- Банковата система в България е от консервативен тип - банките работят по класическия вариант: депозити - кредити. Липсват каквито и да е големи експозиции. Банките в България не използват финансови инструменти за финансов ливъридж, т.е., могат да поемат случаи на негативно развитие с помощта на собствен капитал. Затова системата е по-устойчива на различни шокове.

В Щатите например ситуацията е различна - там съотношението търговски банки към инвестиционни банки е може би едно към едно. Допреди кризата банките бяха универсални - правеха търговско и инвестиционно банкиране, а инвестиционното е с много висока степен на риск. И когато стане обезценка на активите, първите потърпевши са инвестиционните банки.

В България няма инвестиционни банки, не непременно за добро. Те биха диверсифицирали риска. У нас никой не е склонен да финансира проекти на зелено заради високата степен на риска. И ако има инвестиционна банка, тя става съдружник в изграждането на проект, който стартира на зелена поляна. Т.е., ако имаше и чисти инвестиционни банки - поне една-две, нещата щяха да са по-балансирани.

Стабилността има две категории критерии - количествени и качествени. Качествените включват доверието на хората в системата. В момента, в който има разклащане на доверието на вложителите и инвеститорите в една банка, нещата започват да ескалират. И става важно дали имаме ефективни системи за кризисен мениджмънт.

Ситуацията в случая е под контрол. БНБ и болшинството от политиците подходиха много сериозно. Но пък определено бяха изненадани. В самото начало имаше опит да се подцени проблемът, но по-скоро никой не вярваше, че той може да стигне дотам.

Аз съм голям противник на това политици под една или друга форма да коментират банковата система. Банковият сектор трябва да бъде коментиран много балансирано и само от хората, които знаят какво става в банките - надзорът на БНБ. Не може един политик да види пред банка струпване на повече от 10 души и да каже "има проблем в банковия сектор". На база на какво? Това е абсурдно.

- Проблемът в двете банки е от различен тип. Всички знаят за генезиса на проблема в КТБ. А при ПИБ беше по-различно – тип "Гошо казал на Пешо" и това ескалира, тъй като няма системи за контрол на такъв вид разпространение на информацията. Но фактът, че нещата бяха овладяни в рамките на три дни, показва, че проблемът не е твърде голям.

- Скараха се "топполитик" и "топбанкер". Хора с изключително голямо обществено влияние.

- Не мога под никаква форма да приема, че този "топполитик" навсякъде обявява, че има медии. Това дали е редно? Абсурдно е. Тук държавата не си е свършила работата докрай. И много по-голямата драма е, че за това от много дълго време се говори в обществото. Но официалните органи взеха становище чак когато стана голямата инфекция.

За мен толкова много се набива проблемът за безпристрастно и отговорно говорене на политиците, че бих казал, че това е генезисът на политическата криза. Да, хората имат основание да не вярват на политиците. Всички знаехме, че това ще стане! Всички! И това трябва да бъде признато като грешка от страна на т. нар. политици. Липсва отговорно и почтено говорене и поведение от страна на болшинството от българските политици.

КТБ нямаше ликвиден проблем. Всички знаем, че имаше струпване на тегления на средства от банката от страна най-вече на държавни предприятия. Логичен е въпросът кой разпореди това? Защо се получи? Има нещо много нездраво, при това - на високо политическо ниво.

- Това е големият проблем - дали имаме разследване по тема, зададена от политици или имаме принципно разследване. Няма как банковата система да бъде напълно изолирана от това, което става в държавата. Можеш да говориш по темата лицемерно, а на финала се оказва, че лъжем сами себе си. И цената на това лицемерно поведение и лъжи от страна на политиците е като сметката за тока - всички говорят как тя ще падне, но в един момент тя трябва да се качи. И накрая я плащаме всички.

