Проф. Крис Фийлд, Станфорд: Да реагираме умно на климатичните рискове

Проф. Кристофър Фийлд, съпредседател на работна група II на Междуправителствената експертна група по климатични промени (IPCC) ще изнесе в понеделник в София лекция "Бедствията и климатичните промени - какво да очакваме". Той е един от водещите в света специалисти по климатични промени и гостува в по покана на Българското училище за политика "Димитър Паница" и с помощта на фондация "Америка за България"
Директор и основател на катедрата по глобална екология на Института за наука "Карнеги", американецът работи в Станфордския университет и е един от авторите на доклада на IPCC "Управление на рисковете от екстремни явления и бедствия за по-добра адаптация към климатичните промени".
Професор Фийлд, преди няколко дни Мат Ридли, член на британската Камара на лордовете, написа в "Уолстрийт джърнъл": "ООН вече не твърди, че в следващите 20 години ще има опасна или бърза промяна в климата. Най-после специалистите по климат открито признаха това, което скептиците твърдят от десетилетие – глобалното затопляне е спряло малко преди началото на XXI век".
Какво в действителност се случва с глобалното затопляне?
- През последните 100 години светът се затопли значително. Средното повишаване на температурата от 1900г. насам е с около 0.8-0.9 градуса по Целзий, като повече затопляне има в северните ширини и предимно над сушата, а не толкова над океаните.
През изминалото столетие затоплянето е било ускорено за няколко десетилетия и забавено в други. Това разнообразие се очаква от климат, включващ едновременно дейност на човека, причиняваща затопляне, и присъщата вариантност, каращи условията да са различни през различните години и на различните места.
През последните 15-ина години продължи бързо да се увеличава топлината в океаните и атмосферата. Част от топлината, останала в атмосферата и проявяваща се като затопляне, наистина е малко по-малко в сравнение с 90-те години. Но затоплянето не е спряло. Комбинираното затопляне на атмосферата и океаните не се е забавило.
Разликата през последните 15 години е, че малко повече затопляне наблюдаваме в океаните и малко по-малко е то в атмосферата. Повечето от причините за това се дължат на факта, че планетата не е преживявала през този период мащабното явление, известно като "Ел Ниньо".
В бъдеще бързото затопляне може да продължи по-бързо или да се задържи със сегашното по-бавно темпо. Но във всички случаи промяната на климата е сериозно предизвикателство за хората, екосистемите и обществата.
Ефективното справяне с тези предизвикателства изисква добре да разбираме естеството на риска, който носи промяната в климата, включително да признаем, че нито сега, нито в бъдеще ще можем да правим прецизни прогнози за температурите или други последици на точно определени места и в точно определено време.
Промяната на климата е предизвикателство към управляването на рискове. А ключов елемент за интелигентното реагиране е да разбираме тези рискове.

Все още е трудно за обикновените хора да свържат промените в климата и глобалното затопляне, за които говорим, с различни крайни прояви на времето, водещи до бедствия. Защо?
- Както в научната общност, така и в обществото като цяло, все по-силно осъзнават важността на крайностите във времето за промяната на климата. В бъдеще, както е било и досега, средните показатели рядко са сериозен проблем. Сривовете и тежките последици се случват именно в такива прояви на екстремно време.
През последните 50-ина години някои крайности са се променили – особено горещите вълни и обема на дъждовете при внезапните порои. Очакваме в бъдеще това да продължи да бъде съществен източник на щети, предизвикани от състоянието на климата.
Но също така знаем, че крайностите във времето стават бедствие, единствено, когато нещо, предизвикано от климата, въздейства на незащитено население или екосистема. Застрашени или потенциално заплашени да пострадат хора има на много места. Случва се и в бедни, и в богати държави, в райони с относително умерен и в такива със суров климат.
Всички райони и народи би трябвало да се подготвят по-добре да се справят в моменти на крайности във времето.
Това лято България бе връхлетяна от необичайни наводнения, които отнеха живота на десетки. И въпреки това хората обвиняват – и вероятно са напълно прави в това – предимно лошата администрация, корупцията или просто беднотията, а не промените в климата. Ако можехте да се срещнете с пострадалите, какво бихте им казали?
- Всяко бедствие, свързано с климата, се състои от три елемента. Първият е предизвикването му от климатичната система. Това може да е гореща вълна, силна буря или продължитнелна суша. Вторият елемент засяга това дали има активи, изложени на заплаха, и колко голям е този риск за тях. Това може да са жилища, предприятия или инфраструктура като пътища и електропреносна мрежа. Третият елемент на бедствието е отсъствието на подготовка за него.
Тези три съставни части днес се срещат масово. Слабата администрация, корупцията и ограничените финансови ресурси – всичко това, взето заедно, допринася хора и активи да са изложени на риск.
Инвестирането в намаляване на тази заплаха може да донесе големи ползи както при сегашния климат, така и при бъдещи промени в него. Значителна част от интелигентните инвестиции в намаляване на риска носят и други дивиденти – от подготовка за справяне с други заплахи до стимулиране на устойчив икономически растеж.
В много случаи най-ефективният подход да адаптиране към променящия се климат включва подобряване на инфраструктурата за обществено здравеопазване, транспорт и комуникации.
Няма конфликт в това да се инвестира днес в повече защита и в това да се пригодим по-добре към промените в климата. Това са просто две измерения на една обединена стратегия за устойчиво развитие.

