Деян Кюранов за предложението си: громбудсман, трибун или консул?
Деян Кюранов, политолог и социален изследовател, представи чрез "Дневник" идеята си за създаване на нова институция - граждански омбудсман, или громбудсман. Според него това ще включи гражданството като пълноправен деятел в политическото пространство, като втори стожер на демокрацията. Громбудсманът ще се избира пряко и това ще направи влиянието му, не по-малко от това на президента.
Идеята е той да може да налага отлагателно вето, по-силно от това на президента; да може да се обръща към Конституционния съд; да участва по своя преценка лично или чрез пълномощници в работата на всяка държавна комисия или съвет и да обнародва информация и коментар по обсъжданата тема, ограничен само от Закона за класифицираната информация. Ако е изчерпал всички средства за въздействие, той ще свиква граждански протести.
С Деян Кюранов обсъждаме подробности около идеята му.
Първо нека изясним - предложението ви означава ли, че омбудсманът не си върши работата?
- Константин Пенчев работи великолепно откакто започнаха протестите (преди това не съм следил работата му толкова изкъсо, както и повечето хора у нас). Прави му чест, че по този начин реши да тълкува своето място, защото можеше да го изтълкува бюрократично, можеше да го изтълкува партийно, можеше да го изтълкува страхливо. Той не направи това. Само че така е измислена позицията на сегашния омбудсман, че това е някаква огризка от властта, която партиите подхвърлят. Казвам партиите, защото в парламента са партийни хора. Нарочно не искам да разграничавам правителство от парламент и парламент от партийни централи.
Ако вашата идея се осъществи, тогава омбудсманът се обезсмисля?
- Да. Това е така. Партийният омбудсман се обезсмисля.
Г-н Пенчев би ли могъл да се кандидатира за громбудсман?
- Защо да не може? Всеки човек, който е жител на тази страна и не е член на партия, би могъл да се кандидатира. Дори и неграмотен. Нека ни убеди, че неграмотността не му пречи. Нека ни убеди, ако е незрящ, че слепотата не му пречи. Нека ни убеди, че ако е бил лидер на партия, това не му пречи. Не можем да кажем: ти сега по тези и тези причини нямаш право да заемаш политическа позиция по някоя тема, следователно нямаш право да си гражданин и като не си гражданин нямаш право...
Ако гражданският омбудсман се избира пряко, той става съперник и на президента.
- Да, разбира се. Ако си спомним Рим, можем да кажем, че омбудсманът ще бъде вторият консул. И неслучайно си спомняме Рим, където институцията трибун е учредена в ситуация на конфронтация между аристокрация и плебс. Тук сега почти до това сме го докарали - до конфронтация с партийната класа и с остатъка от българския народ. Да, громбудсманът в някакъв смисъл ще бъде граждански съперник и гражданско допълнение към партийния президент. Това ще бъдат двата стожера на нашата демокрация - единият партийният, а другият- гражданският, въплътени в тези две фигури.
За целта трябва промяна в конституцията?
- Разбира се.
Как обаче би могло да се стигне...
- Со кротце и со благо, и со малко натиск от улицата.
Все пак как?
- Не съм конституционалист. Нямам намерение да ставам ад хок. Има хора, до които веднага можем да се допитаме, които с удоволствие ще ни разкажат как именно да стане това по най-бързия и икономичен начин.
И за този громбудсман ще се гласува пряко според вашата идея...
- Да, на отделни избори. Някой веднага ще каже: две в едно, заедно с президента. Идеята е да се отдели партийният избор и партийната кампания от гражданската кампания и гражданския мандат.
А трябва ли да съвпадат мандатите на президента и омбудсмана или трябва да се разминават?
- Мислих за това. По-скоро трябва да се разминават. За да покажем, че гражданството, вече можем да си изкривим езика и да кажем гражданско общество (защото изразът се използва под път и над път, а повечето хора не знаят еволюцията на този термин поне от Хегел насам), та гражданското общество има свой ритъм, който няма да съвпада и въобще да се влияе от партийния ритъм.
Колко да бъде мандатът му?
- Колкото на президента - пет години, само че да не съвпадат.
Трябва ли да има изискване за избирателната активност, с която ще се избира този човек?
- Това е въпрос, на който нямам окончателен отговор. Аз лично бих предпочел да бъде валиден изборът без долна граница. Двама души да гласуват, избира се с двама души. Само че тогава ще се знае, че властта му и влиянието му се основават на двама души. Влиянието му, което е по-важно от формалната му власт, ще зависи от действителната тежест на гражданите, не просто на избирателите.
Обикновено като говорим за граждани, имаме предвид избиратели. Под граждани трябва да разбираме хора, които са заели политическа позиция. В случая политическата позиция е избирам омбудсман и искам да има такава позиция. Ако се окаже, че в България има много малко такива граждани, тогава и тази институция от един долен праг нататък ще си съществува само на книга. Пък ще изкараме известно време без омбудсман и после ще си помислим искаме ли или не искаме. Може пък след това няколко милиона да са пред урните и да гласуват. Това може само да се опита.
