– Положителното, което се случи в квартал "Аспарухово" е голямата мобилизация на доброволци и въобще желанието на много хора да помогнат с каквото могат на пострадалите от бедствието. Това е много важно, защото тези бедствия ще бъдат все по-чести и все по-свирепи и ние имаме нужда да изградим култура на солидарност и взаимопомощ. Всеки от нас може и трябва да допринесе за това.

– Веднага след бедствието аз се свързах с българските власти да им напомня, че ако има нужда могат да мобилизират допълнителна помощ чрез механизма за гражданската защита в Европа. Тяхната преценка беше, че това не е необходимо.

Това, което определено трябва да направим е да мобилизираме финансиране, за да помогнем за възстановяването на засегнатите райони и с реализация на проекти за превантивна работа – като почистване на дерета, на реки и в Добрич, и във Варна. Важно е да се създадат условия да се избегнат занапред такива щети, особено загуба на човешки живот.

Това е работа на българската държава, но Европа може да помогне.

Веднага след наводнението в Бисер и Свиленградско ние с българската държава пренасочихме пари от оперативните програми "Околна среда" и за селските региони, които иначе щяха да бъдат загубени. Тези средства отидоха за две неща – за възстановяване на инфраструктура и превантивни дейности и второ – за закупуване на спасителна техника за около 100 млн. лв. за цялата страна.

Много интересен пример е варненското село Долище, намира се до Аксаково. Местната власт там още тогава – след случая с Бисер, са взели от тези пренасочени средства 300 хил.евро, за да намалят риска от наводнение и така при сегашното бедствие бяха много по-малко засегнати.

Говорих веднага и с европейския комисар по регионалната политика Йоханес Хаан. Макар и в края на периода и много по-малко, все пак има европейски средства за пренасочване, които иначе България би загубила. Разговарях и с кметовете, защото колкото по-бързо предложат добри проекти за финансиране, толкова по-бързо ние можем да откликнем на това.

Това е обаче възможност да ангажираме общественото мнение в България, да ангажираме местните власти за повече инвестиции в превантивната дейност.

Второто, което Комисията може да направи е във връзка със съвсем нови правила на фонд "Солидарност" на ЕС, които влязоха в сила броени дни (на 28 юни 2014 г.) след бедствието в Североизточна България. Според новите правила, които са по-гъвкави, Европа има възможност да помага и при регионални бедствия, не само национални, ако щетите от бедствието надхвърлят 1,5 % регионалния доход. Това за Североизточния регион ще бъде малко над 61 млн. евро. Има голяма разлика със сумата за национална мярка – 230 млн. евро (0,6% от брутния национален доход).

Нека да видим какви ще бъдат щетите, ако те надхвърлят 61 млн. евро за региона, то тогава може България да кандидатства пред фонда и някаква част от щетите да бъдат покрити.

Но за това страната ни трябва да бъде активна, кметовете – да работят и по проекти. Възнамеряваме да направим видео-конференция с някои от кметовете на големите градове, отново да ги поощрим да мислят в посока превенция, да им покажем какви програми и проекти могат да разработят за европейски пари.

– След трагедията в Бисер имаше един период на мобилизация и инвестиции в тази област. На мен ми стана леко на сърцето, когато научих за случая със село Долище, хората там по собствена инициатива са се задействали, взели са 300 хил. евро и и са ги използвали за превенция. Така са си спасили сега селото.

Това не се случва само в България. Навсякъде по света, където има бедствия, се събужда общественият интерес към тази тема, но ние трябва да направим така, че и след като минат спомените от бедствието да се направи и нещо институционално.

В Европейския съюз приехме преди няколко месеца ново законодателство, което е много революционно. Аз много се гордея с него, защото го инициирахме с моя екип. То премества вниманието от реагиране към превантивна дейност и изисква от 2016 г. всички страни-членки на ЕС да имат ясна оценка за риска от природни бедствия и от други промишлени аварии; какъв им е капацитетът да се справят; какви проблеми имат да решават и как възнамеряват да ги решават.

Смятам, че България не трябва да чака до 2016 г. Би трябвало работата да върви особено бързо сега в контекста на бедствието, което се случи. Да се надяваме, че това ще влезе в приоритетите на следващото правителство.

– Мога да кажа, че има четири причини, които са ясни от това, което четох като анализи на компетентните органи, от това, което чух от оперативните щабове и от хората на място, както и от това, което видях лично.

