Андрей Ковачев, Борислав Сандов, "Зелените": Повече помогнахме на Реформаторския блок, отколкото спечелихме от него

Преди две седмици "Зелените" гласуваха решение за напускане на Реформаторския блок, след като още две седмици по-рано друго спорно решение беше отменено от контролния съвет на партията. Причината за напускането - останалите формации открито вървят към коалиция, в каквато "Зелените" от самото създаване на блока отказват да участват. Въпреки това в момента съпредседателят на партията Андрей Ковачев оспорва и решението за излизане от блока.
В интервю за "Дневник" Ковачев и Борислав Сандов, също съпредседател на партията, разказват за ролята на "Зелените" в реформаторското обединение, причината за напускането, бъдещите си планове и зелените каузи.
Напуснаха ли в крайна сметка "Зелените" Реформаторския блок или не?
- Борислав Сандов: От момента, в който блокът започна публично да върви към коалиция, ние нямахме място в него. Нямаме решение на Националното събрание, което да ни дава право да участваме в коалиционни разговори. Още при сформирането на блока като съинициатори поставихме цели, различни от явяване на избори, и по тях не сме отстъпили - оставката на правителството, предизвикване на нови избори и трайни действия и мерки за демафиотизация на страната.
Но в момента, в който Реформаторският блок преминава в коалиция, което само по себе си е нормално, беше редно ние да се оттеглим. Дали трябваше по този начин да се случи е друг въпрос. Но драма няма нито за нас, нито за останалите партии в блока. Изборите за европарламент са точно след 6 месеца и те, и ние трябва да се готвим.
"Зелените" вече започнаха кампания на европейско ниво за предварителни избори и щеше да е трудно да съвместяваме една такава кампания с политически действия с партии от друго политическо семейство.
- Андрей Ковачев: Още при първата среща, а и в учредителния документ на блока са посочени целите на блока - общи действия за свалянето на правителството и общи действия за изграждане на платформата от мерки за демафиотизация. Т.е. една съвместна политика за това как би изглеждала България след нови избори. Записано е ясно, че коалиции могат да се правят, но извън Реформаторския блок.
В обществото и най-вече в медиите тръгна спекулация, че става дума за нещо предизборно, коалиционно.
Винаги когато на едно място се съберат четири партии, в които има и представители на старата десница, се говори за коалиция.
- А.К.: Но там бяха и "Зелените", които нямат нищо общо със старите сини партии. И това беше спекулация, директно насочена срещу демокрацията в България.
Страната се нуждае от изграждането на широка платформа от различни елементи на гражданското общество, неправителствени организации, граждански групи и политически партии, обединена около идеята за спешната нужда от ново правителство и около необходимостта от ясна концепция как да бъде променена държавата, така че да бъде премахнато мафиотското политическо статукво. И затова Националният съвет на "Зелените" постигна консенсус за това решение.
С тази идея се появи и "Харта 2013", но тя беше само на гражданска основа, без политически елемент, и не включваше достатъчно ясно елемента "оставка на правителството". Ние се опитахме да надградим, като не разделяме гражданските организации от политическите партии и като ясно настояваме за оставката на правителството. "Зелените" сме хора от гражданския сектор, но осъзнаваме, че различните аспекти на гражданския спектър не бива да се делят.
Това послание беше убито с глупостите "коалиция, коалиция, коалиция". За съжаление според мен старите партии около СДС се хванаха на тази въдица, а може би така искаха. Сега заявиха, че искат да си правят коалиция в по-тесен формат, за което решение формално няма нито на гражданския съвет, нито на самите партии.
Няма да крия, че в самите "Зелени", както в Националния съвет, така и сред симпатизантите има разделение дали е добре да се работи с тези партии за политическа коалиция, или не. Едната половина казва "не, с тези партии не трябва да се мешаме в тази посока", другата отговаря "Зелените трябва да са прагматици и да потърсят начин да се коалират, за да направят нещо реално в политиката и управлението. Защото сами при тази политическа обстановка не биха имали шанс". Наричам ги "идеалисти" и "реалисти", като и двете имена са, разбира се, много условни. Така решението за участие в създаването на блока беше компромис между двете виждания - че е нужна не просто работа с тези партии, а широк обществен консенсус и блокът е първата стъпка в тази инициатива.
