- Разбира се, че финансирането на културата не може да се отчете като успешно или достатъчно с увеличение на бюджета на Министерството на културата от 6 млн. лева. Искам обаче да разсея неправилното разбиране, че бюджетът за култура се ограничава до него - в рамките на цялата група Култура влизат и разходите на общините за култура, които са близо 1.5 пъти повече. Така българската култура се финансира с около 430 млн. лева на годишна база, или около 0,5% от БВП.

През юли Обсерватория по икономика на културата инициира подписването на Пакт за култура, който беше припознат от служебния министър Мартин Иванов, после от редовния министър от новото правителство Вежди Рашидов, както и на предизборен дебат от първите 6 политически сили. Те единодушно се съгласиха, че финансирането трябва да бъде увеличено до 1% от БВП - това означава около 850 млн. лв. на годишна база.

- Бяха поканени шестте водещи партии според социологическите проучвания, като единствената, която традиционно не взима участие, е Движението за права и свободи. Предложението беше да подкрепят Пакта, или 1% от БВП за култура. За съжаление обаче това не стана в рамката на този бюджет.

Сложната конфигурация и този политически четирипартиен конструкт не позволява дори да си спомняш предизборните си обещания. В момента се крепи доста привидна политическа стабилност, особено по отношение на културата, която продължава да бъде поставена на колене с бюджетното финансиране.

Въпроси, които бяха приети единодушно на дебата - извеждане на културата като национален приоритет, приемане на националната стратегия, балансирано развитие на културната политика на регионален принцип (един член от българската конституция, който не е бил изпълняван от 1991 г. досега, не само в културната сфера) - всички тези генерални цели в програмната декларация на правителството не могат да бъдат реализирани без достатъчно публично финансиране.

Смятам, че бързо трябва да се направи ревизия, в това число и на програмната декларация, с препоръки за осъществяване на заложената културната политика.

Искам да подчертая, че Пактът за култура не се ограничава до тъй често цитирания 1%. В него влиза Националната десетгодишна стратегия за културата и нейното реално практическо приложение. Това е най-важното предложение в момента и мотив на няколко пъти да сме спирали стратегията заради финансовото осигуряване на стратегическите оперативни цели в нея.

- Тя е почти готова. Това, което се актуализира в частта на документите, е програмната декларация на новото правителство с нови стратегически приоритети, които между впрочем съвпадат изцяло с тези, които сме заложили в нея. Мога да кажа, че за стратегията за култура има съгласие между политическите сили.

Но пак казвам - тя ще бъде приета и предадена на Министерски съвет не с увеличение от 6 млн., а с държавническо отношение. Защото битува неправилното схващане, че в културата се излива един публичен ресурс без достатъчна ефективност и ефикасност.

- Ние демонстрирахме ефективността на целия културен сектор за пет години - приносът на българската култура - изкуства, културни и творчески индустрии, културно наследство и културен туризъм, е около 4% от БВП, и то по време на икономическа криза.

Конкретно бих извела културните и творчески индустрии като двигател за икономически растеж. Мога да посоча две сфери, които са световни и европейски феномени и паралелно бележат ръст и в България - видеоигрите и дизайнът.

Има обаче и един национален - българската филмова индустрия и нейният подем в последните години. Тук влизат и телевизионните сериали, защото продуцентските компании са едни и същи. Потенциалът на българското кино, който според мен до голяма степен е неизползван, наскоро беше оценен от ЮНЕСКО с включването на София в престижната мрежа творчески градове като град на киното.

По основни индикатори за растеж като принос, заетост, преки чуждестранни инвестиции, в тези сфери се наблюдава постоянен ръст.

Разбира се, публичната субсидия е определяща за сфери като сценичните изкуства, наследството, до известна степен киното - много от тях не са чисти, а квазипазари, където държавата е един от стратегическите инвеститори. Но цялостната икономическата обвивка на сектора ни дава основание да го изведем като национален, а и икономически приоритет в условията на липсваща икономическа стратегия. Това е частта от икономиката, която смятам за конкурентното ни предимство в сегашната ситуация. Потенциалът й обаче не се използва докрай заради консерватизма на икономисти и финансисти.

- Бюджетът на министерството на културата съдържа в себе си няколко дефекта именно по отношение на киното. Законът за филмовата индустрия регламентира как се формира публичната субсидия за филми. Този член отново не е изпълнен, дори в навечерието на 100-годишнината на българското кино и след международното признание от ЮНЕСКО. До реалната дата на годишнината 13 януари сигурно ще внесем и стотната си декларация, която настоява за устойчиво развитие в сектора.

Друг проблем е, че инвестираме само в създаването на български филми, но не инвестираме в тяхното разпространение. Последните 25 години държавните активи с лека ръка се хвърляха на приватизационния тезгях и раздържавихме цялата киномрежа. Българските филми не са достатъчно атрактивни, за да останат на екран в така наречените молове и мултиплекси и да носят печалба на продуценти и разпространители.

Мрежата за българско кино се свежда 40 кина в 15 града. Има цели статистически райони със само 1 или 2 салона и места, където не е имало кино на екран от 20 години. Това е абсолютно недостатъчно, за да създаде публика и да задвижи пазарна възвращаемост от показване на български филми.

