2013 година беше безспорно най-смутната година от 1996 – 1997 година насам. В много отношения може би по-противоречива и по-трудна дори, защото това, което се видя най-ясно през 2013 година, беше огромната степен на недоверие на българските граждани в управлението, в способността на политиците по някакъв начин да решават техните проблеми. Едно недоверие най-вероятно трупано през много години, защото то беше по особен начин видимо постоянно, а през 2013 година избухна и не стихна през цялата година. Изборите, които по принцип са призвани да възстановят политическото доверие, го задълбочиха още повече. Може би това беше най-характерното за годината.

Нормално е да се каже протестите, защото на практика цялата година премина в граждански протести. Въпреки това за мен най-значим е фактът, че изборите породиха не по-голямо доверие, а значително по-голямо недоверие в политиката. На практика изборите през 2013 година показаха, че в този си вид българската демокрация няма смисъл, тя не решава проблемите, които е призвана да реши. Не създава здрави институции, които могат да помагат на хората.

Никои политически обещания на никоя политическа сила не бяха изпълнени през 2013 година. Това може би само потвърждава моята теза за недоверието като основен политически момент през тази година. Нито управляващите успяха да изпълнят каквото и да било от обещанията си, нито парламентарната опозиция успя да се държи на нивото на доверието, което получи от гражданите, защото ГЕРБ получи много високо доверие.

Не мога да премълча и нещо, което е неприятно за нас политиците от Реформаторски блок, че въпреки постигнатото обединение, въпреки много активните си позиции, въпреки много сериозните си предложения, ние също не успяваме да получим достатъчно обществено доверие, поне ако се съди по обществените сондажи. Така че проблемът с недоверието остава да бъде решен най-рано през следващата година.

През 2013 година всички реформаторски партии в България доведоха поредица от свои стратегически грешки до своя логичен край. Не можем да кажем, че грешките бяха допускани в рамките на 2013 година. Те бяха допускани системно в продължение на повече от десетилетие, но в крайна сметка доведоха до недооценяване на силата на политическата мафия в България, на дълбочината на корумпираност на българската демокрация, на дълбочината на нездравите процеси в българската икономика, степента, в която изборите в България са нечестни, степента, в която медийната среда е нечестна. Това в крайна сметка доведе до грешката да се явим с 4-5 отделни листи и да оставим стотици хиляди или може би 1 млн. български граждани непредставени в българския парламент.

Кой е най-значимият политически успех?

За нас няма съмнение, че годината завърши със сериозен политически успех. Той е подписването на политическото споразумение за Реформаторския блок, което приключи една ера на разделение. Всъщност подписването на учредително споразумение за траен политически съюз сложи край на тези 10-годишни стратегически грешки, за които говорих.

През тази година чухме изумителни политически лъжи. Така че е трудно да се каже. Все пак, ако трябва да откроя, това е непрекъснатата лъжа на днешните управляващи, че те подобряват икономическото положение на българите. Това е наистина забележителна наглост. На фона на непрекъснато задълбочаващата се икономическа депресия, на изключително ниските доходи, на непрекъснато намаляващите работни места при вече висока безработица, на усилващата се емиграция от страната, да стоят и да твърдят в очите на хората, че тяхното икономическо положение се подобрява, в богатия на лъжи политически живот е необичайно нахално.

Най-важното политическо събитие е откритата демонстрация на недоверие от страна на българските граждани. Този процес е по-важен от протестите. Протестите са само част от него. Друг много важен елемент беше изключително ниското участие в изборите през месец май. При положение, че всички искат промяна, а никой не отиде да гласува. Ще дам пример с частичните избори във Варна през месец юни – в града, от който тръгнаха най-мощните протести през пролетта, всъщност не излезе да гласува. Това показва недоверието на българските граждани във възможността обществото да се промени чрез механизмите на демокрацията, чрез политическите механизми.

Друг много важен пример е избухването, събуждането на цяло едно поколение българи, към което аз принадлежа, излизането им от вътрешна емиграция, т.е. състояние на едно неизказано недоверие в едни силно публично недоверие. Това всъщност е най-ясната картина на протеста – отказът от стаено недоверие, от скриването във вътрешното, семейното, в собствения бизнес, излизането на тези хора в политически активна позиция на отхвърляне на властта. Така че въпросът не е дали през 2014 година протестът ще продължи, а дали това недоверие ще започне да се превръща в политическо действие, т.е. в делегиране на доверие на политически сили, политически партии, политически лидери. Това е нашата задача за 2014 година.

При управлението на сегашното правителство перспективите са много неблагоприятни, защото то видимо не се справя с три основни неща. Първо то не може да събере данъците, така че поставя самият бюджет на изпитание и непрекъснато увеличава риска от задлъжняване поради тази причина и не може да покрие ангажиментите, които е поело към гражданите. Вторият проблем е, че не може да осигури нормална спокойна среда на живот и граждански мир, което винаги е пречка пред икономическата активност.

