- Одобрението за предсрочни избори не е ограничено само до подкрепа за протестите. Искането за оставка, избори и операция "Чисти ръце", колкото и да са затихнали протестите, и до днес се изразява пред парламента от най-гневната част от обществото. Това обаче съвсем не означава, че останалите избиратели не стоят зад тях. Напротив, както показват актуалните данни, мнозинството от българските граждани продължават да настояват за нови избори, дори и улиците вече да не са изпълнени с масови протестни шествия. Недоверието към кабинета "Орешарски" и към парламента е трайна тенденция.

- Не, по-скоро това е равнището на нейния максимум от електорален резерв. Отлив, разбира се, е възможен и е много вероятно той да започне да настъпва съвсем скоро, предвид силното разочарование от политиките на правителството, споделяно включително от симпатизантите на БСП. Около една трета от тях определят като неуспешна работата на правителството в сферите на борбата с корупцията, монополите, икономическото съживяване, здравеопазването. Все още имат очаквания към социалната политика и ако те също не бъдат удовлетворени, отливът на електорална подкрепа ще настъпи бързо.

- Икономическото развитие на страната през последните двайсет години доведе младите, икономически активни и високо образовани в големите градове, където има по-добри шансове за работа и реализация. В по-малките населени места останаха предимно социалните слоеве, чиито перспективи за по-добър живот са свързани с подпомагане от страна на държавата – пенсионери, безработни, хора в по-уязвимо положение. По правило тези групи подкрепят леви партии, в случая БСП. Същевременно, всичко, което БСП и излъченото с нейния мандат правителство правят към момента е силно неодобрявано от икономически активните граждани в по-големите градски центрове, което не позволява разширяване на подкрепата сред по-широки социални слоеве.

- Част от избирателите на ГЕРБ - и то тези, които споделят най-остри анти-БСП нагласи - през летните месеци на най-активни граждански протести бяха оттеглили подкрепата си и заели изчаквателна позиция. Връщането на ГЕРБ в парламента, острото противопоставяне на управляващото мнозинство и въобще нарасналата политизация през последния месец върна част от тях към ГЕРБ. Дали това е трайна тенденция или те ще припознаят друг противник на БСП, на когото да гласуват доверие все още е неясно, но за момента гласуват доверие на ГЕРБ.

- Не, поради причината, която току що изтъкнах. Въпрос на засилена политизация след най-активния период на граждански протести.

- Не, напротив, измерваме доверие и към лидерите на партиите от Реформаторския блок. Смятаме за по-подходящо обаче да се публикуват данни за нагласите към един, припознат от всички партии в обединението лидер, какъвто към момента не е обявен. Иначе доверието към основните фигури, които говорят от името на реформаторите към момента варира от 8%-9% за Радан Кънев и Петър Москов, до 13% за Меглена Кунева.

 

- Трудно е да се отговори на този въпрос. И причината е, че Реформаторският блок е изправен пред старото предизвикателство на съставящите го партии – да разширява електоралната си периферия. Към момента тя е по-малка и не позволява да се направи оценка за по-широките граници на потенциала на Реформаторския блок. Но, като имаме предвид, че всеки втори самоопределящ се като десен избирател в страната към момента не заявява твърда подкрепа за никоя партия, това е потенциал, който Реформаторският блок би могъл да се опита да привлече. Дали ще успее зависи изцяло от него.

- Партията на Николай Бареков все още не е реален субект на политическата сцена. Когато се учреди като такъв ще я включим в проучванията, както всички останали партии и ще измерим шансовете й за парламентарно представителство.

- Преди всичко, ниските стойности в подкрепата за националистическите партии не прави пренебрежим потенциала на този вот. Не трябва да се забравя, че той е способен да се мобилизира изключително силно за много кратко време, включително като реакция на конкретно събитие. В този смисъл, притесненията от бежанската вълна могат да бъдат такъв повод, а както виждаме – поведението на представители на "Атака" към бежанците вече е достатъчно агресивно. Това е още една причина, поради която отговорните по въпросите за бежанците държавни институции трябва да започнат да вършат работата си.

- За момента основният фактор за динамиката в оценката за главния прокурор е неудовлетвореността от работата на ръководената от него институция. Публичните му изявления през първите месеци на този пост създадоха високи очаквания към него, но те спадат с липсата на видими за обществото резултати в работата на прокуратурата. Конкретна причина, произтичаща от негови персонални действия би довела до по-рязка динамика в посока на неодобрение, а не плавна тенденция на отлив на доверие към неутрални оценки, каквато наблюдаваме.

- Ако правителството продължава да настоява на тази си позиция, то напрежението най-вероятно ще се покачва. Ще имаме парламент и кабинет, които работят при крайно недоверие и недоволство, което не бих се изненадала, ако премине в нова протестна вълна. Управлявайки в такава ситуация и в зависимост от крайно-дясна партия като "Атака", правителството рискува доверието на ЕС и международните партньори.

- Ще се повторя, но това са кризата на доверие в институциите и тясната социална база, върху която се крепи този кабинет. Възстановяване на позиции в такава среда е на практика невъзможно. Всяка стъпка, която правителството предприеме, дори и разумна, ще се посреща с достатъчно високо неодобрение и съмнения.