Когато американската мечта е да успееш в България

Когато американската мечта е да успееш в България

Делян Аспарухов
facebook.com
Делян Аспарухов
Истинските герои. Отново. И около тази Коледа и Нова година, когато вярваме, че имате повече време за четене, ще ви срещнем с интересни и вдъхновяващи хора. Започнахме сериите от портрети "Истински герои" в края на 2010 г. В тях търсим да представим хора, които си приличат по енергията да създават, да се борят, да търсят, да преодоляват, да мечтаят... Те заразяват с желанието да продължат да вървят по пътя си, независимо какво се случва около тях. Събираме текстовете тъкмо в тези дни, защото светлите празници и пътуванията са време, което предразполага всеки да помисли за важните неща в живота, да планира промени, да се зареди. Надяваме се и за вас срещите да са удоволствие. 
През март един български студент от Масачузетския технологичен институт (MIT) успява да хакне системата на университета и да изпрати електронно съобщение от името на президента, че лекциите и часовете на следващия ден се отменят. Само два месеца по-късно 19-годишният Делян Аспарухов, който живее в САЩ от дете, решава да прекъсне висшето си образование по компютърни науки в един от най-престижните университети в света и да се гмурне в света на бизнеса. В интервю по Skype той разказва за "Дневник" защо е решил да предприеме тази крачка, какво мисли за бъдещето на висшето образование като цяло и защо иска да се върне в България. 
"В MIT доста хора се отказват и затова самият процес отнема по-малко от пет минути. Изпращаш е-мейл на един човек и готово", започват Делян сякаш не се е случило нищо особено.
Да се откажеш от университета
А случилото се всъщност далеч не е за подценяване. Делян е един от младите предприемачи, избрани да участват в тазгодишното издание на програмата Thiel Fellowship, финансирана от съоснователя на PayPal, милиардера Питър Тийл. Програмата предлага 100 хиляди долара на 20 младежа на възраст под 20 години, за да се откажат от образованието в университета и да започнат да развиват идеите си.
В блога си Делян описва MIT като "едно голямо семейство, в което всички се подкрепят", но разказва, че е взел решението да се откаже от образованието сравнително лесно, най-вече защото голяма част от приятелите му също са предприели същата крачка. "MIT е уникално място, което обаче доста хора напускат, за да правят стартъпи и други подобни неща", казва той.
Двама от хората, с които живее в Калифорния, където в момента работи по проекта си, например, са негови бивши състуденти от университета.
"Аз виждам приятелите си повече в Калифорния, отколкото съм ги виждал в Бостън. В Бостън  всички имаме нещо за правене – часове, такива глупости. Докато в Калифорния всяка събота и неделя се виждаме", обяснява Делян през смях.
Съмненията на родителите
Той избира работата на пълен работен ден през седмицата и срещите с приятели през уикенда пред дипломата, но родителите му изглежда не са сигурни дали това е най-правилното решение.
"Майка ми всъщност е професор в университета в Юта, а баща ми се занимава с програмиране, като мен. Когато им казах, баща ми доста се посмя. Каза ми, "Да бе, да, Деляне, точно ти ще се откажеш". В неговата глава изобщо нямаше шанс това да стане."
Делян обаче излиза по-упорит от очакваното. Разказва им какво представлява програмата, както и колко много врати и възможности ще се отворят пред него, ако реши да участва. Малко по малко баща му започва да разбира защо синът му е взел това решение. Сядат да си поговорят "по мъжки" и баща му му казва, че на негово място и той би направил същото, защото хората, на които Делян се възхищава не са професорите и студентите от MIT, а предприемачите и младите лидери в Силициевата долина.
Делян знае защо родителите му се притесняват. "По тяхно време без диплома за бакалавър е било немислимо да си намериш работа. Затова на тях им е трудно да разберат, че аз моята работа мога да си я върша и изобщо не ми трябва диплома. Хората виждат от пръстена ми, че съм бил в MIT, и това им е достатъчно", обяснява той.
Пръстенът на студент от MIT.
facebook.com
Пръстенът на студент от MIT.
Университет на бъдещето
И докато майка му все още постоянно го пита дали мисли да се върне в MIT, младият предприемач размишлява върху бъдещето на висшето образование като цяло, което според него далеч не е розово. Той разказва, че големите американски университети работят усилено, за да направят програмите и класовете по-подходящи за хората като него – тези, които научават много повече извън университета и които избират да започнат да работят върху идеите си без да са завършили. Делян обаче не смята, че това ще има особен ефект и мисли, че всичко ще се завърти в един порочен кръг.
