- Опитваме да дадем на отделни хора, които споделят либералнодемократичната философия, шанс да се присъединят към политическа партия на европейско ниво. Това никога преди не е съществувало. На практика всички партии в Европейския парламент са били федерации от редица национални партии. В европейското либерално семейство, в някои държави няма либерална партия, например в Гърция. След създаването на тази категория - индивидуално членство, преди около две години от Гърция имаме вече около над 2000 членове. В България това все още е на ранен етап, индивидуалните членове са под 100 души. Една от причините за това е, че имаме доста силна партия членка на АЛДЕ в лицето на ДПС.

- Говорим за това, разбира се. Мисля, че когато който и да е в Брюксел гледа към България, признава, че това е страна с много труден преход от комунизма, която пострада много през изминалия век. Има корупция във всички политически партии. Ние в АЛДЕ знаем, че Лютви Местан работи много усилено, за да модернизира своята партия.

Разбира се, има корупция, особено в местните власти. Но не смятам, че ситуацията е по-зле в сравнение с другите партии, обратното - смятам, че не е толкова сериозна колкото в други партии, където корупцията е на много по-високи нива. Радвам се, че ДПС прави редица неща за справяне с корупцията - добро решение беше да опитат да вкарат повече млади хора в парламента, повече представители жени. Има истински опит за модернизиране на партията и за превръщане в по-отговорна към нуждите на България.

- В България, макар че БВП нарасна много от началото на века, благата въобще не са разпределени равно. Средната работна заплата е малко над 400 евро, а има хора, които получават 10 или 50 пъти повече. Но това не е само в България. И Великобритания има подобен проблем, но там средното ниво е по-високо.

- В Европа имаме фундаментален проблем и той е свързан с това, което се случи в САЩ през последните 20 години. Това е надигането на, бих казал, фундаментално християнство. Вероятно това е в отговор на надигането на ислямския фундаментализъм. Но, изглежда, се връщаме обратно във времето на кръстоносните походи. В ужасна ситуация сме.

Приветствам шанса да работя с ДПС, защото смятам, че е изключително важно всички общности да бъдат интегрирани в обществото. Ако погледна работата на ДПС през последните 15-20 години, мисля, че партията е направила много положителен принос за българското общество – отговорна е, работи усилено в правителството и ако трябва да съм честен, тя доста често страдаше от дискриминация.

- В бъдеще ДПС ще продължава да гради стабилен политически център. Искаше ми се Бойко Борисов да беше включил партията в правителството, защото то щеше да бъде много по-стабилно, вместо да разчита на крайнодясното. Не може да има здравен министър, който говори такива неща, това не бива да е приемливо в Европейския съюз.

- Изключително трудно е да се прецени ситуацията в Гърция. Изборите бяха политическо земетресение в гръцкото общество. Няма съмнение, че двете традиционни партии – ПАСОК и "Нова демокрация", бяха напълно дискредитирани. В тези условия винаги има възможност за либералите. Смятам, че Ципрас можеше да опита да формира коалиция с "Потами" - тази нова центристка, бих казал, социалдемократическа партия. Премиерът обаче предпочета крайнодясното ("Независими гърци" - бел. ред.) и смятам, че това е риск.

От друга страна, нямаме ясна правителствена програма, така че Ципрас си е предвидил достатъчно място за маневри. Не трябва да съдим за едно правителство, преди да е изкарало поне три месеца на власт. Ципрас може да се окаже много прагматичен премиер. Едно от нещата, които най-много ме притесняват и за съжаление не ме изненадва, е, че сред 10-те ключови министри няма нито една жена. Надявам се, че ще компенсира това, ако номинира жена за еврокомисар например.

- Преди изборите АЛДЕ подкрепи "Потами", въпреки че те самите се позиционират по-скоро с социалдемократическия лагер, а не в либералния лагер. И в Европейския парламент те са заедно със Социалистите и демократите, а не с либералите. Но преценихме, че от реалистичните алтернативи те са най-добрата.

- Либералите винаги страдат при рецесия. Пример е рецесията през 20-те години, както и след Втората световна война. Но тъй като силата на либералните идеи е толкова голяма, либерализмът винаги наваксва отново. Последната рецесия от 2008 г. ни нанесе големи щети, но след нея изплувахме по-силни, отколкото след която и да било друга рецесия през последния век. Причината за това е, че поне в Европа успяхме да увеличим образователното ниво. Ако погледнем изборите за Европарламент от миналата година, се представихме много зле в Германия и в Обединеното кралство. Но за сметка на това се представихме много добре в Холандия, Белгия, Финландия, Дания.

- Рецесията даде стимул на национализма. Хората губят работните си места или живеят в страх, че това ще им се случи, доходите им намаляват. Затова те посягат към нещо сигурно, търсят кого да обвинят – ромите, имигрантите, малцинствата. Надигането на крайнодясното е голям феномен и е свързано с политиката на идентичността. Но същевременно сме свидетели на развитие на европейска идентичност. Дори може да я наречете Еразъм-поколението. Възможно е това да привлича едва 10% от населението на Европа, но те съществуват и ние, чрез идивидуалното членство в АЛДЕ, се опитваме да достигнем до тези хора, които се чувстват европейци по душа и са готови да се присъединят към партия на европейско ниво. Опитваме се да използваме трудната ситуация, създадена от рецесията и възраждането на национализма, за да възродим европейския дух.

- В политиката съм от 1972 и от 1974 г. не мога да се сетя за по-непредсказуеми избори от настоящите. Подозирам, че UKIP и други по-малки партии няма да се представят чак толкова добре в крайна сметка, не защото нямат обществена подкрепа, а защото нямаме пропорционалната система . Същевременно правителството има заслугата за изправянето на икономиката на крака, но пък е обвинявано, че не е реагирало достатъчно бързо. Затова очаквам лейбъристите да се представят добре.

Резултатът от тези избори ще е много важен за бъдещето на Великобритания, защото ако лейбъристите спечелят и направят правителство, няма да има референдум за еврочленството, какъвто Камерън обеща, ако спечели. Не смятам, че ще гласуваме да излезем от ЕС, но и нивото на сигурност, че ще гласуваме да останем, не е особено високо.

Така че предстои трудна година и за Великобритания, и за България. Тук имате правителство, което е изключително нестабилно, защото разчита на фашистка партия.