Първата е – разбира се, че се изсипа много вода за много кратко време, това ще се случва и в бъдеще. Втората е затлачените дерета, непочистената канализация и непочистените корита на реките – това трябва да не го допускаме повече. Наводненията са най-скъпият риск, който не можем да неглижираме. Трето: незаконното строителство освен, че е правен проблем, показа, че може да е огромен риск за хората. Четвъртото е обезлесяването.

И все пак десет дни е малко време, за да може да се направи детайлен анализ на много фактори. Като пример: до каква степен може да се подобри системата за координация, за предупреждение на населението, за бързо реагиране и пренасочване на материалния капацитет на системата на гражданската защита в България.

Моята препоръка би била някъде след 4-6 месеца, когато е налице такъв внимателен анализ да се организира на национално ниво обсъждане, да се поканят представители на държави, които имат опит с такива бедствия, да се обсъдят внимателно уроците, които можем да извлечем от това, да направим така, че да защитим нашите хора и тяхната собственост.

Аз бях във Филипините наскоро, 6 месеца след случая в Хаяан, и това беше една от целите там – да се направи анализ кое е било пропуснато, кое е можело да се направи по-добре. И това е най-добрият начин ние да уважим паметта на хората, които загубиха живота си заради в бедствието и хората, които загубиха близки.

– Трябва да се извлекат и институционални уроци и от гледна точка на това как се разпределят отговорности, какъв е механизмът за установяване дали всеки си е свършил работата. Разбира се, има нужда от това.

Институционалните въпроси са най-трудните, там има и най-големи резерви, защото се стремим със сравнително малко инвестиции да постигнем голям резултат. Това е проблем за целия свят. Много по-бързо се увеличават рисковете отколкото институционалният капацитет да се справим с тях.

Трябва повече внимание да се отдели на тази тема, тя не може да бъде проблем само след бедствия и да е грижа само на органите на Гражданска защита. Трябва да се интегрира на регионално и на национално ниво и да се помисли какъв е най-добрият начин да се работи по тази тема.

Аз съм на мнение, че трябва да се засилят правата и отговорностите на системата за защита на населението, да се впише превенцията като задължение на тази система. Но да се разпишат и задължения и на други институции – например какво правим в училищата, за да може културата на превенция да започне да се гради от ранна възраст, каква е ролята на местните власти и как те координират с регионалните и националните организации. Това е работа за много хора, много институции и много време.

– Проблемът е част именно от тази оценка какво не е направено и трябва да се коригира в бъдеще. Аз нямам детайлна информацията каква точно е грешката, но мога да кажа, че трябва да се направи честен анализ защо си отидоха толкова хора и имаше такива сериозни последици.

И медиите могат да изиграят положителна роля за началото на дискусията за уроците, които можем да научим от подобни кризи. Аз съм още под въздействието на подобна дискусия във Филипините. Там също има политически разногласия. Непосредствената политическа реакция на Хаяан не е била еднозначна и единна, но те са преодолели разногласията, когато се стигна до анализ какво може да се направи в бъдеще. Стигна се до много конструктивен тон като се загърбиха политическите разногласия в името на по-добра превенция за реагиране на бедствия. И това трябва да направим ние след 4-5 месеца, когато разполагаме с добър и сериозен анализ.

Ако не се ангажираме с такава култура на анализ на бедствия, то грешките ще се повтарят отново и отново.

Трябва да има и орган, който да отговаря за бедствията в България, но не министерство, ние сме твърде малка страна, за да имаме специално министерство за това.

– Номер едно приоритет за страната ни е да приемем стратегия за адаптиране към климатичните промени. Ние можем да оценим рисковете, на които сме подложени и да оценим капацитета да се справим с тях. По Европейското законодателство има такива изисквания, те не са оставени на желанието или нежеланието на отделните страни и това за нас определено трябва да бъде приоритет. Знаем, че в България има две категории рискове – едната е свързана с наводнения и градушки, другата със засушаването, горските пожари и летни горещини. Знаем и какви са мерките, които могат да намалят тези рискове.

– Централна Европа е под голям риск от наводнения, Южната част е заплашена от суши и горски пожари. Има много положителен опит, натрупан през последните десетилетия. За пример ще дам Централна Европа – в рамките на 13 години (2002 и 2013 г.) се случиха две наводнения, които по принцип се случват веднъж на сто години. Второто беше много по-сериозно от първото, но пък имаше много по-малко жертви и по-малко нанесени щети спрямо мащаба на бедствието.