И третото най-важно - не може да върне по никакъв начин доверието на гражданите към институциите. А хора, които нямат доверие, не започват икономическа активност, не създават нови работни места, не създават нови фирми, не създават дори работа за себе си и за своите семейства в малък семеен бизнес. Така че докато тези хора управляват, рисковете за икономиката са много големи за 2014 година.

Когато България достигне средно ниво на корупция за Европейския съюз. В момента нивата на корупция в България са между Того и Сенегал според "Прозрачност без граници" и доходите са африкански. Когато България достигне нива на законност, които са средни за Европа, нива на върховенство на закона и съответно намали нивата на корупция до средните, когато има чести обществени поръчки, които насърчават хора да се занимават с бизнес, когато обръчите от фирми престанат да са единствените икономически играчи, само тогава България може да има средни европейски доходи. Това е и задачата на всеки участник по време на европейските избори през 2014 година. Да обърне внимание, че обещанията за европейски доходи без обещания за европейска законност са най обикновена лъжа.

Ние единствени от Реформаторския блок сме дали на българските граждани някаква перспектива отвъд днешната политическа криза и отвъд неизбежната оставка на правителството, защото тази оставка може да дойде и в началото, и в края на годината, но всички знаем, че тя ще е през 2014 година. Така че нашите приоритети са ясно посочени в нашия план от 6 стъпки за излизане от кризата. Първият ни приоритет е да се преборим за оставка на правителството и избори 2 в 1. Разбира се подготовките за Европейски избори, които са сигурни и вече насрочени, е приоритет на всяка политическа сила. За нас обаче това няма да бъде самоцел. Не е въпросът дали ще изпратим 2, 3 или 4 евродепутати в Брюксел, а въпросът е да наложим европейски стандарт на политика в България, политика, фокусирана върху законността, върху модерната администрация, а не партизанската администрация, върху честните европейски правила в икономиката, които създават богатството.

Ние сме дали своя отговор. Нищо в момента не може да върне доверието на българите, ако няма силен политически жест от следващото управление. Така че най-добре за България е реформаторско правителство с кратък мандат, което да извърши най-важните реформи за отстраняването на мафията от властта. Това са промени в правосъдието, които не изискват конституционна промяна - бързи промени в правосъдието и в МВР, бързи промени в администрацията за елиминиране на партийните назначения и административна реформа, бързи промени в медийната среда, която не създава, а руши доверите в обществото в момента и след това отказ от властта и предизвикване на нови избори – дай Боже при наличие на конституционно мнозинство за Велико народно събрание. Дали това ще бъде наложено от коалиционно управление или ще бъде наложено от една политическа сила, зависи от избирателите. Сегашните прогнози показват, че това ще се изисква сътрудничество между две или повече политически сили.

Първо в България няма евроскептицизъм. Това е едно от малкото хубави неща в българската политика, че тя не се хлъзга по плоскостта на евроскептицизма. Национал-популизмът, колкото и да е лансиран напоследък, всъщност остава в покрайнините на общественото съзнание. Така че за нас европейските избори в България не са борба между евроскептицизма и проевропейски настроения. Нашата борба на Реформаторския блок е за истинска проевропейска политика, а не просото за деклариране на европейски предпочитания. Това означава европейските правила да влязат в България, а не да се пънем публично кой е по-голям европеец. Кой може да докара Европа в България- това е залогът за месец май.

Възможността не е реална, а е почти сигурна. Едната възможност, към която ние ще се стремим, е правителството да подаде оставка в първите месеци на 2014 година, за да има избори за национален парламент заедно с изборите за европейски парламент. Това е път за преобръщане на тази криза на доверието и излизането от политическата криза в България. Другата възможност е управляващите да продължат с упорството си, да продължат да се борят за властта на всяка цена и да бъдат принудени да тръгнат към избори след европейските.

На първо място България трябва да промени управлението си, за да може да започне да връща доверие. На второ място (ще се повторя, но това е изключително важно) – трябва да бъде постигнато съгласие, че следващото правителство ще има ограничен мандат, ще наложи няколко основни реформи, за да преодолее това прогниване на обществото през последните десетилетия, да отстрани най-големите язви. А най-големите язви са партийните назначения на всички нива. Те са стигнали до ниво училищен директор, ръководител на отделение в болница. Това са такива напълно професионални позиции и в момента се заемат по партизанска линия.

Трябва да се преодолее това наемничество на хора, които получават работа единствено защото са зависими от партиите, да преодолее тежката корупция в обществените поръчки, която убива икономическата среда и създава монополи. Това може да бъде постигнато единствено от едно самоотвержено правителство, което да поеме риска да направи тези реформи и след това да се оттегли. Да е ясно, че целта му е само тази, а не да пресъздаде модела още веднъж – да започне на свой ред със собствено окопаване в съдебната система, със собствено окопаване в администрацията, създаване на собствени обръчи. Ако властта се промени само с тази цел – някой друг да заеме тези ниши и да продължи да проваля обществото, то тази смяна не би имала смисъл.