Бил Фрелик, "Хюмън райтс уоч": Бремето на бежанския наплив не отменя отговорностите на България

Днес следобед ще бъде представен докладът на "Хюмън райтс уоч" за отношението към бежанците и нелегалните имигранти в България. Още в края на миналата седмица публикуваните кратки информации от него предизвикаха бурни реакции и обвинения към международната организация от страна на вътрешния министър Цветлин Йовчев във "фрапиращи лъжи" и от страна на председателя на Агенцията за бежанците Николай Чирпанлиев – в манипулация. В този контекст се свързахме с единия от двамата автори на доклада – Бил Фрелик, от когото потърсихме информация за методите на неговото съставяне.
За подобни доклади на първо място изниква въпросът как сте събрали информацията, на базата на която правите заключенията си? Какви са местните ви контакти и посредници и как проверявате дали те са достатъчно достоверни и безпристрастни?
- Накратко: всички интервюта са правени лице в лице и са конфиденциални. Провели сме 177 интервюта на различни места в две държави (България и Турция), така че е ясно, че никой от интервюираните обекти не е чул какво са казали другите и съответно те не са могли да се наговорят за еднаква фалшива история.
Също така ние казваме на всеки интервюиран, че няма да получи лични ползи от разговора си с нас – че няма да му платим, нито да го представляваме, нито да му доставим хуманитарна помощ и т.н. Разговорите са изцяло доброволни.
Относно контактите ни в България, разговаряли сме с представители на различни неправителствени организации, сред които Българския червен кръст, Българския хелзинкски комитет, "Каритас България", Правната клиника за бежанци и имигранти, "Лекари без граници", Администрацията на Главното мюфтийство в България.
Как проверявате дали това, което ви разказват респондентите, е истина?
- Засичаме свидетелствата с други свидетелства и с други източници на информация. Също така по време на самите интервюта правим субективна оценка на правдоподобността, като не взимаме под внимание и преустановяваме интервютата, ако те са вътрешно непоследователни или противоречиви например. Същото е и ако интервюираният субект, изглежда, нарочно защитава някакви политически или лични цели, които поставят под въпрос неговата обективност.
С кои представители на българските власти се срещнахте и някой отказа ли да разговаря с вас?
- Имахме отлична среща със заместник вътрешния министър Пламен Ангелов и други представители на Министерството на вътрешните работи, включително с директора на Главна дирекция "Гранична полиция" (Захарин Пенов - бел. ред.). Също така се срещнахме с председателя на Държавната агенция за бежанците (Николай Чирпанлиев, който в неделя обвини организацията в манипулация - бел. ред.).
Разбира се, разочаровани сме, че и МВР, и Агенцията за бежанците отказаха да се срещнат с нас, за да обсъдим доклада сега, когато го публикуваме.
Заместник-министър Ангелов е цитиран няколко пъти в документа и ние сме използвали информация, предоставена ни от българските власти. Например цитираме информация, предоставена ни от МВР, за времето, което имигрантите прекарват в институции за задържане, и за количествата и видовете храна, които са им предоставяни. Вчера се срещнахме и с администрацията на омбудсмана, както и със заместник-министъра на труда и социалната политика Росица Янкова.
Българските власти откликнаха ли на молбата ви за съдействие, или по-скоро не желаеха да говорят/сътрудничат?
- Сътрудничиха ни. Можахме да посетим и двата центъра за задържане на чужденци – в Бусманци и в Любимец, както и бежанския лагер в Харманли и на още няколко места, също така граничното полицейско управление в Елхово и временния разпределителен център за бежанци там. Разговаряхме с директорите на различните институции и информацията, която получихме, е отразена в доклада.
Срещнахте ли се с гранични полицаи?
- Да, разговаряхме с директора на граничното полицейско управление в Елхово, който ни разведе из мястото.
Според информацията, която сте събрали, има ли промяна в поведението на граничните полицаи след 6 ноември 2013 г., когато беше обявен новият план на правителството за предотвратяване навлизането на нелегални имигранти през турската граница?
- Въпреки че сме документирали инциденти с гранични полицаи, случили се преди промяната в политиката, обявена на 6 ноември, принудителното връщане на нелегални имигранти през границата е станало по мащабен и систематично прилаган метод след тази дата, отчасти заради разполагането на допълнителните 1500 гранични полицаи.
Кой финансира вашия доклад?
- "Хюмън райтс уоч" се финансира от частни дарения. Ние не приемаме пари от правителства, нито от ООН. Финансирането на този доклад дойде от общия ни бюджет. Не е имало дарител или конкретна фондация, която да финансира специално този проект.
Има ли примери като тези, които сте документирали в България, и в други европейски страни?
- Да, вече сме публикували доклади за насилствено връщане на имигранти през границата и на полицейски злоупотреби в Гърция (2008 г.), Италия (2009 г.), Испания (2014 г.).
Какъв е опитът ви в сферата на проблемите с бежанците и имигрантите?
- Като автор на доклада аз съм директор на програмата на "Хюмън райтс уоч" за правата на бежанците и имам 30-годишен опит в тази сфера. През последните осем години ръководя работата на "Хюмън райтс уоч" за бежанците, търсещите убежище, и вътрешно разселените хора. Преди да се присъединя към "Хюмън райтс уоч", ръководех програмата за бежанци на "Амнести интернешънъл" за САЩ в продължение на три години. Бил съм директор на Американската държавна агенция за бежанците (USCR), където съм работил 18 години. Редактирал съм годишното Световно изследване за бежанците и месечните доклади за бежанците на USCR. Пътувал съм по бежански лагери по цели свят и имам редица публикации по темата.
Според вас как една страна със скромни финансови и структурни възможности като България би могла да се справи със ситуация на силен бежански наплив?
- Като членка на Европейския съюз тя трябва – и вече е – кандидатствала за финансова и техническа помощ от ЕС и неговите агенции, както и за двустранно сътрудничество с други страни членки. Товарът, който носи един бежански наплив за приемащата страна, не отменя нейната отговорност да защитава и да подпомага бежанците, както и да се отнася към всички хора, независимо от техния статут, с базисно уважение към тяхното достойнство.