Като погледнем какво направиха тези страни – оцениха къде е най-големия риск, предприеха мерки по защита: от инфраструктурни за изграждане на диги, отточни канали и се стигне до институционални мерки, образоване на населението, спазване на разрешителните за строителството. Много се направи за създаване на добри екипи и оборудване като техники за отводняване. Това обаче са технически неща, първо трябва да си направим оценка на риска.

– Много от тези превантивни мерки не излизат скъпо. Строителството на диги и поставянето на помпен капацитет е по-скъпо, но ние не сме с голяма територия под морското равнище. При нас инвестицията трябва да е предимно за почистване на корита и за това не трябва непостижимо финансиране. А и ние имаме привилегията да кандидатстване за финансиране от Европа.

Повечето от превантиванта дейност, свързана с наводнения може да има допълнителен икономически ефект – ако правилно се организира работата, тя може да спомогне за това по-добре да се използват нашите природни ресурси, водата например.

– Много се надявам това да не се случи. Дава ми надежда това, което видях като мобилизация на обществеността. Това е много окуражително. Хората осъзнават колко е важна дейността по превенция. И въпросът е как тази положителна енергия да я пренесем на ниво обществени обсъждания, местни инициативи и национални решения, които ни помагат да имаме по-устойчива държава.

За това е важно да има Агенция за превенция и реагиране на бедствия директно подчинение на премиера, за да има по-силен глас не само, когато най-лошото се случи, а 365 дни в годината. Да се надяваме, че такава институционална промяна ще има. 

Обнадеждава ме много и това, че сега има европейско законодателство и то ни задължава. 2016 г. не е толкова далеч, но се надявам да не чакаме до последния ден и тогава да запретнем ръкави в тази област.

– Винаги когато има сериозни въпроси, особено икономически въпроси, аз си комуникирам с отговорните хора в България. Този път също през почивните дни бяхме във връзка.

Нашата система е стабилна, но и хората в България още помнят банковата криза през 90-те години и затова беше много важно да се пресекат пътищата на паниката.

- В Комисията имаме специален механизъм за спешна реакция в такива случаи и той веднага беше задействан. Моят принос като човекът, който най-добре познава България в комисията беше в две неща - първо да потвърдя, аз говорих няколко пътя с колегата си Хоакин Алмуня и с други хора от ръководството, да потвърдя, че нашата банкова система е добре капитализирана и стабилна. Че в случая става дума за спекулативна атака, а не за системен проблем, който се е оголил във времето. Те имаха такава информация, но в такъв момент е добре тя да бъде потвърдена от човека в комисията, който най-добре познава страната.

И второ - моята роля беше да уверя ръководството на комисията, че в България политическите сили - правителството, президента са единни в това да предотвратят една изкуствено създадена криза.

Моята роля в тази тема, всъщност е най-голяма - когато през 2011г. ЕК обсъждаше едно предложение да се хармонизират мерките за защита на банковата система в Европа, включително и равнището на ликвидност в банките. Тогава аз бях в малцинство с още един от членовете - настоявахме да се даде право на страните, които искаха да имат по-високо ниво на капитализация (ако сравним с наводненията - по-висока защитна стена), ако го искат - да го направят. Колегите в комисията приеха това, което означава, че не накараха България да понижи тези равнища.  

И сега в условията на тази криза виждаме, че това се оказва много полезно за България.

– В краткосрочен план то подейства, това че имаше такава категорична позиция на ЕК, че българската банкова система е стабилна и има достатъчно ликвидност, ако трябва да се ползва - комисията даде разрешение. Това помогна - опашките пред банките изчезнаха.

В средносрочен и дългосрочен план много е важно да запазим тази позиция на много правителства, това е една област, в която има приемственост - да пазим системата си от рискови и необмислени действия.

Това, че всички застанаха зад или до президента рамо до рамо е много добър пример, че може да се обединим и да загърбим политическите различия за нещо, което е изключително важно за нашите граждани.

Но тези условия за стабилност трябва да бъдат съхранявани. И се надявам, че това ще се запази. Солидни сме, но трябва да пазим това, което ни прави солидни.

– Трябва да оценим това, че политическата нестабилност може да хвърли сянка върху икономиката. И затова е важно какво правителство ще произведат следващите избори. Аз много се надявам да е правителство със силен мандат, основано на достатъчно подкрепа.