Аз самият обжалвам пред контролния съвет на партията решението ни за напускане на блока, защото ми се струва важно първо останалите формации в него да изяснят намеренията си, а ние да вземем решение след това. Но заставам зад позицията, че в момента ние нямаме право да влезем в коалиция.
- Б.С.: Заедно с медийния шум за коалиция започна процес на партийно структуриране, който също надхвърля идеите на блока. Имахме разбирането, че ако по места има представители на партиите заедно с граждани, те могат да сформират регионални съвети. Вместо това в областните градове регионалните представители на блока започнаха да се събират на механичен принцип. Това помогна решението за напускане да надделее.
Трябва да уточним, че нямаме решение и да не влизаме в коалиция с тези партии. Имаме решение да не можем да продължим в този състав, при положение че той вече е коалиционен, а ръководството няма мандат да влиза в коалиции. С други думи, не е изключен вариантът за коалиции с тези партии за парламентарни избори, ако преди вота има Националното събрание и то вземе такова решение. Събрание се очаква в началото на следващата година и в него вероятно биха влезли около 100 делегати от местните организации.
- А.К.: Би било добре да се чуе мнението на твърдите симпатизанти на партията - един вид вътрешен референдум, който няма да има правна сила, но би дал ценно съвещателно мнение за едно такова решение. Нямаме възможност да правим толкова социологически проучвания, колкото другите партии, по финансови причини. Но такова допитване можем да направим.
Все пак продължавате ли взаимодействие по точките, заявени при формирането на блока? Участвате ли в гражданския съвет?
- А.К.: Когато оповестих пред блока решението на партията, заявих, че в личен план можем да продължим да даваме предложения и експертна помощ, както активно сме го правили досега. Не се държим като скарани тъмни балкански субекти. Продължаваме да кооперираме, но формално нямаме представители в политическия и гражданския съвет. Има такива, които участват в лично качество.
Голяма част от онези, които не одобряваха блока, сега ще се върнат при "Зелените". Ще загубим други, които смятаха, че трябва да работим с партиите, за да реализираме идеите си. За мен това е лошото - нито едните, нито другите видяха посланието ни въобще да се говори не за коалиции, а за актуалните задачи пред обществото.
Притеснява ме усещането сред някои от нас, че сами "Зелените" могат да превземат парламента и държавата. Това няма как да стане. В момента трябва да се предостави на държавата демократична алтернатива. Не става дума за коалиция, а за общо виждане за България.
Някои от политическите представители на партиите в блока ни разбраха правилно, като Христо Панчугов от "Синьо единство" - това, че заедно изработваме платформа, не означава, че ще се явяваме заедно на избори. Сега разработваме мерки заедно, а всяка от партиите може да ги защитава в програмата си.
- Б.С.: Първо, тази платформа трябва да е дългосрочна и не трябва да се изчерпва с изборите. Аз лично ще съжалявам, ако това, което вече сме направили, се припознае автоматично като предизборната платформа на бъдещата коалиция от реформаторски партии. Второ, много бих искал тя да бъде довършена. Защото тя представлява обществен договор между политически и граждански субекти, който дава основа за взаимодействие в дългосрочен план и за общи действия по ключови за страната теми.
През 2009 г. мерките за околната среда в програмата на ГЕРБ се базираха на експертизата на "Зелените". Това малко хора го знаят. Ние искаме по политиките ни да се работи - не само от нас, а от всички, не само да се преписват, но и да се случват. Платформата за демафиотизация е важна, защото означава, че партиите се ангажират да работят по политиките, под които са се подписали.
Ние вече сме работили по всички 12 начала, намерили сме общ език с другите партии и сме постигнали много, за да им повлияем. Когато обсъждахме икономическите мерки, положих много усилия да настоявам да настоявам, че строежът на 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй" не е мярка за демафиотизация, не е мярка за отскубване от монополите и енергийната мафия. Сега видяхме как от партиите, от които се очакваше да кажат, че щом 7-и блок е американски и че щом въобще го има, значи е добре, поставят под съмнение идеята.