- Фондът се намесва единствено и само при банка с отнет лиценз, която е в процедура по ликвидация. В момента фалирала банка няма и аз считам, че няма и да има. Отнема се лицензът, след което фондът влиза в съответната банка. В рамките на 20 дни всеки вложител до размера на застрахованата сума трябва да си получи парите през банката платец, избрана от фонда чрез конкурс.

Прави се трансфер по застраховани салда и на двадесетия ден 100% от сумите са на разположение на вложителя в банката платец. Има едно неразбиране - че от двадесетия ден може да започне изплащането и да продължи в рамките на 5 години. Не. На двадесетия ден, ако всички искат да си изтеглят сумите, това може да стане. Друг е въпросът, че е нереалистично заради струпването на хората.

Максималният срок от 5 години е за хора, които не държат да разполагат със средствата веднага - които са в чужбина или които просто не са се поддали на паниката. Те могат да решат да ги изтеглят например след година. Това е целта. Не е необходимо веднага да има струпвания и да се тегли всичко. По чисто европейски стандарти българският фонд е един от най-добре капитализираните в Европа.

- Определено не. Тук пак има голямо неразбиране - какъв заем от фонда? Дали ще бъде stand-by или гъвкава кредитна линия? Ако е stand-by, който се използва за подкрепа на платежния баланс, това означава, че ние сме вдигнали ръце, предали сме се. И казваме: "Помощ, не можем да се оправим, фондът да идва". Но ние сме много далеч от това допускане. Имаме 28 млрд. лв. валутен резерв. В момента България има ресурс.

Ако говорим за гъвкава кредитна линия - това е нещо като овърдрафт на една държава, разрешен от фонда. Получаваш го, когато изпълняваш определени критерии за икономическа и политическа стабилност. Това не се прави, когато има пожар. Това е ресурс, който фондът одобрява, но трябва да покажеш върхова форма на икономическа и политическа стабилност. Това не е спасителен механизъм, а е сума на твое разположение, която имаш за всеки случай, но не теглиш. И може например, вместо да емитираш държавен дълг, да ти е по-евтино да теглиш гъвкава кредитна линия.

Така че когато говорим за средства от фонда - по каква линия ще дойдат тези средства - по линията на stand-by, т.е., вдигаме ръце и се предаваме, или по гъвкава кредитна линия, за която не изпълняваме критериите и за което в момента според мен е късно. Най-малкото, имаме политическа нестабилност.

- Да, съвсем адекватно. Наистина в самото начало никой не вярваше, че може да се стигне до ситуацията с КТБ. След като видиш естеството и големината на проблема, можеш да направиш всякакви интерпретации - късно, рано, но факт е, че проблемната ситуация вече е овладяна. А правителството аз лично въобще не го видях.

Ако говорим за неадекватно поведение, това е на прокуратурата. Не е възможно на база на анонимен сигнал, който е неграмотен, да направиш показна акция срещу подуправител на БНБ. Това е абсурд. Това непременно влияе на доверието в системата. Не мога да си обясня как една анонимка може да бъде прочетена по националното радио. Ако аз пусна анонимен сигнал срещу президента, той ще бъде ли прочетен в ефира на националното радио? Тук очевидно говорим за различен аршин. Или по-скоро за координирана атака. Тук нещата са много дълбоки.

- Струва ми се, че не е нужно да се обтяга ластикът и в двете посоки, защото ще се скъса. Не мога да кажа дали са нужни промени, защото не съм юрист, но не знам дали предложението на БНБ за криминализиране на разпространяването на информация срещу банките не е изключително крайно. Мисля си, че трябва да се подхожда по-балансирано.

- Формално нямаме никакво основание за клатене на банковата система. Тя оцеля през последните 5 години и това не струваше нито лев на държавата.

- Не е нужно да си финансов гений, за да разбереш, че проблемът не е в пасива, т.е., застрахованите депозити, а в актива, т.е., кредитите. Ако съм на мястото на прокуратурата, много добре ще разгледам дали има рефинансиране на кредити за последните няколко месеца към КТБ.