През март казахте за австралийска телевизия, че IPCC не се опитва да влияе на общественото мнение. Ако ситуацията наистина е тревожна, защо не?
- Междуправителствената експертна група по климатични промени (IPCC) получи от правителствата по света задача да предостави категорични данни за това, което ни е известно и което не ни е известно за климатичната промяна, за последиците от нея и за възможностите за разработване на решения на този проблем. За да бъде полезна такава информация, изключително важно е правителства, компании и обикновени хора да разбират, че тя трябва да бъде балансирана и безпристрастна.
Целта на IPCC е да предостави именно такава балансирана и безпристрастна информация по начин, който помага за създаването на информирано обществено мнение. На базата на достъпната информация, хората и правителствата все повече стигат до извода, че климатичната промяна и изключително важен проблем.
Така и би трябвало да бъде. Учените създават информацията, а хората сами си правят изводите.
Не смятате ли, че в някаква степен се промени и представата на хората за това какво е "екстремно време", какво е "бедствие"? Не се ли оплакваме по-често, отколкото ни дава основание случващото се по света?
- Всяка година климатични явления убиват хора и причиняват по света щети за милиарди долари. Значителна част от тези загуби могат да се намалят с подготовка и по-добра реакция. В един свят, където климатичните промени причиняват крайности и нови тенденции във времето, все по-важна става добрата подготовка.
Разбира се, че винаги е имало бедствия и прояви на екстремен климат. Но промяната е да се поучим от миналото и да си изградим бъдеще, в което интелигентното развитие намалява риска и щетите. Някои аспекти на такова интелигентно развитие неизбежно са адаптирането, справянето колкото се може по-ефективно с климатичните промени и, донякъде, минимализирането или компенсирането на тези промени.

Вие сте един от авторите на последния доклад на IPCC. Дали има рискове и факти, които не бяха предвидени буквално преди няколко години? Доколко този доклад ще бъде релевантен след няколко години?
- Имам привилегията да бъде един от съ-председателите на Втората работна група към IPCC и да помогна за изработването на най-новите оценки за въздействие, адаптиране и застрашеност. Лично за мен тук има пет важни заключения.
Първото е, че последиците от промените в климата вече се случват масово. Климатичната промяна не е нещо от бъдещето. Тя се случва на нас сега.
Втората изненада е, че всички за застрашени. Хора и екосистеми в риск има във всяка държава и във всеки район.
Третото изненадващо заключение е, че вече е в ход адаптиране към променящия се климат. Повечето държави в една или друга степен подготвят планове и има достатъчно примери за инвестиции, направени именно с тази цел. Започваме да научаваме кое върши работа и кое – не, и на основата на наученото изработваме по-добър подход.
Четвъртото ново заключение е, че климатичната промяна в същността си е предизвикателство към управляването и ограничаването на риска. Знаем, че се променя профилът на риска, както и че инвестирането в адаптиране и ограничаване наистина може да намали този риск.
Петото, и вероятно най-важното, заключение, е че новите оценки показват, че инвестирането в реагиране на климатичните промени не е задължително да отклонява активи от други аспекти на икономическото, общественото и човешкото развитие. Интелигентните, ефективните действия по този въпрос могат да бъдат част от един по-общ план за изграждане на силни икономики и жизнени общества.

