- Никой не знае. За мен много по-важно е как да подобрим развитието на хората - т.е. средата и грижата за състоянието им, отколкото да се концентрираме върху това как да ги усъвършенстваме още в утробата. Засега природният фактор е фиксиран, но как ще израстнем и как ще живеем е нещо гъвкаво. То обаче е пренебрегвано и това може да постави и нас и следващите поколения в опасност.

Независимо дали човешката природа може да бъде манипулирана, или не, аз се опитвам да убедя хората да се концентрират върху това да използват науката разумно и с мярка и да не бъдат съблазнени от възможностите й.  

Колкото до въпроса кога, не е мъдро от страна на учен да опитва да предскаже бъдещето, затова ще се въздържа да тръгна по този път. Ще кажа, че вече има такива технологии, способни да привнесат гени, включително и в моята лаборатория. За мен обаче много по-съществен е въпросът за това да разберем технологичните възможности, да ги използваме рационално и да не увредим околната среда.

Абсолютно всяко технологично постижение има положителна страна – ценност, и отрицателна – опасност. Същото е и с генетиката и показах в лекцията си, че сме използвали грешно това познание в миналото и по много начин можем да направим същото и в бъдещето. Имали сме общества, които са във война заради различията им на расово, т.е. генетично ниво, и такива, които са раздирани от расизъм. Като имаме предвид мощта на съвременните генетични технологии, това може да се повтори. Трябва да сме наясно с този риск.

- Причината е, че човешкият живот ще изгуби стойността си, както много режисьори са показали във филми като "Блейд рънър". Разбира се, това засега е философска дилема, но е важна и засяга всички. Рискът от неравенство в обществото, от растящо разделение и неприязън между групите, разбира се и рискът от допускане на грешки – например отглеждане на хора, които са едновременно силни и свръхагресивни, или пък свръхинтелигентни, но антисоциални и т.н. Изобщо има много причини защо да не допускаме това да се случва и е наша отговорност да предпазим бъдещите поколения.

Това, разбира се, е само един пример за начините, по които можем да навредим на света. Не мисля, че манипулирането на гените би било по-опасно от употребата на въглища или атомна енергия. Не мисля, че генетиката е по-опасна от един автомобил, защото знаем, че автомобилите имат потенциала да унищожат околната среда, ако не превключим на икономични режими на разход на гориво и на системи, които замърсяват по-малко.  

- Разбира се – съвременните хора винаги са били зависими от инструментите си. Бихте ли живяли в изцяло земеделско общество без никаква техника? Разбира се, че не. Бихте ли живяли в саваната преди развитието на земеделието – не.

Неоспоримият факт е, че нашето общество постоянно се подобрява, но важното е да успеем да поддържаме това подобрение без да залитаме към опасностите. Аз съм много оптимистично настроен, че ще успеем, но само ще спечелим ако вземем предвид и рисковете, които постоянно поемаме. В никакъв случай не може да се каже, че влошаваме състоянието си, но определено има риск от това, че увреждаме планетата, губим огромен брой животински и растителни видове, пресушаваме водизточниците си, замърсяваме, имаме очевидно гигантски проблем с климатичните промени, който ще наследят нашите деца и внуци, създаваме все по-сложни и унищожителни оръжия... Така че определено трябва да сме постоянно нащрек, но това не значи, че обществото ни е по-зле. 

- Да, определено. Мисля, че днешните учени са много по-наясно с голямата картина, отколкото обществото си мисли. Учените се занимават с наука, не за собствена изгода, а защото вярват че работата им е от полза за човечеството и обществото.

- Това е концептуален аргумент, но разбира се, винаги когато имаме разпадане на общество, каквото видяхме през последните години в Камбоджа, в нацистка Германия, в Руанда, се формира основа за евгеника и това спокойно може да се случи отново дори в днешна Европа.

Затова ние имаме ангажимент към Европа, който е изключително важен, особено за България. Не забравяйте, че има силни расистки елементи в европейската политика. Някои страни, които са считани за високо цивилизовани, например Франция, и сега се борят с доста силни евгенични настроения, които могат да бъдат разрушителни.

Ще бъда съвсем директен – ислямският фундаментализъм е пример за това и се е доказал като сериозна заплаха в модерния свят. Да, искаме да живеем в абсолютен мир с мюсюлманите и те искат да живеят в мир с нас и това не подрива исляма като религия по никакъв начин, а е проява на отговорност на обществото. Но фундаментализмът, в която и да е религия впрочем, има силна расистка нота и трябва да има и притеснение за това той да не излезе от контрол. Отговорното поведение е да признаем опасността и да бъдем нащрек, за да поддържаме демократичния принцип. Манипулацията с хората, включително козметичната хирургия, води до увеличаване на неравенствата и окуражава точно това, което се опитваме да изкореним. 

- Не, не се увеличава. Истината е, че хората раждат по-малко деца по различни прични и много често се твърди, че това се дължи на увеличена инфертилност, но има много малко доказателства в подкрепа на тази теория.