Реформаторският блок даваше на "Зелените" публичност. Интересът към него е силен и даваше възможност идеите ви да бъдат чути и отразени от медиите. Не се ли притеснявате, че излизайки от блока, ще загубите и медийното внимание?
- А.К.: В последно време по-скоро блокът изкарваше не лицата на "Зелените", а други лица. От гледна точка на задачата на една партия да прави лицата си публични, това не вършеше много работа на "Зелените". Така че по-скоро помогнахме на блока, отколкото спечелихме от него.
Това, което можехме и правехме, беше да инкорпорираме политиките на "Зелените" в политиките на блока. Благодарение на принципа на консенсус, възприет в цялата работа на блока, успяхме да наложим много неща. Това се видя и в 12-те начала, които въпреки една друга медийна манипулация - повтарянето "десни, десни", е всъщност гражданска платформа. Дори бих я нарекъл "зелена", но най-малкото е дясна. В нея има защита на дребния и средния бизнес, политика на зелените, не толкова на десните. Един от стълбовете на зелените политики и на устойчивата икономика.
Много хора казаха, че не виждат как "Зелените" са защитили политиките си в този блок. Ами да прочетат документите във всички сфери, включително в тези, за които се твърди, че нямаме потенциал, например икономическата политика. Ако имахме възможност да бъдем по-дълго време в блока, щяхте да видите силното ни участие в темата за гражданското общество, да не говорим за околната среда. Участвахме активно и в съдебната реформа.
Щеше да е по-добре, ако можехме още да разширим гражданското участие. Поне пет пъти съм поставял пред съвета въпроса за включването на гражданските групи, участвали в протестите през последните 10 години. За целта беше нужна отворена покана, официална. Аз съм член на една от организациите в "За да остане природа в България", но не представлявам коалицията в блока. Има огромна разлика между двете неща. Ако беше допуснат отвореният формат, вероятно партиите щяха да се сблъскат например с критики по темата "шистов газ". И тогава щеше да им е трудно. Това е сблъсъкът с гражданското общество, от който се изолираха. Не можеш да кажеш "Правим нова политика" и да правиш старата политика. Това е леката сянка, хвърлена върху инициативата.
Функцията на гражданския съвет не беше ли именно тази - да осъществи връзката между гражданския сектор и политическите партии?
- А.К.: Да, но в него влязоха само хора, номинирани от самите партии. Нямаше отворен код за включване на организации в гражданския съвет. Ако не си отворен към гражданските организации, съветите се обезсмислят. Опитвал съм се да го обясня, но не сполучих. Начинът, по който работи гражданският съвет, е много демократичен, но начинът, по който се създаде, не е.
- Б.С.: И тук може да се търси наследството ни в Реформаторския блок. Ние сме сред хората в основата на тази политическа иновация - структурата на блока, и на гражданския съвет, който беше на моменти много по-силен от партиите.
Много искахме взимането на решения да става с консенсус, това в крайна сметка стана и се видя, че работи. Може би не с темпото, с което им се искаше на част от останалите, но пък никой не си е тръгнал от събрание на съвета просто защото мнението му не е било взето предвид или защото му е писнало само той да гласува "против", когато всички останали са "за". Всички са информирани, всички участват.
И все пак партиятабеше създадена в години, в които на зелените протести се даваше много публичност. Още през февруари те останаха на заден план, зелената тема беше изместена от социалната, а с юнските фокусът вече е съвсем друг.
- А.К.: Държа да кажа, че партия "Зелените" не е организатор на екологичните протести, въпреки че много от хората в партията участват в организацията. Трябва да сме коректни към колегите си в "За да остане природа в България", а и към други.
Но аз съм убеден, че имаме възможността да развиваме свои политически кампании, стига да имаме желанието и капацитета да го направим. В момента теми има, въпрос е донякъде на това да не се занимаваме с обсъждането искаме ли да сме в блока, или не, и затова да не правим нищо.
- Б.С.: Медийната среда в България е много тежка и в този смисъл за медийното ни отразяване няма значение в блока ли сме, или не. В сегашната медийна среда, която се задушава от популизма, налаган от няколко политически субекта, е много трудно да се пробие дори когато имаш пред себе си целия арсенал от зелени каузи. Ето, отново има казус с Иракли, ядрената енергетика, като се започне от падането на ОВОС за ядреното хранилище, сиреч скоро няма да можем да го построим, като продължим със 7-и блок и стигнем до идеята на "Атака" за отмяна на решението за спиране на строителство в Белене.