И кандидатите за громбудсман тръгват с програма, която представят пред гражданите.
- Разбира се. Казват: ето в рамките на моите пълномощия, моите приоритети са тези, акцентът е върху тези, а не върху други средства, върху такива и такива цели за толкова години да постигнем това.
Ако избраният много се хареса и в един момент реши, че е безгрешен, че може да връща всякакви закони, тъй като предлагате да има право на отлагателно вето. И как самият той ще бъде контролиран?
- Ще го сменяме. Ще вградим принцип за импийчмънт (с извинение за странната дума) на омбудсмана при определени условия. Ще видим кой ще му бъде прекият надзорен орган: дали прокуратурата, дали Конституционния съд. Това трябва да се обмисли внимателно. Във всеки случай не ми се иска това да са пряко партийните органи като Народното събрание. По-скоро контролът на омбудсмана трябва да е от съдебната власт...
Но тогава трябва да се предвиди друг тип избор и за съдебната власт.
- Нали говорим за сериозна промяна в най-различни области. Като започнеш едно и го промениш, то вече показва кое е необходимото. Иначе така, както седим и си говорим, че трябва да има сериозна промяна, изобщо не можем да налучкаме реалните приоритети, реалните последователности. В момента, в който започне промяната, ралната последователност става очевадна.
А как гражданите ще упражняват контрол?
- Публично. Пространството на гражданите е публичността. Ще говорят и ще пишат против него. И както всички нормални хора, ще се борят с троловете и с платените убийци на репутации. Няма друг начин. Това е открита борба. Както и за политиците, както и за партийните хора, е ясно кога започват да престъпват чертата. До скоро преди протестите изобщо не беше ясно, че има черта. Но сега, когато стана ясно, че има черта, стана ясно и кога бива пристъпена.
Съществува ли такава фигура някъде другаде, извън България?
- Нямам време да търся. Нека, който се интересува от сравнително право, да потърси и да намери. Това не е от значение. Като знаем изконната българска линия на държавотворчество - да направим нещо, което да учуди света и да свърши работа.
А ако някой нов популист спечели огромно доверие сред гражданите?
- Ние още не знаем какво е граждански популист. Вероятно има, но досега сме видели само партийни популисти. Вероятно докато такива хора налучкат що е граждански популизъм, поне дотогава ще имат време да свършат няколко свестни работи. Вероятно и граждански популизъм има. Всяка работа може да се изкилиферчи.
Трябва ли този омбудсман да има и законодателна инициатива?
- Да го оставим на специалистите. За мен е важно той да има достатъчна сила на РЕ-акция, да не изземва проактивните функции на партийните хора. Нека те да са проактивни, а той да има реактивна сила.
Защо предлагате отлагателното вето на омбудсмана да е по-силно от президентското?
- Имам предвид да да може да връща закона повече пъти и процедурата да е по-дълга. С тайната надежда, че след като върне нещо, след 10 – 11 месеца, ситуацията ще е друга и ще може да отложи най-голямата мръсотия. Т.е.действително да може да оперира с връщането като с инструмент, като с лост за натиск... А сега - аз искам някакъв закон, знам, че президентът ще го отложи и просто калкулирам два месеца напред и знам, че ще ми платят еди кога си.
Ако сега имаше такъв омбудсман, той щеше да е говорителят на протестите, така ли?
- Да, дори мислех да впиша: когато оглави протест, да застане начело на краченцата си. А не да маха от офиса като партиен говорител от трибуната.
Да си представим, че има такъв омбудсман и той е свикал протест. Но правителството пак се инати. Какво става?
- Ще се инати по един по-труден начин.
Защо, каква е разликата?
- Защото вече няма да го има извинението, че няма кой да му каже какво искат тези интернет лумпени от улицата, и че няма с кого да си говори на тази тема. Ще има кой да му каже. Той ще напусне първата редица, ще влезе в парламента и на ясен български език ще им обади. Нали досега това беше големият поплак на партийците? Ау, няма кой да ни каже. Ние не знаем какво искат тези хора. Нещо някой вика...
Добре, громбудсманът обявява на властта: хората казват оставка, но властта пак си повтаря: ами няма да дадем оставка.
- Нищо, тогава правим по-голям протест. Само че го правим, знаейки, че подкрепяме една държавна институция, а не някой си от улицата или никого. Това е по-друга ситуация. Имаме граждани срещу партийци. И вече - който издържи.
Това е голяма политическа криза в държавата и тя може да бъде решена по един или друг, или трети начин. Въпросът е, че тук имаме инструментите за решаване. Имаме пространство, за което се знае, че занапред трябва да се води диалог.