А регистрирахте ли вече примери за необратими промени в климата?
- Има много примери за последици от климатичните промени и някои почти сигурно са особено дълбоки, ще продължат дълго и потенциално са необратими, поне от гледна точка на опита на човечеството.
Например, затопляне, достатъчно да стопи ледената шапка на Гренландия, ще покачи нивото на световния океан със 7 метра за няколко века. Това е фундаментална промяна на земната повърхност и би променило из основи човешката дейност и функционирането на екосистемите.
Все още не знаем дали ще се стигне дотам, но загубата на леда на Гренландия изглежда все по-вероятна при засилващо се затопляне.
Можете ли да опишете как ще изглежда светът след 20 години и специално районът, в който е България?
- В райони като Югоизточна Европа ключовите проблеми са горещи вълни и високи температури, проливни дъждове, както и непостоянство на валежите, стигащо до суша.
Трудно е да се разбере как промяната се предава чрез екосистемата, обществените или икономическите процеси. Имам предвид, че различни части на света са толкова обвързани помежду си, че причината за някои от най-сериозните промени на Балканите да са косвена последица от промени в реколтата, миграцията или здравето в далечна точка на планетата.
Ключов елемент в сложните взаимовръзки между променящият се климат и други обществени и екологични процеси е потенциалът за изненади.
Има ли особено належащи стъпки, които управляващи, неправителствени организации и обикновените хора би трябвало да предприемат, за да ограничат щетите от промените в климата? Какви биха били те в държави като България – не особено богати и с климат, достатъчно мек, за да смята населението, че няма закъде да бърза?
- Всеки район на света може да участва в търсенето на решения как да се действа с климатичните промени. За държави като България някои от най-добрите възможности може би са в намаляването на разходите чрез подобряване на енергийната ефективност. Друга стъпка е засилването на енергийната сигурност, особено благодарение приноса на възобновяемите източници – ветрогенератори и соларни паркове.
Когато една държава създава портфейл за реагиране на климатичните промени, важно е да се помни, че става дума както за адатпиране, така и за минимализиране. В България следващите стъпки за адаптиране може да се фокусират върху печеливши за всички възможности за увеличаване на икономическата активност, които едновременно с това дават и нови възможности за справяне с последиците от промяната в климата.

В целия разговор за климата често се амолавожава ролята на бизнеса. Обикновено предприемачите се оплакват, че им подготвят поредните регулации, а не се чува толкова за добри примери, за "зелени" инициативи, идващи от компаниите. А вие имате ли някакъв добър пример, който да споделите с нас?
- Личното ми мнение е, че ефективното справяне с климатичните промени предоставя най-големите възможности за бизнеса през ХХI век. Адаптирането и ограничаването на риска ще доведат до разработването на широк кръг нови технологии, инфраструктура и услуги. В следващите десетилетия водещите индустрии ще са онези, които са съзряли възможностите да предлагат решения на проблема с климата.
Дори днес има множество такива възможности. Други ще възникнат постепенно с осъзнаването във все повече държави на това колко е важно да се действа изпреварващо, да се обвързват адаптирането, намаляването на риска и устойчивото развитие. Много от най-добрите примери са в сектора на енергийната ефективност, където има възможности едновременно да се пестят разходи и да се намаляват вредните емисии. Други са възможностите при пое-ефективната и по-достъпна енергия от възобновяеми източници. Трети идват от разнообразните идеи за адаптиране.
Възможности има навсякъде - в производство, строителство, земеделие, комуникации, транспорт и услуги. Предизвикателството е как да се структурира среда, стимулираща бързото развиване на най-добрите идеи.
Много се спори за източниците на енергия и не толкова за пилеенето й. Често производители и доставчици просто вписват загубите в сметката на крайния потребител. Защо това продължава безнаказано?
- Да, разочароващо е, че напредъкът в технологиите и ефективността понякога е по-бавен от необходимото. Понякога проблемът е просто недоверието към новите технологии. Друг път причината е липсата на обществен натиск или неразбиране в обществото за какво става дума.
За съжаление това мотаене може и да е резултат от сенчести интереси. Общественият натиск, загрижеността в обществото, демокрацията – всичко това може ефективно да увеличи ефективността и разпространението на мерките за енергийна ефективност и увеличаване дела на възобновяемите източници.