Следват законът за климата, проблемите с горите, спрените пари по оперативна програма "Околна среда", започналото дело срещу България за Калиакра и нарушеното природозащитно законодателство, намеренията да се изгарят отпадъци в Русе, София и Каспичан... Огромна палитра от зелени каузи. Просто трябва да намерим начин да работим достатъчно публично и да върнем облика на "Зелените", без да губим политическото и да спираме да бъдем адекватен участник в обществото по всички политически теми.
А дали ще получим вниманието от медиите, не знам. Ето, от една седмица имаме бум на ядрени въпроси, а журналистите не се обаждат на "Зелените", за да представят алнернативната гледна точка, както го изисква професията им. За мен това означава, че покварената ни до голяма степен медийна среда в България няма да ни дава нужното отразяване. Обратното, тя се използва за очернянето на "Зелените" - като се започне от това как нищо не сме направили за лифта в Пампорово, където се оказа, че няма сериозен проблем, и се продължи с всички други казуси. Така че шансът ни за публичност е чрез друг тип действия, за да може малкото медии в България, които се опитват да крепят свободата на словото, да не се чувстват сами, а да знаят, че имат насреща подкрепа за действията си.
- А.К.: Връщам се назад във времето и си спомням 2004, 2005, 2006 г., преди да има коалиция "За да остане природа в България". Колко хора си спомнят тези години? По-добра ли беше средата тогава? Да не беше по-хубава? Същата смотана медийна среда, нямаше "Фейсбук", нямаше алтернатива. И когато се опиташ нещо да направиш, спомням си дори 2000 г., когато тръгна случаят "Банско", отидохме при една журналистка, развиваме целия случай пред нея, показваме ѝ документи, закони, а тя пише "едни тука, дето се правят на грийнпийсовци, се опитват да спрат инвестицията". Такава беше журналистиката тогава.
И въпреки това се появи Иракли, появи се "За да остане природа". И социолозите казват: "феномен". Няма феномен, има хора, които са работили за тези каузи години наред. В момента търся хора, които имат силата да работят. Не е проблемът във външната среда, а в хората с вяра и концентрация. Външна среда можеш просто да я прегазиш понякога.
- Б.С.: Но големите кампании спечелиха популярност именно заради доброто отразяване. Защото ние не се борим за интересите на малък кръг хора, а за интересите на всички.
Взели ли сте вече решение да се явявате на евроизборите самостоятелно? "Зелената партия" също е член на "Европейските Зелени".
- А.К.: Не, нямаме решение. Но имаме решение, че не можем да се коалираме с партии, участвали в управлението на тройната коалиция (Зелената партия беше част от "Коалиция за България" на парламентарните избори през 2005 г. - б.а.). Те са ни в забранителния списък. Възможни са изключения, но ако има сериозни основания за тях. А причината за това решение е погромът над природата и над страната като цяло при това управление.
- Б.С.: Конкретно за евроизборите решението е на националното събрание. Допускам, че ще се явим самостоятелно, но не изключвам да изградим широка платформа, която да се припокрива със зелените политики на европейско ниво. Това може да включва и хора от "Зелената партия" в листите ни. Вече сме канили някои от тях за предишните избори, по наша преценка и при стриктните правила, които сме заложили.
Обещавам да изложим доста интересна кампания и хора, като подсказвам, че е много вероятно да има българи, които не живеят в България, от диаспорите ни извън страната, не изключвам да има граждански лица, които не се припознават с нашата партия, а до една-две седмици ще разгърнем кампанията в България за предварителните избори на "Европейските Зелени". Това е политическа иновация на европейско ниво. "Европейските Зелени" излъчиха 4-ма кандидати и всеки над 16-годишна възраст има право да гласува по електронен път за един от тях, който ще развива на европейско ниво кампанията на партията за евроизборите. Ние вече сме подкрепили един от кандидатите, но и другите имат какво да покажат на българите като политически действия в своите страни в Европа.