- Заради буквичката "Х". Има едно известно изказване на Конрад Аденауер – основателят на съвременната християндемокрация в Германия и един от бащите на обединена Европа, в което той казва, че най-важното за него е буквичката "Х" в началото на името, защото не е важно колко голяма е една партия, а колко е голям идеалът, на който тя служи. Да носиш името Христово е тежко предизвикателство и отговорност, но също така е и посвещение – призив за морал и духовност.

Именно обръщането към духовния извор може да извади от пепелта една нация, както се е случило и с Германия след Втората световна война. Аз съм юрист по професия, изучавала съм и право на ЕС. Всеки който се е докоснал до историята на европейската интеграция е видял, че тя тръгва от християндемокрацията. Пет подписа от шестте, поставили началото с първия договор на обединението са били на християндемократи. След разрухата и ужаса на Втората световна война е било естествено хората да обърнат поглед към небето и са намерили помощ.

Една гениална идея на християндемократа Конрад Аденауер, подкрепена от други християндемократи като Шуман и Моне направи възможен трайния мир в Европа, най-трайния от както съществуват държави на континента. Идеята за договора за въглищата и стоманата /индустриите на войната/, който предвижда да се лиши от логика и интерес съседните държави като Франция и Германия, а и другите четири присъединили се в началото да водят война помежду си, защото с всяко нападение ще разрушат част от собствената си военна машина.

Изключително интересно е да видиш как едно духовно християнско послание е претворено в политика – вместо "око за око – зъб за зъб" до скоро воюващи помежду си държави на практика са предали оръжията си една на друга, като всяка е със запазено достойнство и самостоятелност. И така думите на Исус Христос "Моят мир ви давам" са станали възможни в действителността на Европа. Ето какво може политиката, която се придържа към духовните послания. Да направи наглед невъзможното възможно! Това ми се стори много вдъхновяващо.

Мисля, че ситуацията в България – този материален и морален упадък налагат появата на християндемокрация. Надявам се и се моля Господ да ни даде да бъдем нейни достойни носители, защото няма по-задължаващо име от нашето. Но също така искам да покажа на децата си, че доброто е възможно навсякъде дори и тук, стига да го потърсиш и да го отстояваш.

- Ние сме християндемократи. Семейството на християндемократическите партии на Европа се представлява в ЕП от ЕНП. Две от партиите на РБ са членове на ЕНП. Те ни подадоха ръка и чрез приемането ни в РБ ни дадоха път за развитие. И тук ни помогна буквичката "Х", така да се каже. Хората си мислят, че всичко е пари, но не е така - има идеи и има дух, които са безценни, когато човек им се посвети му се отварят врати, които не се отварят на други дори и за много пари. Понякога си мисля, че и те не разбраха как ни приеха, това е в кръга на шегата, разбира се.

Всъщност Радан Кънев ни представи на председателския съвет като партията изненада от предишните избори, с много чиста и ясна доктрина и говорене, което е било различно и забележимо.

- Европейските избори са нещо съвършено различно от изборите за национален парламент, просто защото в Европейския парламент съществуват трайни политически формации, които обединяват партиите от определено политическо пространство на всяка държава членка. Например ЕНП, както казах обединява партиите на християндемократическа основа – от България в него членуват също така ГЕРБ, ДСБ, СДС и ДП, Либералният алианс обединява центристките либерални партии – от България в него членуват ДПС и НДСВ, в ПЕС /Партията на европейскит социалисти/ от България членува БСП и т.н

РБ смесва както християндеморатически партии така и либерални. Ние като християндемократи не искахме да се окажем в позиция да сме подпомогнали избирането на евродепутат от друга фракция. Не можем да събираме играчи за друг отбор освен за ЕНП в ЕП. Доколкото не беше ясно какъв кандидат ще излъчи РБ за нас не представляваше интерес участието с тях за европейски избори, още повече, че тези избори бяха изключително важни за Европа. Християндемокрацията, в лицето на ЕНП, която досега е имала мнозинство, е основният не само създател, но и крепител на ЕС и беше важно да не загуби нито един нов член.

