- Във всеки конкретен случай България има редица задължения, свързани с човешките права. Това са правни задължения в рамките на българската Конституция по предоставяне на убежище, интеграция и подкрепа на хората, които преминават през този процес. Ясно е, че има и финансов аспект. Но България не може просто да вдигне ръце и да каже: "Това е отвъд нашия капацитет."

България носи собствена отговорност да финансира приемането и интеграцията на бежанците и в този контекст мисля, че е не е напълно приемливо за българските власти да кажат: "Имаме интеграционна политика за бежанците, но нямаме пари и няма да направим нищо, докато ЕС не ни даде средства."

Въпреки това българските власти са в правото си да кажат: "От нас се иска да свършим полицейската работа за останалата част от Европа. Никой от тези хора (бежанците – бел. ред.) не иска да остане тук. Вие сте направили двойна система, която задължава всекиго да остане в страната, в която е влязъл, никой от тези чужденци не иска да остане в една от най-бедните държави. Трябва да помогнете." Това е напълно легитимна молба, на която ЕС като цяло - и държавите членки поотделно - трябва да отговорят.

Освен това ЕС и България инвестират повече средства в граничен контрол, полицейска работа с цел намаляване на броя на чужденците, а не в приемането им, интеграцията и предоставянето на убежище. Има сериозен дисбаланс в средствата, които България получава за граничен контрол – десетки милиони евро, а за приемане и интеграция на бежанци – малко над 4 милиона евро. В Испания ситуацията е драматична: близо 290 милиона евро за граничен контрол и само около 10 милиона евро за фонда за бежанци.

- Има отделни фондове – за бежанци, за интеграция, за граничен контрол. При последното разпределение на средства делът за приемане на бежанци е бил 17% от цялата сума, която ЕС предоставя за т.нар. миграционни зони. Парите за граничния контрол са близо 50%. ЕС взима решения в рамките на категорията, за която се предоставят пари, а държавите членки решават как да ги похарчат.

Но може да сте сигурни, че когато става дума за контрол на миграцията и границите, ФРОНТЕКС и европейските институции заявяват пределно ясно, че предпочитат да видят първо изцяло построена стена или ограда например. След това се вижда какво е останало и за какво ще се похарчи.

- Граничният контрол остава фундаментален национален проблем. В България ситуацията е усложнена заради процеса по присъединяване към шенгенското пространство. България прави всичко, което един пълноправен член на Шенген прави, защото това е условие да се присъедини. Така че Шенген е единната система за граничен контрол, приемане на бежанци, издаване на визи.

Това е значителна загуба на суверенитет, що се отнася до граничен контрол. Но не съществува разминаване в това, което ЕС иска да види, и това, което България иска да види. Те са обединени в желанието си да намалят нелегалната имиграция. Тук е и акцентът – справянето с икономическата миграция, с нерегламентираното влизане на хора, които нямат право да поискат убежище, е нещо напълно законно. То е и в правата на страните - членки на ЕС, и нещо, което ЕС има право да насърчава.

Страните членки и ЕС обаче съвсем съзнателно забравят, че система, която отказва достъп, трябва да пропуска тези, които искат бежански статут. Популярното схващане, подкрепяно и от българските власти в миграционните служби, в граничния контрол, е, че голямата част от тези хора са икономически мигранти. Това не е вярно.

Около половината от тях идват от страни като Сомалия, Еритрея, Афганистан, Сирия. Тези хора бягат от конфликти и държавите имат задължение да допуснат търсещите убежище, защото те имат право да поискат убежище на територията на ЕС.

- Правителствата не действат във вакуум. Те трябва да реагират на схващането в цяла Европа, че има прекалено много чужденци, че не могат да се приемат повече, да отговарят на надигащите се националистически и ксенофобски настроения. Така че има по-широка обществена отговорност за загубата на солидарността, за забравянето на усещането, че Европа е заможен, успешен континент, който има задължението да предостави убежище на тези, които най-много се нуждаят. Поддържането на вярата в тази концепция не е само отговорност на властите, това е много по-голям социален феномен.

Но от страна на властите се вижда известно ниво на политически страх. Вместо да развенчаят схващането, че "тези хора искат да дойдат и да живеят на социални помощи в моята страна", те подценяват високия брой на бежанците, преувеличават икономическото бреме от мигрантите.

А мигрантите на практика са нетна икономическа печалба за страната – работят по-усилено, плащат данъци, работят на позиции, които никой друг не иска да заеме. Те са икономически плюс, особено за страни като България, където в момента има нетна емиграция и нужда от повече трудолюбиви хора, а повечето мигранти са именно такива.

Едни от най-шокиращите изказвания от българските власти съдържат още по-голяма доза дискриминация: "Всички тези чужденци искат да дойдат, да не вършат нищо и да живеят от нашите помощи, те са дори по-зле от ромите." И това се казва от служител в българските миграционни служби. В редица държави се наблюдава провал в справянето с предразсъдъците.

- Именно, те не се справят с нея. Затова малки националистически движения постепенно нарастват, защото не срещат съпротива. В някои аспекти по-лошо от открито ксенофобските малки крайнодесни партии е мълчаливата ксенофобия, страхливостта на големите традиционни политически партии.

- Има колективна отговорност на тези, които ги е грижа. Това са медиите, гражданското общество, институциите със силен глас. В много държави, включително и в България, църквата играе важна роля за формиране на общественото мнение, вероятно невинаги конструктивно. Отделните хора също имат силата да отправят послания. Това е и концепцията на "Амнести интернешънъл" - че всеки отделен човек може да промени нещо чрез своя глас.

- Трудно е да се посочи конкретна страна с държавни или обществени инициативи, постигнали успех в справянето с негативните обществени нагласи. В държави, инвестирали много пари в тази сфера, като Холандия например, през последното десетилетие също имаше надигане на популистки и крайнодесни партии.

Не смятам, че отговорът е в кампании на правителството за промяна на обществените нагласи, които изведнъж да променят всичко. Става въпрос за много по-широк обществен проблем.

- Нагласите към миграцията и към евроразширяването са сходни и имат един и същи източник. Има нарастване на националисически и ксенофобски настроения и това е продукт не само на външната миграция от държави извън ЕС, вероятно дори по-голяма заслуга има миграцията вътре в ЕС.

Тази ксенофобия и страх, че чужденците идват и ще вземат работните места, се генерира и от българските, румънските и полските имигранти например. Либерализираният граничния контрол в ЕС и свободното движение на човешки капитал предизвикаха една нервност за националните суверенитет и идентичност в много държави.

В действителност разширяването на ЕС е спряло за известно време, или поне разширяването му в тази форма, която веднага предоставя достъп до всеки права и до свободно движение.

- Това е кратък доклад, прекарахме няколко дни на място в Източна Украйна. В момента о там е много трудно да се отразяват събитията. Изключително опасно е и това обяснява защо няма много новини. Търсехме случаи на изтезания и отвличания.

Голямата част от тези няколкостотин случая са от страна на сепаратистките милиции. Има някои от страна на украинските власти – по-малко от украинските власти и повече от доброволците. Често историите са ужасяващи и включват мъчения, злоупотреби и отвличания срещу тези, които изразяват несъгласие със сепартатистите.

Основните изводи са два – пълният срив на върховенството на закона в Източна Украйна, в Донбас, и смазването на каквато и да свобода на изразяване в този регион.