- Имаше много дебати по този проектозакон и аз мисля да се съобразя с тях. Да взема основното и от стария закон, и от новите дебати, както и новите проблеми, които възникват с този текст, и те да бъдат съпоставени с мнението на специалисти. Заради това правя срещи с директори на училища, за да чуя мнението на хората, които работят в образователната система.

Смисълът на този закон е да повиши качеството на средното образование. За да не възпроизвеждат нашите деца само научени текстове, а да могат да мислят, да четат текст реално – да го разбират, да правят анализи, да правят изводи, да могат да изразят мнението си не само устно, а и писмено. Да могат да казват това, което искат, да бъдат силни в обществото, за да могат да се реализират.

Ще бъде внесен нов законопроект, когато са готови експертните мнения.

- Това решават народните представители. Засега то е минало само на първо четене, но според мен изисква промяна, подобрение и оптимизиране.

- Тенденцията е такава, че колкото по-рано обхванем децата, те по-бързо се научават на екипност, на внимание, научават се да работят в социална среда. Трудно е да уловиш вниманието на едно малко дете - то да те разбира и да е устойчиво, но ако се започне от по-рано, е по-ефективно.

- Реално погледнато, предучилищната не е училище – това си е детска градина, вид социална среда.

- Повтарям, това не е училище. Когато детето стои на чин, това го учи на дисциплина и устойчиво внимание, но това става постепенно. Едно дете на 4 години ще остане на чина за пет минути, а трябва да достигне до 40 минути в първи клас. Детето започва постепенно да се подготвя, за да не се стресира, когато стане ученик.

Идеята ни обаче е това да е доброволно – всеки ще има право на избор. Детето може да остане в обикновена детска градина или в градина с насочено внимание и подготовка към училищния процес.

- Сигурно ще има, защото те се стремят да отговарят на държавните стандарти и програми.

- За момента нямаме възможност да стимулираме частните детски градини или частните училища. Родителите имат право на избор – да си запишат детето в държавна или частна детска градина, училище или университет. 

В бъдеще това би могло да се обсъжда допълнително, но сега не мога да бъда конкретна по този въпрос.

- Мисля, че това се отнася само за два-три града, а не за цяла България. Това е проблем в София и Варна, в големите градове. Със средствата, които бихме могли да отделим за родители, които не са успели да си запишат децата в детска градина, можем да построим повече детски градини и да има места. 

- Затова казах, че това ще бъде право на избор – ще се съобразя с обществото. Предучилищната за 4-годишните деца няма да е насила, а по желание. Целта ни е да мотивираме хората и да обхванем първо шестгодишните, после петгодишните и тогава ще стигнем и до четиригодишните. Образованието е един процес и не можем изведнъж с някакъв закон да променим мисленето на хората и нагласите на обществото. Това за нас като родители е най-чувствителната тема.

- Предстои ми среща със Съвета на ректорите. Ако искаме да променим висшето образование и качеството в него, би следвало първо да изработим добра стратегия как да стане това, като тя се състави съвместно от Министерството на образованието, Съвета на ректорите и представители на студентите. След това на базата на тази стратегия можем да мислим за нов закон за висшето образование. Но това е в по-далечна перспектива. Не е реално да давам срокове сега.

- Първото нещо, което трябва да направим, е законът за кариерното развитие. Убедена съм, че трябва да има национални стандарти, по които трябва да бъдат давани титлите доцент, професор, доктор, доктор на науките. Стандартите са необходими, за да осигурим качеството на хората, които хабилитираме. Не ме разбирайте, че искам да върна старата и тромава система на ВАК (Висша атестационна комисия - бел. авт.). Но трябва да има национален стандарт и съответно контрол върху него.

На второ място, трябва да се обвърже финансирането на университетите не само с броя на студентите, но и с рейтингите на висшите учебни заведения.

Много е важна и реализацията на завършилите млади хора и тяхната конкурентоспособност на пазара. Трябва да направим по-близка връзката между бизнеса и висшето образование. Такава регулация би могла да се извърши чрез приема. Ако не достигат например инженери, там трябва да се увеличи и облекчи държавният прием. А може да остане същият или да бъде намален броят на приеманите в специалностите, от които в момента държавата няма нужда.