Опитахме се да говорим и с ГЕРБ и с ДСБ и изобщо всички партии на християндемократична основа за обединение за и около ЕНП, но не се получи и участвахме сами, така поне успяхме да говорим само за християндемокрация и за нищо друго. Мисля, че това говорене беше забелязано и се радвам, защото вярвам, че християндемокрацията е възможното добро за България. За съжаление обаче много хора ни казваха – много ви харесваме, но нямате шанс и гласовете ни ще се разпилеят, иначе бихме гласували за вас. Е, сега вече мога да кажа на хората, че гласовете им няма да се разпилеят и с Божията помощ може да има и Християндемократическа партия в следващия парламент.

- Като отношения между партии, членуващи в едно и също политическо семейство в ЕС, като отношения между християндемократи, като отношенията между ХДС и ХСС в Германия например. Друг е въпросът колко християндемократи има в ГЕРБ и колко в РБ.

Очевидно между партиите от това пространство от двете страни има напрежение, но вината за това не е едностранна. Непрекъснатото перчене на ГЕРБ и опити да се налагат еднолично със сигурност не съответства на християндемократическите ценности, от друга страна и ДСБ и СДС, които са по-стари партии членки на ЕНП се борят за своето съществуване и имат право на него.

Когато ГЕРБ разбере, че сродните й като идеология партии са единственото, на което може да се опре, ще е стъпила на верния път. Всичко друго ще бъде като сделка с дявола – получаваш всичко, но никога не знаеш цената.

- Почти всичко. Трябва спешно да се приеме нов закон за образованието. Да се преработят учебните програми. Да се модернизира и ревизира цялата ни образователна система. Да се отстранят всички дискриминационни практики и да се отстранят всички нередности във финансирането на училищата, да се изравнят правата на образователните институции и достъпа на децата до различните форми на образование. Да се развие професионалното образование, има успешни модели на дуално образование, които могат значително да намалят безработицата сред младежта и да се даде възможност на младите хора да имат равнопоставен достъп до пазарите на труда в цяла Европа.

С тази тежка и на практика неблагодарна задача дотук не се справи нито едно правителство. Реформите в образоването дават плодове след време, често надвишаващо времето на един правителствен мандат, трудно можеш бързо да се похвалиш с успех, не се режат ленти и резултатите не се виждат с просто око. Но образованието е най-важното нещо за една нация и затова трябва да е приоритет на истински амбициозния и далновиден политик.

Упадъкът в образователната система винаги води до упадък в държавността. Сещам се за епитафията, написана от самия Томас Джеферсън, която стои на надгорбната му плоча: "Аз Томас Джеферсън – автор на декларацията за независимостта; един от авторите на първата американска конституция, един от първите американски президенти и основател на първия американски университет – от всички тези неща, най-много се гордея с последното". Хора с такова мислене, могат да изградят държава като САЩ. Не искам нашите деца един ден да крият, че са българи.

Май трябва да пренапишем "История славянобългарска", която започва с думите "О, неразумни юроде, поради что се срамиш да се назовеш българин!" Трябва да не пропуснем в учебниците да кажем на децата, че са част от много древен народ, който винаги е имал култ към образованието, че заради този народ е била написана цяла нова писменост за да приеме християнството, защото е бил достатъчно развит, за да го изисква и така сме разбирали съдържанието на Евангелията векове преди народите от Западна Европа, където до Реформацията е проповядвано на латински и малцина са разбирали.

Трябва да им кажем, че българска творба се счита за основополагаща за социологическата наука, като творбата на Иван Хаджийски - "Бит и душевност на българския народ". Трябва да им кажем, че са наследници на буден род и никога да не заспиват в невежество, защото то не води към светли бъднини.

- С истина и смислено говорене. Имаме изключителни млади хора и много умни деца. Чистотата в тях, въображението и креативността са огромен потенциал, който, ако бъде впрегнат в политиката на България, всичко ще се промени. Ние никога не използваме потенциала си и убиваме най-доброто родено от нас – в това е нашата трагедия като нация.

- "Южен поток" не е наш проект – той е проект на Русия, която наруши международен договор с анексирането на част от Украйна, за чиято цялост Русия по договор беше гарант. Именно заради тези международни договорености Украйна се отказа от ядреното оръжие което имаше и сега е поле за необяснима за времето и мястото, в което живеем, агресия. При това положение реализирането на руски напрактика геополитически проект е опасно за България.