- Аз съм от хората, които най-често са атакували тази функция на бюджета и конкретно отбраната. И пред вас съм казвала, че поривът на служебния кабинет, инспириран и от военния му министър, и от президента, до 2020 г. бюджетът за отбрана да достигне 2% от БВП, е особена жестокост спрямо българските граждани.

Ако трябва да говорим за мъдра политика, в момента ние нямаме ресурс за нова техника и модернизация на армията, а като членка на НАТО смятам, че можем да ползваме и стари мощности на други държави. Затова настоящото намаление на този бюджет от 1,3 до 1,1% спрямо БВП е правилната позиция. От отбрана могат да бъдат рязани средства за сметка на целия социален сектор. Често се дават оценки, че охраната на премногото имоти, които притежава отбраната, струва повече от тях самите.

От 2015 г. влиза един от изненадващите алтернативни източници на публично финансиране - 10% целева субсидия от онлайн и офлайн залагания по закона за хазарта към Национален фонд Култура, между 15 и 30 млн. лв. Националната стратегия предвижда той да излезе от министерството със специален закон, с които се създават регионални и общински фондове за финансиране на конкретни местни приоритети. Бих казала обаче, че и те са недостатъчни за целите, под които политическите сили се подписаха на дебата.

Защо казвам, че няма икономическа стратегия - няма ясни приоритети за насочване на публично финансиране, които могат да доведат до по-бърз растеж от този подпроцент, заложен за 2015 г. Има неправилно планиране, изключена от ефективност и ефикасност политика.

- Приемам методиката на делегираните бюджети като първия етап от реформата в сценичните изкуства. Най-голямото му постижение е връщането на публиката - защото преди коментирахме, че и там има неизползван потенциал.

Оттук нататък обаче трябва да се въведе двустепенност - един делегиран бюджет за чисто комерсиални постановки, които привличат зрителите и имат дълъг живот, и друг стандарт и методика, когато се поставят Шекспир или Чехов например.

Винаги съм твърдяла, че колкото и голям да е ресурсът, вложен в сценични изкуства - ако в момента говорим за 45-50 милиона, дори да станат 100, няма нищо лошо, защото сценичният институт е на първо място образователен. Той има социална функция.

- Мисля, че призивът идва от самата несъстоятелност на част от членовете й. Вярно е, че тази година беше извършен един доста циничен акт с избора на неин председател. За пореден път си задаваме въпроса защо на места, които са изключително важни, не се избират хора с потенциал и познания. При положение, че има двама в българския парламент с нужния опит - проф. Стефан Данаилов, два пъти неин председател и бивш министър на културата, приет от гилдията, и проф. Станилов от "Атака".

Разбира се, че комисията е важна - тя е фината настройка на културната политика. А когато сбъркаш в настройката на този деликатен сектор, можеш да нанесеш дългосрочни щети. С голямо разочарование трябва да кажа, че и новият председател на Комисията по култура и медии няма да е човек с необходимия експертен потенциал.

Наваксването и ограмотяването на тези хора за година-две води до пропуснати ползи за българската култура. Нетърпимостта ни в момента е от това, че прекалено много чакахме един или друг да се ограмотява - това е във всички сектори на публичния живот.

- Въпросът е дали държавата трябва да подпомага частни неправителствени организации в тяхната дейност.

Аз съм работила дълги години в "Червената къща", но освен сантиментът, който изпитвам, смятам, че тя беше създадена със силна мисия и дълги години беше една от малкото, ако не и единствената, запълваща определени липси в културния живот. Частните организации често са натоварени с по-голяма мисия, защото работят в ниши, попаднали извън политиките на държава и общини.

Гледам на нея като на университет, създал много хора, място, където за пръв път имахме свободата да обсъждаме иновации в културната политика, да дебатираме изобщо - защото говорим за център за култура и дебат преди всичко. А ролята на неправителствения сектор в културата винаги е била сериозна линия в този дебат.

В Закона за закрила и развитие на културата има един текст, който също никога не е бил прилаган - всички организации в страната са равнопоставени и имат право на публично финансиране по линия на текуща, капитална и проектна субсидия. Така че трябва ли да се подпомогне "Червената къща" - въпросът, мисля, е реторичен. Ако наемът е драстичен проблем, мисля, че чрез целева субсидия и проектна субсидия той може да бъде решен, именно по този член.

Не съм юрист и не съм особено запозната със Закона за държавната собственост, но ето една примерна функция на Комисията по култура и медии в парламента - когато види, че секторът среща затруднения, да предложи фина настройка в подобно законодателство. Не знам дали в случая тази промяна е решението, юристите ще кажат.

- На първо място това е оценка за управлението на общината и ресурсите й и извеждането на културата като приоритет. Това е последователна политика на г-жа Фандъкова още от времето, когато беше заместник-кмет. На второ място е оценка за българската филмова индустрия, която, както казах, е във възход и на трето - за концентрацията на филмови организации в града.

Влизането в мрежата дава възможност за партньорства с големи пазари - другият нов град на киното е Пусан, един от най-големите кинофестивали и пазари в Азия, но не само с него. Едно мъдро използване на шанса би развило не само киното, но и всички останали изкуства, не само София, но и България. Мисля, че отговорността към българското кино в момента е голяма на всички нива - изисква се държавническо отношение от правителство, парламент и всички власти. Аз съм голям оптимист за него. Смятам, че ще достигнем нивото от периода на 70-те и 80-те години, който наричаме златен за българското кино.