- Категорично трябва да се стремим към еврозоната. Не приемам тезата на колеги, които казват "Да, но това не става веднага, тъй като трябва да питаме всички държави членки на еврозоната" и т.н. Имаме евродепутати, които трябва да действат точно в тази посока.

В последните години страдаме от липсата на общонационална цел и тази е добра. Влизането в еврозоната представлява пълно каско за българската финансова система. Показва категорична позиция на България в посока на пълна евроинтеграция. Голям противник съм и на мненията по време на дълговата криза в Европа, когато се говореше: "Да почакаме да отмине кризата", "ние ли ще спасяваме гръцките банки"... Това, което става в момента, по-евтино ли е?

Еврозоната дава няколко гаранции. Първата е съпричастност - когато някой има нужда от теб, да покажеш, че можеш да помогнеш, но когато имаш нужда, можеш да очакваш помощ от другите. А не в момента да се лутаме откъде щели да ни трябват пари.

Латвия е много добър пример - 2005 г. взе решение за присъединяване към еврозоната. И мина през много тежки моменти - третата по големина банка фалира. Те за миг не показаха колебание по темата!

Втората гаранция е, че участието в еврозоната е нещо като печат за качество на финансовата система за пред всеки един чуждестранен инвеститор. Къде са те в момента?

Трето – членството в еврозоната означава достъп на българските банки до евтин кредитен ресурс.

Четвърто, бидейки член на еврозоната, трансферираш риска към системата. Т.е., един от механизмите за управление на финансовия риск в държавата е членството на България.

Технически трябва да се мине през чакалнята за еврозоната, да изпълним маастрихтските критерии. Но трябва да покажем желание, политическа далновидност в самото начало. Може би това ще отнеме две, три или повече години. Но когато покажеш европейска съпричастност, даже да сбъркаш, това не е порок. И ще бъде прието изключително нормално от европейските държави. Не трябва да има колебание - това е политическо решение, въпреки че трябва да изпълним технически критерии.

Политиците успяха да набият в главите на хората нещо много порочно. Първо, че участието в нея автоматично води до покачване на цените, което е пълна глупост. Всичко най-лошо, което може да стане при членство в еврозоната, ние изконсумирахме с валутния борд. Един хляб не може от 2 лв. да стане 5 лв. само заради присъединяването.

Вторият мотив е "да не плащаме спасението на чужди банки". Допускането е, че ние никога под никаква форма няма да имаме притеснения в банковия сектор. Което сега е факт, но кой може да даде такива гаранции за в бъдеще? Когато правиш пълно каско на своята кола, правиш ли допускането, че след дни ще направиш катастрофа? А след година, ако всичко е наред, имаш ли угризения, че си дал пари за каското?

- Комично е да се счита, че валутният борд е в опасност. Хората, които най-малко разбират от финанси, най-много ги коментират. Валутният пазар в България е от затворен тип. Това означава, че ако някой иска да си набави левов ресурс, трябва да го направи в България, за разлика от Исландия например. Когато банковата система в Исландия се сгромоляса, беше и защото паричният пазар на страната беше изнесен навън, т.е. ресурсът на исландската валута се търгуваше извън Исландия. Можеше да си вземеш от Франкфурт, от Париж. И когато можеш да се сдобиеш с тази валута отвсякъде, можеш да направиш големи бели.

Формално погледнато, за да атакуваш борда, трябва да вземеш огромен левов ресурс. А България има валутен резерв от 28 млрд. лв. - едно от най-високите нива в историята. И няма банка, която да ти даде 1 млрд. лв. кредит. Освен това не виждам как валутният борд може да бъде атакуван от спекуланти. Друг е въпросът, че в условията на валутен борд дефицитите са много вредни. А в последните 5 години има тенденция към натрупване на дефицити. Това не е хубаво, но няма никакви индикации за финансова дестабилизация. Балансираният бюджет е нещо, към което трябва да се стреми всяко правителство.