Поне три големи събития от последните години би трябвало да променят дебата за политиките за промените в климата – аварията с петролната сонда в Мексикански язалив, катастрофата във Фукушима и успеха на фракинга в Америка. Да сте забелязали някакъв ефект от тях?
- Известно е, че всяка политика е "местна". Мисля, че същото важи и за климатичните промени.
Расте разбирането, че това е важен въпрос и че традиционните изкопаеми източници на енергия носят сериозни рискове.
Впечатлението ми е, че расте общественият натиск да се действа за промените в климата, понеже индивиди, фирми, и общества оценяват риска – и особено локалния риск – и възможностите пред себе си.
На този етап смятам, че са очевидни рисковете от климатичните промени, но истинският проблем е дали са достатъчно важни, за да се превърнат във водещ приоритет.
Един от елементите, нужни това да се случи, е възприемането на рисковете като локални, а не само като глобални. Вторият е осъзнаването, че ефективното справяне с това е предизвикателство, но и носи възможности.
В София ще произнесете лекция по покана на Българското училище за политика "Димитър Паница". Защо смятате, че е важно да се използва платформата на неправителствени организации, докато по-ефективно изглежда да се говори с политиците, с хората, взимащи решения?
- Важно е дискусиите за взимането на решения за промените в климата да се водят възможно най-широко. За тази тема трябва да се говори в кабинетите на министрите, на заседания на корпоративните бордове, но и също така и вечер на семейната маса вкъщи.
Имам прекрасната възможност да разговарям с широк кръг хора и групи за възможностите и предизвикателствата от климатичната промяна. Както е при всички важни проблеми, общественото действие и тук включва комбинация от инициативи както от управлението, така и от обикновените хора и изисква лидери сред хората, компаниите и държавите.
Изучаваме, обсъждаме и работим по промените в климата поне от едно поколение. Доколко важно е хора като вас, идващи от "стратосферната" наука, да работят с деца, с ученици и студенти, да информират и обясняват на бъдещите поколения?
- Да, от няколко десетилетия в научните среди осъзнават все повече колко важен процес е промяната в климата. Нужно беше време това да се случи и в обществото. Все повече се разпространява информацията за климатичните промени, рисковете от тях и решенията за тях като така се създава основа за дискусии за намиране на интелигентни идеи.
В научните среди все още можем много по-добре за обясняваме проблема с климата и особено как това засяга конкретни хора на съвсем реални места по света.
Съгласен съм, че младото поколение в значителна степен е по-добре подготвено да се справя с проблема. Климатичните промени ще засегнат неговия свят и младежите са тези, които трябва да вземат решения как да се реагира.
Лично за мен най-важното е бъдещите поколения да не погледнат назад към моето и да се разочароват, че сме постигнали толкова малко, когато е трябвало да сторим много повече.

Очаквате ли положителни и практически резултати от трите предстоящи важни световни събития – Световната среща за климата в Ню Йорк (23 септември), Конференцията за климатичните промени в Бон (20-25 октомври) и срещата в Лима на страните по Протокола от Киото (1-12 декември)?
- Убеден съм, че промяната в климата е изключително важен въпрос и това се осъзнава все по-дълбоко. Много от причините за това са зачестилите последици от този процес, носещ рискове и възможности.
На международно ниво се търси ефективно и справедливо към всички изработване на ефективни политики. И в момента има много атрактивни технологии, но продължават разговорите за тяхната цена, кой ще я плати, кой ще отговаря.
Оптимист съм, че на предстоящите преговори ще има реален напредък, но и също така съм убеден, че много от възможностите да се действа са на ниво отделни държави или малки групи държави. В много аспектни сме във фазата на експериментирането на това как да се реагира. Когато си изясним на по-ниско равнище кое работи и кое – не, ще сме съдали важна основа за споразумения на международно равнище.
Нямате професионален опит в маркетинга или рекламата, но ако трябваше да формулирате в един девиз, в едно кратко и запомнящо се изречение посланието, което искате да изпратите, какво би било то?
- Ефективното справяне с климатичните промени може да бъде жизнено важна част от инвестирането в изграждането на стабилни икономики и жизнени общества.