- Сериалът изглежда добре и за някои това е част от проблемите му, за други е точно обратното. Мисля, че целта на проекта беше да провокира реакции от всякакъв вид и ако беше преминал безшумно и без сътресения, то той нямаше да изпълни мисията си. Покрай сериала за първи път медиите се интересуват повече от моята гражданска позиция, от отношението ми към микротемите в него...

- Просто времето е такова и изисква от нас да заявим позиция. Като актриса аз съм се отегчила да говоря по лайфстайл теми, така че за мен това положение е ново, интересно, а и възможност да рикошира в театъра. Защото ние, актьорите, като съсловие от публични личности трябва да осъзнаем, че можем да направим много повече от театралните си роли за това общество. Много мои колеги в сериала заемат позиция и не са дошли просто да изиграят персонажите, а споделят патоса на проекта. Патосът не е само художествена концепция, но и гражданска позиция.

Излизането на "Четвърта власт" също съвпада с тези събития, което е часто от предизвикателстото пред него.

- Може би пречи на зрителя, който не може да се идентифицира с тези персонажи, на когото му се струва, че те не са част от българската реалност, а от друга страна, темата е изключително българска и актуална. Това противоречие между форма и съдържание е проблем за част от аудиторията на сериала. Може би имаше очаквания проектът да има въздействието на документален филм, защото е толкова близо до реалните събития, но не трябва да забравяме, че става дума за фикция. За втори сезон е много рано да се говори, но при всички случаи е важно, че БНТ направи тази крачка и заложи на политически трилър. Това е рисков проект и не непременно комерсиален.. Нека на масовия зрител се предлагат и други образи – на интелектулаци, журналисти, на хора с каузи. Те може да не са от най-забавните или важните, но трябва да се знае, че ги има.

- Според мен тези окупации са задължителни и е добре, че се случиха едва сега, когато ентусиазмът на протестите се поумори. Абсолютно подкрепям опита на студентите да се осъзнаят и да действат като граждани. Те са нашето бъдеще и е много важно да приемем това клише като част от битието ни.  

Ако гласът им остане глас в пустиня, аз виждам една България, която все повече се превръща в гето. Има много сили, които целенасочено ще компрометират тяхното усилие, вероятно протестът им дори ще бъде опорочен. Има критики, че не знаят какво искат, че не могат да дадат заветната рецепта за обществен консенсус. Това не е тяхна работа.

- Решенията са работа на политиците и не знам защо има хора, които изискват от гражданите това решение. Те могат само да отхвърлят и одобряват, но не и да вземат управленчески решения. Политическият елит е длъжен да ги измисли и предложи.

Тези протести приближиха България към Европа, защото те са много свързани с изкуствата, това за мен е изключително вдъхновяващо и обнадеждаващо, особено на фона на настанилата се апатия. Аз и много мои приятели живеем в тесни кръгове и с този протест всички тези кръгове от хора, тези острови, се събраха и накараха големия остров на надеждата да изплува. Политиците трябва да отговорят на този обществен натиск, но отговор няма.

Толкова е лесно да внушиш на хората, че няма смисъл – всичко е компрометирано, всички са престъпници, всички са крадци, и това така се наложи, че аз започнах да ставам все по-апатична. А това е съзнателно внушено на хората...

- От който има интерес да сме на това ниво – да не ходим да гласуваме, само да си гледаме работата и това е. Не можеш да свършиш нищо голямо, ако живееш в нещастно общество без лица, без идоли. Та ние нямаме нито един положителен герой на нашето време.

- Главният герой е поверен на Деян Донков. Животът на персонажа е много свързан със Созопол и след всякакви катастрофи, сполетели семейството му, той отива в града, за реши дали да продължи със себе си. Времето, което си е дал, за да реши това, е времето на неговите спомени и в тях се появява жената, която той обиква и която впоследствие си тръгва. Беше огромно удоволствие да работя с целия екип (бел. авт., включващ още Леонид Йовчев, Стефан Вълдобрев и работилия със Снежина Петрова в "Дзифт" Веселин Мезеклив) и всяко излизане извън ритъма на ежедневния живот те настройва по съвсем друг начин. Прекарахме един месец, откъснати от обичайния свят и отдадени на нашия си. Снимахме на Синеморец, Ахтопол и Варвара.

- Проектът, който в момента репетираме с Деси Шпатова, е пиесата "Всичко ни е наред" на Дорота Масловска (бел. авт., полска драматуржка, чиято пиеса "Двама нещастни румънци, говорещи полски" се играе в Червената къща). В екипа са и Леонид Йовчев, Теодора Духовникова, Карла Рахал, Радена Вълканова, Илиана Коджабашева, Елена Телбис, Вяра Табакова и Дамян Тенев. Изключително вълнение е, когато имаш шанса да работиш върху текст като този – автентичен, политически, гротесков, европейски.