Зураб Беридзе, посланик на Грузия: Русия няма да се спре, ако Западът не отговори категорично
Украинската криза продължава и вече беше определена от мнозина като най-сериозното политическо противопоставяне между Изтока и Запада след края на Студената война. Анексирането на Крим от Русия предизвика острото безпокойство на редица държави – от Прибалтика до Молдова, а НАТО увеличи присъствието си в Източна Европа. В този контекст потърсихме позицията на посланика на Грузия в София. Н.пр. Зураб Беридзе е в България от началото на март тази година. Преди това е бил посланик със специални пълномощия, посланик в Румъния и Молдова и е заемал различни постове в грузинското външно министерство.
Грузия е единствената страна сред бившите съветски републики в Кавказ, която следва проевропейски курс. Настоящата криза може ли да промени това?
- Не. Ние се надяваме, че случилото се в Крим и случващото се в Украйна само ще ускорят сближаването на Грузия с Европа и евроатлантическата ни интеграция.
Т.е. настоящата криза връща на дневен ред въпроса за евентуалното присъединяване на Грузия към НАТО.
- Да, разбира се. Ние гледаме на срещата на върха на НАТО, която ще се състои на 4 и 5 септември т.г. в Уелс, като на точния момент, в който трябва да се отбележи напредъкът на Грузия и да се предприеме следващата конкретна стъпка, а именно да бъде приет План на действие за членство в НАТО (Membership Action Plan, MAP).
Не се ли страхувате, че тази конкретна стъпка ще влоши отношенията ви с Русия?
- Не. Придвижвайки се на това съществено ново ниво, ние сме готови да продължим търпеливо постепенния процес на всестранни реформи. Добре разбираме, че когато започнем този процес, през следващите години Грузия ще трябва да предприеме продължителни реформи и ще претърпи трансформация, подлежаща на верификация, преди да достигне стандартите и изискванията за членство. Но вярваме, че ако НАТО ни предложи План на действие за членство, това ще бъде силен и ясен сигнал, включително към Русия, че независимо от всякакъв външен натиск, присъединяването на Грузия към алианса е необратимо.
Грузия се опитва да нормализира отношенията си с Русия и ние последователно се стараем да следваме една политика на конструктивна деескалация, да изградим доверие и да изследваме зоните на общи интереси в икономическата и хуманитарната области. Но в същото време не правим компромиси с фундаментални принципи като териториалната цялостност и суверенитет и с избора си на външна политика.
Кои международни фактори имат в момента влияние върху грузинско-руските отношения?
- Най-важните ни партньори са Европейският съюз и САЩ.
Вследствие на кризата в Украйна НАТО засилва присъствието си в Източна Европа. Това кара ли ви да се чувствате по-сигурни?
- Да, разбира се. Ние имаме отлични взаимоотношения с НАТО и САЩ и тяхната подкрепа за териториалния интегритет на Грузия е много важна за нас.
Може ли по примера на Украйна Грузия да поиска засилено военно сътрудничество с НАТО?
- Ние вече участваме в мисията на НАТО в Афганистан ИСАФ (Международни стабилизиращи сили в Афганистан, ISAF) с 1600 грузински бойци. Това прави Грузия най-големият участник в ИСАФ сред страните, които не са членки на алианса. Ние ще останем в Афганистан и след края на ИСАФ, за да помогнем с нашия опит за създаването на стабилни институции там. Освен това, грузински части ще бъдат на разположение на Силите за бързо реагиране (NATOResponseForce, NRF) на НАТО от 2015 г. Така че взаимоотношенията ни с НАТО са много добри.
Смятате ли, че след случилото се с Украйна ЕС би трябвало да ускори процесите за сближаване с Грузия и Молдова?
- Да, разбира се. Ние искаме да спрем експанзията на Русия и това е един от начините. Точно затова е много важно да подпишем споразумението за асоцииране с Европейския съюз преди юли. Първоначално това щеше да се случи през август, но сега ЕС реши да изтегли подписването и ние сме доволни от този факт.
