Лъчезар Косев от "Протестна мрежа": Не е работа на протеста да дава решения на политиците
Лъчезар Косев е от създателите на Протестната мрежа. Участва в антиправителствените демонстрации от първия ден. Той е един от администраторите на ДАНСwithme. Вихърът на събитията, както казва, е изтласкал на заден план музикалната му кариера и обичайните му занимания. Но той просто не може да спре да протестира.
От медийните изяви на протестната мрежа до момента е ясно, че тя трябва да подобрява координацията между отделните групи на протеста. Има ли проблеми в координацията?
- Това е само една от причините. Когато бутахме картонената Берлинска стена пред немското посолство, се оказа, че три независими групи правят същото. Едва в последния момент се разбраха коя група да го направи и обединиха усилията си. Това е разхищение на енергия.
Протестът започна и продължава да бъде съвсем спонтанен и стихиен. С тази организация не искаме да задушим това или да го ограничим. Идеята ни е групите, които съставляват протеста, да останат напълно независими, като оформят единствено хоризонтална структура. Тези групи получават единствено среда, в която да обменят информация. Ако някой има добра идея, може там да я сподели с другите. Същевременно протестната мрежа може да събира информация за много такива идеи, които по-лесно да срещнат подкрепа. Има група, която ние наричаме "театралите", има и група от хора, които се занимават с PR. Те непрестанно имат предложения. Искаме мрежата да бъде максимално полезна на всички тях. Протестната мрежа би могла да е чудесен инструмент за разширяване на протеста като влияние, за достигането на хора, които до този момент бяха неинформирани и безучастни.
Прекрасно разбирам притесненията на много хора, че някой може да се опита да се възползва от протеста, да се издигне, да направи кариера. Но нещата се случиха по един абсолютно спонтанен начин и вярвам че повечето от нас, участниците в тези събития, не само не можехме да имаме някакви планове, но дори до днес все още следваме тази спонтанност. Например моят разказ изглежда така: Събудих се една сутрин, отворих както обикновено един новинарски сайт и изведнъж видях водеща новина "Делян Пеевски назначен за шеф на ДАНС". Мигнах няколко пъти, като не вярвах, че това може да се случи. По същия начин, по който след 11 септември 2001 г. видях новината за атентата в САЩ.
Автоматичната ми реакция беше да се обадя на няколко приятели, които сега също администрират фейсбук групи за протеста. Разбрахме се да излезем пред Министерския съвет същата вечер. Асен Генов, който също е сред контактите ми във фейсбук - до този момент не го познавах лично, но сме се свързвали заради каузи, които е защитавал - беше направил събитие във фейсбук за протеста. И решихме да му помогнем. Така се оказах като един от администраторите на ДАНСwithme, което тогава се казваше все още "Не искам Пеевски за шеф на ДАНС". Тогава имаше по-малко от 1000 души - минути след като поканата беше публикувана. И аз бях един от многото администратори във фейсбук. Пред очите ни групата за протеста започна да расте - 2 хиляди, 3 хиляди. 10 хиляди, 15 хиляди души. Със скорост от над 100 души в минута. Не съм виждал такова чудо в българския интернет, а го ползвам от 20 години, от началото на 90-те, професионално.
Просто се оказахме във вихъра на събитията. Не съм го очаквал, още по-малко пък търсил. Имам интензивен живот като музикант, за който сега не ми остава време. Не изпитвам нужда да правя кариера - точно обратното. Заради протеста личният ми живот и музиката останаха на заден план, от което не съм доволен. Но продължавам в тази посока, защото след няколко години усещане, че положението е безнадеждно, за първи път виждам възможност гражданско общество в България да се появи, да въздейства на това, което се случва, политиците да имат респект от народа си, а не да ги третират като овце.
Променя ли се нещо в действителност? Какво очаквате да произлезе от протеста?
- Дори сред протестиращите понякога се носи притеснението, че протестите не са постигнали нищо. Това не е вярно. Най-малкото, което постигнахме, е, че Делян Пеевски не е шеф на ДАНС. И това е най-малкото. След това очевидно по реакцията на самите управляващи, които са на моменти параноични, на моменти тотално отхвърлящи това, което става на улицата, може да се съди, че има промяна. След случката с белия автобус заседанията на парламентарните комисии започнаха да свършват съмнително рано. За мен този протест съществува като натиск, който, колкото и политиците да се опитват да неглижират, им влияе. България вече не е същата - дори ако теглим чертата дотук. И протестът продължава въпреки отпуските и въпреки жегите. Нещо повече - аз не мога да спра да протестирам. Обратното означава да призная поражение.
