Проф. Кристофър Фийлд, съпредседател на работна група II на Междуправителствената експертна група по климатични промени (IPCC) ще изнесе в понеделник в София лекция "Бедствията и климатичните промени - какво да очакваме". Той е един от водещите в света специалисти по климатични промени и гостува в по покана на Българското училище за политика "Димитър Паница" и с помощта на фондация "Америка за България"

Директор и основател на катедрата по глобална екология на Института за наука "Карнеги", американецът работи в Станфордския университет и е един от авторите на доклада на IPCC "Управление на рисковете от екстремни явления и бедствия за по-добра адаптация към климатичните промени". 

- През последните 100 години светът се затопли значително. Средното повишаване на температурата от 1900г. насам е с около 0.8-0.9 градуса по Целзий, като повече затопляне има в северните ширини и предимно над сушата, а не толкова над океаните.

През изминалото столетие затоплянето е било ускорено за няколко десетилетия и забавено в други. Това разнообразие се очаква от климат, включващ едновременно дейност на човека, причиняваща затопляне, и присъщата вариантност, каращи условията да са различни през различните години и на различните места.

През последните 15-ина години продължи бързо да се увеличава топлината в океаните и атмосферата. Част от топлината, останала в атмосферата и проявяваща се като затопляне, наистина е малко по-малко в сравнение с 90-те години. Но затоплянето не е спряло. Комбинираното затопляне на атмосферата и океаните не се е забавило.

Разликата през последните 15 години е, че малко повече затопляне наблюдаваме в океаните и малко по-малко е то в атмосферата. Повечето от причините за това се дължат на факта, че планетата не е преживявала през този период мащабното явление, известно като "Ел Ниньо".

В бъдеще бързото затопляне може да продължи по-бързо или да се задържи със сегашното по-бавно темпо. Но във всички случаи промяната на климата е сериозно предизвикателство за хората, екосистемите и обществата.

Ефективното справяне с тези предизвикателства изисква добре да разбираме естеството на риска, който носи промяната в климата, включително да признаем, че нито сега, нито в бъдеще ще можем да правим прецизни прогнози за температурите или други последици на точно определени места и в точно определено време.

Промяната на климата е предизвикателство към управляването на рискове. А ключов елемент за интелигентното реагиране е да разбираме тези рискове.

- Както в научната общност, така и в обществото като цяло, все по-силно осъзнават важността на крайностите във времето за промяната на климата. В бъдеще, както е било и досега, средните показатели рядко са сериозен проблем. Сривовете и тежките последици се случват именно в такива прояви на екстремно време. 

През последните 50-ина години някои крайности са се променили – особено горещите вълни и обема на дъждовете при внезапните порои. Очакваме в бъдеще това да продължи да бъде съществен източник на щети, предизвикани от състоянието на климата. 

Но също така знаем, че крайностите във времето стават бедствие, единствено, когато нещо, предизвикано от климата, въздейства на незащитено население или екосистема. Застрашени или потенциално заплашени да пострадат хора има на много места. Случва се и в бедни, и в богати държави, в райони с относително умерен и в такива със суров климат. 

Всички райони и народи би трябвало да се подготвят по-добре да се справят в моменти на крайности във времето.

- Всяко бедствие, свързано с климата, се състои от три елемента. Първият е предизвикването му от климатичната система. Това може да е гореща вълна, силна буря или продължитнелна суша. Вторият елемент засяга това дали има активи, изложени на заплаха, и колко голям е този риск за тях. Това може да са жилища, предприятия или инфраструктура като пътища и електропреносна мрежа. Третият елемент на бедствието е отсъствието на подготовка за него.

Тези три съставни части днес се срещат масово. Слабата администрация, корупцията и ограничените финансови ресурси – всичко това, взето заедно, допринася хора и активи да са изложени на риск.

Инвестирането в намаляване на тази заплаха може да донесе големи ползи както при сегашния климат, така и при бъдещи промени в него. Значителна част от интелигентните инвестиции в намаляване на риска носят и други дивиденти – от подготовка за справяне с други заплахи до стимулиране на устойчив икономически растеж. 

В много случаи най-ефективният подход да адаптиране към променящия се климат включва подобряване на инфраструктурата за обществено здравеопазване, транспорт и комуникации.

Няма конфликт в това да се инвестира днес в повече защита и в това да се пригодим по-добре към промените в климата. Това са просто две измерения на една обединена стратегия за устойчиво развитие. 

- Междуправителствената експертна група по климатични промени (IPCC) получи от правителствата по света задача да предостави категорични данни за това, което ни е известно и което не ни е известно за климатичната промяна, за последиците от нея и за възможностите за разработване на решения на този проблем. За да бъде полезна такава информация, изключително важно е правителства, компании и обикновени хора да разбират, че тя трябва да бъде балансирана и безпристрастна.

Целта на IPCC е да предостави именно такава балансирана и безпристрастна информация по начин, който помага за създаването на информирано обществено мнение. На базата на достъпната информация, хората и правителствата все повече стигат до извода, че климатичната промяна и изключително важен проблем.

 

Така и би трябвало да бъде. Учените създават информацията, а хората сами си правят изводите.

- Всяка година климатични явления убиват хора и причиняват по света щети за милиарди долари. Значителна част от тези загуби могат да се намалят с подготовка и по-добра реакция. В един свят, където климатичните промени причиняват крайности и нови тенденции във времето, все по-важна става добрата подготовка.

Разбира се, че винаги е имало бедствия и прояви на екстремен климат. Но промяната е да се поучим от миналото и да си изградим бъдеще, в което интелигентното развитие намалява риска и щетите. Някои аспекти на такова интелигентно развитие неизбежно са адаптирането, справянето колкото се може по-ефективно с климатичните промени и, донякъде, минимализирането или компенсирането на тези промени.