България има собствен огромен енергиен ресурс в Черно море и може за пореден път да се окаже своеобразна спасителка на Европа, както е било два пъти до сега в историята, макар и предишните примери да са от средновековието. Ние имаме и природен газ и петрол в Черно море, които, както вървят проучванията, могат да ни направят износител на собствен газ, а не просто територия за преминаване на чужд, за което на всичкото отгоре да сме и носители на огромен дълг.

Господ ни е дал съкровище в Черно море, трябват ни само почтени и отговорни към нацията и децата ни политици и можем да бъдем богати. На практика имаме газов и петролен кладенец, а същевременно ни карат да потъваме в дългове и да забравим за него.

- От нас зависи. За съжаление Русия умее да корумпира.

- Това ми напомня на един виц, в който попитали един адвокат колко е 2х2, а той отговорил: "А колко искате да бъде?" Като юрист виждам много възможности за изход и почти нито един правилен от гледна точка на правото и особено на Европейското законодателство, просто защото времето за правилно действие с оглед приложимото европейско право, което е приматно над нашето изтече.

Когато говорим за банка, не трябва да забравяме, че времето също е фактор – възможните решения не са възможни по всяко време, а правилните решения са тези, които се взимат навреме. Основен ангажимент на всяка правова държава към нейните граждани е съблюдаването на строги правила за осъществяване на банкова дейност – защото се ползва доверието на гражданите, което е всъщност доверие в държавата.

Тук и БНБ като държавна институция и българският политически елит имат сериозен грях към българските граждани, който грях спокойно може да бъде преведен на езика на правото и да се стигне до заплащане на компенсации от страна на Българската държава. С фалирането на една банка, ако се стигне до това, трябва да е ясно, че всички ще платим, дори и да нямаме една стотинка в банката, защото наш, клиент, контрагент, доставчик и т.н може да се окаже неспособен да плати дълга си към нас заради затворената банка.

Не са виновни хората, които ще загубят заплатите си, работата си или възнаграждението си за погубения капитал от една банка превърната в пирамида поради бездействието или безхаберието, а може би и нещо друго на държавата и нейните институции. Виновни са тези, които са управлявали по този явно безумен начин банка и са раздавали пари, които е било ясно, че няма да бъдат върнати и то с печалбата, която да осигури лихвите, с които е бил привличан реалният и истински капитал на вложителите.

Реално чистите вложители, които не са били същевременно и кредитополучатели – защото има и такива са измамени – капиталът им може да се окаже противозаконно отнет, защото държавата не си е съвршила работата. Но също толкова виновни са и надзорните институции както на БНБ така и на КФН. Ако те работеха, както трябва, нямаше да е възможен подобен феномен на банка – пирамида, която на всичкото отгоре едновременно е кредитирала вложители и длъжници – свързани лица – на практика, това което е отчитала като привлечен капитал всъщност е било вече раздадено като кредит чрез верига от свързани лица.

Точно тук е ролята и на КФН, ако тя не може да проследи свързаност, значи не си върши работата или някой й плаща, за да не си я върши. Проблемът е обаче, че свързаностите не са явление само сред търговците, но и сред политиците и сред висшите чиновници. Този възел трябва и може да бъде разплетен, но се иска не просто воля, а повече воля. Иска се много здрав разум и морал. Това е смисълът на политиката, затова хората те избират, за да можеш да подредиш нещата – затова и се наричаш държавен служител – служиш на държавата, а държавата са хората, затова се наричаш народен представител – представляваш народа, който е дал гласа си за теб и който отделя от залъка си, за да плати данъците, с които да ти се плати заплатата. Това е морална отговорност – който не я осъзнава, нищо не осъзнава.

В крайна сметка, важното в момента е не само да се търси вината за случилото се, а да се търси максимално правилното решение. Има действащо европейско законодателство, което трябва да се приложи приматно над нашето и точно. Неговите правила не са създадени случайно, те са създадени с грижа най-напред към гражданите. В подобна ситуация преди известно време попадна Португалия – но тя за разлика от нас приложи акуратно европейското законодателство и защити вложителите за сметка на акционерите на банката. У нас като че ли се случва точно обратното.

