Мартин Иванов, бивш председател на Държавна агенция "Архиви": Много се надявам започнатите проекти да продължат

Мартин Иванов, бивш председател на Държавна агенция "Архиви": Много се надявам започнатите проекти да продължат

Мартин Иванов
Мартин Иванов
Историци и обикновени любители на архивното дело бяха изненадани, разтревожени и възмутени от уволнението на председателя на Държавна агенция "Архиви" историка Мартин Иванов. Никакви мотиви не бяха посочени за смяната му с бившия директор на "Информация и анализ" на МВР Иван Комитски. Мартин Иванов оглави институцията на 8 март 2011 г. по покана на Симеон Дянков, който беше ресорният вицепремиер, отговарящ за агенцията след Божидар Димитров. През последните години бяха предприети много инициативи от Мартин Иванов за събуждане на интереса  към документалното историческо наследство. Това прави още по-озадачаваща смяната на председателя и повдига въпроса дали не се цели спиране на разказа за миналото, който се чете в архивното наследство.
Познавате ли новия председател Иван Комитски?
- Не, запознахме се в понеделник, имахме колегиален разговор. Бях му приготвил десетина страници с 23 различни проекта, които сме започнали и са в различна фаза. Въпрос на добра административна култура е да посрещнеш човека, който идва на мястото ти, и да му дадеш информацията, която той няма как да има. Представих го по негова  молба на ръководството на агенцията, предложих му съдействие, когато намери за необходимо, и му пожелах успех.
Какво е вашето обяснение за освобождаването ви? Обвързан ли сте политически?
 - Не съм обвързан политически, затова не се смятам за партийно назначение и нямам никакво намерение да се обвързвам с когото и да било. Винаги съм имал активна гражданска позиция, но не членувам в партия. А и не съм аз човекът, който трябва да  каже причината за освобождаването ми. Лошото е, че тези, които би трябвало да кажат, не го правят вече седмица. Очевидно се смята в реда на нещата -  досега не е имало случай да се смени правителството и да не бъде сменен председателят на агенция "Архиви".
Защо? Нали агенцията се занимава с исторически документи, чието съдържание не се променя със смяната на властта, може да се променя само оценката на ползвателите им?
- Все още не съм видял мотивите...
А не допускате ли, че се цели точно овладяване на разказа за миналото, например чрез скриване на този разказ?
- Това клони към конспиративност на обяснението и придава някак прекалено много тежест на моята личност и на случилото се.
Винаги съм си мислел, че плюсовете и минусите на архива са в неговата двойствена природа – от една страна, сме държавна администрация, работещите в агенцията са държавни служители и имат всички права и задължения по Закона за държавния служител. От друга страна обаче, ние сме нещо много повече от държавна администрация. Архивът е културна институция. И за тази културна природа, която  според мен е доминираща и много важна, практиката е по-различна. Ако погледнем в Народната библиотека, там се провежда конкурс и има мандатност, тоест период, в който можеш да свършиш  онова, което си планирал. Трудно ми е да кажа кое е по-доброто, аз все пак съм страна в случая.
Колеги историци са подписали декларация с подобен апел: ръководството на институцията да се избира по професионален начин, като повече се залага на културната й същност, а не на административната. Разбрах, че имало петиция и в интернет - използвам случая да благодаря на всички, които изразиха своята подкрепа. В България не сме свикнали да се оценяват нещата, които правиш с добра воля. Бях изненадан и от обажданията на много колеги архивисти, които по затрогващ начин изразиха мнението си за направеното през последните години. За мен това беше много важно, в крайна сметка човек, като се обърне назад, не бива да се срамува.
Познавате ли се с ресорния вицепремиер Цветлин Йовчев, той поне не ви ли се обади?
- Не ми се е обаждал. Общували сме с него в предишното му качество като началник на кабинета на президента, той е идвал в архива, познаваме се добре, но последните ни контакти бяха отдавна. А аз и не съм досаждал, тъй като ресорът му е много тежък и има много ангажименти като вътрешен министър.
Кое от постигнатото в агенция "Архиви"оценявате като най-значимо?
- За мен беше изключително важно агенция "Архиви" да стане разпознаваема и уважавана институция, която протяга ръка, а не се крие зад тежки врати и работни часове. Всичките ни действия бяха насочени към отваряне за широк кръг българи. Опитвахме да постигнем това чрез различни инициативи, като се започне от дигитализирането и качването на съдържанието онлайн, през програмата "Приятели на архива". Сключихме споразумения с много университети, през нашите читални минаха неколкостотин доброволци. Изготвихме програми "Деца в архивите". Деца от детски градини, от основни училища и гимназии видяха що е това архив. Опитвахме се да възпитаваме любов към книгата и знанието, заключено в документа. Бяхме планирали проект, който трябваше да стартира през септември, надявам се да стане, за ползване на социалните мрежи – качване на архивно съдържание във фейсбук, туитър и уикипедия. Да се разпознават снимки, а сканирани текстове да бъдат набрани, за да стане активно съдържанието им и да може да се търси по всяка дума, а не само в кратко описание от няколко думи.