- Имам привилегията да бъде един от съ-председателите на Втората работна група към IPCC и да помогна за изработването на най-новите оценки за въздействие, адаптиране и застрашеност. Лично за мен тук има пет важни заключения.

- Има много примери за последици от климатичните промени и някои почти сигурно са особено дълбоки, ще продължат дълго и потенциално са необратими, поне от гледна точка на опита на човечеството. 

Например, затопляне, достатъчно да стопи ледената шапка на Гренландия, ще покачи нивото на световния океан със 7 метра за няколко века. Това е фундаментална промяна на земната повърхност и би променило из основи човешката дейност и функционирането на екосистемите.

Все още не знаем дали ще се стигне дотам, но загубата на леда на Гренландия изглежда все по-вероятна при засилващо се затопляне.

- В райони като Югоизточна Европа ключовите проблеми са горещи вълни и високи температури, проливни дъждове, както и непостоянство на валежите, стигащо до суша.

Трудно е да се разбере как промяната се предава чрез екосистемата, обществените или икономическите процеси. Имам предвид, че различни части на света са толкова обвързани помежду си, че причината за някои от най-сериозните промени на Балканите да са косвена последица от промени в реколтата, миграцията или здравето в далечна точка на планетата. 

Ключов елемент в сложните взаимовръзки между променящият се климат и други обществени и екологични процеси е потенциалът за изненади.

- Всеки район на света може да участва в търсенето на решения как да се действа с климатичните промени. За държави като България някои от най-добрите възможности може би са в намаляването на разходите чрез подобряване на енергийната ефективност. Друга стъпка е засилването на енергийната сигурност, особено благодарение приноса на възобновяемите източници – ветрогенератори и соларни паркове. 

Когато една държава създава портфейл за реагиране на климатичните промени, важно е да се помни, че става дума както за адатпиране, така и за минимализиране. В България следващите стъпки за адаптиране може да се фокусират върху печеливши за всички възможности за увеличаване на икономическата активност, които едновременно с това дават и нови възможности за справяне с последиците от промяната в климата.

- Личното ми мнение е, че ефективното справяне с климатичните промени предоставя най-големите възможности за бизнеса през ХХI век. Адаптирането и ограничаването на риска ще доведат до разработването на широк кръг нови технологии, инфраструктура и услуги. В следващите десетилетия водещите индустрии ще са онези, които са съзряли възможностите да предлагат решения на проблема с климата.

Дори днес има множество такива възможности. Други ще възникнат постепенно с осъзнаването във все повече държави на това колко е важно да се действа изпреварващо, да се обвързват адаптирането, намаляването на риска и устойчивото развитие. Много от най-добрите примери са в сектора на енергийната ефективност, където има възможности едновременно да се пестят разходи и да се намаляват вредните емисии. Други са възможностите при пое-ефективната и по-достъпна енергия от възобновяеми източници. Трети идват от разнообразните идеи за адаптиране.

Възможности има навсякъде - в производство, строителство, земеделие, комуникации, транспорт и услуги. Предизвикателството е как да се структурира среда, стимулираща бързото развиване на най-добрите идеи. 

- Да, разочароващо е, че напредъкът в технологиите и ефективността понякога е по-бавен от необходимото. Понякога проблемът е просто недоверието към новите технологии. Друг път причината е липсата на обществен натиск или неразбиране в обществото за какво става дума.

За съжаление това мотаене може и да е резултат от сенчести интереси. Общественият натиск, загрижеността в обществото, демокрацията – всичко това може ефективно да увеличи ефективността и разпространението на мерките за енергийна ефективност и увеличаване дела на възобновяемите източници.

- Известно е, че всяка политика е "местна". Мисля, че същото важи и за климатичните промени.

Расте разбирането, че това е важен въпрос и че традиционните изкопаеми източници на енергия носят сериозни рискове. 

Впечатлението ми е, че расте общественият натиск да се действа за промените в климата, понеже индивиди, фирми, и общества оценяват риска – и особено локалния риск – и възможностите пред себе си. 

На този етап смятам, че са очевидни рисковете от климатичните промени, но истинският проблем е дали са достатъчно важни, за да се превърнат във водещ приоритет.

Един от елементите, нужни това да се случи, е възприемането на рисковете като локални, а не само като глобални. Вторият е осъзнаването, че ефективното справяне с това е предизвикателство, но и носи възможности. 

- Важно е дискусиите за взимането на решения за промените в климата да се водят възможно най-широко. За тази тема трябва да се говори в кабинетите на министрите, на заседания на корпоративните бордове, но и също така и вечер на семейната маса вкъщи.

Имам прекрасната възможност да разговарям с широк кръг хора и групи за възможностите и предизвикателствата от климатичната промяна. Както е при всички важни проблеми, общественото действие и тук включва комбинация от инициативи както от управлението, така и от обикновените хора и изисква лидери сред хората, компаниите и държавите. 

- Да, от няколко десетилетия в научните среди осъзнават все повече колко важен процес е промяната в климата. Нужно беше време това да се случи и в обществото. Все повече се разпространява информацията за климатичните промени, рисковете от тях и решенията за тях като така се създава основа за дискусии за намиране на интелигентни идеи. 

В научните среди все още можем много по-добре за обясняваме проблема с климата и особено как това засяга конкретни хора на съвсем реални места по света. 

Съгласен съм, че младото поколение в значителна степен е по-добре подготвено да се справя с проблема. Климатичните промени ще засегнат неговия свят и младежите са тези, които трябва да вземат решения как да се реагира.

Лично за мен най-важното е бъдещите поколения да не погледнат назад към моето и да се разочароват, че сме постигнали толкова малко, когато е трябвало да сторим много повече.