Затова и ЕК изпрати доста остро писмо до БНБ още в началото на август , в което ясно се казва, че приматното европейско законодателство предвижда осигуряването на достъп на вложителите до гарантираните им депозити не по-късно от 20 дни след преценка от страна на компетентните органи, че банковата институция не е в състояние да изплати депозитите и няма перспектива да го наппави, като тази преценка следва да се извърши в рамките на 5 работни дни, а не на месеци.

В писмото буквално се казва, че дискрецията, с която разполагат компетентните органи в това отношение, съществува в определени граници и според информацията с която ЕК разполага тези граници са сериозно надхвърлени. ЕК отново напомня за върховенството на европейското право и правата на вложителите, гарантирани от него, чиято защита ще бъде осигурено включително и с намеса на европейските институции, за което разбира се Българската държава ще понесе съответната имуществена и политическа отговорност.

Обръща се също така внимание, че присъединяването на България към Европейски банков съюз ще бъде възможно само при решаването на ситуацията с КТБ при пълно и точно спазване на европейските норми. Интересното, е че в отговор на това писмо БНБ отново се позова на българското право, въпреки изричното указание, че европейските норми са приматни над него и дори разреши на квесторите да извършват прихващания на вземания по депозити и кредитни задължения, с което на практика ще изчисти сметките именно на спиралите от свързани дружества депозанти и кредитополучатели за сметка на чистите депозанти.

И докато крадецът вика "дръжте крадеца" не е ясно какво се случва действително с банката и вложенията на хората. Това е недопустимо за една съвременна европейска държава, защото означава отсъствие от работещи и надеждни институции. Политиците на България трябва да си свършат работата и да вкарат нещата в ред. Затова служи правото за да се прилага и за да регулира. Без стриктно прилагане на европейските норми и без защита на чистите капитали, за които хората са си платили данъците в случая не е възможно да се намери решение, което да не доведе до това всички да платим.

Моят прадядо е национализиран, всички видяхме какво се случи след 1947 и това така наречено преразпределяне на капитали уж заради справедливост и равенство. Нито имаше справедливост нито равенство, нито хората станаха по-богати и по-свободни – точно обратното. Затова не мога да приема пропагандата насърчаваща злорадството срещу лошите богати, тя обикновено прикрива пореден пладнешки грабеж, от който забогатяват не по-добрите нито по-почтените.

- Има стойностни жени политици – разбира се, че първата, за която се сещам е Ангела Меркел – вече 14 години управлява най-голямата партия в Германия – Християндемократическия съюз, управлява самата Германия, която е и според мен най-важният фактор в Европейската политика. Тя е християндемократ – християндемократите са носителите на идеята за осъществяването на мира в Европа, чрез европейската интеграция, и са негови пазители, а да си пазител на мира в момента едва ли е лесно. Но само християндемократ може да се справи с предизвикателствата, пред които е изправена днес Европа, просто защото носи християнски ценности, а християнството е мир.

Има и други стойностни жени политици – Маргарет Татчер, например. В началото никой не я е приемал насериозно, започва като министър на образованието и става една от най-запомнящите се фигури на съвременната история на Великобритания и изключително найстойчив и успешен защитник на националните интереси на Великобритания   и във външнополитически план и в рамките на ЕС.

Всъщност най-великият владетел в историята на Англия е именно жена – Елизабет – казват, че нейният баща – крал Хенри VIII, е имал голяма мечта да остави велик наследник – умира с мисълтта, че мечтата му остава неосъществена, просто защото не е предполагал, че този велик и мечтан наследник може да бъде не син, а дъщеря.

Не знам защо е това деление на жени и мъже в политиката, който вярва в Господ, знае, че Неговото въображение е безкрайно и най-малкото заради това не трябва да имаме предразсъдъци. Дори и будистите казват – почитай всеки, дори и най-презряния, никога не знаеш дали не е предрешен Буда.

Винаги е имало и ще има стойностни и жени и мъже в политиката. Но струва ми се те всички имат помежду си нещо общо - изключително целеустремени са и властта не е за тях крайна цел – тяхната амбиция е по-голяма и те се целят по-далече – искат да бъдат не владетели, а творци, не да властват, а да променят. Но можеш да промениш нещо, само ако повярваш, че е възможно и имаш идея как. За съжаление обаче истински реформатори в политиката не се откриват лесно.

- Скоро ще стане ясно. Окончателното приемане на листите става с решение на Гражданския съвет на РБ, който ще заседава на 30 август.