А не би ли могъл президентът да играе тази роля в такава ситуация?
- Да, би могъл, но проблемът му е, че той е партиен човек и това се видя великолепно в тази ситуация, защото голяма част от протестиращите протестират и против ГЕРБ. Това е президент, избран по партийна кампания от ГЕРБ. Когато той се обявява за протестиращите, той косвено се обявява против партията, която го е поставила на власт. Имаме жесток конфликт на интереси. И както видяхме, множество въпроси се изсипаха върху него.
А за какво ще ни трябва президентът, ако има такава нова фигура?
- Ще ни трябва, защото има нужда от непартиен водач на партийната част от машината. Той е непартиен в смисъл, че когато стане президент, той вече не е представител само на една партия. Той става представител на многопартийната демокрация. Омбудсманът ще бъде представител на гражданството.
Как може да се наложи, да се осъществи идеята ви?
- Ами като има идея, онези от протеста, които най-много са я харесали и най-умно и най-гласовито я подкрепят, ще си направят една групичка, ще излъчат двама – трима и ще отидат да приказват. Когато има конкретна политическа идея, няма проблем да бъде излъчено представителство, защото мисля, че е ясно, че това не е опит да бъде партизиран протестът.
Не става дума да правим партия на безпартийните или партия на гражданите, както имаше някога опити. Не успяха, защото преобладаваше исторически задължителното, чисто партийско мислене. Голямата борба навремето беше да се ликвидира монополът на една партия. Сега говорим за ликвидиране на многопартийния монопол върху политическото.
Гражданският омбудсман ще работи с доброволци или ще има администрация?
- Трябва да има администрация. За това се иска държавен бюджет. Ще има платени експерти. Това донякъде ще дублира президентството. Ще бъде скъпичко. Мислех тези пари да се събират от гражданите, но не е сигурно. Затова е добре държавата да осъзнае, че това е в обществена полза и да се бръкне. Ползите многократно ще надхвърлят вредите. Особено ако стигнем до етап две, когато въз основа на тази институция, ударим т. нар. олигарси и т.н. Защото тогава редом с тези от ГДБОП ще има и човек, който ще казва: Чакайте малко сега, защо го оставихте да излезе през задния вход с касата?
Как се отнасяте към идеята за обществени съвети?
- Той ще унищожи обществените съвети, както и сегашния омбудсман, защото ще може или той да участва, или да праща хора навсякъде. Неговите помощници ще бъдат всеобщите обществени съветници.
Ако става дума за контрол върху властта, тази роля трябва да играе опозицията в парламента.
- Нали предлаганото решение е след дълги години на партийна неефективност. Ако имахме партийна ефективност, вероятно щяхме да имаме и гражданска, защото това са хора и с гражданска ефективност и щяха да си вършат работата. Не я вършат. Това всичкото е отговор на неефективността на партийната система.
Но ако една голяма опозиционна група в парламента не се справя, каква е гаранцията, че ще се справи един човек?
- Защото за това е избран. Депутатите винаги имат извинението, че тяхната партия е над всичко, оправдават се - ще направим тази далавера, но като дойдем на власт, ще потече мед и масло. Тогава няма да крадем и ще ловим крадците. И могат и сами да се залъжат или поне да залъжат онези, които искат сами да направят нещо.
Ако гражданският омбудсман докаже, че може да бъде ефикасен, е възможно да породи огромна съпротива. И тогава да бъде подложен на атаки, които трудно биха били отбити.
- Ако не краде и не убива, трябва да се бори с клевети. Това не е толкова трудно.
Тази фигура е признание, че демокрация тук не действа.
- Не съм съгласен. Това е признание не че тук демокрацията не действа, а че трябва специално да отделим гражданското общество, за да почне да действа по-добре. Ние не въвеждаме диктатура, за да покажем, че демокрацията не действа. Досега единствената алтернатива на демокрацията е диктатура. Силната ръка. И тя е пак партийна. Това е партия, сведена до един човек. Тук говорим за друго. При това може да се окаже, че това е добра институция за всяка демократична държава. Не само у нас, защото събира и канализира всякакви граждански инициативи и априори ги прави държавотворчески.
Когато имаш тази институция нямаш това предварително усъмняване във всяка гражданска инициатива, което някога комунистите наричаха създаване на паралелни структури, и което беше много страшен грях и никой не разбра защо. Ами, за това е смъртен грях, защото редом с една политическа система се опитваш да създаваш нова. С една дума това не е, че им взимаш от тяхната власт, защото изборът генерира и друга власт.
А не може ли вместо да се създава институция гражданството само да си направи избори и да си избере граждански омбудсман, който да представи исканията на протеста?
- Да, може. Но за мен това е по-слабият вариант. Държавата трябва да е убедена, че й е нужна такава институция. Много държави са се оставили да бъдат убедени в такива неща.