– Винаги много съм обичал животните и тогава исках да отида в Амазонската дъждовна гора, където е най-голямото биоразнообразие от животни и растения на Земята, това е и домът на всички мои любими животни, за които дотогава само бях чел книги и бях гледал във филми. Реших, че ще си продам колелото и всички мои детски неща и с парите успях да си купя самолетен билет за Еквадор. Първоначалната ми идея беше да остана три седмици.

По време на пътуването си из дъждовните гори, стигнах до доста отдалечени места покрай реката. Нямах пари за хотели, затова спях на палатка и се изхранвах основно като ловях риба. Единствените хора, които срещах по тези места бяха местно население от племето хуаорани. Те са срамежливи и не общуват с чужденци. Покрай реката, докато се опитвах да хващам риба, видях, че има и други деца, които ловят риба, те също ме забелязаха, защото бях там няколко дни, бях част от пейзажа, цялата им общност се заинтригува какво прави само дете, което живее на палатка.

Скоро се сприятелих с някои от децата, те ми показаха техните тайни трикове как хващат риба и станахме наистина добри приятели, те пък разказаха за мен на родителите си. Възрастните бяха загрижени за мен, прецениха, че е по-безопасно да не живея сам в джунглата, поканиха ме в домовете им и ми предложиха да живея с тях. Само след няколко дни при тях бях част от тяхното семейство.  Останах там осем месеца.

– В началото в джунглата чуваш една голяма маса от смесени шумове. Когато поживееш по-дълго време там, започваш постепенно и несъзнателно да разграничаваш различните звуци на животните, на видовете птици, които пеят в различни часове от деня.

За местните е много важно да познават добре и да разграничават специфични шумове и звуци в джунглата, какво значат те, това им помага да ловуват, да се опазят от опасностите, изобщо до оцеляват. Аз също започнах да се уча на тези неща от местните хора, които предават знание и умения от поколение на поколение. Това, което те знаят, няма как да ги прочетеш в книга или видиш във филм, трябва да живееш там, така се учиш. Във всеки един момент, в който живееш заедно с тези хора, ти се учиш от тях. От там тръгна и моето удивление и желание да уча колкото мога повече от тези племена и да живея при тях. Това желание не ме оставя и до днес.

– Тези хора знаят точно къде да намерят храната си, къде се намират източниците на прехрана, ресурсите. Осъзнават много добре какво им коства да отгледат храната си, какво им струва да я сложат на масата и затова я ценят. Те не ходят до магазина, за да си купят ябълки, но знаят точно къде и кога растат ябълки. Когато ходиш до магазина да си купуваш храната, някак си в един момент загубваш представа какво значи да си човешко същество.  

Изумително беше за мен да виждам как хуаораните познават всяко едно растение в джунглата. Дори децата им ги знаят поименно, наясно са какво може да се прави с всяко едно от тях, знаят от кое става лекарство, с кое дядо им прави лепило, от кое дърво е най-добрата дървесина за строеж на къща.

– Тези хора трябва да бъдат много отговорни за живота си, за да могат да оцелеят. В САЩ много често отговорностите ни са свързани не толкова с това да оцелеем и да съхраним живота си, колкото с това да печелим пари, вярвайки, че парите ни поддържат живи. И е доста различно, когато изведнъж заживееш с хора, за които парите са на заден план, когато става дума за оцеляване.

– Това, което преживях толкова млад – беше изумително и впечатляващо, мисля, че толкова силно ми повлия, че промени съществено основите на това, което бях стъпил аз като личност. От една страна исках да се върна в САЩ, защото трябваше да завърша училище, да уча биология, да съм отново със семейството ми, с което съм много близък. Но в момента, в който се върнах, осъзнах колко много ми липсва ежедневното учене от тези хора. И правех всичко възможно, за да се връщам отново при тях.

Така заживях паралелни живота. Не мога да отрека, че отраснах в Щатите и съм повлиян силно от западната култура. В същото време осъзнавам, че мисля по различен начин от хората около мен. Дори вчера отидох да пия бира в града с приятели и в бара се замислих за взаимоотношенията на хората, които бяха там около мен и всъщност започнах да съзнавам, че предпочитам в този момент да съм в Кения със самбуро, които седят със семейството си и хората от племето. Чувствах се по-комфортно сред тях отколкото с приятелите си в бара.

– Повечето от хората бяха приятелски настроени. Местните бързо разбираха, че всъщност искам да се уча на умения от тях, виждаха, че уважавам културата им, че искам да опозная средата им, техния начин на живот.  С удоволствие споделяха с мен знанията и опита си.

Много от възрастните осъзнават, че традицията и културата им в днешно време е застрашена, че отмира, защото не всички млади там искат да се учат от възрастните поколения. Виждат колко бързо се променя света днес, по-бързо от всякога и сегашното поколение вече гледа към западната култура, отива в градовете, не споделят стария начин на живот. По-старите осъзнават, че моят интерес е друга възможност да споделят отново с младото поколение знанието си, културата си.

– При тези народи образованието е много различно. Те често живеят в големи общности като племена. Сега, когато мога да имам свои деца, се оглеждам как хората възпитават децата си и виждам, че в тези племена децата се възпитават не само и задължително от майката и бащата, във възпитанието участва всеки един човек в племето – братовчеди, съседи, братя и сестри, които са постоянно заедно по 24 часа, седем дни в седмицата.

Това 24-часово образование е много повече образоване, в сравнение с няколко учебни часа в западните училища, в които се учи конкретно нещо и след това децата гледат телевизия например. Много хора там осъзнават, че трябва да дадат възможности на децата си, не искат да ги изолират, има и възможности за дистанционно обучение, за домашно образование, но най-важното е, че децата са със тях през цялото време и ги възпитават през цялото време, това е най-впечатляващото, но е трудно да се случи в Щатите.

– Научих се да бъда отворен по отношение на храната. Когато живеех с племето сембуру например, това, което беше истинско предизвикателство за мен през цялото време беше да пия мляко и кръв, не можах да свикна изобщо с това. Най-любимата ми хранителна диета беше прясната риба и пресните плодове, които ядяхме всеки ден на Соломоновите острови. На други места като Монголия ми беше много трудно, защото всичко, което ядяха там беше различни видове месо, приготвено по различни начини, без нищо зелено. Дори на закуска веднъж – първо не знаех какво точно ям,после се оказа, че съм ял конско шкембе в масло, но ми беше странно и трудно.