Трябва ли протестът все пак да излъчи някакви лидери, за да изпълнява целта си по-успешно, отколкото досега?
- Протестът няма да приеме никакви лидери и това би могло само да ме радва, защото показва зрялост. На всички протести досега се появяват лидери, те си мислят, че могат да задават тон на хората и в даден момент, изкушени от властта, преминават от другата страна на барикадата. Аз като протестиращ не бих приел това по никакъв начин. Не харесвам и модела на лидерските партии - един човек дава заповедите, а всички надолу изпълняват.
В тази политическа среда трябва да си Исус Христос, за да не се изкушиш. Получаваш някаква власт за 4 години, през които хората наистина спят, а ти можеш безконтролно да правиш каквото си искаш. Никой не излиза на улицата, никой не търси отговорност. В тази среда се изисква ненормално висок морал.
Така че това, което трябва да се промени, не е да се появи нова партия. Нови партии ще продължават да се появяват. За мен това, което липсва в пъзела, е живото гражданско общество, което да реагира, както става в нормалните държави.
Грешката на предишните хора, които излизаха от някакви протести и тръгваха към властта, беше, че те измениха на гражданите, на чиято страна стояха, и не помогнаха на огромната енергия, която всеки протест притежава, по някакъв начин да отиде към политическата класа и да я държи изкъсо. Затова този протест няма да приеме лидери и тази протестна мрежа няма да ги излъчи. Не ни е цел.
В принципния документ, който обсъждаме, всяка група запазва идентичността си, но отделните групи общуват и когато постигнат споразумение, правят нещо заедно. Разбира се, ще трябва да има група администратори в мрежата, които са като квесторите в Народното събрание - нямат реална власт, не гласуват, просто се грижат за реда. И ако всички групи около протеста, 50, 100 или колкото се съберат, решат, че искат да излъчат списък от искания към правителството, те могат да изпратят представители и да го направят.
Как гледате на идеите за дебати или преговори с правителството и с премиера Орешарски? Имаше предложение за дебат в предаването "Референдум" по БНТ.
- Досега всички, съдействали успешно на протеста, се били зад него, а не пред него. Мисля, че по-голямата част от хората на улицата нямат желание да влизат в преговори с Орешарски под каквато и да било форма. Аз също не бих направил такова нещо. Автентичните протестиращи, които нямат партийни и лидерски интереси, а просто искат нормална държава, не искат на водят преговори с правителството. За тях то вече лъга достатъчно много пъти и загуби всякакъв възможен кредит. Ако искат да преговарят с насq нека правителството подаде оставка, нека има предсрочни избори, нека се оформи ново политическо статукво.
Защото партиите в момента в парламента не представляват реалното политическо статукво. На следващи избори нито "Атака" ще вземе толкова гласове, защото обърнаха на 180 градуса позицията си, нито много от избирателите на БСП ще са щастливи, защото те до такава степен измениха на принципите си само и само да останат на власт, за ДПС не знам. Ако както БСП казват, според техните социологически проучвания, те печелили с 18%, а ГЕРБ били с 16%, защо се притесняват тогава, пак ще спечелят, нека отидат на избори. Едно ново правителство може да започне на чисто, можем да водим конструктивен диалог и да кажем на политиците очакванията си към тях. Но в този формат всеки, който се опита да преговаря с правителството, ще измени на протеста.
Колкото до дебати – видя се, че това правителство бяга от открита дискусия, може би знаейки колко глинени са аргументите им, и колко трудно ще е да отговарят за, меко казано, арогантните действия на кукловодите им.
А какво става, ако следващият парламент изглежда по същия начин или по малко по-зле? Има такива прогнози.
- По този въпрос съм мислил много, защото политиците обичат да го задават, и имам своя отговор: не е наша работа. Аз не съм финансист или специалист по държавна администрация. Защо трябва да питат мен какво ще се прави с държавата. Не сме ние тези, които трябва да определят конкретните параметри на политиката и да задават решенията. Има си точно за това партии и експерти, нека да предложат решения. Ще отида и ще гласувам за тези, които ми предложат най-разумните решения. Ако след това тези хора си вършат работата, не вярвам някой от нас да излезе на улицата и да си губи времето с протести.