- Мисля, че загубихме малко връзката. Това не е правилно. Заради това се срещнах с Българската стопанска камара. Досега всеки университет гледаше да приема повече студенти, обикновено по най-атрактивните специалности, за да бъде привлечена по-голяма субсидия. Когато ние увеличим държавните поръчки в специалностите, които са необходими за икономиката и за развитието на държавата, тогава можем да окажем едно регулиране и да отговорим на нуждите на бизнеса.

- Делегираните бюджети изиграха своята положителна роля, но доведоха и до някои последици, които ние не искаме. Например големите училища с много ученици получават по-големи субсидии и учителите имат по-високи заплати. Не бива да пренебрегваме труда на учителите в малките училища - и тях трябва да ги мотивираме. Заради това Министерството на образованието разработва проект делегираният бюджет да не зависи само от броя ученици, но и от т.нар. придадена стойност или ефективност. Можем да приложим този метод в момента между четвърти и седми клас, защото имаме данни от тазгодишните външни оценявания. Трябва да има някакъв коефициент, чрез който да мотивираме учителите да работят в по-трудните райони.

- Там е по-трудна оценката и уеднаквяването, първо, заради по-голямата автономия, която университетите имат и, второ, защото смятам, че там по-важна е реализацията на пазара на труда. Но действително и там трябва да наблегнем.

- Основните проблеми в средното образование са два – първо, да научим децата да мислят творчески, да правят анализи и изводи. И второ – да направим средното образование по-атрактивно, защото между четвърти и седми клас отпада много голям процент от децата.

Децата не са неграмотни, зависи за каква грамотност говорим. Началната степен на грамотност – когато детето чете и говори книжовния език, можем да я постигнем. При втората степен детето може да прочете текст и изрази мнението си. Комплексната форма на грамотност е, когато очакваме от детето анализ и критични бележки. По грамотност на писане и четене сме на четиринайсто място в целия свят.

Учителите трябва да обърнат по-голямо внимание на децата, за да ги научат да разбират и да бъдат аналитични и критични към това, което четат. Трябва също да има повече текстове в учебниците и да се задават отворени въпроси.

- Образователните стандарти ще бъдат направени, когато влезе в сила новият образователен закон. Електронното обучение е много модерно, но може би ще започнем пилотно само в някои училища, преди да мислим за по-широк обхват. Не е толкова лесно да бъде въведено и освен това се води дискусията доколко трябва да бъде "електронно". Това е интересно и за учениците, и за преподавателите, като цяло трябва да бъдем по-атрактивни.

- За обработка на резултатите и пълен анализ са необходими поне две-три седмици. Като цяло за резултатите на учениците от седми клас можем да кажем, че не са по-различни от предходните три-четири години. При матурите също са сходни тенденциите, като тази година имаме по-голям процент на отлични оценки и пълни шестици.

Българското образование търпи развитие, в никакъв случай не се движи назад. Може би не е толкова бързо, колкото ни се иска, но това е процес.

Трябва да изчакаме анализа и ще бъдат изготвени конкретни политики, да. Задължително е да се направи това. Не си струва да правим анализа, без да вземем идеи от него.

- Трябва да върнем достойнството им и вярата в тях. Ако не направим това, образованието ни няма как да се развива. В този процес трябва да се включи цялото общество. Заплащането е много важна част от това и винаги се стремим да повишаваме учителските заплати, но за съжаление не е възможно да им дадем такива пари, каквито те биха искали. Важни са и възможностите за квалификация и кариерно развитие, както и условията на работа, за да се привличат млади хора към професията.

- Според мен това показва, че образованието ни е много добро - колкото ни е по-добро образованието, толкова повече ни искат в Европа. Това води до "изтичане" на тези млади, умни и талантливи хора. Ако качеството падне, няма да има такива хора. Трябва да се намери мотивация тези хора да остават в България. Тя е свързана с много програми – по младежка заетост, за регулираните професии като медицината. Завършилите например да започват веднага специализация, а не да чакат по година.

- Тези оперативни програми са заложени още от по-предишното правителство. Сега вървят трета и четвърта оси.

Да, има риск. Той е записан в самата програма. Това е нормалният риск, не по-голям, отколкото винаги се залага във връзка с провеждането на обществените поръчки и с организацията – верифицирането на парите. Мисля, че до Нова година ще се справим, и не смятам, че ще загубим средства. Защото има вече възможност от една програма да бъдат прехвърлени в друга програма, в зависимост от трета или четвърта ос. Проектите за целодневна организация на учебния процес в средищните училища и за извънкласни дейности (УСПЕХ) се изпълняват добре.