- Тук съм, както и много предишни години, за да подкрепя общността на лесбийките, гейовете, би- и транссексуалните хора и шествието "София Прайд", което винаги среща много съпротива и нетърпимост от различни институции като православната църква например.  За съжаление липсва и подкрепа, от която и да е партия в целия политически спектър. Знам, че "Зелените" имат позитивно отношение и през годините съм казвал много пъти на българските си колеги в Европейския парламент, правете повече, подкрепете ЛГБТ общността в страната си. Подкрепете гордостта ("Прайд" (pride)  - от англ. гордост, названието на шествието е срещу залегналата след дълго потискане и системното налагане на срам у хората с ЛГБТ ориентация – бел. ред).

Ако прайдът може да се проведе мирно и хората са свободни да бъдат себе си, това говори прекрасно за дадена страната и град. Когато това не се случва, както виждаме в други части на Европейския съюз, то създава много негативен образ на съответното общество. Така че аз съм тук в качеството си на брат и сестра на моите ЛГБТ братя и сестри, както и в подкрепа на техните семейства и роднини -  хомо- или хетеросексуални.

- Първо искам да кажа, че много от тях гласуват с мен в Европейския парламент в подкрепа на ЛГБТ хората и за предложенията и законите, върху които работим. Това е много интересно. В последните години, откак България се присъедини, все още не сме имали нито един български депутат във вътрешната група за ЛГБТ права в парламента, която включва членове на всички партии. Ако трябва да обобщя техния отговор, той е "Да, Майкъл, съгласни сме, но трябва да действаме по-бавно. Обществото не е готово."  Но според мен обществата се променят с кураж и лидерство.

Във Великобритания тези неща не се случиха по желание на хората. През 1967 г., когато прокарахме цяла група закони – за правата на жените, срещу расовата дискриминация, за равното заплащане, за декриминализацията на хомосексуалността – ако бяхме попитали обикновения човек на улицата трябва ли, той щеше да каже "не". Работата на политика е да променя страната, дори и ако трябва да взима непопулярни решения, трябва да има куража почти да загуби избори. Винаги съм вярвал, че трябва ясно да покажа зад какво стоя и ако хората не ме харесват, нека не гласуват за мен. Разбирам, че понякога обществата се променят по-бавно, но законите трябва да гарантират правото на хората да се изразяват.

- Винаги съм се борил за равни права. Аз не правя разграничение. Например религията често се ползва от религиозните институции, за да напада правата на жените или моите права като гей мъж, да ми ги отказва. Аз защитавам правото на всеки да има такива възгледи, но не и да ги налага върху другите, ако по този начин ще ме превърне в гражданин втори клас. Историята е показала, че ако позволиш една група да бъде дискриминирана, скоро ще я последва и втора и трета. Това е историята на Втората световна война, и точно тази история създаде Европейския съюз, не само като отворен пазар, а като общество, базирано на фундаментални ценности.

Знаете какъв имидж се създава на българските и румънските граждани във Великобритания. Аз стоя открито срещу това, защото свободното движение е ключово за ЕС и ако някой иска да пътува – както британските граждани искаха да работят в Германия през  80-те – това е фундаментален принцип, който трябва да е валиден за всички. Ако дискриминираш, ако клеветиш дадени групи в обществото, създаваш неравенство и омраза.

Така че накратко – да, от 1975 г., но ми харесва да мисля, че работех за равенството и от преди това, още откакто на 7 години разбрах, че съм гей. Когато като дете-актьор на 12 г. участвах в "Оливър" (мюзикъл по "Оливър Туист" ) на Уест Енд, когато като гей и успешен актьор в "Ийст-ендърс", който нямаше нужда да разкрива сексуалната си ориентация, все пак я заявих публично.

Защото човек трябва да се замисли – какво ако не бях известен, ако бях учител в малко провинциално градче, където могат да ме уволнят, защото съм гей? Естествено, че са летели тухли през прозорците ми вкъщи. Така че тази трансформация, през която минахме като общество, както и вътре в партията, се случва и ще се случи и на други места.

- В началото имаше опозиция вътре в партията, но тя идваше главно от фракции, които не споделяха моите възгледи за обществото като цяло. През 1986 г. играех гей в "Ийст ендърс" и това беше скандално, защото по това време се смяташе, че хомосексуалните разпространяват СПИН. През 1988 г. Маргарет Тачър прокара закон срещу хомосексуалните – същият, който мина в Русия и Украйна се опитва да прокара сега. По това време вече се бях разкрил публично. Така че когато се заех сериозно с онова, което наричам първа линия в политиката, имаше хора, които говореха зад гърба ми, но никой не смееше да ми каже нещо в лице.

Имах подкрепата на лидерите, а когато се кандидатирах за изборите през 1994 г. – неуспешно първия път – на цялата партия. Интересно е, че опозицията в лейбъристите идваше от крайно лявото и от дясното крило. Интересно, защото ние винаги сме били партията на равенството, и ето че се оказах прав - затвърдихме това си наследство. Прокарахме толкова много промени и небето още не се е срутило.

