Христос Стергиоглу, актьор: "Отчуждение" е на първо място чувствителен
Христос Стергиоглу е един от най-успешните гръцки актьори, а кариерата му включва заглавия като Dogtooth (2009), който печели специална награда на журито на кинофестивала в Кан, тазгодишните September, направил премиерата си в Карлови Вари, и The Eternal Return of Antonis Paraskevas, прожектиран на фестивала в Торонто.
Но носителят на две награди за най-добър актьор на фестивала в Солун е (и ще бъде) най-добре познат на аудиторията в България с драмата на Милко Лазаров "Отчуждение", която завоюва две награди във Венеция - "Европа синемас лейбъл" и отличие за най-добър режисьор от Федерацията на европейските критици. По-късно драмата направи успешни представяния в Южна Корея и Полша.
В "Отчуждение", силно контрастиращ на повечето съвременни български филми с меланхоличния си тон, бавни сцени и жанрова фокусираност, Христос Стергиоглу играе възрастен грък, който живее заедно с по-младата си съпруга и покосената си от инсулт майка. Бъдещата майка на детето, за което е платено още преди да се роди, е Мариана Жикич, а в ролята на нейния глухоням брат е Ованес Торосян, участвал в "Аве", може би най-близкият до "Отчуждение" като атмосфера български филм.
В интервю за "Дневник" гостувалият в София грък, определен от режисьора на премиерата в "Одеон" като "един от най-големите актьори на нашето време", разказва повече за филма, чието създаване по-рано тази есен косценаристът Георги Тенев сравни с "промиване на злато".
Как се почувствахте, когато видяхме филма за първи път? Питам, тъй като лично аз не знаех дали го харесвам, или не го харесвам до самия финал...
- Видях го за първи път по време на премиерата във Венеция и мога да кажа, че ми хареса много. Но аз не съм правилният човек, който да го оценява, тъй като играя в него и е все едно да оценявам себе си. Все пак бих казал, че имам усещане кога един филм се е получил добре или не. Първото ми чувство беше удовлетворение, а впечатлението се затвърди сега, когато го видях втори път. "Отчуждение" е на първо място един много чувствителен филм и не е съвсем лесен за гледане. Досега съм участвал в 17-18 филма и "Отчуждение" е един от петте, които считам за най-любими.
Играете предимно в гръцки продукции. Какво ви накара да се снимате в чуждестранна?
- Милко сам по себе си беше причината това да се случи. Преподавах в Националното училище по театър в Солун и един ден ми се обадиха, че режисьор от България иска да се види с мен. Казах "окей", нека да поговорим. В момента, в който го видях, усетих, че той наистина би дал всичко за този филм, имаше страхотни и силни идеи. Половин час след запознанството ни аз дадох съгласието си и сега съм много щастлив, че взех това решение. Доколкото знам, той ме е забелязал в Dogtooth, който имаше голям успех в Кан, беше и изборът на Гърция за филм за номинация в категорията за най-добър чуждестранен филм на оскарите.
Във филма има сцена, в която героят ви разказа за връзките с България, а самият вие имате такива в реалния живот?
- Да, тази история е напълно истинска. Тя не беше в сценария и когато я разказах на Милко, веднага я включихме. Мисля, че се появява в много ключов момент от филма, без сама по себе си да е много важна – просто по прекрасен начин идва на правилното място.
Дядо ми е бил роден в село, близо до Пловдив, но никога не съм бил там. Загинал е по време на Балканската война, когато майка ми е била 3. Единственото, което знам за него, е, че се е казвал Димитри Стойков, дори датата на смъртта му не е напълно ясна. Може би някой ден ще разуча повече корените си, но засега това е стъпка, която така и не съм предприел. Но се гордея, че имам малко българска кръв в себе си!
В интервю за "Дневник" Георги Тенев спомена, че е имало много заснети сцени, които впоследствие не са били използвани...
- Да, наистина много идеи останаха зад борда. Имаше материал като за 2.5 часа времетраене, а финалната версия на самия филм е дълга 70 и няколко минути. Предполагам е много трудно да отсееш правилните моменти, така че оценявам усилията на екипа в това отношение. Но не бих искал да коментирам дали това е за добро или лошо, тъй като всеки има своята роля в създаването на един филм, аз съм просто актьор, и то не на първо място в киното. Започнах да се снимам във филми по-усилено преди двадесетина години, преди играех само в театъра.
Значи няма сцена, в която да смятате, че сте направили нещо внушително и да се ядосвате, че не е преодоляла след монтажа?
- О, не, никога. Когато играя, аз винаги се доверявам изцяло на преценката режисьора както в киното, така и в театъра. Ако между нас няма разбиране, няма доверие, значи проектът просто няма да се получи. Макар че вече не преподавам, тъй като в един момент графикът се оказа прекалено пълен, това беше нещо, което исках да предам на студентите си по актьорско майсторство.
Това, че филмът до известна степен е направен от дебютанти в областта си, внесе ли нещо различно в целия процес?
- Аз съм голям късметлия за шанса си да работя толкова често с дебютиращи режисьори! Това много ми харесва, тъй като ентусиазмът им е заразителен. Очите казват всичко и ако в тях видя желанието и способността да се справят с отговорността, която са поели, инстинктите ми казват, че трябва да си стиснем ръцете и да тръгнем на заплануваното пътешествие. А пътешествието с "Отчуждение" беше невероятно.
Напоследък както в Европа, така и в САЩ, както в независимото, така и в холивудското кино има все повече актьори, които се обръщат към режисурата. Възможно ли е и вие да направите подобен завой?
- Преди година направих дебют като режисьор в театъра, но ставаше въпрос за двама мои студенти, които ме помолиха за помощ. Беше приятно изживяване и може би бих посегнал към това отново, но, честно казано, не това е, което ме зарежда. Да бъда актьор е моето призвание и моето единствено желание е да срещам хора с подобна визия, хора, с които можем да говорим на един език. На този етап аз съм голям късметлия в това отношение.
Това беше, благодаря за отделеното време...
- Не, чакай. Искам да кажа още нещо. Беше прекрасно изживяване да работя с Милко (монтажистиката) Весела Кирякова и екипа им, всичките ми български приятели. Бих искал да работя с такива хора по-често. Това беше. Благодаря.
"Отчуждение" ще тръгне по кината в България през 2014 г.