Има много причини обаче за това нещата да изглеждат сякаш се повишава бездплодието. В България конкретно това все още е нещо срамно, обаче повече и повече хора решават, че трябва да излязат от сянката и да говорят за това, така че на практика се увеличава само броят на афишираните. Във Великобритания от години се твърди, че бездетността се увеличава, но истината е, че броят на бременностите през 2013 г. е  най-високият за последните 50 години, без това да се дължи на имигрантите – говорим за местното население.

Така че вярното твърдение е, че има по-широко разбиране за проблема и за нуждите на двойките с репродуктивни проблеми.

- Да, точно така – колкото повече забогатяваме, толкова по-малко деца ни трябват. Причината е, че много по-малко деца умират – нямаме нужда от големи семейства, за да съхраним рода си. Хората говорят за това, сякаш причината е в модерната контрацепция, но няма нищо общо – всяко развито общество по света винаги отчита намаляване на населението и това е нещо хубаво.

Естествено, успоредно с това се говори и за свръхпопулация на хората на земята, но това няма да се случва, ако имаме стабилни общества и жените имат равни права, по-добро образование, по-добра сексуална култура. Затова е много важно и познаването на науката, защото и биологията и химията и физиката са все тясно свързани със социалните проблеми, а ние все забравяме този факт.

Според мен това се е случило и в България – има твърде малко хора, които са грамотни по отношение на науката, а това е нещо задължително, за да имаме по-добро разбиране точно на социалните проблеми. Наистина ли трябва да притискаме жените да раждат на 22, защото на 33 яйцеклетките им може да са умрели? Разбира се, че не. Това, върху което трябва да се фокусираме е да изградим общество, където майките могат спокойно да поверят децата си на чужди грижи – в ясла или детска градина, в училище, и да знаят, че те ще получат добро образование и т.н., така че те да могат да балансират отглеждането на детето си и собственото си развитие.

- Ниска е. Тази стойност не се е променяла много. Има твърдения за огромни подобрения в процедурата, но истината е, че успехът винаги е в рамките 20 – 25%. Това се дължи на естествените, физически проблеми с инфертилността. Обикновеният ембрион има само около 18% шанс да оцелее в утробата при ин витро, затова се слагат по два. Но технологията е сериозно ограничена от нашата биология. Би трябвало да можем да я подобрим, но за съжаление, не се правят достатъчно научни проучвания и опити в тази посока.

- Криопрезервацията - замразяването на яйцеклетки - е много добър пример за това. Според мен е абсолютно ненужна процедура и всъщност може да е опасна, защото със замразяването може би променяме как яйцеклетката ще се разивави и с време детето или възрастният може да открие, че заболяванията му се дължат точно на начина, по който е заченат. Обаче все още нямаме доказателства за това, тъй като това е млада практика и малко деца са родени по този начин. Във Великобритания за последните години над 20 хиляди жени са замразили яйцеклетките си. От тях 243 са направили опит за ин витро със същите яйцеклетки, от които са се родили едва 21 деца.

Друга излишна процедура, според мен, е ембрионалната биопсия. При експерименти с животни е установено, че когато отнемеш клетка от ембриона, рискуваш възможни промени в нервната система, затова мисля, че не трябва да се прилага, а трябва първо да се проучи по-добре. Освен за да се провери за генетични аномалии, тази процедура не дава никаква друга полезна информация и не е задължителна част от ин витро процеса, както често пъти се смята.

Трети застрашаващ фактор е използването на многобройни оплодени яйцеклетки при един опит, което е практика по целия свят, обаче е много опасно. Обикновено завършва с тежка бременност и преждевременно раждане, т.е. недоносени бебета с голям риск да не оцелеят или да останат с аномалии.

- Мисля че сме много далече. Действително технологии като 3D принтирането напредват много. Нямам съмнение, че можем да отгледаме тъкан – кожа например, или костна маса, но цял орган ще е монументална задача и мисля, че ще бъде много по-трудно, отколкото си представяме. Сложността на който и да е орган, изключително развитата му анатомия и комуникацията между клетките ми се струва страшно трудно за копиране и смятам че се подценява от хората, които се интересуват и занимават с това.

След това как да го накараме да заработи? Как изобщо ще го подържаме жив при положение, че не успяваме да съхраним и бъбрек който сме извадили от тяло за не повече от 6-10 часа? Наистина смятам че е много по-голям проблем, отколкото хората са склонни да признаят.

- По този въпрос, трябва да знаете, че не сме променяли основата на антибиотиците от почти 30 години, така че има поле за действие. Разбира се, бактериите могат да развият ново поколение за около 20 минути, докато при хората това отнема 20 години, т.е. развиват се и се адаптират много по-бързо от това, на което сме способни ние в еволюционно отношение. Това е фундаменталният проблем.

Като добавим и особеностите на модерното пътуване – факта, че имаме възможността да достигнем до места във всяка точка на света, на които имунната ни ститема е беззащитна или поне по-уязвима срещу непознати патогени, определено рискът от пандемии е на предни позиции. Обаче аз не го оценявам като по-голям от, да речем, последиците от климатичните промени, нито от енергийния недостиг, от замърсяването или от още много други точки, по които човечеството е лабилно.

Ако ме питате, най-страшната заплаха всъщност е неграмотността – това да спрем да се опитваме да разберем по-добре света около нас.