- В момента по закон има пълно равенство. До 1967 г. беше абсолютно незаконно да си гей. Промяната постанови, че двама мъже над 21 г. могат да имат интимни отношения по взаимно съгласие и нямаше повече промени до негативния закон на Маргарет Тачър през 1988 г. После през 1997 г. лейбъристкото правителство започна да чисти дискриминационните текстове от всички закони – седнахме заедно с ЛГБТ активисти, НПОта – включително "Стоунуол", групата, която аз основах и представители на академичната общност и прегледахме Наказателния и Гражданския кодекс. В момента легалната възраст за секс по взаимно съгласие е еднаква независимо от сексуалната ориентация – 16 г., съществува правото на граждански съюз, брак, право на осиновяване, право да наследиш партньора си, на имиграция и пребиваване на партньора ти, ако е от друга страна. Същите права, каквито имат и хетеросексуалните граждани.

- Правилната формулировка е правото на хомосексуалните двойки да бъдат разглеждани като потенциални осиновители наравно с другите.  Но най-важно в случая е правото на детето да получи най-добрите осиновители, независимо хетеро- или хомосексуални. Политиците трябва да помнят, че всички стабилни общества са основани на любящи и отдадени връзки. Не всички хетеро- и хомосексуални двойки искат да се женят, но трябва да имат правото да изберат.

- Няма да изпадна в режима, в който понякога работят религиозните институции, а именно – да съдя изказванията на другите, но моята лична философия е винаги е била да изложа визията за света, в които искам да живея, обществото, в което искам следващото поколение да израсне. А то е общество, в което всеки има свободата да изразява идентичността си, да обича и да бъде обичан, да има същите права, които имат всички останали. Защото не твърде отдавна хората с различен цвят на кожата нямаха право на образование. Така че като политик аз казвам, че вярвам в равнопоставеността на всички групи в обществото.

- Трябва да бъдем честни и да признаем, че имаме проблем с равнопоставеността в много страни от съюза, като Италия например, която е сред основателките му. На България, като и на други държави, й предстои дълъг път, но тя е поела по него. За съжаление едно от нещата, които изпъкнаха в доклада на Европейската агенция за фундаментални права е високото ниво на езика на омразата сред политиците – мисля че беше 76% в сравнение с 44% средно за останалата част от съюза. Затова според мен е ясно, че политическата класа носи голяма отговорност за създаването на правилната среда за прогрес в тази област.

- Посещавам страната още от преди присъединяването й към ЕС, да. Според мен първата стъпка към промяната е прокарването на съответните закони. Законите са отправна точка и нещо като инициация. Но обществата се променят чрез информация, образование, санкционирането на езика на омразата срещу хора с различна сексуална ориентация, клеветите и изкривеното им представяне в медиите, където те често или са игнорирани, или представени като "изроди, които парадират по улиците". Така че политиците трябва да чуят проблемите на ЛГБТ общността и да подкрепят активистите, те трябва да излязат и да шестват с нас на "София Прайд". Градските управи трябва да кажат "Страхотно, нека подкрепим "Прайд" , защото показва, че сме многообразно и интересно място и също така дава позитивен сигнал навън – инвестирайте в България, защото тя е съвременна и равноправна страна.

Има някои проблеми – например законът трябва да разпознава половата идентичност повече,  трябва да се сложи край на езика на омразата, която се среща често сред политическата класа. Това се случва и в партии като моята, но имаме вътрешни структури, които привикват членовете и ги санкционират, когато представят ценностите на партията погрешно.  Уравнението има много съставки.

- Празнувайте различната идентичност заедно със "София Прайд" – независимо дали сте хомо- или хетеросексуални и особено ако сте близки и роднини на хора с различна ориентация. Защото това, което променя общественото мнение в края на краищата, е личната история - когато  разбереш, че може да си на мястото на различния. Или чуеш историята на детето, което е било пребито заради сексуалната си ориентация, дете, което е порасло по същия начин като теб или твоето дете и чийто живот е бил отнет.

- Отново, не мога да давам съвети, но за мен начинът е да попиташ противниците си от какво толкова се страхуват.  Ами ако вие бяхте на мястото на тези хора? За цивилизоваността на едно общество се съди по това как то се отнася към малцинствата си.

- Не дълго. Има ново поколение политици, и нямам предвид по възраст, а по възгледи. Но има нужда политици от различните партии, от различни възрасти, да излязат и да подкрепят "Прайд".

При нас отне дълъг период на активизъм, работа с общинските и държавни структури и най-накрая – политически кураж, за да се преборим с абсолютното неравенство.  И куражът е нужен. Но в края на краищата бяхме преизбрани два пъти във Великобритания. И сега се радвам, че последната ми задача като член на Европейския парламент е да дойда в България и да подкрепя "Прайда", както правя още от правителството на Симеон Сакскобугготски. Защото всички шествия и демонстрации на лесбийките, гейовете , би- и транссексуалните хора са всъщност за правото на интимност и на личен живот .