"Може би в бъдеще университетите няма да могат да се променят, ще има доста хора, които ще отиват, след това това ще напускат...", казва той, като добавя, че все пак има хора, за които университетът е перфектното място. "Например, за пръв път живеят без родителите си, научават се да пускат пералня – ежедневни неща, които понякога няма как да научиш докато живееш вкъщи."
В Америка обаче вече съществува нещо, което да те научи на всичко това, без да се налага да плащаш стотици хиляди долари обучението в колеж. UnCollege (Не-колеж), разказва Делян, е 6-седмична програма, която ти позволява да опиташ от всички типично "студентски изживявания", само че в рамките на много по-кратко време. Първите две-три седмици живееш и учиш заедно с останалите не-студенти, а след това работиш в някоя от компаниите в Силициевата ти долина. И ето, че вече си научил и направил всичко, което ти предлагат четирите години в университета.
"Струва ми се това ще е бъдещето на обучението – ще е много по-кратко и по-ползотворно, като научаваш неща, които още на следващия ден можеш да използваш и веднага да направиш компания", разсъждава Делян. Той смята, че и самите специалности ще се променят, защото едва ли "ще има толкова много хора, които ще учат философия, например, която много-много не ти помага в истинския свят".
Младият бизнес лидер твърди, че е научил най-много именно по време на една лятна програма, макар след това да е участвал в състезания по роботика и да е бил част от компанията за мобилни приложения Square.
"Когато бях 8-ми или 9-ти клас, участвах в лятната програма ЛИШ", спомня си той. ЛИШ всъщност е Лятна Изследователска Школа, която се организира от Ученическия институт по математика и информатика в България. "Това ми помогна след това да продължа да се занимавам с математика, да започна да правя роботи и други такива неща, след което успях да вляза и в MIT. Но всичко започна с тази лятна програма, където научих доста математика и се срещнах с много българи."
С приятели на форума за идеи TEDx.
facebook.com
С приятели на форума за идеи TEDx.
Проектът Nightingale и баба Денка
Тогава млад изследовател, сега Делян вече работи по много по-сериозни проекти. В края на юли на пазара излиза мобилното приложение Nightingale, което той създава заедно със свои приятел от MIT. Целта на Nightingale е доста проста – да напомня на пациентите кога да взимат лекарствата си, а младежът разказва, че зад самата му идея да подобри здравеопазването с помощта на технологиите стои по-скоро лична подбуда отколкото бизнес сметки.
"Едно лято баба ми Денка ни дойде на гости в Щатите, да ни види. По едно време майка ми и приятелките й се заговорят за рака на гърдата, баба ми ги чува и решава да отиде на преглед. В болницата й откриха една бучка и тя веднага започна химиотерапия и радиация", започва той обяснението за това как се е родила идеята за такъв вид приложение.
В началото, разказва Делян, лечението не изисква много усилия, от гледна точка на това, че от баба му се иска само да ходи в болницата, за да мине процедурите, и след това да се прибере и да си почива. Шест месеца по-късно обаче, тя започва да пие всякакви лекарства и хранителни добавки, буквално по всяко време на деня.
"За мен беше лудост, че те й дадоха едно парченце хартия, от което тя – която дори не разбира английски – трябва да знае кое, как и кога да пие. Аз съм там, чета го и дори аз не го разбирам. Аз съм горе-долу умен студент, а баба ми е архитект, разбира от технологии, има си iPhone, но това беше направено особено сложно."
Делян се замисля, че трябва да има начин с помощта на технологиите целият този мъчителен за пациентите процес да бъде улеснен. Скоро обаче баба му е излекувана, а той забравя за проблема. Докато не отива да учи в MIT.
"Във втората си година взех един клас, който се казва Healthcare Ventures и чиято цел беше хората, които се занимават с компютърно програмиране, да разберат какви са проблемите на здравеопазването и как нещата могат да бъдат направени по-лесни. Тогава аз всъщност разбрах, че този проблем, който аз имах с моята баба, доста хора го имат", спомня си Делян.
Така и се заражда идеята за приложението Nightingale, върху което младежът планува да продължава да работи в идните няколко години. Той обаче е категоричен, че колкото и добра (или лоша) да е една идея, тя няма как да бъде осъществена без наличието на добър екип.
