Геновева Петрова, "Алфа Рисърч": Предизвиканите от процесите вляво трусове влияят на цялата електорална картина
Кандидатска листа за евроизборите на проекта на предишния президент Георги Първанов АБВ, водена от евродепутата Ивайло Калфин, би събрала 7% подкрепа, ако гласуването е сега - четири месеца преди вота. Това показа национално представително проучване на агенция "Алфа Рисърч", направено в периода 18 – 22 януари сред 1050 пълнолетни българи. Със заявката за листа на АБВ БСП губи около 20 на сто от миналогодишните си избиратели. Тя запазва за момента вот от около 15%, но отстъпва първото място на основния си опонент ГЕРБ, който събира 17.8% от гласовете, отчетоха социолозите. За проучването "Дневник" разговаря с Геновева Петрова от "Алфа Рисърч"
Как да си обясним, че отношението на хората към премиера Орешарски се е подобрило? На фона на продължаващото недоволство от правителството и преобладаващите негативни оценки на самия министър-председател откъде идват тези 3 на сто по-голямо одобрение за него?
- Докато политическият живот се въртеше основно около протестите, главен прицел на недоволство и критика бяха правителството и премиерът, което доведе до силен ръст на недоверието към него, включително от страна на част от левите избиратели. Но през последните седмици Орешарски бе пощаден от пренеслата се на вътрешнопартиен терен битка. Той остава извън обхвата на сблъсъка Станишев - Първанов и успява леко да възстанови обществено доверие.
Все още обаче премиерът Орешарски и неговите министри не успяват да се справят с най-сериозното предизвикателство – разширяване на социалната база на правителството извън привържениците на БСП и ДПС – и управлението им продължава да генерира нестабилност.
Досега Георги Първанов и неговата формация АБВ не успяваха да раздвоят БСП. И този път активистите и апаратът на социалистическата партия по-скоро са срещу намерението на бившия президент да регистрира самостоятелна листа за европейските избори, водена от Ивайло Калфин. Бихте ли коментирали откъде идва подкрепата за евролиста на АБВ?
- Заявилите подкрепа за евролиста на АБВ най-кратко могат да бъдат определени като ляво-центристи. В голямата си част профилът им възпроизвежда този на традиционните леви избиратели, което е нормално като имаме предвид, че почти половината от тях са бивши избиратели на БСП. АБВ откъсва 20 на сто от бившия вот за социалистите, предимно от електоралната периферия. Това са леви симпатизанти, неудовлетворени от управлението на БСП след изборите, които не могат да се примирят със зависимостта от "Атака" или не одобряват лидера Сергей Станишев.
Друг съществен източник на подкрепа са центристките формации, чиито симпатизанти се открояват със силна електорална мобилност. Евролистата на АБВ взема по малко и от ГЕРБ и от националистическите партии.
Кои са факторите извън АБВ, които причиняват отлив на привърженици от БСП?
- Самата БСП заради начина, по който упражнява властта след изборите. Всеки трети симпатизант на партията смята, че има основания за вътрешнопартийно недоволство в БСП, защото вместо да изпълняват предизборните си ангажименти, социалистите са се превърнали в заложник на ДПС и "Атака".
На какво се дължи стабилизирането на ГЕРБ?
- ГЕРБ възстановява електорални позиции на фона на трусовете вляво и именно поради това не може да се каже дали става въпрос за устойчива тенденция. Задаващите се евроизбори мобилизират част от разколебаните привърженици на партията в столицата и по-големите градове, по-младите и средни възрастови поколения. Това са предимно хора, за които европейското бъдеще на страната не е без значение.
Защо Реформаторският блок стои на място и дори леко отстъпва? Какъв е отговорът, който резултатите от най-новото ви проучване дават?
- Проблемите около подписването на коалиционното споразумение и напускането на част от първоначално присъединили се към блока партньори като "Зелените" и "Синьо единство". Макар самостоятелно всеки от тях да няма значими електорални позиции, оттеглянето им влияе върху общия потенциал на Реформаторите.
Можем ли да смятаме, че листа на АБВ начело с Калфин издърпва симпатизанти не само от левицата, но и от партията на Меглена Кунева, а оттам и от Реформаторския блок?
- Към момента няма статистически значима тенденция в тази посока. Но съществуват рискове от разколебаване най-вече на центристки избиратели между Меглена Кунева и Ивайло Калфин. Дали това ще се случи и как би се развило, ще стане ясно през следващите месеци.
Откъде набира привърженици новоучредената партия на Николай Бареков? Може ли тя да заеме нишата, поопразнена от РЗС на Яне Янев?
- Да, ако успее да събере достатъчно електорална подкрепа, "България без цензура" би запълнила именно поопразнената от РЗС и Яне Янев ниша. За момента новоучредената партия привлича предимно популистки (от малки, непредставени в парламента партии, включително РЗС) и радикален вот (най-вече разочаровани от "Атака" избиратели).
Кой според Вас е най-интересният резултат от проучването?
- Бих откроила два важни резултата. Единият са предизвиканите от процесите вляво трусове, които влияят върху цялостната електорална картина.
Другият е интересът на хората към предстоящите евроизбори заради двата големи въпроса, които се очаква да получат отговор в тях – лидерството в левицата и съдбата на правителството.