И нека го кажа ясно: Грузия не признава кримския референдум, това, което се случи там, е неприемливо. Нашето правителство и парламент публикуваха официални становища, в които подкрепят изцяло независимостта и териториалната цялостност на Украйна.
Доколко Грузия е обвързана с руския пазар?
- Разбира се, с Русия развиваме търговско-икономическите си отношения: нашето вино, минерална вода и други продукти се изнасят за руския пазар. Но ние не сме зависими само от един пазар, само от една страна, а и най-големият ни търговски партньор е Турция. За 2013 г. търговският оборот на Грузия с Турция е 14.2%. Вторият ни най-важен партньор е Азербайджан с 12.5%, на трето място е Украйна със 7.4% и чак на четвърто място е Русия със 7.2%, следвана от Китай, Германия, Армения, САЩ и България.
След парафирането на споразумението за асоцииране с ЕС през ноември усеща ли Грузия засилен натиск от страна на Русия – например, има ли някакви икономически санкции?
- Засега не става дума за икономически санкции, но натискът съществува.
В контекста на случилото се с Крим Молдова изрази опасения, че Русия може да анексира Приднестровието. Смятате ли, че днес има опасност Москва да поиска да присъедини и Абхазия и Южна Осетия?
- Както знаете, тези две области – 20% от нашата територия – вече са окупирани от Русия отпреди шест години. За съжаление, тогава нямаше силна реакция от страна на Запада. Сега след Украйна сме свидетели на сериозен отговор от страна както на НАТО, така и на САЩ и на Европейския съюз и това е много важно за нас, тъй като уроците от Грузия трябва да бъдат научени. А в светлината на сегашните събития аз не вярвам, че Русия ще се спре, ако западните страни не отговорят по достатъчно категоричен начин. Трябва да се покаже на Русия, че не е нормално в 21 век да се случват такива неща – да се окупират територии след незаконни референдуми.
Призовавате ЕС и САЩ за по-остра реакция срещу Русия. Каква по-точно?
- Европейските страни трябва да измислят каква да е тази реакция. Те имат интереси в търговските си взаимоотношения с Русия, ясно е, че затова има различни гласове и мнения относно икономическите санкции, но важното е да се спре руската агресия. Защото това в Крим без съмнение е агресия. Как да стане това – чрез общи решения на цивилизования свят.
Миналия месец бяха продължени разговорите за укрепване на енергийните връзки между ЕС и Грузия. На какъв етап е това сближаване и очакват ли се скоро конкретни ползи за двете страни?
- Работим много усилено по това сътрудничество, което е много важно за нас. Знаете, че в миналото Грузия беше изцяло зависима от руския газ. След диверсификацията, която осъществихме през последните шест години, днес имаме и други източници – основно Азербайджан, който е наш стратегически партньор – и вече не сме енергийно зависими от Русия.
За Европа също е много важно да има алтернатива на руския газ, защото виждаме, че да си зависим от една-единствена страна е много неприятно. В този контекст, като се има предвид, че Грузия е транзитна страна и се намира точно на пътя между Европа и Азия, то тя е с голям транзитен потенциал и се явява ключов партньор на Европа в географски и стратегически аспект. Експертите работят по много идеи, но както знаете, това е скъпоструващ процес, така че не може да се осъществи още днес или утре. Но смятам, че Европейският съюз се отнася много сериозно към този въпрос, така че ще очакваме развитие.
В светлината на случващото се през последните седмици в Източна Украйна очаквате ли изблик на сепаратистки настроения в Грузия или други страни от бившия СССР?
Не, не смятам, че има такава опасност.
Очаквахте ли по-решителна, по-единна позиция от българските политици за случващото се в Крим?
- Аз съм нов посланик в София. На 15 април си връчих акредитивните писма на президента на Република България, така че все още се запознавам със страната, влизам в контакт с представители на правителството, парламента и други държавни организации. Трябва да отбележа, че все още не съм се срещал с представители на опозицията, така че засега ми е трудно да коментирам такива въпроси.