникални стари къщи, в които можеш да отседнеш, или сайт с всички тези неща. Това пречи на достъпа. Аз живея в България и говоря езика и не мога да намеря лесно място близо до София, където да отседна и да не е панелен хотел от 80-те, а традиционна къща или нещо интересно. Как да го намеря, как да отида? Във Великобритания зная как да намеря, къде да отида, зная кои книги да купя, в кой сайт да погледна.
Това е част от проблема. Ако искате да рекламирате определени услуги и дестинации, тогава се нуждаете от информационна инфраструктура. Защото хората искат сами да си изберат място, да видят хубав уеб сайт, да видят снимки на мястото, да разгледат менюто и да си кажат: "Това е страхотно". Трябва да се помисли за това.
И все пак подкрепям много българското правителство в усилията му за туризма. Защото това е страхотна страна и хората трябва да идват тук, да обикалят, да ядат българска храна, да пият българско вино, да пеят, да танцуват хора.
Много британски граждани вече имат къщи тук и нееднократно сте обяснявали за административните и другите проблеми, с които се сблъскват те. Продължават ли тези проблеми?
- Да, случва се. Част от проблемът идва от това, че законът е много сложен, много българи също не го разбират. Има твърде много разрешителни, които трябва да се набавят, и това е една от причините да има облекчена администрация. Толкова ли трябва да е трудно да построиш къща или да си купиш такава?
И това е едната част от проблема. Другата е, че винаги, където има чужденци с пари, които искат да си купят къща без да разбират, ще има и някой, който иска да им вземе парите незаконно. И имаше британци, които действаха по глупав начин, правейки неща, които никога не биха направили у дома. Други пък все пак действаха, както трябва, но също бяха измамени. Нещото, което повтарям на местните власти непрекъснато е, че трябва да вземат тези случаи на сериозно, защото това вреди на репутацията ви и пречи на инвестициите.
Когато оплакването е отправено до Европейската комисия или измамените са протестирали, това са новини, които се разпространяват. Ако искаш да направиш фабрика в България, ще проучиш първо и когато разбереш, че хората не са защитавани от съда, това ще си окаже своето влияние.
А има и случаи, в които вината не е на никого, просто законът е такъв, или е твърде сложно. Много интересно е как понякога правораздавателните органи казват, че при определено дело не става въпрос за криминален случай. Как може да не е криминален случай, когато някой подмени ключалките ти, фалшифицира подписа ти и вземе къщата ти. Това не е дело по гражданско право.
Големият отговор на въпроса е все пак, че проблемите намаляват, отчасти, защото и продажбите намаляха. Но вече има много британци, които живеят тук, които се интегрират добре и имат български приятели.
И обратно на читателските въпроси, предизвикани от речта ви. Противоположно на читателя, който предлага да станете премиер, друг цитира думите ви, че българите трябва да вземат съдбата в собствените си ръце и да се справят сами с малки стъпки. Използвайки тази идея, кои са нещата, които според вас трябва да направят българите сами, така че да започнат промени?
- Ако демонстрирате възгледите си, ако сте постоянни и привлечете вниманието на още хора и на местните медии и не се откажете след седмица, а направите цяла кампания, за да промените нещо, това има влияние върху местните политици. Голямо влияние, защото заплашвате мнозинството им. Политиците управляват с комбинация между лидерство и следване на общественото мнение, това е нормално. Понякога трябва да вземат тежки решения, избираме ги, за да вземат тежки решения, но понякога трябва да се вслушват и в гражданите си.
Трябва да се обърне внимание и на доброволчеството, както и на това да се противопоставяме на поведение, което не е правилно. Ако най-големият проблем според теб в района, в който живееш, са плочките, какво ще направиш. Какво може всеки сам да направи. Какво ще направиш, ако искаш да подкрепиш училището или болницата в района си. Какво можеш да направиш със съседите си? Да създадеш комитет, да представиш възгледите си, да настояваш властите да ги изслушат. Такъв тип неща могат да се направят.
Хората си казват просто, че нищо няма да се случи, нищо няма да се промени. Ако започнат с това, ще бъдат прави – нищо не може да се случи и да се промени с такава нагласа. Това е прост пример.
Ако говорим на по-високо ниво, пак ще дам за пример механизма за сътрудничество и проверка и реформите от Брюксел. Смятам, че мониторингът щеше да приключи много бързо, ако усещането беше, че това е българска инициатива. Не се нуждаеш от група чужденци, които да ти казват какво трябва да се прави в България. Имате много добри магистрати, имате експерти от организации, имате политици и журналисти. Разбира се, че можете да получите експертиза и помощ от други места – от британската правна асоциация, от ООН, от юристи. Има много места, от които бихте могли да получите подкрепа, ако поискате. Но и повечето хора в България знаят какво трябва да бъде направено.
Идеята е, че не трябва да го правите, защото Брюксел ви казва, а да изготвите собствен план, да решите, че го правите за себе си. Изгответе план, обсъдете го, поканете различни хора, които да ви помогнат да го изпълните. Разбира се, че Европейската комисия трябва да е част от това, но да не единствената. Ако съществува усещането, че това е българска инициатива, смятам, че би могла да се приеме по-лесно и да се осъществи по-лесно. Малко по малко нещата се случват и трябва да вярвате в това.
Едно от най-очевидните неща, които можете да направите, е да се намали броят на транзакции между гражданите и държавата. Ако ти трябват 20 различни разрешителни, за да си купиш къща, защо да не ги направим две. Във Великобритания има специфично усещане на местните общности. Те си казват – ние сме горди с този парк, затова ще съберем група от доброволци, които ще се грижат за него, ще събират пари да го подобряват, ще водят децата там. Това не е задължително задача на правителството или на местните власти.
След година като посланик в България какво си желаете до края на мандата си?
- Бих си пожелал, като се надявам да не звуча така, сякаш искам да направя холивудски завършек на това интервю... Моето необяснимо усещане за България е, че се чувствам така, сякаш принадлежа на това място. Не се възприемам като наблюдател, което е една част от работата ми, чувствам се като някой, който е част от страната. Така че най-много бих искал да видя положителни промени. Не мисля, че някога ще има правителство, което да допринася за 100% положителни промени – винаги се правят две крачки напред и една назад, три крачки напред и една назад и трябва да приемем това. Важното е да има напредък и то възможно по-бързо.
| В петък между 11 и 12 часа Н.Пр. Джонатан Алън ще отговаря на въпроси, отправени към профила му в Twitter @HMAJAllen на страницата на британското посолство във Facebook - British Embassy Sofia. |