- Най-вероятно днес по света повече хора слушат някакъв вариант на рока, отколкото когато и да било в миналото. Основната публика обаче като че се ориентира към електронни и хевивариантите на рока. Нашият – рок-блус с много "жици" – е очевидно заниманието на едно относително малцинство (макар немалко – виж посещаемостта на концертите на "Аеросмит", "Ролинг стоунс", "АС/ДС" и пр.).

Но пък, от друга страна, най-много деца има на такива събития – ще рече, най-новото поколение влиза в света на музиката пак чрез нашия вариант на рока. Всяка година в Миндя Васко-Кръпката качва поне десетина-петнадесет деца на сцената със себе си.

- Чалга-рок, слава на Аллах, няма и няма как да има. Все пак посланието на чалгата е: "Мускули + подчинение на шефа Х тормоз на хората = пари и щастие и всички да го духат". А рокът = свобода и живеене в общности. При нас има друго – "музика-тапет". Т.е. уж е нашата музика, но не става дума за свобода или съпротива, а за някакви захаросани работи. Винаги е било така – дори преди рока е имало само захаросани неща (за мнозинството) и джаз – за истинските хора. Рокът избута захаросаните памуци, но си ги има.

- Той пусна – тази година е шести подред. А в последните години, гледайки нас, и други села в България започнаха да организират рокфестивали – е, в по-малки мащаби от нашите, но ги има. Макар рокът да е музиката на големия град, част от неговото послание е природно и екологично – вижте всяка година на практика колко рокаджии свирят за зелените без пари, даже някой път си плащат. Затова нямаме проблеми със селата като арена.

- Преди вече осем години реших да възстановя революционната си група от 80-те години, ЕСГРАОН (дотогава свирех от време на време с "Блус трафик" и други групи из страната). Издирих барабаниста Иво, но басистът Румен-Джаза беше завъдил семейство и не можеше да се включи. Затова намерихме Юлиян за басист и Пламен за вокалист. Всеки си имаше професия, напълно различна от останалите. Кое ни свързваше си зададохме въпроса? Оказа се, че всички имаме магистърски степени. И станахме Магистри (в началото медиите, предозирали със съдебната система, ни наричаха "Магистрати"). После се присъедини легендарният пианист Христо Намлиев-Нама, който не е магистър, но е два пъти бакалавър; и Спарки, който е просто легенда.

- За три дни ще чуем 16 групи. Повечето ще са за пръв път на този фестивал. От обичайните заподозрени сме, общо взето, само ние - "Блус трафик", Васко-Кръпката и "Монолит". Сред новите внимание привличат "Рич компани" (групата на легендарния китарист и музикален учител Ричи) и "Немо".

За пръв път имаме групи от други страни: "Котън пикърс" от Сърбия и "Атлас" от Турция. Забележете какво правят държавите, които имат културна политика: ние нищо не плащаме за "Атлас", защото всичките им разходи и хонорарите са покрити от турската държава... Поне община Велико Търново има културна политика и вече покрива над 2/3 от бюджета на фестивала; иначе нямаше да има 16 групи, а както в началото, когато беше на мускули – 3 до 5.

- За втора година имаме "нулев ден" – четвъртък, 28 август. Това е денят за начинаещи и любители. Начинаещите се състезават за голямата награда – запис на авторски сингъл в студиото на легендарния китарист Максим Горанов и последващо медийно представяне. Миналата година наградата отиде във великолепната търновска група "Пауърслейв", тогава 12-годишни, които през последната година станаха забележими на небосклона, национални музикални звезди. Откъм любители (по-възрастнички ентусиасти) миналата година имахме сборна група от търновски журналисти, а тази ще се запознаем с групата "Рестарт", базирана във Философския факултет на Софийския университет.

- Чисто културната криза вече е преодоляна. Още през лятото на 2011 г. се оказа, че повече българи са ходили на роксъбития, отколкото на чалга свинщини. Това лято най-вероятно бием чалгарите поне 10:1. Да – рокендролът би чалгата, а не някаква културна политика на държавата. Напротив - държавата всячески подкокоросваше чалгата, именно защото нейното послание не, че трябва да си свободен и да се съпротивляваш, а че отношението господар - роб е за предпочитане пред свободата и е Ок да се подчиняваш.

От културната победа последва, разбира се, и гражданска такава. Бихме чалгата през 2011, през 2012, общо взето, същите хора окупирахме Орлов мост срещу "Цеко от Алеко", а миналата година видяхме какво стана...

- Партийно няма. Политическото е ясно: по-добре е обществото да е съставено от свободни хора, живеещи в общности, в които хората си помагат взаимно, отколкото из страната да бродят озлобени и изолирани атоми, които да се мразят и сблъскват помежду си.

- През 2009 година Бойко Борисов обещаваше да бъде "Лед Цепелин", "Чукът на боговете" – а излезе турбо-фолк. Плевнелиев засега свири като Джей Джей Кейл (светла му памет, скоро си отиде) – тихо, лежерно, но стегнато, за пример на останалите.

Радан Кънев започна като имитатор на Джей Джей Кейл, но напоследък втвърди и звучи по-скоро като Джо Бонамаса. Михаил Миков е засега в най-добрия случай Кичка Бодурова; дано да се развие. Бареков е на нивото на току-що събрала се гаражна група, която вдига страшен шум в гаража на бащата на вокалиста, но шумът по нищо не прилича на музика, а и в крайна сметка идват ченгетата и прекратяват безобразието...