Защото ние си знаем, че имаме правени-недоправени реформи, някои започнати-недовършени, други - дори незапочнати.  Ако искаме да се възползваме от връщането към растежа в Европа, трябва да работим тези реформи да бъдат направени. Знаем кои са - съдебна система, административна реформа, здравна, образователна. Те имат отношение към просперитета на българите - без тях няма как да станем по-конкурентоспособни и по-привлекателни за инвеститорите икономика.

Макар че те директно не се отнасят към банковата система, повтарям - тя е стабилна, Това че ние избрахме да имаме по-консервативни правила, по-високи изисквания - именно в такъв момент на политическа нестабилност, на атаки, на спекулации, това се оказа изключително важно, ценно.  Трябва да го пазим, но трябва да свършим и работата, която ще направи страната - по-атрактивна, по-конкурентоспособна... Ние така я побутваме в докладите с препоръки - те се повтарят. Дано да имаме политическата среда и волята тази работа да бъде свършена.

- По тези данни аз не виждам извън планираните редовни емисии да има допълнителен дълг.

Въпросът с дълга е и това ще бъде въпрос като се готви бюджет 2015, темата ще се обсъжда - имаме резерв да емитираме повече дълг, но въпросът е, ако се взема дълг за какво. Ако се взема за потребителски цели и му плащаме след това лихвите, едва ли е много разумно. Ако има стратегия за растеж, ако има програми, които ускоряват усвояването на европейските средства или са атрактивни за инвеститорите - тогава има смисъл, но без да се знае за какво и как ще помогне да се ускори растежа и да намали безработицата, да създаде повече условия за малкия и средния бизнес - по-добре да не вземаме.

- На фона на много драматични кризи в близост до Европа - като Украйна, Сирия, Ирак...На фона, че не сме излезли все още от кризата. На фона на това, че в нашите ключови страни-членки има нарастване на антиевропейските партии - България  остава малко в сянка.

Тревогата на Европа не се казва България, но надеждата на България за по-добро бъдеще се казва Европа.

И е важно ние да сме категорични в действията си, че Европа е нашият избор. И ние да търсим начин, по който за нас повече да говорят инвеститорите. Да се възроди интереса към България. В Европа и по света има много пари, които лежат неизползвани, но те няма да тръгнат към нас като дестинация, ако не увеличим привлекателността и това е наша работа.

- Точно затова и колкото по-бързо излезем от периода на политическа нестабилност и да се надяваме, че имаме правителство с по-голяма обществена подкрепа и по-силен мандат, колкото по-бързо се върнем към това да решаваме проблемите на хората и на държавата, толкова по-добре…

- Това че има българско име в краткия списък за една от най-важните позиции е добре, но дискусиите и решението по тази тема е в ръцете на правителствата на ЕС, включително и в ръцете на българското правителство и вероятно на следващия Европейски съвет ще има решение и тогава ще знаем.

- Това е тема, която трябва първо да се реши от лидерите в Европа, те да стигнат до решение и това престои.

На хипотетични въпроси не давам отговор. Правилото ми е не казвай "хоп" преди да си скочил.

- Хубаво е за България да се говори така позитивно и се радвам, че допринасям за това. Знаете как дойдох със скандал и с криза и аз дойдох да вдигна българското знаме, държа го високо и се радвам, че това се оценява.

Какво решение ще се вземе зависи от лидерите. Те трябва да се съобразяват с много фактори и след две седмици очаквам решение.

Идва и времето на равносметка за мандата ви като еврокомисар - какво не успяхте за какво не ви стигна времето да свършите?

- Аз до последния ден, до последната минута ще съм си на поста, защото не знаем кога някъде нещо може да се случи.

Две неща вдигнах и работих и те ще останат - новото законодателство, което прехвърли вниманието от реакция към превенция. Важно е, че го имаме за всички. И второ - имаме много ефективна система на хуманитарна помощ. Много ни уважават, че работим и с политика, и на терен, и като глас на хората в най-ужасната трагедия. Това е свършено.

Ако имам желание още нещо да се направи, то е светът да осъзнае колко много и колко бързо се променя към все повече рискове, опасности, от майката природа и от екстремизма на хората.

В хуманитарната общност сме така както слагат канарчета в мините - като него сме - виждаме опасност, сигнализираме я и ми се иска този глас да се чуе по-високо - светът се променя и трябва да променим начина, по който си сътрудничим, работим и в момента - че вместо да бъде по-единен и по-мобилизиращ, има ,повече трудности за колективни решения.

Но това е отвъд моя мандат, по това ще работя до последния ден и ми се иска светът да се е събудил, да са го чули канарчето.