От друга страна, за мен беше много важно архивът да се отвори и навътре, към колегията. В края на всяка година изпращах отчет до всички колеги какво съм направил и да ги помоля анонимно да споделят мнението си, за да видя как нещата, свършени през годината, се приемат от тях. Поне веднъж в годината посещавах всичките 27 архива в страната и минавах през всички стаи в централната ни сграда в София. Исках да има  диалогичност, никога не съм се интересувал кой на кого е бил човек, различни хора са назначавани по различно време от различни правителства, но това не ми е влияло. Оценявал съм хората единствено по техния професионализъм.
Докъде стигна предаването на документацията от архива на МВР към агенция "Архиви"?
- Още преди да заема поста беше постъпил архивът на полицията отпреди 9 септември 1944 и преди няколко месеца пуснахме досиетата на някои от най-известните българи  от онова време, включително на Тодор Живков, Трайчо Костов, Г.М. Димитров – Гемето, поета Никола Вапцаров. Така че тази част започва да живее своя живот – имаше голям интерес в читалните, затова ги сканирахме и качихме онлайн.
През последните години бяха отбелязани кръгли годишнини от важни исторически събития – балканските войни, а и агенцията имаше инициативи, забеляза ли се повишен интерес към архивите?
- Миналата година пуснахме сайт с 48 хиляди имена на наши деди и прадеди, които са загинали на фронтовете на Първата и Втората Балканска война. В момента колегите от Военния архив приключват работата по изработването на сайт с над 50 хиляди български войници и офицери, наградени през Първата световна война – през 2014 се навършват 90 години от началото на войната. Много се надявам този проект да продължи, за да станат достъпни за най-широка публика кавалерите на ордени, истинските герои от фронтовете на тази тежка изтощителна война. И в нея дедите ни са показали върхове от храброст, затова и наградените са толкова много. Колегите от Военния архив ги издириха, събраха информацията, сканираха я и тепърва предстоеше да бъде качена на сайт, който да се пусне в средата на следващата година.
По повод кръглите годишнини и от Сръбско-българската война, и от включването на България във Втората световна война планирахме през 2015 г. да стартираме сайт за загиналите по фронтовете на тези две войни български воини. Точно във вторник, когато се разбра, че ме освобождават, получих информация от колегите от Военния архив във Велико Търново, че са открили пълните списъци на загиналите и в двете войни. Много се надявам, че  проектите за сайтовете ще бъдат осъществени.
Имат ли посещения сайтовете?
- Интересът е огромен! Благодарение на тези първи няколко сайта нашите читатели скочиха 20 пъти. От 5–7 хил. през 2010 и 2011 г. през 2012 г. те бяха 98 хил., а само за първите 6 месеца т.г. – 75 хил.
Сайтът за балканските войни надмина многократно посещенията на протоколите на Политбюро. И това е логично. Получихме много мили писма.
Един ученик ми писа – и сега настръхвам, като си спомня: тук сме с татко и дядо пред компютъра, намерихме къде е загинал нашият прадядо през Балканската война благодарение на този сайт научихме точното място, ще отидем в Одрин да запалим свещ и да сложим цвете.
За мен възстановяването на връзката между поколенията е изключително важно. Ние се държим като хора без корен, а това се отразява на общото ни самочувствие като нация и като държава. Докато историята не мине през семейството, няма как да се изгради самочувствие. Само от учебникарския урок, който трябва да наизустиш, не може да стане.
Проявяват ли интерес историците към архива на цар Фердинанд, който беше получен от САЩ?
- Архивът на цар Фердинанд все още се обработва. Той е дарение с изключителна историческа стойност от Симеон Сакскобургготски. Това са веднъж 50, и втория път 70 кашона с документи, огромно количество, което само частично е обработено. Вътре има документи на над 20 европейски и неевропейски езици, което много забавя работата. Надеждата е догодина да приключи обработката и архивът да може да се ползва.
Докъде стигнаха опитите за връщане от Русия на българските архиви, иззети от съветското военно командване?
- Всички издирени документи вече са поръчани за копиране, като над половината от копията вече са при нас. Сред тях има документи от армейския архив, архива на германската легация в София, на Немския културен институт. Тази година двама наши експерти отново посетиха Москва и поръчаха документите на Междусъюзническата военна комисия след Първата световна война, които по непонятни причини също са били "иззети".
Каква е причината да не можем да получим протоколите от разпитите на българските регенти и политици, които са били откарани и разпитвани в Москва след 9 септември 1944?
- За съжаление не знаем къде се намират те. Подозираме, че са във Федералната служба за безопасност, но когато поставихме въпроса официално, не получихме отговор. В публичните архиви на Русия такива документи няма. Нямаме начин без съдействието на руската страна да ги открием.