Аз съм музикант. Ако пея фалшиво, ще ме освиркат – не е нужно да си специалист, за да доловиш фалшиво пеене. Не е работа на публиката да ме учи да пея. По същия начин аз не съм специалист по финанси, но не е и нужно, за да усетя, когато има нещо принципно нередно. Нито пък е нужно да съм специалист по сигурността, за да разбера, че лицето на олигархията не може да бъде шеф на агенцията за национална сигурност. Нашата позиция е срещу това, което чисто човешки не може да бъде прието – без да сме експерти. Защото доста от топките, които това правителство подава от самото начало, са толкова ниски, че дори не са за ниво специалисти. Вероятно след време и протестната мрежа би могла да излъчи специалисти, които да подпомогнат изготвянето на политики или да формират позиции. Но не ни е цел. И не може да стане при това правителство.
А как гледате на идеята за широк граждански съвет към Реформаторския блок, който да включва граждани, интелектуалци, експерти? Бихте ли се включили в него? Или към подобна структура в друга партия?
- Самата протестна мрежа има ясен надпартиен характер. Не би могла да сключва съюзи с партии или да приема партийни групи вътре в себе си. Ние можем да получим подкрепата на всяка партия за принципите си, но не можем да оказваме подкрепа на партиите, защото ще бъдем обвинени, и то с право, че взимаме страна в партийната система. А ние просто сме на страната на гражданите.
Така че аз се радвам на добрата идея на Реформаторския блок, но това си е тяхна работа. Да, би трябвало всяка партия да го направи, но това е техен въпрос – мрежата не може да го реши. И ако някой се съгласи да влезе в съвета, това не е в качеството му на член на мрежата. Така, както на протеста има много политици, но нито един от тях не е там в качеството си на партиен представител и няма да бъде приет като такъв, а само като личност.
В момента в мрежата има хора с най-различни убеждения – както десни, така и хора, гласували за БСП. Има хора, свързани със "Зелените", като Асен Генов. Дори някой да е член на мрежата, той е там като личност и се бори за същите граждански идеали, за които и останалите. Иначе просто няма да бъде приет.
Имаме подкрепата на хора от Реформаторския блок, на хора, които симпатизират на ГЕРБ. Но е разумно да се отнасяме равнопоставено към партиите. Ако те се реформират, научат си урока и не служат на олигархията, а на България. Това важи дори за БСП, за която аз самият никога не бих гласувал. И обратното – трябва да сме критични към всяка партия, която поражда съмнения, дори тази, която харесваме. Така можем да възпитаме нормални партии, които, когато вземат властта, действително да изпитват страх от избирателите си, защото отговарят пред тях. Това обединява протестиращите.
Какво става с комуникационните канали на мрежата? Обещахте уебсайт, вестникът вече излиза, телевизия. И как ще финансирате всичко това?
- В момента всичко това изглежда като строеж, на който стърчат само основите. Търсим подкрепа, обратна връзка от хора, които могат да прочетат документа с принципите ни, когато е окончателно готов, и да постигнем най-доброто, например в механизмите за взимане на решения. Търсим всякакви мнения и ще се опитаме да излезем заедно сред протеста, за да бъде припозната мрежата като инструмент на самия протест. Затова чисто структурно строежът измества сайта и телевизията. Времето на този строеж е сега, докато депутатите си почиват, а ние не.
В момента обсъждаме, срещаме се – мрежата на практика съществува отдавна. Сега се опитваме да я облечем в по-ясна форма, без да я загрозим. Тепърва ще влизат нови и нови групи, но и това не е започнало.
В известен смисъл този формат вероятно е по-неудобен и за управляващите, които не срещат срещу себе си една глава, която да омаскарят и така да провалят всичко. На последната пресконференция имаше 7 души, защото имаше 7 места на масата. Следващия път ще сме повече или по-малко. Или други. И вероятно могат да ни компрометират – има и такъв риск. Но за нас е по-важно енергията на недоволството да бъде съхранена дори и след като това правителство евентуално си тръгне – така че в бъдеще, ако се наложи, много бързо да вдигнем знамената.
Колкото до финансирането – неведнъж вече казахме, че всичко, което досега е направено, е много евтино и не е проблем да бъде направено с финансирането на тези, които го започнаха. Това са много добре похарчени пари, защото ни помагат да изразим себе си.
А телевизията аз си представям по-скоро като малко предаване, може би час - "Часът на протеста", за което лесно можем да направим студио с една маса и два стола, както и с любителска камера. Ще се радваме, ако някоя телевизия го намери за интересно и така получим и ефир. Вярвам, че ще бъде интересно и ще се гледа, представям си го малко като "Ку-ку" от началото на 90-те. Но не е обсъждано в подробности.