"Майката на моя партньор направи сладки с логото на "Найтингейл"
facebook.com
"Майката на моя партньор направи сладки с логото на "Найтингейл"
Смисълът от стартъп
"Според мен каквото и идея да имаш, дори и да е най-лошата, ако си добър в това, което правиш, ще успееш, защото бързо ще разбереш, че идеята ти не е от най-добрите и ще измислиш нещо по-добро", обяснява Делян, който изглежда смята, че успехът на един бизнес зависи най-вече от хората.
Може би именно затова, когато го питам какво е нужно за един успешен стартъп в Америка, той отново поставя хората на първо място. "Трябва да имаш добър екип от хора, правилното време и горе-долу добра идея. Но можеш да започнеш с хората", казва младият бизнес лидер, без да се замисля. "Ако екипът ти е добър, разбираш какво трябва да направиш. Идеята винаги може да бъде направена по-добра, хората малко по-трудно."
През октомври той написа в блога си "Понякога човек плаче", в който разказва колко разочароващо е да чуе ентусиазиран от приложението им лекар да прекратява телефонния разговор, когато чуе на колко години е Делян. 
"В такива моменти се чувствам смазан. Иска ми се да се заровя цял ден в глупостите в интернет. Вместо това реших да попитам някои от най-активните ни потребители защо използват нашия продукт.
Двама ми написаха "Без преувеличение, вие буквално променихте живота ми". Когато прочетох това, се разплаках. Плаках защото през целия ми живот винаги съм искал просто да помогна на хората. Плаках, защото съм толкова разочарован от здравната ни система и ми се иска да можех да я променя с едно щракване на пръстите. Плаках, защото бях толкова щастлив, че се опитвам да я променя.
Това, което се опитвам да кажа, е - не опитвайте да започнете стартъп, ако не сте готови да плачете за него. Иначе в подобни дни просто можете да се откажете." 
През ноември обаче Business Insider го класира в топ 3 на най-обещаващите стартъпи в света. 
Родителите ми са за възхищение
Докато си говорим за това колко е важно да си заобиколен от стойностни хората, някак разговорът минава на тема "България". Макар вече да не прекарва много време в родината ("Връщам се може би веднъж на всеки три лета"), Делян често мисли за България и чува за това какво се случва тук, предимно от баба с и майка си. Казва, че не следи новините, но дори той е разбрал за случилото се "с пистолета там на турската среща."
Обяснявам му, че за много от хората тук той вече е изпълнил американската мечта – да тръгне от малка България и да стане един от най-известните млади предприемачи в САЩ. Той обаче скромно отвръща, че в неговото съзнание родителите му са тези, които заслужават възхищение.
"Майка ми и баща ми са дошли в Америка с 300 долара в джобчетата и две писма, в които пише, че са приети в Caltech (бел.ред. - Калифорнийския технологичен институт). Нищо друго. Сега майка ми е професор, а баща ми програмира компютри. Те е трябвало да работят много повече от мен", заявява гордо той.
"Да го направиш в България"
И добавя, че разбира връстниците си в България, които в борбата си с високата младежка безработица и ниското заплащане, решават да напуснат страната и да търсят щастието навън. "Искам да ги помоля обаче", казва искрено Делян, "когато всички постигнем своята американска мечта, да се върнем, защото в България има доста проблеми." А след кратка пауза призовава всички млади българи "да не забравят, че в каквато и ситуация да си, на каквото и ниво да са майка ти и баща ти, винаги можеш да направиш повече".
В заключение го питам дали се чувства като "един от големите" - все пак Стив Джобс, Бил Гейтс и Марк Зукърбърг също са се отказали от висшето си образование. Делян през смях обяснява, че "за всеки един "Стив Джобс" има сигурно 1000 човека, които са напуснали училище и не са постигнали нищо."
"Изобщо не е гарантирано, че като изпуснеш университета ще станеш милиардер", добавя той, без да изневерява на скромността си. "Ще видим къде ще съм след 10 години, не знам дали ще съм чак на нивото на Стив Джобс и Бил Гейтс...". Заедно заключваме, че дори и да е едно стъпало по-ниско от тях на стълбичката на успеха, пак ще е доволен.
И си обещаваме някой ден да се срещнем и на живо, надяваме се в България. Защото по думите на Делян, "Светът сега е такъв, че можеш да излезеш малко от България, да направиш нещо хубаво и след това да се върнеш. И да го направиш и в България хубаво."